Анализът на екологичните проблеми, публикуван в Програма за София, показва, че с навлизане в урбанизираната територия екологичното състояние на повърхностните и подземните води в Столичната община се влошава. Някои речни течения изпадат в лошо до много лошо екологично състояние, излизащо извън допустимите норми. Това състояние те поддържат до вливането си в река Искър. 

Това са основно реки, които преминават през кварталите в Подвитошката яка, обект на засилен инвестиционен интерес през последните две десетилетия. Тези квартали нямат изградена канализационна инфраструктура поради липсата на публичен финансов ресурс и/или загубени трасета. На места смесената канализация прелива в реките и в сухо време, което е нормативно недопустимо. Единствено частите от реките, които протичат през паркови територии (Дреновичка и Слатинска), не са подложени на пряко замърсяване.

В София имаме добро водоснабдяване и в немалка част изградена канализация. Разчитаме на 3 699 км водопроводи, 1 740 км канали, десетки резервоари с общ обем 300 000 куб.м., над 10 помпени станции и над 300 локални хидрофорни инсталации, над 50 000 спирателни крана и хидранта, 120 000 сградни отклонения, над 100 000 водомера, 3 големи пречиствателни станции и много други активи.

В голямата си част тези публични активи имат много дълъг живот. Каналите често „живеят“ над 100 години, водопроводите – 80-90, помпените станции – над 50. ВиК активите са изграждани в различни периоди през 20-ти и 21-ви век.

а в София сме късметлии. Както водоснабдяването, така и канализацията са (почти изцяло) гравитачни процеси. А и  реализираме икономии от мащаба – градът е компактен. По показатели като „брой водоснабдено население на едно сградно отклонение/км мрежа“ ефективността на мрежата е много висока. Население от 1.5 милиона души консумира над 80 милиона куб.м. вода годишно чрез по-малко от 120 000 сградни отклонения. Това прави вложените в инфраструктура пари много ефективни. 

Но  рано или късно идва време за подмяна на инфраструктурата. Добре е да я обновяваме постепенно, по възможност със сравнително равен годишен темп. През последните две десетилетия акцентът е бил върху подмяна на разпределителна мрежа, сградни отклонения и енергийна ефективност. При  стратегическите довеждащите водопроводи и съоръжения темпът на рехабилитация и подмяна е значително по-бавен. В момента той е практически замрял.

Инвестициите в софийската ВиК система не са малки, особено на фона на средните за страната. Те идват от 4 основни източника:

• европейски средства – предприсъединителни програми, след това ОПОС;
• инвестиционната програма на Софийска вода (СВ) – средно около 50 милиона лева на година;
• инвестиционната програма на Столичната община;
• частни инвестиции.

Въпреки това темпът на обновяване на ВиК инфраструктурата е незадоволителен. Годишният темп на обновяване на водопроводната мрежа в София варира в рамките на 0.8 – 1% от общата дължина. Целевото ниво, посочено от Комисията за енергийно и водно регулиране в дългосрочен план, е 1.25% (базирано на 80-годишен живот на водопроводите). Тоест трябва да ускорим обновяването.

В миналото София се е формирала и разраснала благодарение на термалните минерални извори. През първите три четвърти на 20-ти век, термалните минерални води изиграват ключова роля за здравето и хигиената на гражданите на града. Построените и поддържани с общински средства модерни бани, са посещавани от различни обществени прослойки. Услугите в тях са били от ползване на душ и басейн с ориенталски привкус, до атрактивни и иновативни терапевтични услуги популярни в централна и западна Европа. В последната четвърт на 20-ти век, използването на термални минерални води започва да запада. Основни причини за това са от увеличеният достъп до топла вода в домашни условия и икономическата криза в България, която започва през 80-те години на 20-ти век.

Още тогава съществуват редица планове за осъвременяване на функциите на баните, ползващи минерални води. Те не се осъществяват поради влошаващата се икономическа обстановка през 90-те години на 20-ти век.

След влизането на България в ЕС и отварянето на различни възможности за финансиране, през 2015 г. Централна минерална баня София – най-голямата и културно-исторически ценна от софийските бани – е възстановена частично, като музей. Това поражда значително обществено недоволство, поради пренебрегването на минералните води и културата на минералните бани, която е основна част от образуването, развитието и културата на града.

Столична община разполага с голямо количество леснодостъпни надземни води, идващи основно от река Искър. Язовирите, построени по нея, гравитачно осигуряват 100% от комуналното водоснабдяване на общината. Тази ефективност води и до пренебрегване на подземните води като използваем потенциал за различни видове дейности – спа, климатизация и производства.

Подземните води се делят на няколко вида – грунтови, артезиански, карстови и минерални.

Грунтовите води са водите в най-горния водонепропусклив почвен слой. София е богата на такива , основно около река Искър. Те обаче са слабо използвани, най-вече за индивидуални кладенци. Подземните води в цялата територия на Столична община са плитки – между 1 и 8 м., което означава, че този ресурс е леснодостъпен. Той може да се ползва за: 

• ефективна климатизация чрез термопомпи вода-вода или вода-въздух; 
• отдих и водоснабдяване (след допълнително изследване). 

Въпреки усилията на държавата (от 2000г.) все още не известен точният брой на съществуващите водовземни съоръжения (сондажи, каптажи и кладенци) на територията на Столична община, техния дебит, температура и състояние. Басейнова дирекция “Дунавски район” поддържа регистър за съществуващите съоръжения, но той е непълен. Сроковете за регистрация на водовземните съоръжения се отлагат многократно, след последното отлагане той е ноември 2025 г.

Минерални води са едно от богатствата на София. Освен наличните естествени (каптирани) минерални извори, чрез сондажи, най-вече през 50-те и 60-те години, са обособени множество находища на термални минерални води. За потенциалните количества минерална вода на територията на Столична община няма точни измервания. Най-популярното предположение за наличния брой и количества минерални извори са на проф. Павел Пенчев и инж. Величко Величков. В изследването си “Находища на минерални води в района на София” те казват:

“До момента на територията на София и близките околности са каталогизирани 31 обособени находища с общо 75 водоизточника (каптирани извори и експлоатационни сондажи). Това са находища, за които съществуват хидрогеоложки данни и които по някакъв начин са получили признание от населението. От находищата изтичат на самоизлив или могат да бъдат извлечени помпажно 8 различни типа минерални води.”

Според  “Регистъра на ресурсите на минералните води изключителна държавна собственост” на МОСВ, технически възможния дебит на водовземните съоръжения на територията на Столична община се равнява на 123.89 л./сек.

По актуални към 31.01.2023 г. данни от инж. Величко Величков (изпълнителен директор на БАПВ) предоставени от държавата на Столична община са 8 находища и един участък – общо 9 обособени термални зони. Общо експлоатационните ресурси на всички находища са 86.89 л./сек. от 16 броя водоизточници, като енергията от тях е 7971.02 kJ/сек. Брой предоставени разрешителни за водоползване – 4 броя, като усвоения експлоатационен ресурс е 3.4 л./сек. или 3.9% от общото количество.

Съществува голямо количество изградена поддържаща инфраструктура, свързана с минералните води – 5 културно исторически ценни бани (Централна минерална баня, Банкя, Овча Купел, Горна Баня и Княжево), множество каптажи и сондажи. В момента работят само баните в Панчарево и отскоро част от тази в Банкя. Останалите или са изоставени, или като в случая с Централната баня, се използват частично за други цели. Занемаряването, и като следствие от това саморазрушаването, на тези ценни сгради поставя под съмнение бъдещето на използването на минералните води на територията на Столична община. Губим хилядолетна традиция, пропиляваме ценен ресурс.

№ по приложение № 2 към чл.14, т.2 от ЗВ	Находище на минерална вода (землище на населено място)	Температура	Утвърдени експлоатационни ресурси на находището	Технически възможен дебит на водовземното съоръжение
		t C	л/сек	л/сек
1	2	3	4	18
74	София – Баталова воденица, предоставено на Столична община за ползване и управление	43,00	6,30	6,30
76	София-Железница,предоставено на Столична община за ползване и управление	30,90	5,18	2,56
		29,80		0,52
		32,10		0,63
		31,90		1,47
78	София – Лозенец, предоставено на Столична община за ползване и управление	38,50	2,24	2,24
79	София – Надежда, предоставено на Столична община за ползване и управление	54,00	4,00	4,00
81	София – Панчарево,предоставено на Столична община за ползване и управление	39,50	13,50	4,10
		48,60		9,40
82	София – Свобода,предоставено на Столична община за ползване и управление	48,20	2,23	1,80
		48,20		0,43
83	София – Център, предоставено на Столична община за ползване и управление	48,00	20,00	12.00
		48,00		8,00
102	Район“Софийска котловина“ подземни води от донеозойската подложка и неогенския седиментен комплекс с температура по-висока от 20 градуса,с участъци		25,50
	София-запад- област София, община Столична- минерални води в неогенския седиментен комплекс	52,00	7,94	5,95
		49,00		1,54
		41,00		0,45
Общ утвърден експлоатационен ресурс			86,89

През 19 и 20 век повечето от градските речни корита в развиващите и индустриализиращи се страни, биват коригирани, вкарани в канали, “заровени” и бетонирани, а заливните им зони застроени и усвоени. Засилващата се моторизация на населението води и до превръщането на речните брегове във високоскоростни пътни ленти. Така градовете, включително София, постепенно обръщат гръб на реките си. Днес много често единственото, което напомня за тях, са спорадични наводнения или липса на вода. Резултатът, който виждаме, са силно деградирали градски реки и езера.

Коригираните речни корита в рамките на София са подчинени на един механизъм – максимално бързо отвеждане на водите от водосбора на реката до извънградските зони. Целта водата да бъде отведена максимално бързо и по най-краткия път обуславя и начина, по който се коригират речните корита. Те биват изправяни и облицовани с непропускливи материали. Големите надлъжни наклони са причината за високите скорости на течението.

Реките в голяма част от София в момента са:

• превърнати само в инженерни съоръжения, чиято единствена цел е да отвеждат дъждовните води;
• запечатани в бетонни или каменни корита – пълнят се бързо и носят риск от преливане;
• загубили връзката си с подземните води, което ограничава  самопречистващите се механизми на течащите води;
• делитела на територията; 
• обградени от твърде тънки подходящи за тях устройствени зони, които са недостатъчни за адекватна охранна зона;
• мястото, където канализацията прелива, дори в не-екстремни ситуации. 

Какво не са в момента реките в София: 

• не се възприемат от гражданите като реки, а като канали;
• място за за спорт;
• място за алтернативно придвижване; 
• в повечето случаи не са обградени от зелени площи; 
• не охлаждат града
• не обогатяват биоразнообразието на града; 
• не свързват зелената система; 
• не развиват собствени екосистеми; 
• не предоставят чиста и здравословна среда; 
• не се управляват по координиран и интегриран начин. 

Друг обаче се запазва обликът им в парковете,. Там  можем да видим как изглежда естественото състояние на същите тези реки и как те биха могли да бъдат част от зелената система на града. 

Не на последно място големият брой заинтересовани и ангажирани страни в процеса по управлението на водите води до размиване на отговорността за доброто стопанисване на синята инфраструктура и увеличава риска за водоснабдяването на София.

Неизградените аварийни връзки и наличните ерозионни процеси по трасето на съществуващите връзки, поставят в сериозен риск за водоснабдяването на града. Ако не започнем скоро да поддържаме и подменяме довеждащите водопроводи, той само ще се увеличава.

Ако трябваше отговорно да подменяме елементите на мрежата, когато им изтече експлоатационния срок, то водата щеше да ни струва повече. Нямаме достатъчно информация, за да изчислим колко. Но знаем, че инвестиционната програма на Софийска вода възлиза на около 50 млн. лв., и те са достатъчни само за незначителни инвестиционни дейности по довеждащи водопроводи и съоръжения

А парите трябва да дойдат отнякъде. Най-голямата предстояща инвестиция във ВиК сектора в София ще бъде по т.нар. РПИП (Регионално прединвестиционно проучване за ВиК инфраструктурата). В комбинация с капиталовата програма на Софийска вода това би трябвало да осигури няколко стотици милиона за следващите около 10 години. Но те ще са насочени основно към изграждането на нова канализация. Много малка част от сумата ще може да се изразходва за подмяната на съществуващата мрежа. Същевременно ,след 2027 г, СО няма да има достъп до значими средства по ОПОС.

Ако не анализираме реалната себестойност на ВиК услугата и не направим необходимите инвестиции за обновяването на мрежата, то има много голям риск цената на водата да скочи драстично в близко бъдеще.

Пропуснатите ползи включват:

• възможността реките да бъдат линейни паркове, които предоставя среда за отдих и за богато биоразнообразие, осъществяват благоприятно микроклиматично въздействие, правят връзка с Витоша и градските паркове, както и да саестествен механизъм за регулиране и управление на дъждовните води, особено при порои;
• минералните води отново да станат част от живота ни, а не да бъдат само забравен символ на София – здравна профилактика, терапевтични грижи, балнеологичен туризъм и културно наследство; 
• извличането на енергия от термалните води, които носят пряк потенциал за отоплението на обществени сгради;
• създаването на по-приятна и практична градска среда чрез обществените чешми и фонтани, които в летните жеги буквално предоставят спасение; 
• възможностти за според и туризъм – не се поддържат и развиват водни басейни като  къпалнята Мария Луиза и комплексът на ЦСКА;
• повече информация за здравния (и не само) статус на населението – тя идва с анализа на отпадъчните води; 
• впрягането на енергията на водата, която в София пристига по гравитачен път и с това носи енергия, която може да се използва.

Отвъд водата като ресурс, отвъд речното корито като инфраструктура, съществува огромен, забравен и нереализиран потенциал на реките в София – това да бъдат жив, богат и разнообразен природен елемент на градската среда.

Седемте основни реки на София идват от Витоша, но естествената връзка с планината отдавна е изгубена. Някога гръбнак на природния капитал на София и така наречените зелени клинове, днес реките в столицата са се превърнали в градска легенда. Смятани са за опасно, нездравословно и неприветливо място, което успяваме да видим единствено, пресичайки някои от възловите транспортни артерии в града. 

В момента реките не се вплитат естествено в средата ни, а разделят града. Често усещането за тяхното присъствие не е по-различно от това за голяма, непроходима пътна артерия, която бихме могли да пресечем само с помощта на обемно инженерно съоръжение (мост, пасарелка, тунел и т.н.). Стръмните зидове на опитомените им и запечатани корита допълнително подсилват имиджа на реките като част от канализационната мрежа на града (а те не са), а не на естествени водоеми каквито всъщност са. Развитието на естествена екосистема в обхвата им все още изглежда като далечна и непостижима цел. Спорадично разположените и крайно недостатъчни стълби и рампи, които се предполага, че трябва да осигуряват достъп, не вдъхват увереност на хората, че това могат да бъдат места за отдих, спорт или ежедневни разходки.

Най-общо можем да обособим четири категории елементи на инженерната инфраструктура:

• водоснабдителна инфраструктура – довеждащи съоръжения и пречиствателни станции за питейна вода, разпределителни мрежи, система за условно чиста вода и всички съпътстващи елементи; 

• канализация и пречистване – градска канализационна мрежа (основно смесен тип), ПСОВ и съпътстващи съоръжения; 

• речни корита – в определени участъци те са хидравлично свързани със смесената канализация при проливни дъждове; 

• системи за добив и транспортиране на минерална вода.

Във всяка от тези категории (но най-вече в първите две) попадат огромен брой крайни активи с техните характеристики – диаметър, материал, година на изграждане и други.

Общината е отдала част от дейностите на концесия. Смисълът на концесията е да осигури поддръжка на мрежата, всекидневни оперативни действия, предоставяне на качествена услуга към потребителите и сходен тип дейности. Общината остава собственик на мрежата и отговорността за нейното планиране, разширение, обновяване продължава да бъде нейна. В момента обаче Столичната община не действа като добър стопанин. Софийска вода от своя страна няма правата и задълженията да я замести.

Условие за получаване на европейско финансиране за доизграждане и модернизация на ВиК инфраструктурата е разработването на Регионално прединвестиционно проучване (РПИП). Чрез него трябва да бъдат определени обектите, за които ще се кандидатства за европейско финансиране. Те биват определени на базата на анализ на състоянието на съществуващата инфраструктура и възможностите за развитие, валидация на границите на агломерациите и предложения за стратегически и детайлни варианти за инвестиционни намерения. Столична община възлага съставянето на РПИП в края на 2016 г., като проекта включва дейности по подготовка на идейни проекти за инфраструктура, проектна документация, преценки и оценки за съответствие с екологичното законодателство и др. аналитични документи, подготовка на институционални, финансови и икономически анализи и анализи на разходите и ползите (АРП) за консолидирания район, както и подготовка на документи за последващо кандидатстване по ОПОС 2014 – 2020 г. на идентифицирани в РПИП мерки, вкл. формуляр за кандидатстване.

На оценяващото звено – JASPERS (Joint Assistance to Support Projects in European Regions) e представено проектно предложение за над 400 млн.лв.. Поради много строгите изисквания на ЕС към типа канализация са одобрени само 7  проекта за разделна канализация (в кв. Драгалевци-Симеоново, кв. Кръстова вада, кв. Суходол, кв. Бенковски, кв. Обеля, гр. Банкя и гр. Нови Искър) и един за рехабилитация на утайковото стопанство на ПСОВ “Кубратово” на обща стойност 140 млн.лв. Разработването на РПИП приключи официално на 29.03.2022, а реализацията на проектите трябва да се случи до края на 2023 г.

Основната част от дейностите по управление на инженерната инфраструктура в СО са задължение на Дирекция “Инженерна инфраструктура”, а на стратегическо ниво са планирани в Стратегия за развитие на инженерната инфраструктура (2017 – 2025). Същевременно обаче инструментариумът за управление на активите е основно в Софийска вода (регистър на активите, хидравлични модели и други), а инвестиционното планиране се случва на проектен принцип в различни времеви интервали, вместо да е пряка функция на състояние на активите и нуждите от нови такива.

Във момента съществуват (поне) три различни процеса и хоризонта на инвестиционно планиране.

• Инвестиции според РПиП ВиК на Територията на Столична Община

Почти 950 милиона лева са включени в обхвата на инвестиционните предложения на Етап 2 от РПИП. Инвестиционният хоризонт за тях е 2030 г (с възможност за удължаване с 3 години). Това значи, че през следващите около 8 години Столична Община може да реализира мащабна инвестиция, основно в разширяване на канализационната мрежа. По-голямата част от тези средства (до 80%) биха дошли от ОПОС, а останалите са собствено финансиране на общината. Същевременно Столичната община е подготвила проекти за едва 250 милиона лева, т.е. доста по-ниско ниво от нуждите, идентифицирани в РПиП.

• Инвестиции според концесионния договор на Софийска вода

Такива се правят както в рамките на срока на настоящата концесия (до 2025 г), така и при нейното продължаване (до 8 години). Обемът на тези инвестиции се равнява на около 50 милиона лева на година и е насочен основно към подмяна на активи и постигане на ефективност (най-вече намаляване на загубите на вода). Според условията на наскоро удължения концесионен договор, инвестициите до 2034 г ще бъдат в общ размер от 634 милиона лева. Това прави “инвестициите на оператора” вторият най-значим източник на средства за капиталови инвестиции във ВиК системите на София. Още по-важно е да подчертаем, че след края на настоящия рамков период на планиране в ЕС (2021 – 2027), най-вероятно София няма да получава средства за градска ВиК инфраструктура, което ще превърне инвестициите на оператора (тоест от цената на водата) основен източник. 

• Инвестиции според регулаторните изисквания на КЕВР 

Настоящият инвестиционен хоризонт, според регулаторното планиране в България, е 2022 – 2026. Същинските инвестиции, които Софийска вода АД прави според това планиране, са посочени в  горната точка, но е важно да се има предвид, че концесионният договор и регулаторните изисквания налагат различни причини за инвестиции (регулаторни vs. договорни изисквания).

• Частни инфраструктурни инвестиции

Публична тайна е, че много елементи на инженерната инфраструктура (улични водопроводи и канали, както и сградни отклонения) в Столична Община се изграждат от частни инвеститори, които целят “да присъединят” нов обект към мрежата. Тази практика е противоречива. От една страна този неформален подход позволява повече гъвкавост в процеса на реализацията на проектите. От друга обаче този процес на финансиране и реализация е нерегламентиран, тоест носи риск от злоупотреби. Често решенията се вземат на парче и присъединяването на един обект е за сметка на трайна невъзможност на присъединяване на други.Особено в кварталите със силен инвестиционен интерес частният сектор е сериозен източник на инвестиционно финансиране на публична (ВиК) инфраструктура.

Това звено следва да се занимава с процеси по управление на активи, а не проектни задължения при възлагане на задачи към концесионера или подготовка на апликации за европейско финансиране. Активите, необходими за добив и транспортиране на минерални води, също биха могли  да са обект на подобно управление. Задача номер едно на това звено следва да бъде “опознаването на публичните водни активи на СО”, а първа стъпка в тази задача – получаването на достъп и реалното боравене с изградения от концесионера регистър на активите.

Важно е да се отбележи, че е необходимо допълването на регистъра с информация за обекти, които не са част от концесионния договор, както и обекти, които никога не са били вписани в регистъра поради липса на информация за тях. От особена важност е този процес да обхване т.нар. “критична водна инфраструктура” – довеждащите водопроводи от яз. Искър и яз. Бели Искър с прилежащите им спирателна арматура, двете големи пречиствателни станции за питейни води – ПСОВ Бистрица и ПСОВ Панчарево, др. Част от информацията за допълване на регистъра ще дойде от извършената работа по РПИП, с ясното съзнание, че той засяга само канализацията.

Създаването на Стратегия за периода 2026-2034 се предхожда от формулиране и изпълнение на две приоритетни средносрочни задачи (хоризонт 2025 – срокът на настоящата стратегия), а именно: 

• Дефиниране на стратегически водни активи и преглед на състоянието им въз основа на Регистъра на активите на Софийска вода. Част от тази задача е изготвянето на актуализирана финансова оценка на активите и изчисление на тяхната “възстановителна стойност” като основа за изчисление на справедливите годишни амортизации и инвестиции.

Дефиниране на критично-важни за Столичната община проекти с хоризонт 2034 г: част от тях са залегнали в РПИП (Фаза 2 с хоризонт 2027 г) или Инвестиционната програма на Софийска вода. Под въпрос е дали други критични инвестиции могат да изчакат до удължения хоризонт на концесията.

Текущия бизнес план на Софийска вода покрива периода 2022 – 2026 г. На практика, след него концесионерът ще влезе в последния си пълен бизнес план, който ще съвпадне и с годините след изпълнение на проектите от Фаза 2 на РПИП-а. Като се има предвид големия фокус върху енергийната и експлоатационна ефективност (намаляване на загубите) до 2026 г, е необходимо в периода между 2027 г и края на концесията да се постави основен фокус върху състоянието и обновяването на стратегически довеждащи водопроводи и големи резервоари.

Приоритизирането на инвестициите според състоянието на активите осигурява възможност да се подменят тръби, кранове и други елементи, които са в най-критично състояние, както  и разграничаване на критични активи (обслужващите по-голямо население, примерно водопроводи с диаметър над 300 мм) от останалите. Идентифициране на активи с оставащ живот под 10 г и такива с живот под 20 г. Трябва да се обсъди със Софийска вода дали подмяната на активи с остатъчен живот под 10 г. може да бъде постигнато до края на текущата концесия или в рамките на кандидатурата на общината по ОПОС 2021-2027.

Общината трябва да придобие разбиране за оставащия полезен живот на критичната инфраструктура и реалистичен план кога определени тръбопроводи, кранове, пречиствателни съоръжения и резервоари ще бъдат подменени или рехабилитирани. Този въпрос придобива допълнителна тежест в контекста на удължения концесионен договор. 33 години (25+8) са дълъг период, който изисква от Столичната община не просто да възложи и получи ВиК услугите в концесионната област, а и да проследи и планира състоянието на довеждащите водопроводи след 2034 г.

С доста приближения може да се допусне, че тази стойност варира между 8 и 10 милиарда лева. В рамките на опростен модел, изготвен от Екипът на София, бе постигната конкретна стойност от 8.8 милиарда лева. 

Различните активи имат различен очакван полезен живот – за уличните канали и колектори той може да превиши 80 години, докато за малки помпи и хлораторни агрегати може да бъде под 25 години. Като използвахме консервативни периоди на полезен живот, изчислихме, че необходимата годишна инвестиция в подмяна на публични ВиК активи възлиза на повече от 142 милиона лева.

За да осъществи подобна инвестиция, ако тя бъде финансирана изцяло през тарифата за услугата, всеки кубичен метър вода в столицата следва да “носи около два лева за инвестиции”. Този ефект е показан на графиката по-долу:

Дългосрочната истинска устойчивост изисква подмяна на съществуваща инфраструктура. Това са непопулярни решения, които могат да бъдат отлагани, понякога с десетилетия. Елементарните сметки, представени по-горе, показват, че устойчивостта в хоризонт 20-30 години изисква инвестиции, които могат да бъдат финансирани чрез значително увеличение на цената на водата – от сегашните близо 2.50 лв./куб.м (цена без ДДС за всички услуги – доставяне, отвеждане и пречистване) на близо 4 лв./куб.м.

• Оценка на състоянието на водопроводите и практическа подмяна на тръбите преди да се стигне до зачестяване на аварийни ремонти. 
• Силен фокус върху удължаване на живота на активите чрез контрол на качеството на материалите и строителството и поддържане на постоянно налягане в мрежата. 
• Поддържане на алтернативни трасета на довеждащите водопроводи до гр. Виена от основния планински водоизточник, както и допълнителен резервен  източник в напълно функционално състояние и периодичен пуск (сондажи от терасите на река Дунав). 
• Значителна част от събраните средства ежегодно се отделят за капиталови инвестиции.

Един от рисковете за изпълнение на предложеното решение е липсата на компетенции в настоящия състав на Столична община, свързани с процеса на управление на активи. Този риск може да се управлява, като още в началото на процеса ясно се картират уменията, необходими в потенциалното ново звено в общината. Основните компетенции биха били комбинация от:

• технически умения за дигитализиране и текуща работа със съвременни Географски Информационни Системи; 
• финансово-счетоводни умения за оценка (и преоценка на активите), адекватни амортизационни политики, финансово и тарифно моделиране; 
• дълбоко разбиране на съвременните методи за ефективна експлоатация, превантивна поддръжка и рехабилитация на активи в края на своя полезен период, включително системи за текущ мониторинг на състоянието на критична инфраструктура като резервоари, довеждащи водопроводи и други; 
• управленски и организационни умения за инвестиционно планиране, основано на динамично знания за състоянието на активите. 

Изключително важно тук е разбирането, че подобни знания и умения следва да присъстват както във ВиК оператора, така и в собственика на публичните активи, макар и в много по-малък екип.

Осъщественият мониторинг представлява проследяване на химическия състав на изворите, но не и на дебита и температурата на водата, които са основни количествени характеристики.

Мониторинг на подземните води на територията на Столична община се осъществява то басейнова дирекция “Дунавски район”. Министерството на околната среда и водите поддържа регистър на минералните води, включително на тези в Столична община.

Съгласно РАЗДЕЛ 4 “Мониторинг и оценка на състоянието на повърхностните води, подземните води и на зоните за защита на водите” от Плана за управление на речните басейни в Дунавския район 2016 – 2021 г. “Мониторингът е дейност, тясно свързана с оценката на риска за непостигане на добро състояние на водите, планирането на мерките за постигане на екологичните цели и с оценката на ефективността на приложените мерки в процеса на басейново управление”. 

Към момента няма регулярен мониторинг на повърхностните води в рамките на СО, който да послужи за стратегическо планиране и постигане на целите по Рамковата директива за водите. А без постоянни наблюдения, както на качеството, така и на количеството на водните тела, няма как да се вземат информирани решения.

В последните години са направени значими усилия предоставяне на информация за управляваните от Столична община 12 находища на минерална вода:

• извършен е мониторинг на находище “Банкя” и “София-Княжево”; 
• 6 от находищата разполагат с балнеологична оценка; 
• публикуват се доклади за потреблението на минерална вода на находища “София – Овча купел” и “София – Панчарево”.

Необходимо е поставянето на допълнителни измерватели в градска среда, които да отчитат екологичното, химичното и количественото състояние на повърхностните води, водите в почвата, както и минералните води. Това ще увеличи възможностите за цялостно управление на водите, преминаващи през територията на общината. 

Регулярното събиране на информация за водните количества и нива в реките следва да се случва паралелно с измерване и на валежите в определени части на водосбора. По този начин данните ще могат да се използват за създаване на интегриран модел, който да изследва зависимостта между валеж и отток в реките на ниво водосбор.

При повърхностните води събирането на данни трябва да се случва на всекидневна база що се касае до следенето на водните количества. Реките са с такъв характер, че флуктуациите на водните нива могат да се случат в много малки времеви интервали. 

При минералните води, на територията на Столична община, химическият състав, дебит и температура са относително постоянни. Следенето им (най-вече на дебит и температура) е предпоставка за откриване на злоупотреби и възможност за разумно стопанисване. Съоръженията, които се използват активно разполагат с водомери (Банкя, Панчарево, Централна баня и т.н.),  а там, където липсват, поставянето им би било разумен разход. Цел трябва да бъде постоянният мониторинг в реално време. Дори ежемесечното публикуване на количествени измервания на дебит и температура биха предоставили ценни данни и основа за по-добро стопанисване и използване на минералните води.
График за качествен мониторинг следва да се разработи при отчитане на спецификите на всяко  водно тяло, което ще бъде наблюдавано. Данните ще служат за идентифициране на потенциални замърсители и предприемане на мерки за постигане на ангажимента, който е поет с приемането на Рамковата директива за водите, а именно да се постигне добро екологично състояние на водните тела.

В краткосрочен план следва да се определи един водосбор, на който пилотно да се изгради интегрирана система за мониторинг. Същата трябва да съдържа три основни компонента:

1. мониторинг на водните количества/нива, протичащи в различни точки;
2. мониторинг на валежите;
3. мониторинг на химични и биологични показатели.

Подземните води се следят от МОСВ Басейнова дирекция “Дунавски район”. Те извършват мониторинг и оценка на състоянието на повърхностните води, подземните води и на зоните за защита на водите.

По отношение на предоставените на Столична община за управление находища на минерална вода е необходим регулярен мониторинг на:

• дебит; 
• температура,;
• химически и биологичен състав. 

По отношение на грунтовите води е необходим мониторинг на:

• нива на грунтовите води;
• химически и биологичен състав на грунтовите води.

Следенето на чистотата и състоянието на водите в почвите е от ключово значение за тяхното управление. Вкопаването на реките и запечатването на почвите води до засушаването им. Това води до затруднен достъп до вода на растенията, увеличаване на праховите частици, цялостно и видимо влошаване на околната среда.

Необходим е мониторинг на:

• влажност на почвите;
• химични и биологични показатели. 

Така могат да бъдат формулирани конкретни мерки по райони за подобряване състоянието на почвите, намиране на замърсители и причини за засушаване.

Основни предизвикателства пред въвеждането на регулярен мониторинг са:

• необходимост от инвестиция в поставянето и поддръжката на измервателни уреди, които засега не са законово задължителни; 
• потенциални частни бизнес интереси, противопоставящи се на мониторинга поради разнообразни причини свързани с водоползване, имотни интереси и други; 
• малък кадрови капацитет в общината в момента (1 човек), върху когото е съсредоточено управлението на целия ресурс свързан с минералните води.

Към момента подходът при управлението на градските реки е подчинен на остаряла парадигма, при която се цели атмосферните води при интензивни валежи да бъдат извеждани максимално бързо към крайградските зони. Все повече градове осъзнават, че тази философия е скъпа, има негативни екологични последствия, и в контекста на климатичните промени е със спорен ефект.

Документът, в който следва подробно да е разписана политиката на СО по темата за градските реки е Стратегия за развитие на инженерната инфраструктура. Информацията в т. V.3, която е посветена на градските реки, е оскъдна и е ориентирана основно към бъдещи корекции и реконструкция на съществуващи инфраструктури. Същевременно в други документи като Визия за София и Програма за София ясно се посочва, че е необходимо реките да бъдат интегрирани в градска среда.

Отношението на общината в момента може да се види ясно от наскоро приключилата корекция на р. Драгалевска при пресичането с бул. “Филип Кутев”.

Транспортирането на вода е скъпо. Транспортирането на дъждовна вода още повече. А защо не я задържим близо до източника? И как това ще помогне на реките? 

Съществуващото оформяне на коритата на реките, преминаващи през града е продиктувано от целта водните количества при интензивни валежи да се оттичат максимално бързо. Важно е да се каже, че намеси вътре в реката ще забавят течението, а с това ще намалят и проводимостта ѝ. Затова те следва да се прилагат заедно с мерки за намаляване натоварването върху реките. Това са мерки, които водят до задържане на повече водни обеми в почвените слоеве, например. 

Такъв тип подход при управлението на атмосферните води е в унисон с концепцията за град-гъба. Крайната цел е да се намали натоварването върху градските канализация и реки, като се задържат водни обеми в почвите, в специални подземни съоръжения или в създадени за целта езера. 

Ефектът от децентрализираното управление може лесно да се види от долната графика:

Забавеното оттичане на водите към градските реки води и до други позитиви: в периоди на маловодие ще се осъществява допълнително подхранване от водните обеми, които са съхранени, а преминаването на атмосферните води през почвените слоеве /филтрация/ води до редуциране на замърсители като фосфор, нитрати, метали, а също и на суспендирани вещества.

Освен, че съхранява дъждовни води, зеленият покрив намалява и ефекта на топлинния остров, който все по-осезателно се усеща в града. Създава възможности за развитие и на градско земеделие.

Сравнително икономични съоръжения, които могат да служат и за рекреация. Съхраняват водни обеми, които се изпускат постепенно и пречистват попадналите дъждовни води.

В парковите зони, където растителността е значителна и голяма част от площите са с водопропускливи (незапечатани) повърхности, може да се очаква едва около 10% от валежа да формира повърхностен отток. Другите 90% се поемат като плитка и дълбока филтрация и евапотранспирация. 

При гъсто населените части от града се предполага, че запечатаните настилки са силно преобладаващи (75%-100%), затова и формираният повърхностен отток е 55%. Това са води, които трябва да се поемат от градската канализация и да се заустят в градските реки. Разбира се, процентът на филтриралите водни обеми зависи не само от водопропускливостта на настилките, но и от фактори като видове почви, ниво на подпочвените води, наклон на терена и др.

Колкото и да е пресилено да се говори за меандри в градска среда, всяко отклонение на талвега на реката от праволинейната форма има много благоприятно влияние върху екосистемите най-вече поради две причини:  

1. По този начин течението се забавя. 
2. Създава  се хетерогенност. Тези два фактора са основни предпоставки за развитие на биоразнообразието. 
3. Съчетани с подходяща водолюбива растителност и естествен дънен субстрат тези мерки могат да отключат самопочистващия механизъм на реките и да доведат до увеличаване на биоразнообразието. 

Важно е да се каже, че проводимостта при изправения канал е по-голяма, така че този тип намеси трябва да се правят след подробен анализ на възможните рискове.

Премахването на (бентове, падове, прагове и др.) чрез замяната им с друг тип съоръжения, които не нарушават хидравличната непрекъснатост на речната система е необходимо за развитието на биоразнообразието.

В градски територии, които са слабо застроени, има възможност да се предприемат по-мащабни мерки. Например възстановяването на заливните тераси, намаляване на надлъжния наклон и създаване на разнообразие на водното течение.

Мониторингът на валежите и оттокът в реките може да даде информация за моментната зависимост между тези две променливи. Но какво би станало при екстремно събитие, което е с вероятност за повторение веднъж на 20, 50 или 100 години? Как всяка една потенциална намеса в рамките на водосбора ще се отрази на натоварването върху реките?

Създаването на компютърен модел на връзката между валежа и оттока в даден водосбор представлява мощен инструмент за управление на повърхностните води. Това е съвременен и прецизен начин за вземане на решения, чрез който могат да се симулират различни сценарии за намеси в даден водосбор. Чрез развитието на интегриран числен модел могат да се дадат отговори на следните въпроси:

• какъв отток ще се формира в различни профили на реката при даден валеж; 
• лак промяната на концепцията за управление на атмосферните води – от твърди инженерни мерки към децентрализирана система, може да повлияе на натоварването в реката; 
• как различни намеси във водосбора и вътре в реката ще повлияят на оттока;
• как се променя корелацията валеж – отток в контекста на климатичните промени.

Към 09.2022 г. Столична община е издала 48 разрешения за водовземане на подземни води за стопански цели (включително минерални води). През 2017 г. е създадена “Програма за оползотворяване на хидротермалните ресурси от находищата на минерални води на територията на столична община”. 

Съществуването на такава програма е положителна стъпка към оползотворяването на термалните минерални води на територията на Столична община. В нея са разписани редица дейности, които включват (в краткосрочната програма 2016-2020 г.). : 

• възлагане и изготвяне на хидрогеоложки доклади; 

• възлагане и изработване на хидрогеоложки доклади и проекти за оразмеряване на санитарно охранителни зони – изработване на ПУП; 

• провеждане на процедури по придобиване на публична държавна собственост; 

• обезщетение на собственици на имоти; 

• изграждане на пояс I от санитарно охранителна зона към водоизточниците обслужващи сгради и съоръжения ‘ 

• изработване и приемане на Наредба за издаване на разрешителни за водовземане от минерална вода; 

• проектиране на обслужващи сгради и съоръжения към водоизточниците; 

• възстановителни и ремонтни дейности. 

В дългосрочната програма (до 2030 г.) е включено:

• събиране, анализ и интерпретация на наличната стара и най-нова геоложка, хидрогеоложка и геофизична информация за Софийския хидротермален басейн; 

• идентифициране и изследване на резервоарите и проводниците на минерални-термални води в басейна със сеизмични методи (Сеизмична снимка на басейна върху площ 800-900 кв.км.); 

• хидрогеоложко параметрично сондиране и тестване на резервоарите в избрани информативни точки (зони). Общ обем на сондирането около 9500 м.; 

• съставяне на дигитална хидрогеоложка и геотермична карта на басейна в мащаб 1:50000; 

• пълно разкриване и оползотворяване на ресурсите на хидротермалните находища, предоставени за стопанисване и управление безвъзмездно за срок от 25 години от МОСВ на Столична Община. 

По отношение на изпълнението на програмата 6 години след нейното създаване, все още използването на минералните води, дадени за ползване на Столична община е под 4%.
Съществуват обаче значителни пропуски, както в самата програма, така и при изпълнението ѝ досега (началото на 2023 г. ). В дългосрочната програма (до 2030 г.) и в краткосрочната програма (до 2020 г.) отсъства откриването и картирането на съществуващи съоръжения, които не са част от настоящите регистри. Тези съоръжения могат значително да намалят необходимостта от изграждане на нови такива, като информацията за тяхното местоположение ще предостави възможност и за предотвратяване на случайното или целенасоченото им унищожаване при строителни и ремонтни дейности.

Министерство на околната среда и водите (Басейнова дирекция “Дунавски район”) поддържа списък от съществуващите съоръжения за водовземане на територията Столична община. От него  обаче отсъстват множество съоръжения, чието точно местоположение и състояние остават неизвестни. Вероятно голяма част от водовземните съоръжения, които присъстват само в стари документи са повредени или неизползваеми за водовземане. Разкриването им означава:

• изграждане на реална картина за притежаваните активи и отписване на несъществуващите и разрушени такива; 

• възможност за спестяване на разходи за създаване на нови сондажи; 

• избягване на риска сондажът да не успее да предостави очаквания воден ресурс.

Към 30.09.2022 г НАГ – София са регистрирали 259 сондажни кладенци за собствени потребности на гражданите, както и 58 разрешителни за водовземане от подземни води за стопански цели (фирми). 

Срокът за регистрация на кладенци не успява да регистрира всички такива от 22 години, като срокът е удължен до 28 ноември 2025г. В бъдеще използването на подземни води вероятно ще стане по-активно, заради новите технологии за климатизация (термопомпи). Това ще наложи допълнителни усилия за мониторинг с цел контрол и избягване на замърсяване на подземните води.

Възлагане на изграждането поддръжката и експлоатацията на инфраструктурата, свързана с подземните води от отдел “Инженерна инфраструктура и топлоенергетика” на СО. Водовземните съоръжения, публична общинска собственост, на територията на Столична община са едва 7 на брой. Всички те са в район Банкя. 
На общината обаче са предоставени 8 находища и 1 участък – общо 9 обособени термални зони за използване. Според “Програма за оползотворяване на хидротермалните ресурси от находищата на минерални води на територията на столична община”. трябва да бъдат извършени редица действия по осигуряване на санитарно охранителните им зони, актуално състояние и други. Предвидени са и мерки за развитието на съоръженията (допълнителни сондажи). Изпълнението им, както и разглеждането на тези съоръжения като ключови източници на питейна вода, е начинът да запазим природното богатство, което притежаваме.

Популяризирането на минералните и подземните води като ценност може да доведе до повишен интерес към тях в два аспекта: 

• популяризиране на минералните води на територията на общината, като ценен дар от природата;  

• популяризиране на ценността на подземните води, като част от бъдещи ефективни решения за климатизация. 

За да се осъществи популяризацията е необходимо създаване на звено (отдел или дирекция) в Столична община, което да координира популяризацията на ценните ресурси на града сред гражданите и гостите на града. 

Популяризирането сред инвеститори може да се осъществи от Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции.

На територията на Столична община има 5 сгради недвижима културна ценност, в които традиционно е използвана минерална вода – Минерална баня “Княжево”, Минерална баня “Горна баня”, Минерална баня “Банкя”, Централна минерална баня (София) и Минерална баня “Овча купел”. 

Към началото на 2023 г. единствено едно от двете крила на минерална баня “Банкя” се използва за спа център с минерална вода. Минерална баня “Княжево” не функционира и е застрашена от частично разрушаване, заради разширяване на пътя към Перник. Минерална баня “Горна баня” е в лошо състояние и е лишена от дебит, т.е. не може да изпълнява функциите си.  Централна минерална баня се използва частично от 2015 г. от Музеят за историята на София (Регионален исторически музей – София).  Минерална баня “Овча купел” е в процес на ремонт (2023г.), но не съществува дългосрочен план за функционирането ѝ като такава.

Възстановяването на сградите – недвижима културна ценност, използващи минерална вода може да бъде от първостепенна важност за:

• запазването и надграждането на културата за ползване на минерална вода на територията на Столична община; 

• грижата за релаксацията, възстановяването и лечението на гражданите на града; 

• създаване на функциониращо културно наследство в услуга на гражданите и гостите на града; 

• изграждане на туристически облик на град София, като дестинация за релаксация, възстановяване и лечение.

Допълнително, по този начин, ще бъдат спестени въглеродни емисии (спестени чрез използване на термалния компонент на водата). При 100% ефективност на използване тази стойност може да достигне до 14100 тона въглеродни емисии годишно или средните годишни емисии на над 11300 автомобила.
Пример за подход към обновяването е процесът, воден от Софияплан, за създаването на план за действие за Централната минерална баня.

Баден-Баден безспорно е един от най-престижните исторически термални спа курорти в Германия. Градът се намира на източната граница на грабена на горен Рейн, между горещи извори, известни поне от римски времена. Той е популярно място за събиране на европейските аристократи през 19-ти век (така наречения „Бел Епок“). Баден-Баден все още се счита за едно от най-добрите места за балнеологично лечение и обществени прояви. Курортът е разположен на средна височина от 161 метра надморско равнище (в центъра си), като най-ниската му точка е на 112 метра в? рейнския грабен, а най-високата – 1 003 метра, на върха Баденер Хьое в Шварцвалд.

         Няколко горещи извора осигуряват гореща вода за спа съоръженията. Т температурите им варират от 52 до 67 градуса, а минерализация – от 2 680 до 3 522 милиграма на килограм. Повечето извори са естествени. През 60-те години на 20-ти век горещи води са извадени и от два сондажа. Общото количество вода, течаща в Баден-Баден, е 9,4 литра на секунда. Тя има енергийно съдържание от 2 мегавата (6,8 милиона btu/h), но енергийното ѝ използване все още не е завършено.

Традицията за къпане в Баден-Баден привлича гости през 20-ти век. Инфраструктурата се подобрява. През 1968 г. е построен конферентен център. През 1985 г. – спа в чест на Каракала (“Caracalla Spa”), а през 1998 г. – фестивална зала за 2 650 посетители. Растящият бизнес с горещата вода подпомага икономиката, което води до тенденция на увеличаване на жителите в Баден-Баден от края на 19-ти век насам. Към 31-ви декември 2011 г. населението в Баден-Баден е 54 461 души.

Баден Баден – Германия е пример за това, че дори с ограничен ресурс, може да се създаде атрактивен спа и балнеологичен продукт.

Общият дебит на водата в Баден-Баден се равнява на 9.2 л./сек. при средна претеглена температура от 63.8 C°.

Термалната вода днес се добива от основни три източника:

• Три тунела включващи няколко извора;
• седем индивидуални естествени извора;
• два сондажа от 1965г. и 1966г.

Две основни съоръжения доминират спа дейностите в Баден- Баден днес. Едното е традиционната “Friedrichsbad”, служеща за релаксация и изцеление от повече от век. Другото е сравнително новата “Caracalla Spa”. Двете са захранени с гореща вода от традиционните горещи извори, както и от двата сондажа, направени през 1965 г. и 1966 г. Горещата вода се пренася и до три обществени чешми за пиене и няколко частни потребителя (хотел и болници). Разпределението на потреблението от различните съоръжения можете да видите в Таблица 16.

“Friedrichsbad” е основана през 1877 г. в традиционния квартал на горещите извори, до останките от римски бани и частично на върху някогашната могила на горещите извори. Тя включва уникална комбинация между римски и ирландски къпални традиции, инициирани от доктор Бартър. Ирландският лекар комбинира римския подход (различни видове горещи бани) с традиционните ирландски техники (бани с горещ въздух). Лечебните ефекти на римско-ирландските бани във “Friedrichsbad” се използват за лечение на хронични заболявания като артрит или ревматизъм на ставите. Благоприятно могат да се повлияят и ; разстройства на вегетативната нервна система, хроничен бронхит, проблеми със синусите, затлъстяване и различни разстройства на жлезите.

“Caracalla Spa”, намираща се в центъра на града и отворена през 1985 г., предлага голям вътрешен басейн (32 градуса температура на водата) със собствена терапевтична зона, два външни басейна с температура 30 и 34 градуса, една студено-водна и една горещо-водна изкуствена пещера с обща площ повече от 900 квадратни метра.

Геотермалната електростанция Свартсенги е комбинирана термално-силова станция. Термалната станция доставя гореща вода към областта, обслужвайки 20 хиляди души. Общата инсталирана мощност на Свартсенги е 46.4 MWe електрическа мощност и 150 MJ/s под формата на гореща вода.

Високотемпературните геотермални области в Исландия се намират в зона, в която се срещат две тектонични плочи американската и евразийската, които са причина за активната вулканична дейност на острова. Студената вода прониква, като смес между морска вода и сладки подпочвени води, до нагорещени магмени скали на голяма дълбочина. 

Банята на синята лагуна е нейната основна дейност. Това е едно от най-посещаваните места в Исландия с повече от 400 хиляди посетители годишно. Самата лагуна предоставя повече от 5000м3  площ с топла вода. По всяко време в нея има 6 милиона литра геотермална луга, която се подновява на всеки 40 часа. я. Банята отваря врати през 1999 и е разширена и реновирана през 2007 година. за да предложи на гостите повече комфорт и услуги. Като допълнение на самата лагуна, комплексът предлага на посетителите и редица услуги, включващи манипулации във вода, масажи, геотермални парни бани, сауни, геотермален водопад и вътрешен басейн. Гостите могат да избират между общи съблекални и VIP част, предоставяща самостоятелни съблекални и стаи за почивка. Има и ресторантска част – “Лава ресторант” – построен върху скали около самата лагуна. За 6 последователни години комплексът е награждаван със Син флаг –  признание, давано на екологични плажове и яхт клубове.

Синята лагуна произвежда микроводорасли и екстракти от тях целогодишно за използване в козметиката. Компанията е активна в изследването на микроводораслите. Търсенето на нови типове водорасли в геотермалните извори, води до производството на ценни съставки, използвани в козметиката, храненето, производството на липиди и био горива. “Синята лагуна” има изключителните права за изследване на микроорганизмите на полуостров Рейкянес. Производството се осъществява в био технологичния център, намиращ се в сърцето на ресурсен парк Свартсенги. Основните водорасли в лагуната са два типа – влакнести и сферични. Те се произвеждат от центъра за събиране на активни елементи. Научните изследвания показват, че микробактериалните групи са уникални, тъй като 60% от организмите са нови на ниво вид.

“Джордж Ола” – завод за производство на метанол от възобновяеми източници е най-големият завод, произвеждащ метанол от въглероден диоксид. Той се намира до геотермалната електроцентрала Свартсенги близо до град Гриндавик в Исландия. Съоръжението е разработено за 1 милиард исландски крони ($8 млн.). Възобновяемият метанол е синтетично течно гориво, използвано като екологична добавка към бензина, чрез която се покриват директивите за възобновяема енергия. Построяването на “Джордж Ола” започва през октомври 2009-та година. Пускането му в експлоатация е през 2011. Заводът официално е отворен през април 2012. Именуван в чест на нобеловия лауреат по химия Джордж Ола. Заводът е притежаван от Carbon Recycling International (CRI), като се управлява заедно с HS Orka.

Заводът произвежда 5 милиона литра метанол годишно – количество, достатъчно, за да покрие около 2,5 % от продажбите на бензин в Исландия. Всяка година заводът преработва около 5500 тона въглероден диоксид от атмосферата.

Създадената през 2017 г. “Програма за оползотворяване на хидротермалните ресурси от находищата на минерални води на територията на столична община” показва, че общината има разбиране за важността на минералната вода. Почти пълната липса на действия от създаването на Програмата до сега, обаче, показват също,  че Столична община няма (или не успява да осигури) административния и финансов ресурс, за да приложи стратегията. Твърде дълго е правено прекалено  малко, затова и следващите стъпки ще са трудни, времеемки и ресурсоемки.

Това до голяма степен вече не е риск, а реалност. Интересът към подземните води е нисък. Те не се разглеждат като източник на аварийно водоснабдяване и рядко се считат за ресурси с  икономическа и екологична стойност. Създаването на интерес към подземните води е пътят, по който те могат да се превърнат в ценност, да се стопанисват и допринасят за качеството на живот на гражданите и гостите на столична община. 

Рискът може да се разгледа в две насоки:

1. Риск от замърсяване на подземните  води 

Подземните води в момента се замърсяват основно от канализационни води, които се попиват в тях.олзването на подземните води  В бъдеще обаче е възможно риск за замърсяване да представляват термопомпи (климатични инсталации) въздух-вода или вода-вода. При тях замърсяването няма да бъде единствено с вещества, но и термално (загряване или охлаждане).

2. Риск от свръхексплоатация на минералните извори 

В момента те не са широко използвани, но в бъдеще, при осъществяване на решенията, съществува риск от свръхексплоатация и разпределение на ресурса към икономически най-силните участници. За да се предотврати това, е необходимо спазване на принципите за разпределение на водния ресурс, както и подготовка за въвеждане на интелигентното му управление.