Витоша и софиянци

Как планината да се превърне в притегателен център за софиянци и да подобри качеството на живота им

Кое е сърцето на София? Кое е морето, реката или така нареченият емблематичен природен елемент, с който се оприличава нашата столица? Това е планината Витоша. Тя е не просто близо до града, а е неизменна част от него. 

Витоша е толкова голям и широкоспектърен ресурс, че нормалното функциониране на града зависи до голяма степен от нея. Приносът ѝ към качеството на живот в столицата е неизмерим. В момента обаче тя е по-скоро задният двор на София. Ако ти трябва, стигаш до нея. Знаеш, че там има изоставени лифтове, писти и хижи и всеобщата разруха не те подтиква да пазиш природата, да се държиш уважително с нея. 

В поредица от няколко теми, ще разгледаме Витоша и различните аспекти на нейната връзка с града. Започваме с Витоша като място за спорт и отдих.

Малко история

Витоша винаги е представлявала интерес за гражданите на София и по-конкретно за  хората, които искат да спортуват и да бъдат сред природата.

Още през далечната 1895 г., по призив на Алеко Константинов, се организира първият масов излет на Черни връх. В него вземат участие 300 души. Това поставя основите на туристическото дружество с председател Иван Вазов и секретар Алеко Константинов.

Първите съоръжения за по-активен и организиран зимен спорт, по-точно ски, биват изградени 50-те години на ХХ век. Постепенно се строят нови и нови съоръжения, правят се проекти за нови въжени линии.

През 80-те години и особено след Универсиадата 83’, Витоша вече разполага с много добре функционираща ски зона с модерни за времето си съоръжения. Двете големи ски училища – на Балкантурист и на БСФС (Софспорт) – се пръскат по шевовете. Пистите са пълни със скиори.

Зимният спорт е превърнат в такъв акцент, че София кандидатства за зимната Олимпиада 1992 г. именно с емблемата и ресурса – Витоша.

След този пик в постиженията в сферата на културата в зимните спортове, облечен в кандидатура за зимна олимпиада, ски зоната на Витоша започва да замира. Новите и модерни съоръжения от 60-те, 70-те и 80-те към днешна дата са вече остарели и амортизирани. Повечето влекове и лифтове вече не работят (виж. Фиг. 1), а все още опериращите са в окаяно, дори опасно състояние, немодернизирани десетилетия наред. Девизът “расте, но не старее”, който в миналото е важал и за ски спорта в контекста на Витоша, всъщност е разбит.

На диаграмата ясно се вижда постепенният подем, стартиращ през 50-те и достигащ своя пик през 80-те, и поетапният, но постоянен упадък на ски зоните от средата на 90-те. След края на 90-те се наблюдава сериозен отлив на хора, практикуващи зимни спортове, от планината.

Проблемите

На Витоша са останали съвсем малко на брой действащи съоръжения. При това почти нито едно от тях не работи постоянно или с пълен капацитет, поради редица причини. Важно е да уточним, че  всички съоръжения на Витоша са частни. Не са дадени на концесия за определен период от време, а са приватизирани, т.е. продадени. Единствено “Заека” е на Министерството на спорта, всичко друго е разпределено между няколко собственика, като най-големият е Витоша Ски.

В повече детайл, състоянието на основните съоръжения на Витоша в момента изглежда по следния начин:

Какъв проблем пораждат занемарените, неработещи ски съоръжения на Витоша?

Проблемът със занемарената ски-зона на Витоша е социален, като се има предвид мащабът на София. Той не е в това, че планината не е станала “истински” ски курорт. 

Професионалните зимни спортове в България могат да се развиват и без Витоша. Но аматьорските спортове – много по-трудно. От диаграмите се вижда, че можем да приемем ски зоната на Витоша за неработеща и замираща в последните 20 г. 

Това значи, че едно цяло поколение софиянци е било практически откъснато от Витоша, вместо да бъде стимулирано да продължи по стъпките на предходните граждани на столицата и да изгради силна връзка с планината. Жителите на София вече не могат адекватно да карат ски на Витоша и се налага да пътуват до други места.

Някои от конкретните причини, например липсата на цялостен и актуален план за управление и устройствен план, ще разгледаме подробно в последващи текстове. Факт е, че зоната минава през стихия от събития след 89-а: 

• възстановяване на собственост и в някои случаи неяснота за собствеността; 
• промени в статута на територията; 
• изработване и неприемане на нов План за управление на ПП Витоша; 
• нов Общ устройствен план на Столична община; 
• промени в различни закони и дори 
• отмяната на Наредбата за класификация на ски пистите.

В този текст се фокусираме върху крайния резултат от всичко изброено: неработещите, неадекватни и опасни съоръжения. Те влияят цялостно на достъпа до планината и на практикуването на хобита и спортове, различни от ските.

Забележете! Не говорим за нова по-голяма зона, не говорим за изсичането на гора, за да се направят нови писти. Говорим за реорганизация, възстановяване и подобряване на нещо, което е съществувало и е било част от културата на софиянци и от спортната инфраструктура в града десетилетия наред.

Днес, ако човек се качи горе, в разгара на зимния сезон, ще види една, колкото приятна толкова и неприятна гледка. Радост за окото са множеството малки дечица със светлоотразителни жилетчици, качени на ски, които са част от някоя група на многобройните ски училища. Тъжната картинка е, че зоната е безкрайно хаотична и неадаптирана за подобни школи, а опашките от малки скиорчета на влековете са по-дълги от самите влекове.

Тази картинка ни казва много – голяма част от жителите на града припознават ски спорта като нещо благоприятно, полезно и интересно за техните деца и привиждат Витоша като потенциал за този спорт. Ски училищата са усетили тази пазарна ниша и граждански интерес и дори с изключително занемарените, и малко работещи съоръжения, и неуреден достъп до планината, се опитват да предоставят своите услуги. Но всичко спира до там.

Решението

Как изваждаме планината от тази разруха? Как връщаме ритъма на тази зона, така че да извлечем възможния максимум, без да има негативни последствия за природата, с баланс между нуждите на хората и опазването на биоразнообразието? 

При всички положения не трябва да сме максималисти, с амбиции и проекти от типа “нека станем като Кортина д’Ампецо” например. Не малко специалисти са се изказали, че развитието трябва да е в рамките на разумното, с конкретен фокус.

Витоша не трябва да се разглежда само като ски зона, а да има широк спектър от планински забавления и дейности. Не бива да се мисли как Витоша може да бъде притегателен център за чуждестранни туристи. Фокусът трябва да е по-скоро локален, най-вече върху жителите на София и околностите, които са много. За софиянеца Витоша е фантастично място за каране на ски за един или половин ден или за практикуване на всеки друг планински спорт/хоби.

Удачното решение трябва да бъде разумно и устойчиво за планината и за хората,  с добре обмислени модели за финансиране.

Промяната на сегашното състояние не започва с голяма инвестиция, промяна на закон, или съставянето на административен акт. Започва с две основни стъпки.

Как да подобрим инфраструктурата на ски-зоната

Немислимо е ски зоната да продължи да функционира, без да има сериозно подновяване и реорганизация на съоръженията. Те трябва да са съобразени със суровите метеорологични условия, заради които Лале 2 и Романският често не работят. 

Комфортът и бързината на съоръженията е ключов фактор за привличане на туристи, посетители, скиори, велосипедисти. Те са алтернативен начин на достъп до планината. 

Отливът на практикуващи зимни спортове на Витоша е отчетлив в сравнение с десетилетия назад, особено за по-напреднали. Учащите се и училищата все още успяват да практикуват, поради наличието на работещи, макар и малки, писти и съоръжения като Офелиите и Ветровала например. Те са идеални за учене. 

Масовите посетители, които сега са семейства с малки деца и шейни, се качват предимно с автомобили. Организираните ски училища за деца ползват собствен автобусен транспорт. Всички те често попадат в задръствания по витите пътища на планината и нерядко, поради лошата организация, и в пътно транспортни произшествия. Ето защо са необходими и по-добри връзки между отделните съоръжения. Те трябва да осигуряват по-добър достъп до планината, конкурентен на личния автомобил.

Но Витоша не е само ски-дестинация

Когато говорим за лифтове, не става въпрос само за скиорите в няколко месеца в годината. Говорим за достъп до планината и за практикуването на други сезонни спортове. Не са никак малко хората, практикуващи планинско колоездене и Витоша е една от вече многото дестинации в България, която се опитва да се утвърди като благоприятна за такъв спорт. Ски-зоната само ще спечели, ако предлага специални зони за деца, възрастни, фрийрайдъри, велосипедни трасета, писти за шейни, ски бягане, фън-парк (каквито са условията на Конярника) и много други. В България отбелязваме значително развитие и на спортове като парапланеризъм, сноу-кайт, спортно планинско бягане, катерене, ориентиране, геокешинг, конна езда и други, за които достъпът до планината е ключов, по възможност без автомобил.

За да можем да развием тези спортове, обаче, освен решаването на редица устройствени проблеми покрай изграждането на трасета, трябва да се помисли за това лифтовите съоръжения да бъдат адаптирани не само за ски.

• Да се обнови Симеоновският лифт с по-голям капацитет и по-модерни съоръжения, а Драгалевският да бъде пуснат отново, но също с по-голям капацитет и по възможност кабинка, а не седалка. Това са ключови връзки, които градът прави с планината, позволявайки на хората да оставят автомобилите. Драгалевският лифт е отдавна спрян, а Симеоновският е в много окаяно състояние – стар и често авариращ.
• Княжевският лифт да се възстанови. Той е друго съществуващо съоръжение, което според експерти е било замислено “от нищото към нищото”. Неговото възстановяване трябва да бъде много подробно анализирано: да се обоснове с данни има ли смисъл да се запази сегашната му дължина, дали трябва да се удължи отдолу или отгоре и т.н. Потенциално, той може да прави връзка със зоната на Конярника и би бил важна точка за достъп към планината за западните и югозападни квартали. Връзката му с мрежата на градския транспорт, особено с ТМ5, трябва да бъде много добре анализирана.
• Достъп до планината откъм южната ѝ част при с. Рударци. Витоша не е само планина на София и софиянци, тя е и на перничани, които имат сериозни традиции в спорта и планинарството. Нещо повече, връзка откъм Перник би била по-удобна за 100-хиляден Люлин, разтоварвайки трафика към единствените подходи откъм Симеоново и Драгалевци. Преди там е имало проект за лифт, който не е реализиран. Този вариант обаче е въпрос на много по-задълбочени анализи дали има нужда от подобно съоръжение на това място и ако да, как би повлияло то на планината; въпрос и на сътрудничество на Столичната община с общините Перник и Самоков относно цялостния подход към Витоша. В южната част на планината има други устройствени и стопански проблеми, силно различаващи се от софийските (лов, достъпност, развъждане на дивеч, и т.н.). За разрешаването им също са необходими много подробни анализи и дискусии с различни заинтересовани страни.

Трябва да се прекъсне наблюдаващият се през последните години феномен на т.н. “локдаун на Витоша”, тоест планината да е блокирана от коли и автобусите не могат да минават по маршрута си. Този проблем се влошава с всяка изминала година. Част от решенията са именно нови, бързи и с голям капацитет лифтове (Симеоновски, Драгалевски, Княжевски), достатъчно автобусни линии на градския транспорт, които да са удобни, адаптирани и с подходящ график спрямо пиковите часове; обща билетна система на градския транспорт и довеждащите лифтови съоръжения, пропускателни пунктове, платежна система за достъп с автомобил и др. Автомобилът в планината следва да бъде по-скоро изключение, много скъпо удоволствие или дори невъзможен (с изключение на специализирани МПС-та за доставки или посещение на хижите за нощувка).

Подчертаваме, че модернизирането и подновяването на ски зоната и достъпа до Витоша като цяло, не означава нова леглова база и хотели. Това трябва да бъде много ясно и отчетливо заявено. Т.е. планът и нормите трябва да бъдат така оформени, че да позволяват модернизиране, обновяване на съоръжения с конкретни характеристики, но да не се допуска изграждането на нова леглова база. Има достатъчно гъста мрежа от хижи, както и стари станции и хотели. А и близостта до столицата, позволява използването на хотелската база в самия град.

Основната част от посетителите на планината винаги ще бъдат жителите на София. Такъв трябва да бъде и фокусът за цялостното развитие. Близостта на Витоша до града е предпоставка хората да търсят временното практикуване на спорт независимо дали е ски, колело или нещо друго, т.е. да могат за половин ден или дори нощем да спортуват и да се разхождат. Ситуацията, в която софиянци масово ходят за еднодневно каране до Боровец, вместо да имат не по-лошата и много по-близка опция на Витоша, достъпна с колело и с градски транспорт, е проблемна във всяко отношение. Нещо повече, Витоша има потенциала да комбинира планинските дейности с почивка в минералните извори в Железница, Княжево, Рударци и т.н.

В обобщение

Модернизираното и функционирането на съществуваща ски зона на Витоша е от огромно значение за спортната динамика и култура в столицата целогодишно. Витоша не е Алпите и България не е Австрия, но това не означава, че не можем да имаме качествена и модерна ски зона, която в миналото е доказала ефективността и потенциала си за града и неговите жители. 

Подобряването на ски съоръженията би имало голяма добавена стойност относно цялостния достъп до планината и практикуването на много други спортове и хобита. Витоша трябва да бъде достъпно място за спорт и отдих на открито, за процъфтяването на млади, здрави и хармонично развити хора, разбира се в баланс с опазването на биоразнообразието.