Тротоарите в София
По темата работиха
Калоян Карамитов
Петър Рафаилов
Елена Тодорова
Създаването на привлекателна градска среда е задача на управниците на всеки град, в който качеството на живот на гражданите е поставено на първо място. Това включва и създаване на условия за пешеходно движение, което се разглежда не само като преминаване през конкретно място, а като възможност за създаване на приятно преживяване, докато човек се придвижва всекидневно из града.
Концепцията за 15-минутния град
Една от съвременните концепции, прилагани при планирането на градовете, е “15-минутният град”. Основната ѝ идея е всичко най-важно да бъде на 15 мин., това се счита за приемливо пешеходно разстояние, от детски градини и училища до паркове, магазини и места за развлечение.
За да можем да реализираме концепцията за 15-минутен град, са ни нужни две неща:
- устройствени планове, които стимулират мултифункционалността и създаването на обществени сгради в кварталите;
- специално изградена физическата среда – свързаност между кварталите и пространствата, условия за безопасно пресичане, наличие на тротоари и алеи.
Не по-малко важни са и качеството на самите настилки, и цялостният дизайн на средата, и съобразяването му с различните възрастови групи и хората със специфични нужди при придвижване.
Какво прави Столична община в тази посока
През последните години Столичната община показва разбиране към необходимостта от обновяване на пешеходните пространства.
През 2020г. бе приета Наредба за градската среда в София, която цели да регламентира обликът на средата. В нейното създаване съществен принос имаха и членове на нашия екип.
Като част от Наредбата през 2022 г. бе приет и Стандарт за настилките. В него са заложени размери и вид на настилките, начин на нареждане, стандарти на материалите, но и принципи за съвременен дизайн и достъпност на средата. Стандартът би трябвало да служи като отправна точка при създаването на пешеходна инфраструктура или ремонт на вече съществуваща.
През 2022 г. София изтегли 100 млн. лева заем от Европейската инвестиционна банка, който да се използва за обновяване на тротоарните настилки. Сумата не е малка, но не е и достатъчна, за да се обхване целият град. Това налага приоритизация на местата, които да бъдат обновени, а изразходването на публичните средства да е с възможно най-голям ефект за гражданите.
Как помага “Екипът на София”
Екипът на София има богат опит в градските изследвания и създаването на политики за подобряване на пешеходната среда. Затова и съдействахме на два столични района – Лозенец и Слатина. Подпомогнахме ги в процеса на приоритизация на местата за обновяване, като изготвихме няколко пространствени анализа.
Използвахме подходи, които стъпват върху установени модели на поведение на пешеходците. С помощта на геопространствени анализи приложихме техники, с които идентифицирахме натоварените пешеходни маршрути. Така положителният ефект от ремонтирането на тротоарите ще се усети от по-голяма част от населението на квартала.
Разработихме серия от критерии, с които да идентифицираме маршрутите и отсечките с потенциал за най-интензивно пешеходно движение. Използвали сме два типа анализи, за да обхванем целия спектър от характерно пешеходно поведение: за близост до определени обекти и за кратки маршрути между обекти.
Чрез анализа за близост са изследвани два от критериите:
- близост до училища и университети;
- близост до пазари, търговски центрове и супермаркети.
Анализирайки по тези два критерия, приоритизирахме тротоарните отсечки в буфер от 300 метра около обектите.
Чрез анализа за маршрути са приоритизирани тротоарите, свързващи следните обекти:
- спирки наземен градски транспорт и метро – детски градини и ясли;
- спирки наземен градски транспорт и метро – училища и университети;
- детски градини и ясли – детски площадки и паркове;
- спирки наземен градски транспорт и метро – администрация и пощи;
- спирки наземен градски транспорт и метро – болници и други сгради на социалната инфраструктура;
- спирки наземен градски транспорт и метро – специфични обекти като спортни центрове и зали;
- големи жилищни сгради (над 48 жители) – детски градини, училища, входове на паркове и детски площадки и спирки на наземния градски транспорт и метрото.
Селектирани са по-големите жилищни сгради, за да се даде приоритет на местата, през които преминават повече хора. Подборът е направен като сградите са класифицирани по население по метода на Дженкс (най-естествено групиране според най-близки стойности в една група) в 5 групи и са избрани трите групи с повече население.
Резултатите от тези анализи комбинирахме в обобщена оценка, която дадохме на всяка една тротоарна отсечка. Колкото по-често една отсечка попада в някой от анализите, толкова по-висока оценка получава. Оценките са класифицирани в 5 интервала. Първият включва отсечките с ниска приоритизация, а последният – получилите най-висока оценка.
За район Лозенец разполагахме с данни кои са ремонтираните тротоари през последните 5 години и ги изключихме от приоритизацията.
Приоритетни отсечки според анализите за двата района.
Причини
Резултатите от анализите на двата района показват неравномерна концентрация на отсечките от пешеходната мрежа с потенциал за интензивно ползване.
Причината за това в район Слатина е, че в източната част е разположено Летище София, както и индустриални терени, част от които са нефункциониращи. Квартал Христо Ботев е в центъра на района и също не показва висока приоритетност на отсечките. Прави впечатление липсата на обществени сгради, паркове и други услуги като места за хранене и развлечение в квартала, а липсата на пешеходни и транспортни връзки го изолират от останалата част от района.
В Лозенец основната концентрация от пешеходни отсечки с потенциал за интензивно ползване се забелязва в северната, по-стара част на района. В южните му територии е разположено продължението на Борисовата градина към Витоша, единият от зелените клинове на София, както и новоразвиващите се квартали Кръстова вада и Витоша, които през последните години са подложени на силен инвестиционен натиск. Общината не успява да навакса с процеса по изграждане на съответната инфраструктура, която да обслужва новите сгради. По подобие на квартал Христо Ботев в Слатина, тук също се забелязва липсата на обществени сгради като детски градини, училища и различни услуги, които да бъдат притегателни центрове за пешеходците. Това обяснява защо анализите не показват интензивността на ползване като висока и приоритетна в южната територия на Лозенец.
Основната цел на тези анализи е да подпомогне вземането на обосновано решение за приоритизиране на отсечките за ремонт от тротоарната мрежа. Те не отменят необходимостта от преглед на състоянието на физическата среда на място, но ограничават обхвата до най-важните отсечки според пешеходните потоци, към които да се насочат основните инвестиции.
Тротоарите имат важно място в градската среда и са неизменна част от облика на един град. Тяхното състояние и свързаност в мрежа имат определяща роля при избора на начин на придвижване – пешеходно движение или ползване на колата дори и за кратки разстояния.
Основни проблеми при реализацията на програмата за възстановяване на тротоари в София
На всеки един от нас му се е случвало да вижда подменена настилка на тротоар, но с останали пет-шест, а и понякога повече шахти. Това се случва, защото масово се практикува т. нар. “текущ ремонт”. Съгласно Закона за устройство на територията, при текущ ремонт не са необходими проект, съгласуване с експлоатационните дружества или Разрешение за строеж. Тази практика води до обикновена замяна на амортизиран стар паваж или плочки с нов. В този случай подобрението в градската среда е само повърхностно.
По-дългият път се нарича “основен ремонт”. При такъв вид ремонт се обновява не само настилката, но и подземната инфраструктура. Така става възможно изграждането на общ колектор под тротоара, в който да бъдат организирани различни инженерни мрежи – кабели за електричество и за данни, водопровод, газопровод и други. По този начин освен, че обновяваме инфраструктурата, намаляваме и броя на шахтите. Основният ремонт изисква всичко това, което не е нужно за текущия – изготвяне на проект, съгласуване и разрешително за строеж. Това обаче е и по-дългият и по-скъп път.
Друг основен проблем с улиците и тротоарите в града е свързан с действащата улична регулация. Немалко хора свързват думата “регулация” с границите на имота си. Но това е само част от картинката. Освен дворищната, съществува и терминът “улична регулация”. Тя определя габаритите на тротоарите и на автомобилното платно.
Въвеждането на еднопосочно движение в много софийски квартали намалява необходимата ширина на автомобилното платно и прави възможно разширяването на пешеходното платно – тротоара. За да може обаче да бъде реализирана такава трансформация, е необходимо да бъде изменена уличната регулация. Това отново е процедура, която отнема време, както и е повод на чести жалби. Изменението на уличната регулация би могло да допринесе за увеличаване на площта на тротоара, което няма да е за сметка на паркирането или проходимостта на улицата.
Също, както споменатият “основен ремонт”, това е процедура, която отнема време и затова е непопулярна, а може да допринесе за увеличаване на площта на тротоара, като същото няма да е за сметка на паркирането или проходимостта на улицата.
В действащата Наредба за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии са предложени различни решения, които са относими към много еднопосочни вътрешноквартални улици в града. Реализирането на тези решения би променило облика на улицата и пространството, с което разполагат пешеходците. Бавната процедура обаче е спирачка за тяхното прилагане.