Какво да направим, за да се придвижваме спокойно и бързо

Преди да дадем отговор на този въпрос, може ли вие да отговорите без да се замисляте на следните въпроси: колко време реално използвате автомобила си; колко ви струва годишната му поддръжка; колко ви струва да се придвижвате с градски транспорт в София и колко време на ден реално ви отнема това? Запишете си отговорите, след малко ще ви потрябват. А сега, нека започнем от общата картина. 

Колко автомобили има в София

В столицата броят на автомобили с вътрешно горене се е увеличил от 717 хил. през 2010 г. до над 1 мил. през 2021 г.

София задминава по моторизация повечето големи европейски градове. Във Виена например има два пъти по-малко автомобили и тенденцията е да намаляват още. В Столична община през 2020 г. се падат по 0,61 автомобила на 1 възрастен, докато средното ниво за ЕС е 0,57. 

Успоредно с това вътрешноградските пътувания с автомобил бележат ръст. През 2017 г. делът на пътуванията с автомобил е 28,8%. През 2020 г. той вече е 33,5%. Към 2021 г. средната възраст на автомобилите в Столична община е 19 години, а делът на автомобилите без ЕВРО категория е продължава да е сравнително висок – 57,2%. 

Какви проблеми предизвиква огромният брой коли

1. Непроходими улици и все по-големи задръствания

Всички знаем, че паркирането в центъра на София е като да правим кръчета из ада. Спирането в завой, на аварийки, дори на пешеходна пътека е по-скоро правило. По немалко квартални улици се минава трудно заради паркирали дори на тротоара коли. Пешеходците са на пътното платно заедно с бавно движещи се автомобили. Между тях се промушват велосипедисти. Майки с колички се движат на прибежки и припълзявания. 

Заетостта на паркоместата в синя зона е около 94%, а в зелена зона – 82%, като заетостта е почти на 100% пълна в диапазона 11:00 – 17:00.

Предоставянето на още и още места за паркиране не облекчава ситуацията, а само води до по-големи задръствания. Всички са изнервени. Никой не е доволен, опасностите по улиците се увеличават и дишаме мръсен въздух.  

2. Нарастващ брой пътно транспортни произшествия 

За периода 2017 г. – 2019 г. броят на загиналите по пътищата се удвоява от 37 на 75. През 2021 г. в София имаше стряскащи примери за тежки произшествия, при които загинаха хора. Последвалите “мерки” само показаха колко много и безнаказани са нарушителите, но реално не правят нищо, за да се подобри безопасността.

3. Повишено замърсяване на въздуха и покачване на температурата в града

Наблюдаваме изключително завишени нива на фини прахови частици в делнични дни, в часовите диапазони между 07:00 – 08:00 и 17:00 – 18:00 (фиг. 1 и 2) когато движението е най-натоварено. Температурата в града също се покачва чувствително. (Припомнете си до какви проблеми води това и как можем да ги решим от темата Прохладна София)

Фиг. 1: Натоварване сутрин (Източник: google.com/maps)

Фиг. 2: Натоварване следобед (Източник: google.com/maps)

Когато всички използваме личните си автомобили за придвижване в града, стигаме по-бавно до там, закъдето сме тръгнали; изнервяме се повече; замърсяваме въздуха, който дишаме; застрашаваме живота на нашите деца, близки, приятели, колеги, които точно сега са решили да вървят пеша или да се движат с колело.

Нека да видим каква сума плащаме за това.  

Какви са разходите за поддръжка на автомобил за една година

За един обикновен 19-годишен автомобил (каквато е средната възраст на колите в София) с 140 конски сили общият годишен разход се формира от: 

• Застраховка гражданска отговорност – около 240 лв. (осреднена стойност на база 12 ценови оферти от застрахователи);
• Застраховка каско (вероятно използвана само от част от шофьорите) – около 292 лв. (осреднена стойност на база 9 ценови оферти от застрахователи, като застрахователната цена е 3 000 лв.)
• данък МПС – 175 лв., 
• Годишна винетка – 87 лв., 
• годишно обслужване (ремонти, смяна на масла и филтри, годишен технически преглед, комплект гуми и акумулатор) – 240 лв., 
• Ремонти – 500 лв., 
• Гориво (бензин А95, годишен пробег от 5 000 км. в градски условия, при среден разход 8 л. / 100 км) – около 1 400 лв., 
• Почистване и аксесоари – около 220 лв. 

Разходите варират според разхода на гориво, възрастта и мощността на автомобила, опита и възрастта на шофьора, както и честотата на ползване на автомобила. 

Вижте разбивка на разходите за обикновен, 19-годишен автомобил

Общата сума за поддръжката му е 3019 лв. на година или 251,58 лв. на месец.

Когато плащате месечната издръжка на вашия автомобил, припомнете си и следната статистика: личните автомобили са паркирани средно 96% от времето и в действителност се движат само в 4% от него.

Напомняме отново това, което вече обобщихме по-горе: удоволствието да ползвате личен автомобил води до много по-големи разходи. Ако трябва да остойностим карането на кола, то трябва да се включат и индиректните разходи, както и загубените ползи:

• цена на блокирано пространство за паркиране;
• цена на загубено време в задръстване и загубено време за обслужване на автомобила;
• цена на негативните ефекти върху здравето ни (мръсен въздух, шум, стрес, ПТП).

Голям дял от горепосочените разходи са екстернализирани. В България, данъците и таксите са по-ниски в сравнение с тези в Западна Европа, но техническото състояние на автопарка е по-лошо. Затова и рисковете на пътя са повече, и качеството на въздуха е по-лошо. 

Как може да се решат проблемите, предизвикани от наличието на твърде много автомобили в София

Като насърчаваме с кампании и стимули използването на транспортни алтернативи:  градски транспорт, електрически автомобили, таксита, тротинетки и колела.

Ефективните мерки включват: 

• данъчни и административни облекчения при отказа от ползване на личен автомобил;
• улеснен режим на паркиране на тротинетки, колела, коли под наем и таксита;
• гарантиране на места в натоварените райони;
• увеличаване на автопарка на градския транспорт;
• увеличаване честотата на линии на градския транспорт;
• създаването на нови линии, които да отразяват актуалните транспортни нужди на населението. 

Използването на транспортни алтернативи ще доведе до намаляване на моторните превозни средства, оттам до намаляване на изгорелите газове, отделяни в атмосферата и подобряване качеството на въздуха. Това пък ще намали значително градското замърсяване.

Какво се прави към момента 

1. Краткосрочна програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми енергийни източници и биогорива“ на Столична община за период 2020 – 2022 г. 

В момента в София вървят  60 броя единични и 60 броя съчленени нови автобуси на природен газ и 20 броя нови електробуси. Изпълнява се и проект за доставка на още 30 нови електробуса. В последните години общината успя да обнови съществена част от автопарка и усилията в тази посока продължават. До 2035 г е планирано обновяването на 1137 нови превозни средства. 

2. План за адаптация към климатичните промени за Столична община 2019 – 2025

Проучване на възможността железопътният транспорт да поеме вътрешноградски и крайградски пътувания. Такива проучвания са правени в приетия от Столичния общински съвет План за устойчива градска мобилност  и от организации като Сдружение Градски транспорт и инфраструктура и Спаси София.

Осигуряване на по-голяма транспортна свързаност. Оценка на свързаността в София е правена по различни поводи. Засега това не е довело до преосмислянето и редакцията на транспортната схема на града с цел постигането на по-добра транспортна свързаност.

3. План за действие за зелен град 

Насърчаване на велосипедното придвижване и ходенето пеша. Велосипедната мрежа все още е къса, фрагментирана, а в някои случаи и опасна. Общината не е предприела действия за нейното удължаване и подобряване. Няма карта с велосипедни маршрути. А и самото ѝ издаване не би стимулирало повече хора да карат колело. Няма създадени платформа или мобилно приложение за велосипедисти. 

Що се отнася до пешеходното движение, Столична община продължава да ремонтира тротоари, но обновените са твърде малко в сравнение с общата дължина на мрежата. Не са осъществени действия, които реално да насърчат велосипедното и пешеходното придвижване.

Програма за модернизация на трамваите. Столична община продължава със закупуването на нови трамваи, но към момента само 26% от трамваите са на възраст под 30 г., докато останалите 75% са по-стари.

Управление на градското паркиране. В момента паркирането се управлява единствено през зоните за платено паркиране. Многоетажните паркинги предлагат малък брой паркоместа и не са съществен фактор при регулирането на паркирането. Зоните за платено паркиране се увеличават като географски обхват и съответно брой паркоместа, но все още покриват малка част от територията на града.

Насърчаване на електрическите превозни средства. Не са създадени общински инструменти за насърчаване на електрическите автомобили.

4. План за устойчива градска мобилност (ПУГМ) 

Въвеждане на интегрирана система за таксуване за целия обществен транспорт. Системата е въведена на етапи и към 2023 функционира във всички превозни средства на градския транспорт. Въведената в началото на годината тарифна политика беше приета нееднозначно, отчасти и заради липсата на адекватна информационна кампания. Новите правила включват и получаване на безплатен билет за обществения транспорт при паркиране в буферен паркинг. 

Увеличаване на обособените скоростни трасета на обществения транспорт. Дължината на новите обособени трасета е незначителна. Към момента 32% от трамвайните трасета са обособени, но при другите видове транспорт този процент е много по-нисък. Важно е също да се даде приоритет на обществения транспорт в кръстовища. Засега това е все още изключение.

Подобряване на спирките на обществения транспорт. Спирките в София са с добра гъстота и са сравнително равномерно разпределени по територията. Но при много от тях липсват навеси или ако ги има, те рядко предлагат сянка. Пешеходният достъп до самите спирки често не е оптимален, ако не и затруднен.

Подобряване на информационната система за пътуващите. В София действат различни канали за информиране на пътниците, но актуалните данни за движението на превозните не са публично достъпни. За тази цел се планира агрегиране на цялата информация за услугите на обществения транспорт, услугите по паркиране, отдаване на велосипеди или коли под наем и всички останали транспортни услуги. Резултат от събирането ще бъде създаване на отделна платформа, която предоставя актуална информация в реално време на потребителите във всички етапи на пътуването им.

Информационни кампании и инициативи за промяна нагласите на гражданите за устойчива градска мобилност. Такива кампании са редки и с твърде ограничен обхват. Например инициатива „Пеша на училище” е стартирана, но не е станала масова практика поради редица пречки: лошото състояние на пешеходната инфраструктура, повишената опасност от пътни произшествия поради приоритизирането на колите, както и немалкия брой деца, които не живеят на пешеходно разстояние до училището си. Не са създадени “Училищни улици”. Инициативите “Ден без автомобили” и “Ден за ходене на работа с велосипед” се провеждат рядко. 

Не са предприети действия за стимулиране на споделената мобилност. 

Какво още може да направи общината

1. Да промотира използването на алтернативен транспорт и да закупи електрически превозни средства: автомобили, камиони, микробуси и автобуси.  
2. Да създаде ограничения с цел намаляване на автомобилния трафик и да въведе  ограничения за ползването на коли в критични ситуации (например топлинна вълна), или в определени части на града, където е най-гъсто застрояването (центъра).
3. Да се погрижи за доставяне на повече електричество и водород, генерирани от възобновяеми източници.
4. Да свърже, обнови, подобри и разшири велосипедната мрежа, като се фокусира върху сигурността и избягването на конфликтни ситуации.
5. Да провежда информационни кампании, за да повиши обществената осведоменост, познания и нагласи по отношение смекчаването на климатичните промени.
6. Да въведе, подпомогне и популяризира железопътния транспорт за вътрешноградски и крайградски пътувания.
7. Да създаде нови линии на обществения транспорт, които да отразяват актуалните нужди на населението.