Тъмна София

По темата работиха

Емил Христов – урбанист

500 маркера – илюстрации

Ивайло Назлъмов – сайт

Топла или студена светлина?

Това е въпросът, който си задават в „развитите“ европейски градове.

Знаете ли какво се питаме в нашата любима столица през декември 2022:

Има ли светлина или няма?

Хората са много добре запознати с една от основните характеристики на градската среда – осветлението, когато се движат по обичайния си маршрут. Всяка зима, а и през топлите дни, когато се прибират късно вечер, те преценяват откъде да минат, за да избегнат тъмни участъци. Гражданите на София не могат да приемат за даденост, че осветление ще има, без значение откъде ще минат. 

В големите градове по света се опитват да се справят с т.н. последна „козметична характеристика на градското осветление“ – естетиката. В столицата на България сме още на ниво „наличност“, иначе казано продължаваме да играем на „тука има – тука нема”. 

Във връзка с градското осветление много често говорим за енергоспестяване. Тази тема обаче е не по-малко съществена от въпроса имаме ли достатъчно осветен град? 

Коя е основната функция на градското осветление?

Сигурността!

Функцията ѝ е не толкова да създава уют и да подчертава конкретни гледки и градски елементи, или да възпрепятства препъване, пропадане, газене в кал. 

Светлината създава усещане за сигурност и спокойствие. Тя позволява не само ние самите да виждаме и преценяваме обстановката, но и други да ни виждат, което засилва усещането за безопасна среда. 

Когато говорим за пешеходно придвижване, отново, не настилките са най-важни, а осветлението. Повечето хора минават лесно и без колебание по лоши, но осветени пътища. Всички избягват тъмните участъци, дори да са перфектно асфалтирани. 

До какво води липсата на светлина в града?

Липсата на светлина е предпоставка за обособяването на микрогета, вандализъм, криминални прояви. Неосветените пространства, именно поради своята вечерна характеристика, много често биват неглижирани, избягвани и занемарени и през деня.

Многото тъмни участъци в града водят до намалена функционалност на градската среда. Тя става неизползваема. Това съответно води до загуба на време, функции, ниска удовлетвореност, дори повишени разходи.

Каква е ситуацията с осветлението в столицата към момента?

Няма цялостен анализ и поддръжка на осветлението в града. Не говорим всички лампи да са с датчици (да, в един момент трябва да се случи и това) и да сигнализират в ГИС среда веднага, когато не работят. Говорим за периодични обикновени обходи и ремонти. 

Градът е пълен с множество стари, неработещи осветителни тела, които стоят така години наред. Това важи за квартали, за отделни градинки, паркове и други градски пространства. Поддръжката е незабележима. 

Да, някои големи булеварди са винаги „приоритет“, включително и по отношение на осветлението, и по тях редовно се подменят осветителни тела. Но кварталите са почти напълно изоставени. 

Не са малко случаите, в които се поставят нови осветителни тела – дори с модерни соларни панели прикачени към тях. Година по-късно повечето от тези лампи не работят. (Такъв е случаят с осветлението на парк “Хиподрума”, с новия участък от “Околовръстен път” и др.)

Какво трябва да се направи?

За да постигнем адекватно осветена и сигурна градска среда НЕ означава задължително супер модерни и скъпи осветителни тела. 

Важно е да се продължи с картирането на абсолютно всички осветителни тела. По тази задача вече е работено, но може и трябва постоянно да се надгражда с нова и по-подробна информация. Последно част от данните са генерирани, трансформирани в подходящ формат и визуализирани в далечната 2017 година. На сайта на Визия за София може да се види карта на уличното осветление от тогава. От сайта на Софияплан могат да се свалят различни данни за осветлението пак от същата година. 

Настоящата картинка за осветлението в града към 2022 е неясна и не е публично достъпна. Би било добре всеки да може да вижда подобна карта и дори да отбелязва къде е видял нередност или неизправност. 

Ако приемем, че процесът по картирането е започнал, то процесите, свързани с анализите и конкретната намеса са нищожни. 

Много е важно да се направи анализ на осветеността в града и план за действие на база ясна мултикритериална приоритизация. 

  • Трябва да се картират абсолютно всички осветителни тела навсякъде (независимо дали са в паркове, квартали, булеварди и независимо кой ги стопанисва), включително и старите, неработещи лампи. 
  • Да се прецени на база анализи, дали имат смисъл да бъдат отново въвеждани в експлоатация, или тяхната локация, и технически характеристики, предполагат по-скоро премахване. 

Необходими са целенасочени, подробни анализи на пространственото разпределение, осветеността, вида осветителни тела, наличието на подземна и наземна инженерна инфраструктура и много други фактори. Те биха могли да доведат до оптимизирани решения, които спестяват пари на града и осигуряват оптимално осветление навсякъде. Ефектът ще е много по-осезаем от ефекта на смяната на крушките по булевардите с енергоспестяващи. 

Нека първо оправим това, което имаме; да сложим там, където нямаме, след което да мислим за енергоспестяване, соларни панели и… топла или студена светлина (И все пак да подчертаем, че множество изследвания показват, че топлата светлина е правилният избор – и за хората, и за растенията).