Как общинската политика може да стимулира производство на собствена енергия и създаване на енергийни общности в града

Децентрализираната енергетика е една от колоните на съвременните европейски реформи и визия за бъдещето на енергийния пазар. Всеки  гражданин или всяко предприятие могат  да изберат енергия от какви източници да ползват: слънцето или топлината от земята, централна топлофикация или своя домашна инсталация. 

Решението дали да ползва замърсяващ или увреждащ природата източник на енергия, или да допринесе за по-чиста околна среда може да е лично, индивидуално за всеки. 

Хората могат да инвестират в енергията, която употребяват. Наред с регулаторните реформи в ЕС, новите технологии осигуряват тези възможности на практика.

Една от най-преките възможности потребителите да вземат енергията в свои ръце в момента е производството на чиста енергия в собствени или споделени имоти и обединението в енергийни общности.

Например:

Собствениците в една или няколко жилищни сгради инсталират фотоволтаични панели на покривите. Генерираната през деня енергия се ползва от квартално училище, детска градина, магазин, болница. Ако има остатък, той може да се съхранява в батерия или да се отдаде в мрежата. Вечерта, когато хората са вкъщи, те използват остатъка от енергията в батерията безплатно. Енергията, която е била отдадена към кварталните консуматори или отдадена в мрежата, може или да им бъде заплатена на пазарни цени, или да получат кредит да ползват безплатно същото количество енергия, когато имат нужда (вечерта или сутринта, през уикенда).

Собствени котлета и соларни отоплителни инсталации на покривите се използват от десетилетия. Фотоволтаичните панели и термопомпите са вече все по-познати на хората и все по-ефективни. Директивата на Европейския съюз за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ВЕИ Директивата) задължава държавите да създават по-добри условия и да стимулират собственото производство от ВЕИ. Енергийните общности доизграждат възможностите за собствено производство на енергия чрез съвместно реализиране на по-мащабни проекти, които иначе не биха били по силите  на отделните граждани или фирми.

Какво представляват енергийните общности?

Малко повече подробности за енергийните общности може да прочетете в статията “Готови ли са българските граждани да произвеждат сами енергията си?”. “Общностите за възобновяема енергия” са дефинирани във ВЕИ Директивата, но на практика съществуват отдавна в различни форми и за различни цели. Основното, което отличава енергийната общност от капиталово дружество, което произвежда или търгува с енергия, е липсата на търговска и изцяло финансова цел. 

ВЕИ Директивата изрично подчертава, че енергийните общности са обединения на граждани, малки и средни предприятия и/или общини, които имат не толкова финансова цел, колкото икономически, социални и екологични ползи за членовете си.

Вижте няколко примера какво означава това на практика:

Кооперативите в Дания

Те са един от основополагащите примери. Самият енергиен сектор в тази държава е установен преди 100 години от потребителски кооперативи и общински предприятия. Към 2020 г. 64% от отоплението в Дания се доставя чрез централни топлофикации, които са собственост на 350 кооператива на потребителите и 50 големи общински предприятия с нестопанска цел. По това време делът на възобновяемите източници вече е над 60%. Законодателството гарантира, че не се преследват чисто финансови цели за печалба, а общински гаранции осигуряват финансиране на проектите (източник).

Друг пример от Дания също датира от преди десетилетия, когато граждани се обединяват и инвестират в големи вятърни проекти, за десетки мегаватчаса инсталирана мощност. Приходите от генерираната енергия се събират в общността като пенсионен фонд за членовете ѝ.

Шотландският остров Екке

Той е напълно изключен от общата електрическа мрежа.  Чрез енергийна общност, организирана от жителите на острова, се генерира и използва енергия от фотоволтаици, вятър и вода. Всеки потребител има право на фиксирано потребление от 5kW за домакинства и малък бизнес или 10kW за голям бизнес. Потребителите могат да следят в реално време и да планират потреблението си. Ако има генериран излишък и създадените за съхранението му батерии са заредени,  енергия се подава към обществените сгради.

Проектът Edinburgh Community Solar Co-operative, Шотландия

Необходимите средства за изграждане на 25 соларни инсталации (£1.4 милиона) са набрани чрез публично предлагане на дялове, като гражданите на Единбург участват с приоритет. Инсталирани са фотоволтаици на 30 общински сгради. Генерираната енергия се продава на общината за ползване в съответните общински сгради, a излишъкът се продава в мрежата. Всяка година, след покриване на оперативни и административни разходи, се връща дивидент на участниците в общността, който е ограничен до 5% от инвестицията. Остатъкът от генерираните средства се внася във фонд в полза на местната общност.  

Това са само няколко примера за ползите и целите на общностите, които не са чиста търговска печалба, а осигуряват енергийна независимост или обезпеченост на общността: 

• чиста енергия; 
• намаляване на разходите за доставка на енергия; 
• сигурна инвестиция за жителите с дългосрочен ефект;
• попълване на обществени и социални фондове с цел инвестиции в общополезни дейности и т.н.

Какви проблеми решават енергийните общности?

Нефинансовите ползи, които са в същината на енергийните общности, на практика са насочени към решаването на конкретни проблеми или предоставяне на специфични ползи за членовете им и регионите като цяло. Европейските директиви не могат да конкретизират тези цели и ползи, тъй като те могат да са различни за различните хора, региони, държави. За България и всеки град или община в държавата енергийните общности са находчива форма за справяне с някои проблеми. Например: 

• По-бързо усвояване на нови възобновяеми източници за производство на геотермална, вятърна и соларна енергия. 
• Възможност за местните жители да контролират и да се възползват от реализирането на нови енергийни проекти.  
• Повече свобода на местните общности да инвестират в собственото си енергийно потребление в мащаби, по-големи от малките соларни покривни инсталации.  
• Гражданите стават съучастници и съинвеститори в изграждането на нови енергийни мощности, вместо само техни потребители, а понякога и опоненти.
• Набиране на публични средства за реформиране на местните топлофикационни дружества с цел използване на незамърсяващи източници на енергия. 
• Намаляване на бремето от високите и непредвидими цени на енергията за гражданите, малките и средни бизнеси, както и за публичните потребители на енергия.
• Ограничаване на административните пречки в отношенията с разпределителните дружества.  
• Гарантиране на равен достъп на всички граждани до енергия.  
• Създаване на споделен интерес между хора, живеещи в една сграда, или квартал, което помага за формирането на местна общност.

Повече информация за гражданите и заинтересованите лица относно енергийните общности е достъпна на Информационния портал "Енергия за гражданите в България".

Каква може да бъде ролята на общината?

Европейските директиви изрично определят общините като един от възможните членове на енергийните общности, наред с гражданите и малките и средните предприятия. В примерите по-горе видяхме как местните институции могат да участват пряко в подобни инициативи: като член или партньор на общността, като гарант за инвестиции или потребител на произвежданата енергия. Наред с това, градовете могат да отдават свои имоти за реализиране на проекти, както и да създават междуградски кооперативи и общи, по-мащабни проекти. 

Ролята на общината обаче е и нормотворческа, и административна. Местните наредби и регулации трябва да улеснят и насърчат, доколкото е в обхвата им, кооперирането между гражданите и реализирането на общите проекти. От друга страна, общината трябва да предоставят достъпни, лесни, разбираеми и предвидими административни услуги на гражданите и бизнеса. Кооперативът, какъвто всъщност е енергийната общност, е форма на обединение на непрофесионалисти. Поради това един от основните му принципи е обучението и информираността. Общините, които искат да дадат на своите граждани повече възможности, следва да станат такъв административно-информационен център.

Общината, която дава възможности на гражданите си

По този начин местната власт ще доближи управлението до жителите и местните бизнеси. Енергийните общности са едно от възможните икономически и обществени проявления на града, който работи с гражданите си, дава им нови възможности за собствена реализация и инструменти, с които те сами да подобрят живота си.  

Местната власт следва да се възприеме и като един от проводниците и защитниците на интересите на своите жители при изграждането и на държавните политики и норми. Общината трябва да отстоява и да се възползва от ефективно и работещо транспониране на ВЕИ Директивата, за да насърчава собственото производство на възобновяема енергия за потребление и осъществяването на проекти във формата на енергийни общности. Местните управници са най-близо до всекидневните проблеми и възможности на гражданите и могат да посочат устойчиви и възможни пътища, които националните политики и закони да предпоставят в тези области. Не на последно място, всеки добре работещ и иновативен град ще бъде пример и стимул за останалите градове, ще провокира стремежа им към по-добър живот за техните жители.