Прохладна София

Темата подготвиха:
  • Лидия Витанова
  • Симеон Малинов
  • Стела Христова
  • Велина Григорова
  • Любо Георгиев
  • Жоро Пенчев
С подкрепата на:

Горещо лято беше

Наистина не ти се струва

В последните години температурата в София е станала с цели 3-4 градуса по-висока, отколкото в крайградските райони. И нямаме предвид спрямо Витоша, която разбира се е по-хладна от града, въпреки че и там топлината става по-сериозна. Имаме предвид цялото Софийско поле. Това се случва въпреки смога, който засенчва града, и повече, отколкото можем да отдадем само на климатичните промени. Градът става все по-горещ.

София не е сама в това.

В науката то се нарича градски топлинен остров. Градът просто е строен и продължава да се строи и организира така, че да задържа прекалено много топлина. Ще си кажеш, добре, но не е кой знае какво.

Всъщност обаче това затопляне на града води до редица проблеми, които влошават качеството ни на живот. Влошават здравето ни, въздуха, водата, зеленината и транспорта ни. За да решим тези проблеми харчим нашите данъци и често дори не виждаме връзката.

Няма да чуеш да се говори често за затоплянето на София. Като много други важни проблеми на града, той е системно неглижиран, а последствията са замитани – когато изобщо са разбирани. Но с времето той ще става още по-сериозен, щетите – още по-тежки.

В един различен град, ние трябва да можем да решаваме проблемите си преди да са се случили. Това изисква визия и познание, които една сериозна управа на София трябва да притежава. Ще ти покажем как.

Температурни аномалии в София между 1979 и 2020г

  • 1979

    9.1°C
  • 1980

    8.5°C
  • 1981

    8.7°C
  • 1982

    8.9°C
  • 1983

    8.8°C
  • 1984

    9.0°C
  • 1985

    8.5°C
  • 1986

    8.8°C
  • 1987

    8.8°C
  • 1988

    8.9°C
  • 1989

    9.0°C
  • 1990

    9.5°C
  • 1991

    8.2°C
  • 1992

    9.0°C
  • 1993

    9.2°C
  • 1994

    10.5°C
  • 1995

    8.9°C
  • 1996

    8.7°C
  • 1997

    8.5°C
  • 1998

    9.3°C
  • 1999

    9.7°C
  • 2000

    9.9°C
  • 2001

    9.5°C
  • 2002

    9.5°C
  • 2003

    9.3°C
  • 2004

    9.3°C
  • 2005

    8.6°C
  • 2006

    9.0°C
  • 2007

    10.3°C
  • 2008

    10.0°C
  • 2009

    9.7°C
  • 2010

    9.9°C
  • 2011

    9.3°C
  • 2012

    10.1°C
  • 2013

    10.3°C
  • 2014

    10.4°C
  • 2015

    9.9°C
  • 2016

    10.0°C
  • 2017

    9.5°C
  • 2018

    10.1°C
  • 2019

    10.6°C

Ивиците на затопляне илюстрират годишните температурни тенденции в София за периода 1979-2020 г. Цветът на всяка ивица представлява температурната аномалия за дадена година или колко по-топла или по-студена е била тази година. Източник

Причините

Изкушаващо е да мислим, че климатичните промени са основният причинител на горещините и ние нищо не можем да направим. Изменението на климата обаче не е единственият фактор, който прави градовете по-горещи. Последният век на градско планиране и дизайн превърна градовете в истински топли огнища. Градският растеж доведе със себе си все повече тъмни и непропускливи повърхности като паркинги, асфалтови улици и покриви и все по-малко зелени площи и дървета. Това в комбинация с повече коли и климатици, които изпускат горещ въздух, води до засилващ се ефект на градския топлинен остров. Лятото става все по-горещо, високите температури се задържат по-дълго време и това води до използването на традиционни и алтернативни методи за охлаждане.

Ето основните причини, които спомагат за образуването на топлинния остров:

1

София не е защитена от негативните последици на климатичните промени. Както навсякъде по планетата, температурите се повишават и тук вследствие на глобалните процеси. Но това не описва всичко.

2

Големият брой автомобили увеличават генерираната топлина по улиците в резултат на работата на двигателите с вътрешно горене. Това допълнително увеличава температурата и замърсяването на въздуха.

3

Планираме града без да отчитаме достатъчно потенциалните негативни ефекти на гъстотата, разположението и вида на застрояването върху микроклимата, човешкото здраве и благосъстоянието на растения и животни.

4

Сградите ни рядко са топлоизолирани и затова през лятото поемат топлина, която после излъчват. Не прилагаме достатъчно пасивни техники за охлаждане – дебели стени, подходящи прозоречни отвори, засенчване и т.н. Изключително малка част от покривите в София са зелени, което би помогнало.

5

При избора на материали в строителството не отчитаме ефекта на техния цвят и физични характеристики върху микроклимата – някои материали поемат и задържат повече топлина от други.

6

Запечатваме все повече почви – асфалтираме и бетонираме. А откритите почви могат да разсеят топлината.

7

Твърде често при реализацията на зеленина се търси по-скоро декоративният, вместо екологичният ефект. При това само части от зелената система са в мрежа – например не сме изградили Зелените клинове, а това пречи на по-хладния въздух от Витоша да навлиза и охлажда града.

8

Все по-масово използваме климатици, които не само носят риск за здравето ни, но и нагряват обкръжаващата среда още повече. Така влизаме в омагьосан кръг, в който в опита си да се охладим във все по-горещия град ние на практика го загряваме още повече.

Проблемите

Здравето ни е в опасност

Според последните научни изследвания населението на Европа е сред най-уязвимите към горещи вълни в света. Това се дължи на няколко основни фактора – застаряващото население, високият процент на хронични заболявания и висока степен на урбанизация.Горещата вълна, покосила континента през 2003 г., е една от най-известните поради големия брой жертви, но още по-опасни топлинни вълни са регистрирани и през следващите години. Изминалата 2021 г. е била една от седемте най-топли години досега.

Това не е временна аномалия. Очакват ни все по-високи температури, екстремни горещини и все по-високи рекорди. Температурите на континента се очаква да продължат да се увеличават и то по-бързо от средното за света глобално затопляне. Същевременно Европа е с най-висок процент на смъртност от горещи вълни, а негативното влияние на жегите може да се увеличи значително заради комбинирания ефект от изменението на климата, урбанизацията и застаряването.

Топлинната вълна от 2018 г. води до 104 000 смъртни случая сред възрастното население (65+), директно свързани с излагане на горещини само за тази година.

А София?

Резултатите от симулации показват подобно развитие с климата в рамките на Столична община: горещите периоди ще стават все по-дълги. Ще се покачват както средните температури, така и екстремните – температурните рекорди ще стават все по-високи.

Както на национално, така и на местно ниво, високите температури са сериозен риск. Според Националната стратегия за адаптация към изменението на климата се очаква увеличение на броя на смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания и инсулти в големите градове през лятото, дължащи се на екстремни температури, горещи вълни и на ефекта на градския топлинен остров.

Накратко, изправени сме пред сериозен проблем за нашето здраве.

Разбира се, всеки човек усеща горещината по различен начин. Значение имат възрастта ни, колко сме активни, дали сме здрави и какви лекарства приемаме, как се придвижваме из града, дори нашият социално-икономически статус.

Най-уязвими, очаквано, са хората над 65 години, децата под 1 г., както и хората, страдащи от хронични заболявания – особено от сърдечно-съдови, респираторни, психични болести, диабет и затлъстяване, както и бременните жени. Работещите на открито и в близост до силни източници на топлина попадат в уязвимата група поради дългия престой навън и ограничения достъп до затворено пространство с контролирана температура. Бедните, самотните и изолираните граждани също са с висок риск, тъй като нямат възможност за навременна помощ в случай на нужда, а нямат и възможност да охлаждат жилищата си. Горещините всъщност засилват проблемите на неравенството в града.

Но истината е, че колкото и да сме здрави, активни и богати, температурата е риск за нас.

Какви са основните последици за здравето ни: 

  • Най-простото, което всички усещаме: жегите са неприятни. Температурните разлики на градския топлинен остров водят до неприятно преживяване в нашите жилища, офиси, градския транспорт и влошават качеството ни на живот. Това ни прави непродуктивни, раздразнителни и недоволни.
  • Повишен риск от топлинен удар, дехидратация, топлинни крампи и от обостряне на хронични заболявания, включително психически заболявания и разстройства.
  • В най-лошите случаи екстремните горещини могат да повишат риска от смърт от сърдечно-съдови, мозъчно-съдови, респираторни и други заболявания.
  • Топлинният остров води до повишено замърсяване на въздуха и съответно, носи риск за развиване или обостряне на респираторни заболявания (децата са основна рискова група). От друга страна, промените в жизнения цикъл на растенията и отделянето на прашец и спори, могат да обострят алергиите ни.
  • Има и по-косвени ефекти върху здравето. Например високите температури на открито водят до ограничаване на спортни и културни мероприятия. Това значи намалена физическа активност, особено за децата, a физическата активност е изключително важна за здравето и за имунната система. Това води до наслоен негативен ефект – по-лошото здравословно състояние ни прави още по-уязвими към топлинен удар и към други директни ефекти от повишените температури.
  • Не е за подценяване и фактът, че проблемите на здравето, причинени от топлината, водят до повишени разходи за здравеопазване. Това значи по-малко средства за лечение на други проблеми и спешни случаи. Още повече, че високите температури доказано причиняват и по-ниска производителност на труда, което води до икономически загуби за градовете и съответно по-малко средства за здравеопазване в хазната.

Диаграма за дял възрастно население от общото за град София, данни НСИ към 2021 г:

Харчим все повече за охлаждане

10%

енергията ще харчим към 2050 г.

Според изследвания на тема градски топлинен остров и развитието на урбанизацията в София, един от основните проблеми вследствие промяната на климата и високите температури са повишената консумация на енергия и разходите за охлаждане (Vitanova et al. 2021). По данни на общинското предприятие „Софияплан“, към 2050 г. ще харчим поне 10% от енергията, която градът потребява, за охлаждане. Към 2015 г. тя е била близо до 0%. Това означава, че заради повишените нужди от ползване на климатици, е много вероятно да се наложи да увеличим разхода си на енергия, както това става на други места по света – по прoгнози на IEA, до 2050 г. около 2/3 от домакинствата в света ще използват климатични инсталации, като охлаждането ще доведе до пиково търсене на електроенергия, особено в горещите страни.

Топлинните острови увеличават както общото търсене на електроенергия, така и пиковото търсене на енергия. Пиковото търсене обикновено се случва през горещите летни делнични следобеди, когато офисите и домовете работят с климатични системи, осветление и уреди. 

Енергийно потребление в София
Материал: Софияплан

До какво води това?

  • Разбира се, очевидният ефект е, че средствата, които харчим за охлаждане, включително на публични локации, могат да бъдат използвани за други цели, включително подобряване на нашите тротоари, градски транспорт, детски градини и всички други целеви разходи.
  • Използваме енергията за охлаждане чрез климатици, които изпускат горещ въздух. Това създава порочен кръг, в който ние харчим все повече енергия, за да охлаждаме в местата, по които се движим и обитаваме, но топлината, която това охлаждане генерира, усилва ефекта на топлинния остров и налага още повече охлаждане.
  • Климатиците също така изискват енергия. Освен че както вече казахме тя струва пари, енергията в България идва най-често от замърсяващи източници. Това влошава качеството на околната среда и нашето здраве, и чрез отделяните парникови газове допринася за общия парников ефект, който влияе на топлинния остров и на екстремните климатични явления, които са риск за здравето.
  • Отделен проблем е качеството на енергопреносната мрежа. При повишено потребление за охлаждане през летните месеци, мрежата трябва да е подготвена да издържи на напрежението.

Дишаме все по-лош въздух

Мръсният въздух в градските зони допринася за образуването на топлинен остров като улавя слънчевата радиация, задържа я в приземния атмосферен слой и по този начин генерира допълнителна топлина. Но връзката всъщност е двупосочна и много по-сложна, както се вижда на диаграмата по-долу.

Установено е, че повишената температура на въздуха увеличава скоростта на образуване на приземен озон и фотохимичен смог. Те се получават при реакция между азотни оксиди и полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) в присъствието на слънчева светлина. Озонът е токсичен, което го прави опасен за човешкото здраве. Той въздейства на имунната система и понижава устойчивостта към респираторни заболявания.

А знаеш ли откъде идват азотните оксиди?

Те идват основно от автомобилите с бензинови и дизелови двигатели, които в София достигат 660 на 1000 души през 2020 г., много над средните за Европа около 450 на 1000 души. ПАВ пък се генерират в голяма степен от битовото отопление. Така по всяко време на годината топлината, която се отделя и от двигателите на колите и от отоплителните и охладителните инсталации причинява тези реакции и влошава качеството на въздуха за всички ни. Голям замърсител е и серният диоксид, който се окислява по-бързо при повишена температура и образува киселинни дъждове, които на свой ред влошават и качеството на водите и почвите.

Дял на емисиите от основните антропогенни източници на азотен оксид на територията на Столична община за 2018 г. за съответните замърсители
Източник: изследвания за ПКАВ 2021-2026, Софияплан

Какво следва от по-лошия въздух?

Замърсяването на въздуха е най-големият риск за здравето и за околната среда и една от основните причини за преждевременна смърт, както в региона, така и в световен мащаб. То е водещ рисков фактор и за тежки хронични заболявания при възрастни, включително сърдечни и белодробни заболявания, както и рак. Всеки от нас е застрашен от лошото качество на въздуха, но някои групи в градовете, като деца, възрастни хора и хронично болни, са особено уязвими. Според едно проучване децата са 37% по-засегнати от замърсяването на въздуха и особено на азотните оксиди, отделяни от автотранспорта, защото те се разполагат на височина 1-1,5 м над земята.

В България всяка година над 8500 души умират преждевременно от заболявания, причинени от замърсяването на въздуха. Това е повече от тези, които загиват при автомобилни катастрофи според официалните данни на Световната здравна организация

Дял на емисиите на ФПЧ10, ФПЧ2,5 и ПАВ от основните антропогенни източници на територията на Столична община за 2018 г. за съответните замърсители
Източник: изследвания за ПКАВ 2021-2026, Софияплан

Лошото качество на въздуха е постоянен проблем на София. Средногодишните концентрации на фини прахови частици (ФПЧ) в града са значително по-високи от препоръчаните от Световната здравна организация (СЗО). През 2020 г. средната годишна стойност за ФПЧ10 е почти два пъти по-висока в сравнение с насоките, зададени от СЗО. Разбира се, това не идва само от температурата, но както се вижда от диаграмата, която разгледахме, връзките между двете са много и сложни.

Какви са последствията за здравето ни?

Смърт, сърдечно съдови заболявания, белодробни проблеми и рак, разбира се, са много тежки последствия. Но повишеното количество токсини и частици, могат да водят и до:

  • Алергии и астма. Замърсеният въздух поощрява разпространението и растежа на алергени.
  • Болести на Алцхаймер и Паркинсон
  • Психологически усложнения
  • Главоболие, умора и намалена работоспособност

Замърсяването на въздуха на свой ред води до повишаване на температурата като задържа топлина, както обяснихме по-горе. То е причина и за образуване на мъгли, които на свой ред затрудняват движението по пътищата, намаляват средната скорост и увеличават изпускането на вредни газове, което усилва ефекта. От своя страна намалената слънчева светлина и токсините във въздуха влияят и на растенията, а съответно и на животните. Това създава проблеми не само за биоразнообразието, но и повишава токсичността на храната, която ядем.

А проблеми има и с водата

Роля на запечатаните пространства за водния режим в урбанизираните територии, АООС

Интензивното застрояване, запечатването на почвите и силно намалената растителна покривка – всички характеристики на градския топлинен остров, са също така голям проблем за водните тела в града. А водните тела са сред най-важните естествени механизми посредством които топлината се саморегулира.

Кои са водните тела – това са реките, езерата и блатата, както и подпочвените води. Ето как им се отразява покриването на почвите в града с асфалт и бетон: поглъщаната от почвата вода намалява значително, оттичащата се по повърхността вода се увеличава многократно. Намаленото количество задържана от почвите вода води до намаляване на изпарението и повишаване на повърхностните температури, тъй като се възпрепятства естествения механизъм на земната повърхност за охлаждането ѝ. Повишеното количество повърхностна вода се превръща в проблем, който най-добре се вижда по време на интензивни валежи. Тогава често се получават микро-наводнения в централна градска част, а отскоро такива се наблюдават и в южните квартали, които през последните години са обект на засилен инвестиционен интерес.

Какво означава това за нас?

От една страна, с повишаването на температурите хората имат нужда от повече вода. Въпреки че към момента и по предвиждания до 2031 г. язовир Искър може да задоволи 100% от нуждите за питейна вода с 95% надеждност, това може да се промени, ако има засушаване в няколко последователни години и това се отрази при начина на използването ѝ. Ако не се запази приоритетността на водоснабдяването, това би затруднило поддържането на добро качество на живот.

Друг проблем е, че поради по-високите температури на градските повърхности, градските дъждове са по-топли. Дъжд, който пада върху гореща повърхност в топъл ден може да достигне температура от 35°C. Какво значи това? По-топла вода влиза в  канализационната система и стига до пречиствателните станции, а това нарушава работата ѝ и може да доведе до замърсяване на водоприемника, в който пречистената вода се изпуска.

Повишава се температурата и на самите водните тела. Макар и малки, тези температурни разлики могат да имат значими въздействия върху водните организми. Може да се ускорят растежът и размножаването на бактерии, водорасли и други видове. Това може да доведе до здравословни проблеми за хората, но също така вреди на рибите и другите водни обитатели, които са много чувствителни към промените в температурата. Когато температурата на водата се повиши повече, отколкото рибата може да понесе, това може да причини стрес, заболяване и дори смърт. А по този начин се нарушават хранителните вериги в екосистемата на целия град, планината и териториите наоколо, което има своя ефект и върху земеделската продукция.

Биоразнообразието и екосистемите са в риск

Да, топлината се отразява и цялостно на екосистемите. Какво са екосистемите? Това е комбинацията от география, климат, растения, животни и други организми, които заедно образуват “балон” от живот. Здравата екосистема е тази, която е устойчива и може да се самоподдържа във времето независимо от замърсяване на въздуха, наводнения, екстремни бури и повишена температура.

Важно е да знаем, че екосистемите не са просто “природата” извън града. Екосистемите всъщност осигуряват нашия живот такъв, какъвто е, например:

  • Те осигуряват нашата храна, горива, вода, лекарства, дървесина и други материали
  • Регулират качеството на въздуха, водата, почвите, размножаването на растенията и съответно на земеделските култури
  • Пазят от бедствия, ерозия, силен вятър, наводнения и други
  • Предоставят място за туризъм, развлечение, спорт
  • и много други

Именно затова е важно влиянието на затоплящия се град върху екосистемите и биоразнообразието в тях. Нарушаването на тяхното качество не само не им позволява да ни предоставят тези богатства, но и намаляват възможността на града да се справи с горещината. Без растенията и тяхната сянка, без водните басейни и без циркулацията на въздуха, температурата расте по-рязко. Получава се отново порочен кръг. От една страна повишаването на температурите вреди на по-чувствителни растителни и животински видове и разрушава техните местообитания както коментирахме по-горе. От друга страна влошаването на екосистемата само по себе си намалява съпротивителните сили на градската среда като цяло срещу температурните явления.

Може да се каже, че в градска среда се усилват ефектите, които наблюдаваме от климатичните промени и в дивата природа. Градовете ни дават един не много розов поглед в бъдещето. Тези динамични процеси изискват спешни действия, за да запазим комфорта на градската среда и жизнено важните за нея екосистеми.

Какво още може да се случи?

Загиването и промяната в екосистемите, включително градските, причинява ефекти, които много трудно могат да бъдат директно оценени, защото са изключително сложни и влияят на много нива. Но дори с “просто око” е лесно да си дадем сметка, че всички функции, които изброихме по-горе, биха пострадали, когато екосистемите страдат от топлината.

Температурните разлики създават огромен натиск върху по-крехките видове. Това дава предимство на по-издръжливи и често инвазивни видове,  които заемат голяма част от местообитанията за сметка на по-крехките. Такъв вид например е дървото познато като Айлант (Ailanthus altissima). По този начин обаче хранителни вериги, изграждани със столетия, изчезват, което в крайна сметка се отразява и на нас, хората.

Топлината може да доведе и до наистина неочаквани проблеми. В центровете на топлинните острови растенията променят сезонното си развитие. Някои от тях може да започнат да цъфтят до две седмици по-рано, включително преди да се появят пеперуди и пчели, за да ги опрашат. Може да се излюпят гъсеници и да стигнат до фаза на какавиди преди прелетните птици да могат да нахранят малките си с тях. Последните години в Европа се наблюдава обезцветяване на листата през пролетта, причинено от екстремни за сезона суши и жеги и преждевременно окапване на листната маса през есента, което е сигурен признак за промяна на нормалния годишен жизнен цикъл на дърветата.  
На нас често ни се струва, че това са много отдалечени от нас проблеми. Но екосистемите работят единствено в цялост, защото са еволюирали много дълго време. Когато някой елемент от техните вериги се повреди, това създава натиск по цялата система и всички “екосистемни услуги”, които ние приемаме наготово, започват да липсват. Ние виждаме молците по добре познатия ни конски кестен като грозни, изсъхнали и мъртви листа по дърветата, което ни изглежда естетически проблем. Но всъщност той е екосистемен проблем. Бързото развитие на вредители, за което високите температура и влажност спомагат, не засяга само кестена, а може да засегне животни и хора. Засегнатите дървета също така губят способността си да задържат вода и причиняват наводнения и други бедствия, които на свой ред влошават климата. Налага се допълнително хората да влагат ресурс, за да могат да охлаждат въздуха, където вече няма сянка, да укрепват стени, където почвата става непълноценна, и много други.

Обратно, екосистемите, които са разнообразни по състав, непокътнати, обширни и свързани, имат много по-добър шанс да се адаптират и да процъфтяват в този нов климатичен режим. По този начин те допринасят за една жизнена и устойчива биосфера, необходима за съхраняването на тъканта, в която съществуват и процъфтяват животни, растения и като цяло човешките общества.

Решенията

Ако сме успели да те убедим, че Прохладна София не е просто по-приятен за живеене град, а е нашият град, в който сме се справили навреме с всички тези проблеми, то сигурно се питаш какво можем да направим.

Запознай се тук с решенията, които Екипът на София предлага за това как да намалим ефекта на градския топлинен остров. Описваме кои са точните мерки, кой е отговорен за тях и кога биха могли да се реализират. Не забравяй, че умният град не е просто град на устройства и технологии, а е този град, който оценява добре рискове и ресурси и взима най-далновидните решения.

РЕШЕНИЕ 1:
Сградите и настилките да поемат и излъчват по-малко топлина

The Oasis of Aboukir by Patrick Blanc, photo by haarkon

Начинът, по който планираме градовете си, или пък проектираме сградите си, влияят директно на това дали средата около нас ще е прохладна, или ще е горещо. Градоустройството определя обема и вида на застрояването, както и капацитета на различните видове “поддържащи” инфраструктури – социална, инженерна, транспортна, зелена, водна и т.н. И точно там е правилно да обвържем обемите в пространството, зелените площи, въздушните коридори с географски и климатични особености на конкретния град. В момента правилата за планиране на българските градове не отчитат микроклимата като съществен фактор при определянето на това дали, къде, колко и как да се строи. Например не съществуват регулации, които да обвързват разположението на застрояването спрямо въздушните течения, или пък такива, които определят какви екологични характеристики трябва да има озеленяването.

Също така проучвания показват, че използването на материали, отразяващи топлина, при завършване на строителни обекти може сериозно да намали температурата по повърхността на сградата и потреблението ѝ на енергия. При това няма нужда от скъпи материали. Достатъчно е например да се приложи геополимерна боя върху бетонните повърхности, като с най-добри качества на отразяване (албедо) е бялата боя. За покривите е добре да се използват зелени покривки, както и да се направи анализ и план, къде следва да се насърчават зелените покриви и къде инсталациите за производство на енергия от ВИ върху покривите. За разлика от обичайните керемиди, асфалт, шисти и др., естествените повърхности отразяват по-добре слънчевата светлина и не я поглъщат, а съответно и не я изпускат в градския въздух. Растителният покрив, както и вертикалното озеленяване успяват най-добре да отведат топлината, защото растенията могат да се охлаждат чрез изпарение. Впрочем, хладният въздух над зелените повърхности може да се ползва като входящ на климатични и вентилационни системи, с което да повиши тяхната енергийна ефективност и да позволи те самите да отделят по-малко топлина при охлаждане на въздуха, което както видяхме по-горе може да бъде част от проблема. Растителните покриви са скъпо решение, но могат да се поддържат сравнително лесно, ако са подбрани устойчиви видове, и не изискват допълнително пространство. Разбира се, те не могат да заместят уличното озеленяване и парковете.

Как това решава проблема?

Въвеждането на климатично-чувствителни правила в градоустройството е първата част от решението. Това помага да регулираме възможностите за всички останали решения, на които ще се спрем по-долу: дали има достатъчно зеленина да охлажда, дали сградите пречат или помагат на циркулацията на въздуха, какво засенчване ще можем да очакваме и много други. Ако определяйки градоустройствените правила, мислим и за микроклимата, който те създават, тогава ще можем по-добре да планираме прохладни, а не горещи квартали. 

Другата съществена част от решението са правилата, определящи облика и материалите на отделните сгради и настилки. В момента от гледна точка на визия такива има само за историческите сгради, а от гледна точка на енергиен разход се изисква сградите да имат до определено общо годишно потребление на енергия спрямо тяхната площ. Това може да се постигне с комбинация от различни материали, като конкретно за топлофизическите характеристики има само препоръчителни стойности. Глобалното затопляне е общ проблем, който влияе по доста сложен начин на климата навсякъде по света. В градовете обаче са нарушени естествените механизми, по които природата отвежда горещина и това наистина увеличава жегите. Сградите и настилките поглъщат слънчевата радиация и я изпускат бавно обратно във въздуха, вместо да я отразяват директно или да могат да я изпарят чрез вода. Ето защо ако можем да променим повърхностите на сградите и настилките по сравнително евтин и лесен начин, така че да имат необходимото албедо и пропускливост, ние ще намалим значително този ефект. Разбира се, промяната на съществуващи сгради е трудна. Но можем да го правим за нови сгради и поетапно да го направим за публичните сгради.

Начинът, по който изглежда една сграда, е резултат от сблъсъка или синергията между инвеститорския бюджет и желанието за творческа изява на проектанта. Същевременно изборът на големина и разположение на отворите, цветовете и материалите на фасадата, както и на вида покрив оказват съществено значение за това колко топлина ще поглъща, и съответно излъчва една сграда. Ако започнем да вземаме предвид ефекта върху микроклимата на всяка една сграда, то ще трябва да избираме по-светлите цветове на фасадните облицовки, или още по-добре зелените фасади, ще трябва да съобразяваме отворите на прозорците много по-добре с географските посоки, ще се наложи да използваме задния двор не като паркинг, а като зелена площ, както и ще трябва да направим всички покриви зелени, или най-малкото цветът им да е светъл.

Предложеното решение изисква време и политическа воля, базирана на експертни знания. Изисква нормативни промени, със сигурност на местно ниво, както и промяна в процеса, по който създаваме и поддържаме града. Изкушаващо е да си зададем въпрос дали бихме могли да продължим да строим града по същия начин – безчувствени към местния климат сгради, които консумират огромно количество енергия за отопление и охлаждане на своите интериори, но и създават лош микроклимат около себе си? Да, ако искаме да хвърляме пари на вятъра и да се борим с последиците, вместо с причината на проблемите. Това обаче ще ни струва все повече пари и ще води до все по-голям дискомфорт. Интелигентният град не е само Интернет на нещата (IoT), 5G, сензори навсякъде и подобни. Той започва с интелигентно планиране и дизайн.

Какво се прави по света?

Описаните мерки са класически методи за справяне с ефекта на градския топлинен остров. Различни програми за понижаване на температурата на сгради и настилки се прилагат на федерално и местно ниво в САЩ, а някои градове в Европейския съюз, например Хамбург, имат цялостни стратегии за озеленяване на покриви с грантове в обем от 3 милиона евро, покриващи до 60% от разходите по инсталацията. Подобни мерки се залагат и в Токио.

Общините разработват и цялостни намеси в средата, с които да управляват горещините, независимо дали локално или на възлови за целия град места. Например в Мадрид градската управа разработва т.нар. “вятърен остров”, в Атина и Банкок се строят джобни паркове, и др.

Прави ли общината нещо по този въпрос?

За съжаление, Столична община не припознава градския топлинен остров като самостоятелен проблем с необходимост от решение. Един от основните инструменти за разрешаването му е промяната на Общия и в последствие на подробните устройствени планове. Към момента действия в тази посока няма. Една от предприетите мерки е в Плана за възстановяване и устойчивост, които се фокусира върху санирането на сгради. Мерки, свързани с нагряването на сградите и настилките, са част от общинския План за действие за устойчива енергия и климат на Столична община 2021 – 2030 г., (ПДУЕК), но по отношение на “Адаптация” като проблем не е работено достатъчно, и е необходимо да се започне работа на много по-начално ниво – проучвания, изработване на нормативна база, правила, информационна база, повишаване на капацитет и т.н., което от своя страна е свързано към проблема с топлинния остров.  но фокусът е основно върху енергийна ефективност и общо за климатичните промени. До този момент по-съществените мерки не са изпълнени:

Ефективност

Създаване на предпоставки за обновяване на сгради до най-високи нива на ефективност и строителството на нови сгради с нулево потребление на енергия и плюсово енергийни сгради. ⇒ Към момента не са осъществени инициативи в тази посока.

Нулево потребление

Въвеждане на изискване всички нови общински сгради да се строят до ниво „сграда с близко до нулево потребление на енергия“. ⇒ Към момента не е въведено такова изискване, нито е започнат процесът по създаването му от страна на общината.

Обновяване на жилищни сгради

Обновяване на жилищни сгради. ⇒ Освен предвидените от държавата инвестиции, произтичащи от проект “Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд” в Националния план за възстановяване и устойчивост, не са предприемани действия в тази посока на общинско ниво.

Комуникационна стратегия

Разработване на комуникационната стратегия на Столична община относно климатичните промени. ⇒ Изготвена стратегия, която е приложение към ПДУЕК.

Обществена осведоменост

Изпълнение на комуникационни дейности за повишаване на обществената осведоменост, познания и нагласи по отношение смекчаването на климатичните промени. ⇒ Изпълняват се периодично, без концепция. Например организиране на зелени павилиони в столични паркове и инициативи на СО насочени към рециклиране, възможности за участие в различни проекти – Food Wave, SHEERenov.

Защита на фасади

Защита на фасади на високи сгради от прегряване. ⇒ Не е известно да са предприемани действия в тази посока.

Стъпка в положителна посока, предприета от общината, е приемането на Наредба за градската среда – стандарт за настилките в пешеходните пространства. Стандартът е засегнал въпросите със запечатването на почвите и албедото на настилките, но тъй като е приет твърде скоро от Столичния общински съвет, то ефектът от неговото прилагане ще бъде видим едва след години.

Какво можем да направим заедно?

  1. Въвеждане на изисквания за материалите и цветовете на фасадите. Например използване на материалите с високо албедо като силно отразяващ покриви, растителност, сгради със светли цветове, т.н., както и инсталации за производство на ВЕИ на покривите.
  2. Да използваме повече водопропускливи улични, тротоарни и дворни настилки – всички нови проекти, както частни, така и публични да постигат определено минимално ниво на пропускливост.
  3. Да топлоизолираме сградите – разширяване на ефекта от Националния план за възстановяване и устойчивост. Тук обаче трябва да не забравяме и заснечването, както и ВЕИ инсталациите, които трябва да бъдат оценени и приложени в пакетите от мерки.
  4. Създаване на финансова и нормативна рамка, която да създава условия за ползването на алтернативни източници на енергия и енергийно ефективни технологии.
  5. Създаване на “климатични оазиси”, т.е. експериментални места за прохлада из града с фокус върху площади и други публични пространства. Такива оазиси се осъществяват чрез трансформация на средата – растителност, чешми, малки водни обекти, светлоотразяващи настилки и др. Това може да се комбинира с изграждане на пилотни нулево емисионни сгради в тези райони. Съгласно проекта на Директивата на енергийните характеристики на сградите от 2030 г., всички нови сгради трябва да бъдат с нулеви емисии на СО2.
  6. Прилагане на нощно вентилиране на помещенията, което ще намали нуждата от охлаждане през  работния ден.
  7. Насърчаване на ползването на по-добри материали и покривно озеленяване при строителство на офис и многофамилните жилищни сгради.
  8. Създаване на параметричен модел на планиране. Това означава в реално време да можем да оценяваме как планирани промени в средата – строежи и други инвестиции – биха се отразили на нейните параметри. Включвайки в такъв модел обема, разположението, височината и формата на сградите, качествата на техните фасади, площта и качествата на настилките, можем да правим оценка и на топлинния ефект. Това не е лесен, или лишен от рискове процес, но без да редактираме правилата, няма да можем да отговорим на изискванията на времето си.
  9. Практикуване на предвидения в Закона за устройство на територията контрол на озеленяването в рамките на 5 години след завършването на строителството, който да гарантира изпълнението на минималните изисквания за озеленяване и почвено запечатване.
  10. Пилотно въвеждане на екосистемните плащания, в това число финансови стимули за зелени покриви и фасади, незапечатани вътрешни дворове и висока растителност. Какво точно са екосистемните услуги и плащания, можеш да прочетеш малко по-надолу.
  11. Пилотно въвеждане на промени в образователния процес на различните видове проектанти така, че да не бъде водеща възможността за индивидуално изразяване, а знанията и отговорността за създаване на една качествена среда.

Какво мога да направя аз?

  1. Да изолирам жилището си и да му поставя дограма с добри коефициенти на топлопреминаване с цел подобряване на топлинния комфорт и намаляване на енергопотреблението. Това се постига най-вече чрез трето стъкло на стъклопакета, запълване между стъклата с инертен газ и селективно покритие на едно от стъклата.
  2. Да поставя засенчващи устройства, които е по-добре да са външни и трябва да бъдат такива, че да не засенчват през зимата.
  3. При ремонт или изграждане на нова сграда да избера материали с висок коефициент на отражение или албедо. Материалите с високо албедо могат както да намалят температурата на обвивката на сградата (директен ефект), така и да понижат температурата на градския въздух в близост до сградата (непряк ефект). Боядисването на повърхности като покриви и тротоари в бяло или добавяне на отразяващо покритие може да бъде ефективен начин за увеличаване на албедото на градските зони в София.
  4. Да не павирам вътрешния си двор, а ако е павиран/асфалтиран – да премахна настилката и да я заменя с такава на тревна фуга или да увелича растителността
  5. Да посадя дървета, ако имам двор.
  6. Да поставя растителност на терасата си, ако съм в апартамент или нямам двор, или пък да посадя дървета в междубковите пространства
  7. Когато избирам жилище да се интересувам какъв енергиен клас е сградата и какви енергийно ефективни решения са приложени в нея.
  8. Да се интересувам от устройствените планове, които общината създава. Като гражданин имам право на мнение по тях.

РЕШЕНИЕ 2: 
Транспортът да замърсява и нагрява по-малко

Да намалим автомобилите и да използваме повече градски транспорт и велосипеди! Звучи познато, нали? Това е сред най-широко приетите мерки за борба с климатичните промени и за създаване на по-подходящ за човешките мащаби град.

Въпреки това София е доста назад в изпълнението на тези политики и както вече видяхме, проблемите, които това създава, се отразяват и на температурата. Високият брой автомобили в София, и особено такива с двигатели с вътрешно горене, създава топлина и причинява сериозно замърсяване, които на свой ред влошава нашето здраве и градски комфортт ситуацията с жегите. Това е така защото топлината провокира вторично замърсяване на въздуха от изгорелите газове, а от друга страна замърсената атмосфера води до пренос на топлина и радиация, възникващи между въздуха и повърхността на почвата. Разбира се, има ги и проблемите с шум, задръствания, катастрофи. Част от решението на проблемите с градските температури е да намалим излъчването на топлина и замърсяване, които автомобилите създават, и да помислим за алтернативни средства за придвижване.

Защо това решава проблема?

Двигателите с вътрешно горене излъчват топлина, а газовете, които отделят, влошават ситуацията по механизмите, които описахме в секцията с проблемите и причините за тях. Една стъпка е да поощрим ползването на електрически автомобили. Това би намалило излъчваната топлина и би изключило изобщо замърсяването на въздуха, поне в градовете. Но е частично решение, защото продължава да стимулира проблемите с трафика и паркирането, които на свой ред водят до запечатване на почви и унищожаване на растителност. Освен това, емисионния фактор за СО2 на електрическата енергия в България е много висок, съответно емисиите на СО2 ще останат високи и се влияе негативно по отношение на климата на глобално ниво. А както видяхме, почвите и живата растителност са ключови в борбата с високите температури. Следователно по-пълноценно решение е поощряване на ползването на градския транспорт.

Но автомобилът ми трябва, електрическият е скъп, а градският транспорт е мръсен и бавен?

Така е, всички тези притеснения са валидни. Затова работа на градската управа е да намери подходящите мерки, с които да ни поощри да направим тези промени в начина си на живот. Всяко едно предложено решение трябва да бъде осмислено заедно с ефектите, позитивни и негативни, което то има. Нещата работят най-добре, когато са в система. В последните години се инвестира много в градския транспорт, но въпреки това неговата популярност намалява. Това е така, защото трябва не само трамваите и автобусите да са нови, но и да се движат бързо и по удобни маршрути. В София има цели квартали, които остават почти необслужени от градския транспорт. Изборът на кола в такъв случай става почти неизбежен.

Разбира се, както и да оптимизираме схемата, винаги ще има по-зле обслужвани райони и различни нужди. Там можем да се обърнем към концепцията за мобилност като услуга или иначе казано споделяне на средства за пътуване по уреден начин, която може да ни помогне да стигаме там, където градският транспорт не е удобен. Затова е необходимо да се работи систематично Възползването от европейски програми, спестяването на излишни разходи и раздути обществени поръчки или просто инвестирането в иновации могат да ни помогнат да намалим цената на електрическите коли. А оптимизирането на линиите на градския транспорт може да ни помогне подобрим състоянието му чрез спестените средства.

Друг пример е велосипедът. В днешно време наличието на електрически велосипеди и тротинетки прави карането на колело по-малко спорт и повече придвижване по работа. Но освен технологичните средства е необходима инфраструктура. А в София тя почти липсва – велоалеите са малко, често не са свързани и свършват в нищото, тесни са, а безопасността е по-скоро лукс. Създавайки една истинска и безопасна мрежа, общината ще създаде условията, в които повече хора да решат да ползват велосипед или тротинетка. В момента под 2% от всекидневните придвижвания се извършват по този начин, но ако станат 20, или 30%, то това ще намали необходимостта от коли. Разбира се, много хора се притесняват да карат велосипед и защото може да бъде откраднат. Освен общите мерки за сигурността, общината би могла да покрива част от цената за закупуване на велосипед по програма, това може да намали притесненията, а да се окаже по-евтино от гледна точка на поддръжка на инфраструктура. Такива изследвания още не са правени в София, но могат лесно да бъдат проведени.

А по света?

Опитът на много други градове показва, че навикът за каране на колело до работа се появява едва след като е създадена обширна и безопасна инфраструктура. В градове като Амстердам и Копенхаген, делът на придвижвания с колело (или подобен вид транспорт) е дори над 30%. Това невинаги е било така. Усилията за създаване на добра велосипедна инфраструктура започват преди около 50 години и са продукт на целенасочена и последователна общинска политика.
Има и други механизми. Във Великобритания още от 2019 г. действа схема за стимули, чрез която работодатели могат да изплащат на работниците си суми за ползване на велосипед до работа. Подобни схеми действат в много други държави, като най-високи са сумите в Холандия. На много места действат подобни стимули за закупуване на електрически автомобили, а европейските фондове и програми се ползват за изграждане на зарядни станции.

Какво се прави дотук по този въпрос?

София има напредък по някои елементи от предложеното решение, но остава още много работа. Най-добри резултати са постигнати в областта на:

  • закупуването на по-модерни превозни средства за градския транспорт
  • обновяване на спирки, но все още липсват много навеси
  • от средата на 2022 г. е приета нова гъвкава тарифна политика, която да стимулира повече ползването на градския транспорт
  • съществуват облекчения за паркирането и за данъците при електрически автомобили
  • паркирането в централните градски части е регулирано и като цяло не се паркира върху зелени площи, но в периферията това остава проблем
  • общината сътрудничи с различни иновативни компании за споделена мобилност
  • ограничени стъпки са направени в посока обособяване на трасета за градския транспорт, с поредица от бус-ленти и споделяне на пространство между трамваи, тролеи и автобуси

Запознай се по-подробно:

Предвидени мерки и степента им на изпълнение
  • Комплексна оценка на климата на СО в микро-и мезо-климатичен план, като фактор за замърсяването на атмосферния въздух. Не е известно такава да е направена все още,
  • Изграждане/надграждане на система за ранно предупреждение при метеорологични ситуации с опасни въздействия върху различни стопански области и сектори в Столична община, вкл. върху качеството на атмосферния въздух. Все още не съществува такава система.
  • Изготвяне на оценка на капацитета на транспортните системи във връзка с климатичните промени, свързани с изменението на климата. Не е изготвена такава система.
  • Проучване за дейностите за подобряване състоянието на транспортната инфраструктура във връзка със специфичните климатични рискове. Не са осъществени такива проучвания.
  • Защита на транспортни възли в централни градски части и вторични обслужващи центрове от прегряване. Не са предприети мерки в тази посока, дори напротив, при изграждането на нова транспортна инфраструктура не бива вземан предвид ефектът на топлинния остров и негативните ефекти се увеличават с времето.
  • Повишаване на адаптивния капацитет на социално-демографски групи чрез подобряване на достъпността на системата за обществен транспорти осигуряване на климатизация в превозните средства. Към 2021 година над 60% от превозните средства на градския транспорт са климатизирани.
  • Изпълнение на комуникационни дейности за повишаване на обществената осведоменост, познания и нагласи по отношение смекчаването на климатичните промени. Не е публично известно да са изпълнявани подобни дейности от страна на общината.
  • Разработване на концепция за изграждане на собствена общинска информационна система за управление на процесите, свързани с дейностите по адаптация към климатичните промени. Такава концепция не е разработена
  1. Краткосрочна програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми енергийни източници и биогорива“ на Столична община за период 2020-2022 г. 
  • Въведени в експлоатация 60 броя единични и 60 броя съчленени нови автобуси на природен газ и 20 броя нови електробуси, като същевременно се изпълнява и още един проект за доставката на още 30 нови електробуса. В последните години общината успя да обнови съществена част от автопарка и доставката на нови превозни средства продължава.
  1. План за адаптация към климатичните промени за Столична община 2019-2025 г.
  • Проучване на възможността на железопътния транспорт да поеме вътрешноградски и крайградски пътувания. Такива проучвания са правени както в приетия от Столичния общински съвет План за устойчива градска мобилност, така и от организации като Сдружение Градски транспорт и инфраструктура и Спаси София.
  • Осигуряване на по-голяма транспортна свързаност. Оценка на свързаността в София е правена по различни поводи, но това не е довело до преосмислянето и редакцията на транспортната схема на града с цел постигането на по-добра транспортна свързаност.
  1. План за действие за Зелен град 
  • Насърчаване на велосипедното придвижване и ходенето пеша. Велосипедната мрежа на града все още е къса, фрагментирана, а в някои случаи и опасна. Общината не е предприела действия за нейното удължаване и подобряване. Що се отнася до пешеходното движение, Столична община продължава да ремонтира тротоари, но количеството обновени такива е все още малко, в сравнение с общата дължина на мрежата. В този смисъл не са осъществени действия, които реално да насърчат велосипедното и пешеходното придвижване.
  • Програма за модернизация на трамваите. Столична община продължава със закупуването на нови трамваи, но към момента само 26% от трамваите са на възраст под 30 г., докато останалите 75% са по-стари.
  • Управление на градското паркиране. В момента паркирането се управлява единствено през зоните за платено паркиране. Многоетажните паркинги предлагат много малък брой паркоместа и не са съществен фактор при регулирането на паркирането. Зоните за платено паркиране се увеличават като географски обхват и съответно брой паркоместа. Те обаче все още покриват малка част от територията на града.
  • Насърчаване на електрическите превозни средства. Не са създадени общински инструменти за насърчаване на електрическите автомобили. 
  1. План за устойчива градска мобилност (ПУГМ) 
  • Въвеждане на интегрирана система за таксуване за целия обществен транспорт. Системата е въведена на етапи и към 2022 функционира във всички превозни средства на градския транспорт.
  • Въвеждане на гъвкава тарифна политика за таксуване в обществения транспорт. Новата тарифна политика е одобрена на заседание на Столичния общински съвет през юли 2022 и предстои да бъде въведена.
  • Получаване на безплатен билет за обществения транспорт при паркиране в буферен паркинг. Решението за въвеждането на такъв билет е взето на заседание на Столичния общински съвет през юли 2022
  • Увеличаване на обособените скоростни трасета на обществения транспорт. Дължината на новите обособени трасета е незначителна. Към момента 32% от трамвайните трасета са обособени, но при другите видове транспорт този процент е много по-нисък.
  • Даване на приоритет на обществения транспорт в кръстовища. Кръстовищата, на които обществения транспорт има предимство, са все още изключение.
  • Подобряване на подвижния състав на обществения транспорт. Столична община продължава да обновява подвижния състав и до 2035 г е планирано обновяването на 1137 нови превозни средства. 
  • Подобряване на спирките на обществения транспорт. Спирките в София с добра гъстота и са сравнително равномерно разпределени по територията. Но при много от тях липсват навеси, ако такива са налични, те рядко предлагат сянка, а пешеходният достъп до самите спирки често не е оптимален, ако не и затруднен.
  • Подобряване на информационната система за пътуващите. В София действат различни канали за информиране на пътниците, но актуалните данни за движението на превозните не са публично-достъпни. За тази цел се планира агрегиране на цялата информация за услугите на обществения транспорт, услугите по паркиране, отдаване на велосипеди или коли под наем и всички останали транспортни услуги. Резултат от събирането ще бъде създаване на отделна платформа, която ще предоставя актуална информация в реално време на потребителите във всички етапи на пътуването им.
  • Подобряване на велосипедната инфраструктура. Велосипедната мрежа на града все още е къса, фрагментирана, а в някои случаи и опасна. Общината не е предприела адекватни действия за нейното удължаване и подобряване. 
  • Стимулиране на споделената мобилност. Не са предприети действия в тази посока.
  • Информационна кампания за промяна нагласите на гражданите за устойчива градска мобилност. Такива кампании са редки и с твърде ограничен обхват.
  • Инициатива „Пеша на училище”. Инициативата е стартирала, но не е станала масова практика поради редица пречки – лошото състояние на пешеходната инфраструктура, повишената опасност от пътни произшествия поради приоритизирането на колите, както и немалкия брой деца, които не живеят на пешеходно разстояние до училището си.
  • Създаване на „Училищни улици”. Не е публично известно такива да са създадени.
  • Събития: Ден без автомобили. Такива събития се провеждат на годишна база по повод деня на мобилността, най-често през есента. За тях Столична община затваря за автомобилно движение улици в центъра на града.
  • Събития: Ден за ходене на работа с велосипед. Такива събития са рядкост.
  • Издаване на карта с велосипедни маршрути. Не е издадена такава карта, а и самото ѝ издаване не би стимулирало повече хора да карат колело.
  • Създаване на платформа/мобилно приложение за велосипедисти. Такива не са създадени.

Какво можем да направим заедно?

  1. Създаване на ограничени зони в града с цел намаляване на автомобилния трафик.
  2. Въвеждане на ограничения за ползването на коли в критични ситуации (например топлинна вълна), или в определени части на града, където е най-гъсто застрояването (центъра).
  3. Обновяване на обществения транспорт с ефективни, по възможност електрически превозни средства.
  4. Добавяне на зарядни точки за електрически автомобили с енергия от ВЕИ
  5. Свързване, обновяване, подобряване и разширяване на велосипедната мрежа с фокус върху сигурността и избягването на конфликтни ситуации.
  6. Ремонт и разширяване на тротоари, подобряване на кръстовища.
  7. Стимули за споделената мобилност.
  8. Разширяване, подпомагане и популяризиране на железопътния транспорт за вътрешноградски и крайградски пътувания.

Какво мога да направя аз?

  1. Да избягвам ненужното шофиране…
  2. … или поне на автомобили с ДВГ.
  3. Ако имам възможност, да закупя по-малък и по-нов автомобил, с по-малка мощност и по-ефективен.
  4. …или ако не мога, нека поне е бял автомобил, тъй като той се нагрява и отразява по-малко в сравнение с по-тъмните.
  5. Да ходя пеша или карам колело, когато това е възможно.
  6. Да използвам програмите за споделяне на велосипеди и тротинетки.
  7. Да взема обществен транспорт, когато е възможно.
  8. Споделено пътуване с приятели, вместо да шофираме сами.
  9. Да намаля времето, в което двигателят на автомобила работи, но той не се движи.

РЕШЕНИЕ 3: 
Повече зеленина

Фигура 1;2;3;4 Разлика между температурата на земната повърхност при липса и при наличие на дървесна растителност (фигура 1,4 – София, ул. „Софроний Врачански; фигура 2,3 – София, бул. „Александър Стамболийски“). Снимки: Александър Петров

Всички познаваме ефекта на сянката по улицата под някое останало голямо дърво. Всички предпочитаме да пием кафе под асма, вместо под плексигласов покрив. Дори няколко храсти и малко трева успяват да направят жегата доста по-приемлива спрямо голия площад или прашните улици между блоковете. Но защо това е така?

Как зеленината решава проблема?

Доказано е, че градските зелени площи имат огромен потенциал да задържат прах, да складират въглероден диоксид и да осигурят облекчение от предизвиканите от изменението на климата горещи вълни. По същество градският топлинен остров е такъв в голяма степен заради нарушената растителност на средата. Редица анализи на ефектите на охлаждане на зелените площи в градовете по целия свят доказват, че парковете са средно с 1°C по-хладни от зоните извън парковете. Тук ключова дума е „средно“, като тази амплитуда при определени условия е значително по-голяма. Пространства с пълна липса на озеленяване могат да бъдат с 25°C и повече по-топли в най-горещите дни спрямо съседни на тях озеленени площи. Това се усеща особено силно при налични дървета в зелените площи.

Този охлаждащ ефект обаче се разпростира далеч извън границите на парка и може да въздейства благоприятно върху климата на целия град. Основните механизми, чрез които растителността охлажда заобикалящата я среда са:

  • Пряко засенчване
  • Силно изпарително охлаждане
  • Ниското съхранение на топлина от листата

По-голямата част от охлаждащия си ефект дърветата осигуряват именно чрез засенчване. Листата им са активен UV филтър и поглъщат много от радиацията, вредна за нас, хората. Всъщност се оказва, че това как тялото ни реагира на топлината зависи по-малко от локалната температура на въздуха и повече от това колко електромагнитно излъчване поглъщаме от заобикалящата ни среда, тоест количествтото отразена енергия от настилки, сгради, коли и т.н. Короната на дървото действа като чадър, блокирайки близо 90% от слънчевата радиация, не позволявайки на директните слънчеви лъчи да достигнат градските настилки, които иначе имат огромен потенциал за нагряване, акумулиране и излъчване на топлина.

Дърветата също могат да охлаждат и сградите – особено когато са засадени от южната им страна – тъй като сянката на короните не позволява на слънчевата радиация да прониква през прозорците или да нагрява външните стени. Експериментални проучвания и моделиране в САЩ показват, че сянката от дървета може да намали разходите за климатизация на еднофамилни къщи с 20% до 30%.

Изпарителното охлаждане се нарича евапотранспирация. Тo възниква, когато слънчевите лъчи достигнат короните на дърветата, което води до изпаряване на водата от листата. Това ги охлажда – точно както изпотяването охлажда хората – като по този начин намалява количеството енергия, останало за затопляне на въздуха.

Достатъчно ли е да имаме дървета по и около сградите?

Накратко – не. Съвременните изследвания показват, че екосистемите с богато биоразнообразие, тоест съставени от по-голям брой растителни и животински видове, са по-устойчиви на екстремни климатични явления, включително продължителни влажни и сухи периоди. За справяне с ефекта на градския топлинен остров от изключителна важност е изграждането и опазването на пълноценна градска зелена система – свързана, разнообразна по функции и съдържание и може би най-важното – равномерно разпределена и достъпна за целия град.

София е известна като сравнително зелена столица в Европа. Но въпреки това ние често имаме чувството, че зеленината в града намалява, не се поддържа и се замества от сгради и асфалт. Сателитните изображения показват, че това не е безпричинно. Лесно можем да видим силната фрагментираност на зелената система на София: териториите в червен цвят са без растителност или съществуващата в тях растителност е със силно влошено здравословно състояние (фиг. 5).


Фигура 5. NDVI изображение. Източник: Sentinel-2, 22.07.2022 г., Sentinel Hub EO Browser

Ето защо не трябва да разчитаме само на покривно и вертикално озеленяване за справянето с градския топлинен остров. Те могат да дадат много добри резултати при понижаване на локалната температура и увеличаване на енергоефективността на ниво сграда. Но проблем остава ограниченото пространство и високата цена. Техническата сложност за реализацията на тези решения често отблъсква инвеститори и строители, а високите цени за поддръжка отблъскват собствениците в дългосрочен план.

Прилагането им, както сме предложили по-горе, е важна стъпка. Но е също толкова важно тези решения да не бъдат приемани като компенсиращи основните елементи на зелената система. Универсалното решение е именно да развиваме и опазваме наличния ни градски природен ресурс, като развиваме и поддържаме пълното богатство на градската зеленина: лесопарковете (като Ловния парк) с богато разнообразие и минимална намеса, градските паркове (като Южния), които са поддържани и по-наситени с хора, но имат съществено влияние върху климата на околните райони; локални паркове и градини като Докторската, уличното озеленяване, междублоковите пространства и вътрешните дворове, както и линейните паркове около реките, които сами по себе си са важен елемент от борбата с градския топлинен остров. Това остава най-сигурният и устойчив метод за митигация на проблема с локалния градски климат и изграждането и поддръжката на балансирани, разнообразни, самоподдържащи се и приспособими екосистеми следва да бъде приоритет за всеки град, желаещ да постигне устойчивост и здравословна жизнена среда.

Какво се прави по света?

Амстердам иска да развива повече зелени площи в близост до жителите.„Stichting Postzegelparken“  („с размер на пощенска марка“) е фондация, която създава малки паркове върху изоставени и замърсени земи, които се поддържат от местни граждани и организации. Инициативите за градско земеделие също развиват идеята за общност и консервират зелени площи в местните квартали. Друго решения, в което Холандия инвестира последните 20 години е именно изграждането на така наречените екодукти или зелени коироди осигуряващи естествени природни връзки за миграция на биоразнообразие между градове, големи пътни артерии, магистрали и други видове, иначе трудно преодолима от животните линейна инфраструктура.

Ако е толкова очевидно решение, защо не се прави?

Развиването и опазването на природния ресурс попадащ в частни имоти е сериозно предизвикателство за местната администрация, която трябва да упражнява медиаторска роля в търсене на баланса между частния и публичния интерес. Изследване на Софияплан от 2021 година показва, че в София близо 40% от дърветата се намират в частни дворове. Модел за подобни решения в България все още не съществува, като създаването на такъв изисква широк набор от експерти в изпълнителната власт, способни да приложат комплексен микс от социални, финансови и нормативни инструменти. Генерално всички решения, свързани с озеленяването отнемат години, а понякога и десетилетия до пълното им реализиране поради простата причина, че растежът на живата материя (дървета, храсти, животни и т.н.) изисква време. Именно затова съхранението на наличния природен ресурс е също толкова важна паралелна мярка. Въпреки многото неизвестни в планирането и реализирането на градски екосистеми, годините, нужни за растежа на дървесната растителност и силния инвеститорски натиск в оползотворяването на “свободните терени’’, всички изброени решения дотук остават най-сигурния и устойчив начин за подобряване на градската среда и намаляване на климатичните ефекти в и от градовете.

Какво можем да направим заедно?

  1. Общината да разработи и оцени внимателно т.нар. екосистемни услуги – т.е. инвеститорите да заплащат по-скъпо за строителство, което ограничава възможностите на екосистемите да ни пазят от топлина.
  2. Да планираме града съобразно с местните природни дадености. Например имоти, попадащи в близост до реки, да бъдат съобразени и ориентирани, така че да осигуряват проводимост на реката и широк обществен достъп до прилежащите и брегове и зелени площи.
  3. Да реализираме повече паркове, включително линейни паркове по реки. Следва да се анализират възможностите за паркове в частни имоти; Да свържем зелената система, вкл. да работим в посока зелени клинове до планините, които повишават биоразнообразието и силите на екосистемите да ни предпазват от топлина.
  4. Да въведем по-сериозни изисквания за улично озеленяване, стандарти за поддръжка на зелената система, и междублоковите пространства.
  5. Да осигурим достатъчно ресурс да се осъществява същински контрол на изискванията в Закона за устройство на територията – минимално озеленяване при строителство и др.
  6. Да ползваме разнообразни устойчиви, местни видове, които се справят по-добре с жегата и с праха и мръсния въздух в града.
  7. Да ползваме пропускливи настилки, за да могат дърветата да ползват по-добре подпочвените води. Да се стимулира полагането на настилки с ‘’тревна фуга” осигуряващи пропускливост.
  8. Да стимулираме вертикалното и покривното озеленяване в гъсто застроени централни градски части чрез финансови стимули, политки и регулации.
  9. Да популяризираме ролята на парковете и да стимулираме гражданската инициатива в поддържането на зеленина около блоковете.
  10. Да насърчаваме корпоративната отговорност в инициативи за озеленяване и включването на неправителствени организации в сферата на екологията в развитието на зелената система на София.

Какво мога да направя аз?

  • Ние можем да бъдем отговорни за това да поддържаме и да опазваме междублокови и предблокови пространства и локални градини в жилищните квартали.
  • Можем да отделяме повече внимание на това да озеленяваме тераси, балкони и дворове с многогодишна тревиста растителност и дребноразмерни дървесни видове и едроразмерни дървесни видове, където е възможно.
  • Когато купуваме жилище, да приоритизираме такива, които спазват регулацията за озеленяване. Купувачите често не знаем за това, но можем да го изискваме от брокерите ни. Въпреки, че зелените площи към жилищните сгради не са общодостъпни, при достатъчното им наличие те осигуряват по-здравословна жизнена среда.
  • Да не паркираме в зелени площи, защото това трайно ги унищожава и превръща в кални точки.

РЕШЕНИЕ 4: 
Вода!

Едно от простите решения на проблема с топлината е и най-очевидното – повече вода. София е пословична с липсващите си и отдавна пресъхнали градски чешми, с абсурдните си инициативи за раздаване на пластмасови бутилки с минерална вода, с вечно счупените пръскачки и с напълно неприветливите си, с малки изключения, водни площи. А както всички знаем, водата е един от основните ни съюзници срещу жегата.

Защо и как повече вода помага?

Противно на интуицията ни, шадравани, езера и изобщо водните тела не охлаждат директно средата. От тях се изпарява влага, но енергията за това не се отнема от въздуха и не намалява топлината му в градски условия. Проучвания показват, че повърхностните води понижават околната температура с максимум 1°C.

Въпреки това един от най-ефективните начини да се намали топлинният стрес върху хората е като им се осигури контакт с вода. Водата утолява жаждата и може да охлади кожата, с което да намали значително ефектите върху здравето, които разгледахме по-горе. Има различни механизми това да се случва: естествени водоеми, (работещи) чешми, водна мъгла, сухи и обикновени фонтани, водни стълби и др., които да се поставят стратегически така, че да взаимодействат с вятъра. Това позволява водни капки да насищат въздуха и да се изпаряват върху кожата на хората. По време на топлинни вълни в най-засегнатите райони могат да се осигурят мобилни чешми, които да носят облекчение от горещината, като предпазват хората от дехидратация и им помагат да понесат жегата по-лесно.

От друга страна, вече видяхме как градската среда променя естествения цикъл на водите и води до намаляване на вода за растителността, която на свой ред пък видяхме, че е основно решение на проблемите с топлината. Един смел ход, който можем да предприемем, е да променим отношението си към дъждовната вода. Вместо да изтича по асфалта, тя трябва да може да се преизползва и връща във водния цикъл, точно както в природата извън града.

Съгласно проучване основна роля при задържането и управлението на дъждовните води в София би имала растителността. Решенията са подобни на вече разглежданите. Засаждане на растителен пояс около сградите, създаване на микро паркове, зелени стени и зелени покриви, изграждане на микро-джобове за инфилтриране и задържане на дъждовните води, използване на природосъобразни решения за отвеждане на дъждовните води, реализиране на зелените клинове, залегнали в ОУП на София, са само част от решенията, в които посредством функциите на зелената система би могъл да бъде решен проблемът със силно редуцираните водни количества в града. Това са и елементи, характерни за градовете-гъби, една нова концепция за справяне с градските засушавания и наводнения, която набира все по-голяма популярност.)

Езерото Ариана е добър пример за ефекта върху хората по време на високи температури. Снимка: Wikimedia.

Какво се прави по света?

На много места във Виена можете да се освежите под умни системи, които пулверизират водата. Фината водна мъгла, която създават тези системи понижава температурата на околната среда – те могат да понижат температурата на околната среда с между 5 и 10 градуса.  Системите са “умни”, защото използват околната температура, за да се включват, а когато тя се понижи се изключват автоматично, което ги прави и изключително ефективни. Охлаждането с водна мъгла се характеризира и с ниска консумация на вода и енергия.

А какво правим досега в София?

Общинският План за действие за устойчива енергия и климат на Столична община 2021-2030 г. (ПДУЕК), който вече споменахме, включва мерки, които имат връзка с темата за водата и нейното влияние върху температурите. По-съществени сред тях са промени в устройствените показатели, така че да се осигури озеленяване и пропускливи настилки. Други са свързани с разширяване на възможностите за анализ на ситуацията чрез изграждане на дигитални двойници (модели на града, базирани на данни) и планиране на разширяване на зелената и “синята” (т.е. водната) система в града. Тези мерки не са стартирали публично към 2022 г., но и са малък обем и по-скоро предварителен анализ на това, което трябва да се случи. За съжаление температурите се повишават в по-бърз порядък.

ПДУЕК заменя по-стария План за адаптация към климатичните промени за Столична община 2019-2025 г., който включва подобни мерки, но с повече конкретика. За съжаление те също не са реализирани, с изключение на проучването за добрите практики:

  • Възстановяване и поддръжка на съществуващи водни площи – Столична община ежегодно пуска обществена поръчка за поддръжка и експлоатация на 11 броя фонтани на територията на Общината 
  • Възстановяване и поддръжка на градски и извънградски чешми
  • Проучване на потенциала за увеличаване на пропускливите площи на територията на София
  • Проучване на добри практики за топлинните острови – Такова проучване е реализирано през 2019 г. по възлагане на СО 
  • Проучване на възможността за оползотворяване на дъждовната вода
  • Проучване на възможностите и пилотно изграждане на системи за оросяване (мъглообразуване) в зоните на спирки на градския транспорт и други обществени пространства
  • Картиране на градския микроклимат

Документът Програма за София, изготвен от ОП Софияплан, включва мерки, свързани с подобряването на управлението на водите, водоснабдяването, канализацията и т.нар. хидротехнически и хидромелиоративни съоръжения. Ако бъдат изпълнени, те биха подобрили достъпа до вода в жегите. А в общинския План за действие за Зелен град фигурира и доста общата мярка за „управление на повърхностните води. По нея също няма предприети конкретни действия.

Какво можем да направим заедно?

  1. Да осигурим повече дълготрайна растителност в общината, включително зелените покриви, които задържат дъждовна вода.
  2. Да създадем или възстановим и поддържаме изкуствени и естествени водни елементи в града – системи за мъгла, фонтани, басейни, водни огледала, дъждовни градини, езера, влажни зони 
  3. Повече заведения да предлагат безплатна чешмяна вода, включително навън.
  4. Да създадем и поправим истинска мрежа от чешми в целия град, като се фокусираме върху най-горещите точки. При горещи вълни да монтираме допълнителни портативни чешми в предварително идентифицирани зони. Това е сравнително евтина мярка, която дава чудесни резултати. 
  5. Да изследваме възможностите за оползотворяването на дъждовната вода като допълнителен воден ресурс 
  6. Да не забравяме и пропускливите настилки.
  7. Да изследваме възможностите и да започнем да прилагаме принципите за град-гъба.
  8. Да намалим загубите на вода във водопреносната мрежа и да реформираме системата за управление на водите, за да може да се възползваме от този ресурс по оптимален начин.

Какво мога да направя аз?

  1. Да пестя вода и така да намаля проблема с евентуалния недостиг. Например да поправя течащите кранове (10 капки вода на минута възлизат на около 2000 л изгубена вода на година!), да сменя главата на душа, да сменя тоалетното си казанче с двустепенно и да оправя течовете, да избирам душ пред вана, да спирам водата, докато си мия зъбите, да пускам пералнята и съдомиялната чак когато мога да ги напълня – и още много много малки стъпки, които всички познаваме.
  2. Да създам своя дъждовна градина в двора си или в междублоковото пространство,, която ще осигури както бавното усвояване на дъждовната вода, така и пречистването на водата или да инсталирам резервоар за събиране на дъждовната вода

РЕШЕНИЕ 5:
Да сме подготвени

Важна част от решенията за все по-горещия ни град е свързана с това да знаем достатъчно за самия проблем и да сме подготвени предварително – както на административно и експертно, така и на индивидуално ниво. Затоплящият се климат, все по-честите и интензивни горещи вълни, изострени още повече в града, ще определят ежедневието ни все повече в бъдеще. Затова е важно да можем да предотвратяваме възможно най-добре негативното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда. За тази цел са необходими интегрирани действия, обединени в един цялостен и мултисекторен подход.

Защо това помага?

Информирането и подготвеността означават да имаме една изработена рамка за готовност, реагиране, координация, или иначе казано – цялостен план за действие за защита на населението при горещи епизоди.

Какво би следвало да включи такава рамка?
  • пътна карта за реагиране при поява на горещи вълни
  • разпределение на конкретни роли и отговорности сред различни институции (здравни служби, образователни, социални институции, служби за бързо реагиране)
  • конкретните намеси в градската среда, краткосрочни и дългосрочни, които облекчават топлинния стрес.

Това би помогнало значително да се намалят негативните ефекти най-вече върху здравето на гражданите и особено уязвимото население. Затова информираността и комуникацията са ключови елементи за успеха на една цялостна програма за справяне с горещината в София.

Планът за действие срещу екстремни горещини трябва да върви ръка за ръка със система за ранно предупреждение. Системите за ранно предупреждение обвързват метеорологичните прогнози с конкретни мерки и действия за опазване на общественото здраве. Такъв механизъм ще може от една страна да предупреждава населението, а от друга – да информира и да задейства реакцията от страна на отговорните институции и звена.

Какво трябва да може една такава система?

Понастоящем можем да се информираме за температурите например на сайта на НИМХ и от новинарските емисии. Но в наши дни са възможни много повече начини за информиране: например чрез таблата на спирките, вайбър групите на общината, смс на хора в рискови категории. Важно е общината да е проактивна, а не да разчита на журналистите да отразяват тази информация и е важно да има известен и предвидим план какви действия и от кого се предприемат спрямо различните нива на опасност от горещини. Информацията трябва да включва топлинен индекс по места, но също информация за влажност на въздуха, вятър и други фактори, които влияят на горещината и охлаждането.

Какво е трудното с това решение?:

  • Дългосрочното планиране за подготвеност при горещини със сигурност ще изисква по-сериозни инвестиции в града, но пък друга част от решенията, като осигуряването на охладени пространства във вече съществуващи обществени сгради, разработването на карта на прохладните места и създаването на регистър на уязвимото население, са лесно и сравнително бързо приложими и не изискват голям бюджет.
  • Пасивните методи за образоване на гражданите често не са ефективни, особено спрямо социално изолираното население. Съществува риск те да не достигнат до най-уязвимите групи – важно е да се използват активни подходи – например чрез обучение на здравния и социален персонал, общностни медиатори, полицията и т. н. (професионалисти, които са в по-директен контакт с възрастни или социално изолирани хора)

Какво се прави по света?

Редица градове в Европа и света се подготвят от години за справяне със здравните рискове от горещините и имат своите планове и системи за предупреждение. 

Примери от Европа:
Атина – план за действие, система за предупреждение, подготвени места за прохлада
Будапеща – климатични оазиси, карта и приложение за острови на прохлада в града
Барселона – подслони, интерактивна карта и алтернативн прохладни маршрути
Прага – изследване на уязвимостта към горещини на спирките на градския транспорт, изследвания на микроклимата, уязвимото към горещи вълни население
Мадрид – план за действие
Париж – план за действие спрямо различни нива, кампании, климатични оазиси, интерактивна карта на островите на прохлада

А какво прави дотук общината?

В момента София не е достатъчно подготвена за справяне с горещините, а те ще стават все по-често срещани и все по-опасни, особено при липса на адекватна реакция от страна на общината. В съществуващата Стратегия за адаптация към климатичните промени (2017-2025) са идентифицирани редица мерки, които биха помогнали на града да се справи по-добре с жегите, но те остават нереализирани и извън приоритетите на общината.

В действащия План за действие за устойчива енергия и климат 2021-2030 г. адаптацията на София към климатичните промени, в това число и екстремните горещини, е добре разгледана, но конкретни действия от голямо значение все още липсват.

За отсъствието на фокус върху екстремните горещини в сегашната политика на града най-ясно говори Планът за защита на населението при възникване на бедствия и аварии, който не разглежда бедствието екстремни горещини, нито пък предлага механизми и решения за справяне с него.

Всяко лято в най-горещите дни основната видима реакция от страна на общината се ограничава до раздаване на пластмасови бутилки с вода на няколко централни локации в града, което остава изключително недостатъчно и неефективно за истинска защита на гражданите от жегите.

Какво можем да направим заедно?

  1. Разработване на общинска система за ранно предупреждение при очакване на горещи вълни, обвързана с националните метеорологични прогнози. 
  2. Популяризиране на темата, информиране на граждани и организации и насърчаване на прилагането на мерки за превенция и адаптации чрез различни платформи –  мобилни телефони, табла на спирките, радио и телевизия, градска реклама
  3. Разработване и прилагане на план за действие за защита на населението от екстремни горещини.

    Какво трябва да включва един такъв план? Някои от задължителните елементи са:

    – Анализ на приоритетни зони – къде са най-силно засегнатите от топлинния остров места и концентрация на уязвими групи без достъп до хладина
    – Конкретен план и съответните центрове за алтернативен подслон в най-горещите часове по време на топлинни вълни за уязвимото население. Например климатизирано помещение в сградите на администрацията, което е приоритетно достъпно за уязвимите групи. Или сенчести заслони в най-засегнатите точки в града, където няма възможност за засаждане на дървета.
    – Стъпки за включване на неправителствени организации, здравни и социални работници и медии, с цел достигне до повече хора и най-вече до маргинализираните хора и общности
    – Намеси в основните системи на града (транспорт, административно обслужване, и др.), така че да минимизират рисковете от горещината. Например мерки за избягване на опашки на открито или механизми да знаем по-навреме кога ще пристигне автобусът, за да спестим чакането в жегите
    – Конкретни посоки за поетапно създаване на по-строга регулация и контрол относно осигуряване на здравословни условия на труд за работещи на открито (Наредба за микроклимата на работните места) и включване на нови такива на местно ниво (за строителни обекти – предоставяне на сянка, вода и т.н.)
    – Разбира се, конкретни стъпки и алгоритъм за реализация и на всички останали предложения, които са отправени тук и в официалните документи. Това включва например стъпки за прилагане на системи за охлаждане чрез “водна мъгла” на публични места, за създаване на „климатични оазиси“, за интензивно озеленяване с цел повишаване на количеството засенчена площ и др.
  4. Да поддържаме регистър на изолирани, възрастни или болни хора, с които да се поддържа контакт по време на екстремни жеги. Да провеждаме кампания за тяхната информираност през останалото време.
  5. Да създадем безплатна телефонна линия за информация и помощ
  6. Да поддържаме интерактивна карта за “островите на прохлада” в града, която да ни показва всички възможности за разхлаждане – от работещите чешми и климатизирани обществени сгради до басейните, парковете, фонтаните, дюзите за разхлаждане и зелените точки, предлагащи достатъчно прохлада, но също и маршрутите, които да избираме, за да се предпазим от жегите. Много добра инициатива в тази посока, създадена със съдействието на Столична община, е https://stolichnah2o.com/. Замислена е информацията в нея да бъде разширена и да включва места, позволяващи пълнене на шише с вода.

Какво мога да направя аз?

  • Да се информирам кога и къде ще е горещо. В момента няма добро място за това, но мога да ползвам: индекс на топлинен комфорт на Национален институт по метеорология и хидрология  или мобилни приложения (един такъв пример e Heat Index and Wind Chill, макар и непопулярен).
  • Когато е горещо, да знам как да се справя с жегата. Например да стоя на прохладно, да пия вода редовно и ограничавам тежките храни и приема на алкохол, да нося леки, светли и широки дрехи от естествени материи като памук, да нося шапка и слънчеви очила навън, за да се предпазя максимално от слънцето.
  • Важно е и да се информирам как изглежда топлинен удар и какви са симптомите – главоболие, мускулни крампи, силна жажда, повръщане, висока температура. Тогава трябва да знам да отида на прохладно, да пия вода и рехидратиращи разтвори и да търся медицинска помощ, ако симптомите продължат.
  • Да избягвам физическа активност в най-горещите часове – най-често между 13:00-18:00ч, особено на открито, а използвам ранната сутрин, когато е най-прохладно.
  • Да поддържам затворените пространства прохладни и не ослънчени (пуснати щори, пердета, а прозорците, изложени на слънце – затворени), проветрявам само рано сутрин и по-късно вечер.
  • Има различни стъпки, които мога да направя, за да охладя дома, особено ако има възрастни хора: например мокри кърпи или чаршафи, които поемат топлината от въздуха; ползване на дифузери, да не включвам фурната, и др.
  • Никога да не оставям дете или домашен любимец в паркирана кола, дори и да е за малко и на отворени прозорци.
  • Избягвам най-горещите зони в града – открити пространства без достатъчно сянка или зелени площи, спирки на градския транспорт в „горещи точки“, избирам маршрути, които минават през чешми, фонтани, сянка, прохладни пространства.

Кой и кога да реализира решенията?