Етажната собственост

Темата е подготвена от

Мартин Димов
Емил Христов
Стефан Ангелов
Антон Пенев
Любо Георгиев
Стоянка Маринова
Миглена Герасимова
Георги Лазаров
500 маркера
Александър Антонов
Влади Михов
Жоро Пенчев

Етажната собственост на София

В София има 23000 многофамилни жилищни сгради. Управлението на тези сгради е регулирано в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). В него е предвидено сградите, или входовете в тях, да формират т.нар. етажна собственост (ЕС). Или с други думи “домсъвет”. Етажната собственост може да бъде регистрирана като юридическо лице, но това не е задължително. Повечето ЕС не се регистрират като такива. Законът също така определя, че за всяка една етажна собственост отговаря управител, познат и като домоуправител. Управителят на ЕС може да бъде частно лице, например някой от обитателите на сградата, или фирма. Има и възможност за няколко допълнителни роли – касиер и контрольор. Всички собственици имат право да участват в общо събрание (ОС), което решава какво да се случва в етажната собственост. Управителят на ЕС има ангажимент да изпълнява решенията на Общото събрание.

В този смисъл общото събрание е най-малкият парламент – в него всеки собственик има глас и възможност да изрази мнение как да се управлява сградата му. Да намери хора, с които мисли в една посока, да реализира конкретно действие за благото на сградата.

От решенията на общото събрание и поведението на съседите зависи как и въобще дали ще работи етажната собственост. Дали ще е чисто, дали ще работи асансьорът, дали ще тече покривът – това е обща отговорност. И дали прибирането ни вкъщи ще е препятствие, или удоволствие. Законът дори позволява етажните собствености в жилищните комплекси от социализма да придобие правата върху земята под и около блока. От тази възможност са се възползвали едва няколко ЕС – тема, за която сме писали във връзка с междублоковите пространства.

В общи линии аспектите на практичност, функционалност, сигурност, комфорт и естетика в етажната собственост зависят от само-организирането и участието на живущите.

Многофамилни жилищни сгради в София
Разпределение на многофамилните жилищни сгради в София

Проблемите

Както и на големите избори за парламент, на общите събрания рядко участват повече от половината собственици. Това е валидно особено за големите сгради (над 14 апартамента). От друга страна в малките ЕС, поради малкото количество хора в общите събрания, е възможно да възникнат междусъседски “войни”, които да блокират работата на ОС и да затруднят поддръжката на самата етажна собственост. Ситуацията е толкова проблемна, че през есента на 2022 г. Министерски Съвет одобри предложения за промяна на ЗУЕС, които гласят, че решения могат да се вземат “колкото и идеални части от общите части на етажната собственост да са представени”. Тази промяна може да изглежда логична, след като обитателите не проявяват интерес. И вероятно би имала отрезвяващо действие. Но смятаме, че в средносрочен план вместо да реши проблеми, тя ще увеличи значително конфликтите между собствениците. Няма устойчиви системи, в които малцинството да решава вместо мнозинството.  

Голяма част от сградите са избрали да не се управляват от фирми и да са на режим управление от съсед или познат. Ако фирмите вече са установили процеси като воденето на събрания и създаване на протоколи по конкретен начин, то това не важи за самоуправлението – при самоуправлението всеки екип създава документи и прави счетоводство по собствени идеи за правила. Това не значи непременно, че етажните собствености, управлявани от фирми, се управляват по-добре. Значи, че фирмите отменят обитателите от многото и досадни административни задължения. Представете си, че в София това са над 20000 различни бланки и счетоводни стандарта. Цялото това разнообразие затруднява формалната помощ, когато община или съд трябва да се произнесат по конкретен казус, например събиране на средства от некоректен платец. Малките домоуправители са оставени да се оправят сами.

Същевременно Столична Община (СО) няма пълни данни за това как се управляват сградите. Няма данни и за качеството на сградите. Това пречи на общината да работи заедно с ЕС за подобряване на околоблоковото пространство например. Но общината не поема инициативата това да се промени. Единственото, което прави, е да поддържа регистър на сдруженията на етажната собственост. Тоест на тези, които са регистрирали юридическо лице. А това са само 876 ЕС от минимум 23000 – толкова са само многофамилните жилищни сгради, а мнозинството от тях са с повече от един вход.

Заключението е, че етажната собственост в момента масово не работи, или не работи добре. Добрите примери са по-скоро изключения. Това води до по-трудно управление на сградите, като например:

  • Понякога не могат да се вземат решения тъй като ЗУЕС изисква определени кворуми (например: събрание започва при 67% присъстващи, ако няма толкова се отлага с 1 час и кворумът пада на 33%; Има минимални кворуми за различен тип решения, които трябва да вземе ОС  и ако това остава за крайния текст ще се допълни с примери.), за да може едно решение да е валидно.
  • Не може да се сведе до знанието на мнозинството конкретно действие/събитие, което трябва да се случи във входа/блока – например промяна на такси, събиране на пари за голям ремонт и т.н.
  • Не могат да се вземат решения как да се действа с неизрядни платци.
  • Пропускат се възможности за участие в национални, или общински програми за енергийна ефективност.
  • И много други.

Оставаме с впечатлението, че живущите в етажните собствености като цяло не познават правата и отговорностите си. Като че ли често не са информирани и за процедурите. Това нерядко води до пропуснати ползи, напрежение между съседите, или спрямо администрацията, както и в крайна сметка лоша жилищна среда. Затова и основният въпрос в настоящата ситуация е как да увеличим броя на обитателите, които се чувстват ангажирани с работата на ЕС?

Решението

Всички обвиняват ЗУЕС и имат желание да го ремонтират, но както всеки един закон, той няма как да започне да действа, ако не се изпълнява в цялост. В ЗУЕС е казано между редовете, че общината е пръв помощник на ЕС. Например: ако няма домоуправител, то кметът може да организира ОС и/или да назначи такъв. Също така, ако има нарушение на общественият ред, то кметът може да издаде акт за установяване на административно нарушение. Или пък ако има нужда от наложителен ремонт и ОС не го прави, то кметът може да го организира и да поиска парите от собствениците директно.

Отредената роля на общината е голяма, но на практика остава на хартия. А може да е различно. Смятаме, че Столичната община може и трябва да заеме активна страна в процесите, засягащи етажните собствености. Да, това няма да е лесно. Но то трябва да се случи. Ето как.

Общината може да организира кампании за разясняване на права и задължения на собствениците по Закона за етажната собственост. Е, разбира се първо трябва да бъде създаден комуникационен отдел в общината – такъв в момента няма. Емпиричният опит на членовете на екипа ни с темата ни сочи, че има немалко случаи на непознаване на правилата, дори от управителите на ЕС. 

Информирането трябва да носи не само послания от типа “това имате право, това сте задължени”, а и информация за общински програми, които индиректно подпомагат работата на ЕС. Като всичко, написано по-долу. Или като действащата в момента програма Зелена София. Тя подпомага с материали (растения, лопати, тор, пейки) живеещите, за да поддържат те зелените пространства около блока си. Програмата обаче не е достатъчно популярна, а е много полезна.

Предлагаме усилията на общината да бъдат насочени най-вече в тази посока. Ако тези дейности бъдат осъществени в достатъчен обхват и с достатъчно качество, то това ще сведе до минимум необходимостта от използването на повечето от другите мерки, които предлагаме.

Решението включва това във всеки столичен район да има поне един експерт с приемно време, което е поне 70% от работното време (6ч/ден). Основната роля на този човек ще е да помага на управителите/касиерите във воденето на документацията и счетоводството. Необходимо е предварително да бъда създадени стандарти за водене на документация, които тези служители да популяризират сред управителите на ЕС. А това е важно, за да може дадена ЕС да може да разчита на община или съд за съдействие за решаване на проблемите си.

Този експерт, работейки в координация с колегите си от други райони, би могъл да съдейства за налагането на норми и стандарти сред институциите. Например за улесняване и ускоряване на процедурата за издаване на удостоверение по чл. 46б от ЗУЕС, както и приемането на това удостоверение от институции като банки, държавна и общинска администрации, агенции, инфраструктурни оператори и др. Това и в момента е предвидено в ЗУЕС, но на практика не се изпълнява.

Експертът също така би могъл да подпомогне ЕС с технологични инструменти, които улесняват отчетността на разходите, комуникацията и вземането на решения, които не изискват присъствие.

Интензивността и вида на предоставяната помощ биха могли да бъдат обвързани с действия от страна на ЕС. Като базисна услуга общината може да подготви шаблони на бланки, информационни канали, често задавани въпроси и други. Но в случай, че дадена ЕС поиска повече подкрепа, например присъствие на представител на общината на ОС, или специализиран вид административна помощ, то тогава в замяна на това общината би могла да поиска информация от ЕС. Такива могат да бъдат данни за празните апартаменти, за режийните разходи на сградата, за начина на придвижване на обитателите и др.

Общината би могла да създаде програма за поощряване на добре уредени ЕС. За всяка една награда се изисква ресурс и в случая той може да бъде предоставянето на безплатни, или с намалена цена общински услуги – градски транспорт, спортни обекти, детска градина и др.

Във взаимоотношенията между съседите от ЕС или от съседни ЕС, при управление на общи пространства и терени, често възникват конфликти от разнообразен характер. В много от случаите, те са на по-дребно битово ниво и могат да се разрешат сравнително спокойно и без много негативни последствия, между съседите. Но понякога и то не рядко, има и по-сериозни проблеми и разрешаването им може да се окаже много трудно или направо невъзможно без намеса на трета страна. За да се избегне съдебна намеса, която отнема много време и средства на замесените страни, не разрешава проблема в нужния срок и често влошава дългосрочно комуникацията между съседите в ЕС, е нужен алтернативен подход в хода на разрешаване на спорове между страните. Такъв алтернативен подход е медиацията, която от години е легитимен метод за алтернативно разрешаване на спорове в страната, регулиран със Закона за медиацията в България. В помощ на оперативното и без негативни последствия за съседите разрешаване на спорове между ЕС, предлагаме Столична община да развие звена по медиация към районните администрации, които да съдействат при възникнали ситуации и сложни спорове между съседи преди да се стигне до саморазправа или съд. Тази идея е залегнала и във Визия за София, а в последните няколко години район Лозенец направи пилотен и доста успешен такъв проект с Професионалната асоциация на Медиаторите в България, който със сигурност би трябвало да продължи, да бъде популяризиран и приложен и в другите районни администрации на СО.

Основен проблем на ЕС е невъзможността, или нежеланието на част от собствениците да вложат ресурси за поддръжката и обновяването на ЕС. Описаните по-горе мерки за стимулиращи и подкрепящи. Но вероятно ще има случаи, в които нито една от стимулиращите мерки няма да проработи. В чл. 49 на ЗУЕС е посочено, че общината може да се намеси, когато гражданите не успяват да формират ЕС, или когато трябва да бъде осъществен неотложен ремонт. За момента не ни е известно тази процедура да е била прилагана. Искаме да приложим закона на практика. Предлагаме създаването на общински фонд, чието предназначение да бъде осъществяването на такива намеси в краен случай. След първоначалната инвестиция от общинския бюджет, средства във фонда ще постъпват от заплащането от страна на собствениците – доброволно, или чрез съд. Създаването на този механизъм трябва да започне постепенно и да се тества на стъпки.

Необходимо е да направим така, че да не е в интерес на гражданите да избягват участието си в ЕС. Обвързването на задълженията на един собственик с други аспекти на реалния живот е възможна посока за това. Пример би било вписването на задължения от страна на собственик към ЕС в данъчната оценка на имота. Това може да направи имоти по-малко атрактивен за продажба. Или броя точки, който едно семейство получава при кандидатстването в детска ясла, или градина, да зависи и от липсата или наличието на задължения към ЕС.

Да, смятаме, чеСтолична община има много какво да направи по въпроса с етажната собственост. Но този, който може да направи най-много си ти.

Какво мога да направя аз?

  1. Участвай в общите събрания! “Каквото решите, все ми е тая, няма смисъл” по-скоро са причините нещата да не работят.
  2. Вземи участие в управителните органи на ЕС! Да, изглежда и звучи страшно да си касиер, или управител, но това не е задължително да е така. Зависи как си го направим.
  3. Помагай, или поне не пречи на управителните органи – събиране на оферти, организиране на ремонти, звънене и разговори с неизрядни длъжници, идеи, труд.