Екипът на София

Идеи за града – стъпка напред към гражданско бюджетиране, но все още не сме там

Какво е “гражданският бюджет”? Накратко това е прякото участие на гражданите в приоритизацията на общинските инвестиции. Практиките по света се различават, но в основата е идеята, че хората решават как да разпределят част от общинския бюджет чрез процес на демократично обсъждане и вземане на решения. Страничен, но важен ефект от този процес е създаването на усещането за общност, за споделено разбиране за приоритети, за отговорност към бъдещето на града. За да е успешна и широко припозната тази инициатива, то тя трябва да позволява лесно включване, особено на хората с най-ниски доходи, лесно разбираема информация за проектите, възможност за обсъждане и изразяване на мнение. Общината, освен организатор, е и фасилитатор и медиатор, който гарантира прозрачна и включваща процедура. 

През годините Столичната община създаде две програми – Зелена София и София избира, които малко или много имат общо с тази концепция, но не я реализират в нейната пълнота. През 2020 Спаси София проведоха проучване, което доведе до поредица от много полезни идеи и заключения. Новото управление на столицата предложи своя интерпретация – Идеи за града – с намерението чрез нея донякъде да се реализира предизборната програма в частта ѝ за децентрализацията.

“Идеи за града” има своите плюсове, особено в сравнение с предишната версия – “София избира”. Бюджетът е по-голям (2,9 млн. за 2024 спрямо 1,5 млн. за 2021, 1 млн. за 2022), има фокус към всеки един район, има наченки на информационна кампания, срокът за кандидатстване е достатъчно дълъг, както има и оценителна комисия (жури).

Какво може да е по-добре:

• Въпроси, отговори и дискусии. Световната практика показва, че предоставянето на възможност за въпроси, предварителните срещи с общински служители, онлайн срещи, както и районни и дори квартални публични срещи, увеличават подкрепата за подобни инициативи, водят до по-добре подготвени и реално изпълними идеи, както и увличат граждани от различни социални групи. Тази предварителна подготовка води и до изграждането на капацитет сред гражданите за по-добро участие в работата на местната власт. Онлайн гласуването е само една от необходимите стъпки на взаимодействие. Но без реална дискусия между гласуващите едно такова гласуване е по същество неинформирано за последиците от проектите, за плюсовете на други решения, и има риск да се превърне в “надгласуване”, което не ангажира гражданите в общност.

• Помощ при подготовката на проектите. Повечето граждани нямат опит (и надали имат и желание да го придобият) по въпроси като разходване на публични пари, строителен процес, съгласуване и разрешителни, комуникация и т.н. Ако разглеждаме настоящата покана като първи етап, то такава помощ все още може да бъде предоставена по-нататък в процеса. В момента обаче не става ясно дали и как общината ще подпомогне реализацията на идеите, освен с пари.

• Стратегическо насочване на идеите за общоградския граждански бюджет. Общината има немалко стратегически цели, които рано или късно трябва да достигне – смекчаване на ефекта от климатичните промени, кръгова икономика, устойчива мобилност, приобщаващо образование и др. А ресурсът никога не стига. Ще е далновидно, ако потенциалът на гражданския бюджет подпомогне постигането на тези цели.

• Специфициране на посока при районните граждански бюджети. През 2023 г. Екипът на София проведе обществени срещи в 10 квартала в столицата. Заедно с местните жители идентифицирахме приоритети за развитие и действие. Определянето на местните приоритети допълни работата, извършена през 2021 г. в Софияплан за Програма за София по насочване на общинските инвестиции. Насочването към конкретни теми в конкретни райони ще помогне за подобряването на качеството на живот в тях.

• Цялостно разписан и публично обявен процес. Като например кой, как и за колко време ще оценява проектите, как гражданите ще могат да гласуват за тях по сигурен начин, как ще бъдат реализирани идеите, кой ще управлява парите, административния процес, отчитането и комуникацията, кой ще се занимава с поддръжката, чия собственост ще станат реализираните проекти и др. Един продробно, но ясно разписан процес, който отговаря на тези, но и други въпроси, ще подтикне повече граждани към участие и ще доведе до по-добро управление на очакванията.

• Настоящата програма, във формата ѝ на финансов инструмент за проекти, предлагани от граждани, продължава да не се различава съдържателно от който и да е друг инструмент за проекти, подобен например на програма “Европа”. Макар и важна стъпка от гледна точка на изграждане на капацитет и ангажимент от гражданите, един такъв механизъм следва да се надгради във времето в посока реално гражданско бюджетиране. А това значи гражданите да имат, чрез различни инструменти, глас в приоритизацията на поне част от бюджетните разходи на община и район.

Столичната община е далновидно да работи за изграждането на вътрешно административен капацитет за устойчиво взаимодействие с гражданите. Това ще гарантира ефективното управление и реализация на инициативата. Общинските служители е необходимо да положат усилия за работа с широк кръг от заинтересовани страни извън традиционно познатите активисти или НПО, които вече са в контакт с районната или градската администрация. Идеята за гражданско бюджетиране може да получи подкрепа и да увлече много хора, само ако инициативите, свързани с нея, са изпълнени в съответствие с добрите практики за реално, функциониращо гражданско бюджетиране и будят доверие сред гражданите.