Факти за район „Възраждане”

Районът е с обща площ от близо 3 кв. км, което го прави един от най-малките райони в Столичната община. От друга страна живеещите в района никак не са малко – към 2021 г. те са 36 649 души. Почти цялата територията на района се намира в централната градска част на София. В неговите очертания попадат кварталите „Зона Б-2“, „Зона Б-3“, „Зона Б-4“, „Зона Б-5“, „Зона Б-18“, „Зона Б-19“ и ж. к. „Сердика“. 

Район „Възраждане” се характеризира с разнообразна градска среда, въпреки малките си размери. Комбинацията между емблематичните жилищни комплекси в кварталите още известни като „Зоните” и ниско- и средноетажните стари квартали, създава специфична градска среда. Във вътрешността на квартала наблюдаваме наличие на големи и ключови булеварди. Цялостно усещането е за добре свързана функционална и съобразена с мащаба среда, пригодена за човешките нужди, където отделните жилищни единици си кореспондират по-скоро добре.

През последните десетилетия районът не се откроява с особено засилен инвеститорски натиск и застрояване. Докато жилищни кооперации се реализират, базовата структура и гъстота на кварталите се запазва. Основен строителен резерв са терени на стари къщи, както и складови и индустриални зони с отпаднала функция, намиращи се южно и западно от парк „Възраждане”.

Демография

Демографската структура на район „Възраждане” следва тенденциите за централните градски части. Над 20% от жителите на кварталите „Сердика”, „Зона Б-5” и „Зона Б-2” попадат във възрастовата група на „над 65 годишни”. Тези показатели са почти идентични с с показателите на районите от централната градска част и граничещите им. Същевременно впечатление правят кварталите „Зона Б-19”, „Зона Б5-3”, „Зона Б3” и „Зона Б4”, където възрастовата група „от 0 – 14 годишни” представлява над 15% от общото население, за разлика от демографията на централните градски части, където тази възрастова група е слабо представена. 

Морфология, плътност, етажност на застрояването

С особено голяма брутна плътност на застрояване се открояват кварталите от централната градска част, като този показател тенденциозно спада към южните части на района. С плътност, надвишаваща 30% са два от кварталите – „Зона Б2-3” и „Зона Б3”. Със сравнително ниски показатели за брутна плътност на застрояване спрямо средните за града са кварталите южно от парк „Възраждане”- ж. к. „Сердика” и НПЗ „Средец 2”, като тя не надвишава 17%. Това показва почти двойна разлика между южните и северните квартали на район „Възраждане”, което може да се обясни с историческото развитие на тези квартали, наличието на едноетажни и двуетажни къщи и наличието на производствени функции.

Икономическо състояние

Над 80% от жителите на централната градска част в район „Възраждане” са удовлетворени от доходите си, което е в синхрон с показателите на останалите централни столични квартали. Интересни са данните за среден месечен доход на физически лица за 2017 година. За район „Възраждане” те са с 4% под средното за Столична община. По-голямата част от възползвалите се от различни програми, свързани с развитието на човешките ресурси, иновации и образование, както и преодоляване на последствията от COVID-19, са концентрирани в централните градски части и граничещите им квартали.

По отношение на публичните инвестиции, територията не се откроява с висока степен на реализация на индикативни проекти по предходния Общински план за развитие (ОПР 2014-2021 г.). За сметка на това почти равномерно разпределение на инвестиции наблюдаваме по Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР), като особено силна концентрация на реализирани проекти има в кварталите „Зона Б-19”, „Зона Б-4” и „Зона Б-5”.

По отношение на цените на имотите от кварталите в район „Възраждане” се откроява единствено квартал „Зона Б-4”. Там цените са като тези в централната градска част. Впечатление прави, че останалите квартали, въпреки непосредствената си близост до центъра на града, запазват сравнително ниски за тези зони на София цени. 

Инженерна инфраструктура

ВиК

Водоснабдителната система на района е относително добре развита. През територията преминават редица довеждащи и магистрални водопроводи. ВиК инфраструктурата е равномерно разпределена. По материалите, от които е изградена, се констатира пълна липса на етернитови тръби в довеждащата инфраструктура на територията на района.  Водопреносната инфраструктура от своя страна е изградена от етернит и стомана, което е стандартно за тези части на столицата, а канализационната мрежа е почти напълно завършена.

Енергийна мрежа, ВЕИ и енергийна ефективност

Статистиката за годишно потребление на енергия от централно топлоснабдяване в жилищни сгради за периода 2015-2017 г. в район „Възраждане” показва по-високи стойности само в квартал „Зона Б-5”. С изключение на „Зона Б-18”, където се наблюдава сравнително високо за средното в Столична община потребление, в останалите квартали се отчита минимално и близо до нулевото такова. Въпреки наличието на изградена топлопреносна мрежа, тези квартали не се открояват с голяма гъстота и височина на застрояване, което е и причината за ниското потребление. От друга страна статистиката за годишното потребление на електроенергия за отопление за същия период показва обратната тенденция, при която в кварталите с ниско потребление на топлоенергия се констатира високо и над средното за общината потребление на ток. Използването на твърди горива и природен газ е незначително или напълно липсващо поради липсата на изградена подходяща инфраструктура. Има обаче случаи на отделни къщи, в които отоплението е на дърва/ въглища, а това води до замърсяване на въздуха.

Транспортна инфраструктура

Улици и транспортна мрежа

В район „Възраждане” се забелязва сериозен контраст в концентрацията на инвестиции в пътна инфраструктура между централните му градски части и южните квартали. Реализираните инвестиционните проекти в периода 2010-2017 г. са концентрирани предимно на север от бул. „Александър Стамболийски” и в зоната около „Централни хали”.

Паркирането в почти цялата административна граница на района е регламентирано посредством зелена зона. Изключение правят кварталите НПЗ „Средец 2”, ж. к. „Сердика” и части от „Зона Б-19”.

Градски транспорт

По отношение на градския транспорт район „Възраждане” е добре обслужен. В него съществува изградена инфраструктура за почти всички видове масов градски транспорт (трамвай, метро, автобус, тролей). Анализът за дължина на обособените трасета за масов транспорт (бус ленти, отделени трамвайни трасета, метро) показва отново известни разлики между централните градски части и северните на бул „Тодор Александров” квартали. Най-добри резултати по този показател бележи „Зона Б-18” с 12.54 км/ кв. км обособени трасета, който граничи с 3 трамвайни отсечки (по бул. „Константин Величков”, бул. „Александър Стамболийски” и ул. „Цар Симеон”). Тези три трамвайни трасета осигуряват и връзката на района с метростанциите „Опълченска” и „Константин Величков”.

Велосипедна мрежа

През административните граници на района преминава една единствена отсечка за велосипеден транспорт, намираща се по протежението на бул „Тодор Александров” в частите му от бул. „Константин Величков” до площад „Независимост”. Това трасе е крайно недостатъчно за района, а малкият му габарит и характерът му на неотделена от автомобилния трафик велолента го прави слабо предпочитано от гражданите. 

Бъдещето развитие на велосипедната инфраструктура в рамките на район „Възраждане” следва да бъде ключово за връзката на западните квартали с централните градски части, поради стратегическото разположение на района. 

В близост до парк „Възраждане” се очаква и изграждането на така наречения „Зелен ринг” на София.

Пешеходна мрежа

Пешеходната мрежа в рамките на район „Възраждане” е добре развита. Наличието на добре структурирани квартали в централните градски части, в комбинация с добрата гъстота и свързаност на мрежата, определя района като благоприятен за пешеходно придвижване. Големите делители за района са двата основни булеварда – бул. „Александър Стамболийски” и бул. „Тодор Александров”. Дългият и линеен характер на тези булеварди в комбинация с липсата на пешеходни пътеки правят тези отсечки трудни и неудобни за пешеходно придвижване. 

Социална и здравна инфраструктура и обслужване

Анализите показват, че социалните услуги в район “Възраждане” са концентрирани основно в кварталите „Сердика” и „Зона Б-2-3”. В кварталите „Зона Б-5-3”, „Зона Б-18”, „Зона Б-19”, „Зона Б-4” и в „Зони Б-2-1 и -2” обаче такива услуги липсват. Повечето детски градини в района се намират в кварталите „Сердика”, „Зона Б-5” и „Зона Б-4”. От друга страна в „Зона Б-3”, „Зона Б-18” и НПЗ „Средец“ детски градини (общински и частни) напълно липсват . В тези квартали застрояването е гъсто, а териториалният резерв за нова социална инфраструктура изчерпан. Всичко това ги прави неблагоприятни за живеене за млади семейства и домакинства с деца. Това от своя страна води до претоварване на съседните квартали, в които пък има изградени и действащи детски и социални заведения.

Образование

Анализът на образователна инфраструктура в район „Възраждане” показва доста по-различна от тази на социалната инфраструктура картина. Образователната инфраструктура в района е добре разпределена, като няма квартал с пълна липса на такава. Силно се откроява квартал „Зона Б-3” с 22 броя образователни обекти. Останалите квартали са със средно между 3-5 такива обекта, а „Зона Б-5” е с цели 13. 

Здравеопазване

Здравната инфраструктура е равномерно разпределена в рамките на район „Възраждане”. Здравни обекти има във всичките му квартали и дори в някои от тях с изключително голяма концентрация за стандартите на Столична община. Такива квартали са „Зона Б-4” с 46, „Зона Б-5” с 32 и „Зона Б-2-3” с 37 броя здравни обекти. Близостта на район „Възраждане” до Медицински университет София и други здравни обекти с общоградско значение определя района като добре обслужен по отношение на здравните грижи. 

Въздух

По отношение на замърсяването на атмосферния въздух район „Възраждане” попада в зона с изключително високи средногодишни концентрации на азотни оксиди, особено в централните му градски части. Тези замърсявания са рамкирани от 3-те основни булеварда в сърцевината и по периферията на района – бул. „Христо Ботев”, бул. „Сливница” и бул. „Тодор Александров”. Това са пътни артерии от първостепенната улична мрежа и осигуряват ценни връзки както с централните градски части, така и с тези по направлението изток-запад. Големият габарит на въпросната инфраструктура предполага генерирането на огромен поток от автомобили. По отношение на разпределението на средногодишните концентрации на фини прахови частици (ФПЧ10) районът отново попада в горната граница на този показател с 25 µg/m3 ФПЧ10. По отношение на статистиката за брой домакинства, отопляващи се на твърди горива, не наблюдаваме завишени показатели над средното за града ниво. 

Води

През административните граници на район „Възраждане” преминава Владайска река, тангирайки периферията на района през бул. „Сливница”, реката навлиза в сърцевината на района през бул. „Инженер Иван Иванов” и пресича границата му през бул. „Иван Гешов”. Коритото на реката в тази зона е почти изцяло с коригирано и запечатано дъно, като откосите на подпорните ѝ стени са с голям наклон. Реката преминава през район „Възраждане” предимно надземно. Малки изключения има при пресичането на булевардите, където бива изцяло скрита от големите пътни артерии. Слизането в коритото на реката е трудно. Запазени са няколко сервизни връзки в северните части на района, които биват използвани и от жителите за достъп до реката. 

Както в много други райони, Владайска река в район „Възраждане” е по-скоро делител на територията. Малко е оползотворяването на природния ѝ потенциал и благоприятните климатични въздействия. Липсват публични площи по поречието ѝ. 

Почви

Според картата на почвите по степен на запечатване районът е с относително добра пропускливост на повърхностите. Участъците на съществуващите и предвидени зелени площи за широко обществено ползване са предимно незапечатани. Силно впечатление на картата правят кварталите НПЗ „Средец” и ж. к. „Сердика”, които са с почти 50% незапечатана земна основа. 

Зелена система

По отношение на зелената система район „Възраждане” разполага с добре реализирани паркови обекти. Два от тях са структуроопределящите за района – наскоро реализираният парк „Възраждане” и паркът „Свети Никола’’. Вторият е със сравнително малка територия, но има характера на силно концентриран по функции парков обект с изключително голяма посещаемост, поради липсата на подобни зелени площи в тази част на района. От друга страна парк „Възраждане” осигурява достатъчно площ и разнообразие от функции, което го превръща в изключително важен обект от зелената система в на района. Наличието на минерален плувен басейн и спортно-развлекателни съоръжения в рамките на парка и близостта му до центъра на града пък го нареждат сред обектите с общоградско значение.

Други характерни за район „Възраждане” зелени пространства са знаковите междублокови пространства на „Зона Б-5”. Въпреки локалния им характер и малък размер, те представляват една изключително добре организирана и благоприятна жилищна среда за жителите на квартала, а специфичната паркова мебел и архитектурни елементи ги превръщат в знаков за града зелен кът. Поддръжката им, за съжаление, не е на необходимото ниво. През територията на парк „Възраждане” следва да премине и планираният „Зелен ринг София”, който ще бъде структуроопределящ за велосипедния транспорт парков обект с линеен характер.