Факти за район “Триадица”

В очертанията на района откриваме знакови за града публични сгради и културни обекти, като: Национален Дворец на Културата (НДК), Национален музей „Земята и хората“, сградата на Съдебната палата, Южен парк и др.

През последните години наблюдаваме много засилено развитие в териториите граничещи с Южния парк и в близост до търговски център “Парадайс”, където се оформя изразена многофункционална зона с високи бизнес  сгради и нови жилищни комплекси. Силният инвеститорски интерес е обоснован от близостта им, както до Околовръстния път, така и до спирки на метро и трамвайната мрежа.

Демография

Голям дял от населението на “Триадица” е в трудоспособна и подтрудоспособна възраст. Особено изразена тази тенденция се наблюдава в ж.к. “Манастирски ливади – изток”, където населението от 0-14 години представлява около 23% от общото за квартала. Групата 15-65 години представлява около 65% от населението в кварталите “Стрелбище”, “Манастирски ливади-изток” и ж.к. “Гоце Делчев”. Най-голямата концентрация на население над 65 годишна възраст в район “Триадица” е в жилищните квартали в централната градска част, в района на Съдебната палата и улица “Алабин” и жилищните квартали в близост до НДК, където заедно с ж.к. “Иван Вазов” населението над 65 години надхвърля 20% от общото за квартала. 

Морфология, плътност, етажност на застрояването

С особено голяма брутна плътност на застрояване се открояват зоните от централната градска част в кварталите граничещи на север и на юг с улица “Алабин”, където този показател надвишава 40% и се нарежда сред най-гъсто застроените в цяла Столична община. Историческото развитие на тези градски зони е довело до концентрация на голямо количество функции, добра обслуженост от публична инфраструктура, кореспондиращ добре с високата гъстота на застрояване, но и успокоен трафик поради малкия габарит на улиците.  

Със средна за район “Триадица” плътност са ж.к. “Стрелбище” и ж.к. “Гоце Делчев” – брутна плътност на застрояване от около 20%. Силно впечатление прави ж.к. “Иван Вазов”,  където този показател се запазва сравнително нисък за стандартите на столицата (под 20%), въпреки стратегическата му локация и статута на престижен жилищен квартал. Това е обусловено от териториалния режим на управление на квартала, наличието на широки междублокови пространства и малката възможност от реализация на нови жилищни проекти. 

Икономическо състояние

Над 90% от жителите на район “Триадица” са по-скоро удовлетворени от своите доходи. Районът се откроява като един от районите с най-висок среден месечен доход на физически лица, като данните от 2017 г. показват, че над 35% от жителите получават над средното за Столична община месечно възнаграждение. По-голямата част от възползвалите се от различни програми, свързани с развитието на човешките ресурси, иновации и образование, както и преодоляване на последствията от COVID-19, са концентрирани в централните градски части на район “Триадица” и кварталите “Гоце Делчев” и “Стрелбище”.

По отношение на публичните инвестиции, територията не се откроява с висока степен на реализация на проектите, определени като индикативни по предходния Общински план за развитие (ОПР 2014-2021). Те са концентрирани почти изцяло в южните квартали на района. Ограничен е и броят на жилищните сгради, които са санирани по програма или са в процедура по саниране.

По отношение на цените на имотите от кварталите в район “Триадица” силно се откроява ж.к. “Иван Вазов”, който бележи рекордния за Столична община средна годишна цена (за 2020 г.) на имот от 2412 евро на кв.м., с което се нарежда сред най-скъпите квартали в града.

Инженерна инфраструктура

ВиК

Водоснабдителната система на района е относително добре развита. През територията преминават редица довеждащи и магистрални водопроводи, а инфраструктурата е относително равномерно разпределена. Разпределението на мрежата по материали, от които е изградена показва, че делът на етернитовите тръби е сравнително малък, с няколко изолирани отсечки – предимно в южните квартали на “Триадица”. 

Степента на изграденост на канализационната мрежа от своя страна показва известни липси и проблеми. Докато централните градски части и кварталите прилежащи към Южен парк са с почти напълно изградена канализационна мрежа, “Манастирски ливади-изток” е с едва 67%, а кв. “Кръстова вада” – едва 26% изграденост на канализационната мрежа, което го откроява силно от останалите в район “Триадица”. Това показва, че въпреки засилените частни инвестиции и количеството реализирани жилищни проекти, остава сериозната нужда от изграждане в тези териотрии с подходящата публична инфраструктура.

Енергийна мрежа, ВЕИ и енергийна ефективност

Статистиката за годишно потребление на енергия от централно топлоснабдяване в жилищни сгради за периода 2015-2017 е една от най-високите в Столична община за кварталите “Гоце Делчев” и “Стрелбище” и съответно най-ниска в зоните със слабо развита или липващата топлопреносна мрежа, в “Триадица” това са най-южните му територии и кв. “Манастирски ливади”. Очаквано, потреблението на електроенергия за отопление е най-високо точно в тези територии. В южните територии и най-вече в кв. “Манастирски ливади-изток” се наблюдава високо потребление на природен газ за битови нужди поради наличието на изградена инфраструктура сходно на други южни квартали в града. За района не са регистрирани значителни потребители на енергия от твърдо гориво.

Транспортна инфраструктура

Улици и транспортна мрежа

В район “Триадица” се забелязва сериозен контраст в концентрацията на инвестиции в пътна инфраструктура между централните му градски части и южните квартали. Реализираните инвестиционните проекти са концентрирани предимно на север от бул. “Патриарх Евтимий” и в зоната около НДК. Голям транспортен проект, който ще засегне и район “Триадица”, е реализацията на пробива “Филип Кутев”, който ще свързва улица “Хенрих Ибсен” и бул. “Черни връх” с бул. “Г.М. Димитров”. Това е важен бъдещ проект за района, който следва да подобри значително свързаността на кварталите в цяла София по направлението изток-запад.

Към този момент синя и зелена зона в района са реализирани само в централните градски части около бул. “Патриарх Евтимий” и НДК.

Градски транспорт

По отношение на градския транспорт отново наблюдаваме сериозна разлика в обслужеността на най-южните квартали спрямо централната градска част, като “Манастиркси ливади-изток” изостава значително от средната дължина на обособени трасета за масов транспорт (бус ленти, отделени трамвайни трасета, метро) -0.64 км/кв.км и ж.к. “Кръстова вада” – запад с 0.44 км/кв.км. Връзките с метростанции и трамвайни спирки, които обслужват района в южните му части по периферията се намират на булевардите “България” и “Черни връх”.

Велосипедна мрежа

Велосипедната мрежа в район “Триадица” е все още в ранен етап на развитие. Въпреки това изградените единични вело трасета дори в текущото си състояние предоставят свързаност между централните градски части и южните квартали на района. Изградените две връзки при булевардите “Тодор Каблешков” и “Гоце Делчев” с основното велотрасе по бул. “България” създава усещането за добра изходна точка за бъдещо развитие. Все още обаче общината продължава да реализира велоленти на тротоара, което създава неудобство и риск за пешеходците.

Пешеходна мрежа

Пешеходната мрежа в кварталите “Гоце Делчев”, “Иван Вазов”, “Стрелбище”, както и централните градски части на района е добре развита. Комбинацията между наличието на междублокови пространства и добре структурираните стари жилищни квартали определя района като благоприятен за пешеходно придвижване. Едни от основните делители на района са бул. “България” и Околовръстното шосе, където липсват пресичания на терен, а на места и подлези и пасарелки за пешеходци. Друга е обстановката обаче в най-южните територии на района (“Манастирски ливади” и “Кръстова вада”), където наблюдаваме силен дисбаланс между нестихващите частни инвестиции и невъзможността на общината да изгради нужната пешеходна инфраструктура. В тези квартали наблюдаваме и големи зони с пълна липса на тротоари, пешеходни пътеки и пресичания, а на места и недостатъчен сервитут за изграждането на такива. Безконтролното паркиране и високата степен на моторизация допълнително засилва проблема в тези квартали.

Социална и здравна инфраструктура и обслужване

Социални услуги

Анализите показват, че социалните услуги в район “Триадица” са концентрирани основно в три квартала – “Стрелбище”, “Иван Вазов” и “Гоце Делчев”. Впечатление прави липсата на такива услуги в централните градски части на района и пълната им липса в кв. “Манастирски ливади-изток” и ж.к. “Кръстова вада”. В тези райони липсата на детски градини е ясно видима, като това по-скоро е изненадващо за централните градски части, тъй като в общия случай те са добре обезпечени от инфраструктура по други направления. Липсата на детски градини в “Манастирски ливади-изток” и  ж.к. “Кръстова вада” и като цяло в южните квартали е сериозен проблем, подсилен допълнително от младата демографска структура на тези райони. Всички тези фактори, комбинирани с недостатъчната гъстота на пешеходната мрежа и цялостното и незадоволително качество, прави “Манастирски ливади – изток” и “Кръстова вада” едни от най-зле обслужените със социална и здравна инфраструктура квартали в София по този параметър.

Образование

Картината с образователната инфраструктура в район “Триадица” е сходна с тази на социалните услуги. Основната концентрация на детски градини в рамките на района остава в кварталите “Стрелбище”, “Гоце Делчев” и “Иван Вазов” и централните градски части, а южната територия на района е почти лишена от подобна инфраструктура, разполагаща само с 2 броя обекти за относително голямата площ, която “Манастирски ливади-изток” заема.

Здравеопазване

Район “Триадица” се откроява със сравнително добро разпределение на здравна инфраструктура в рамките на административните му граници. Особено важна роля от общо градско значение играе и намиращия с в неговите очертания комплекс на “Медицинска академия”, в който се помещават над 190 здравни обекта, обслужващи целия град. Южните територии на район “Триадица “също се различават от състоянието на останалите южни квартали в това направление с 8 здравни обекта. За сравнение – аналогични по типология и развитие квартали като “Кръстова вада” и  “Витоша” разполагат със средно 2 или 3 такива.

Въздух

По отношение на замърсяване на атмосферния въздух район “Триадица” не се различава от стандарта за София. Тук броят на домакинства отопляващи се на твърди горива е близък до средното за общината. Въпреки това моделите показват превишавания по няколко показателя в рамките на административните граници на района: средногодишните концентрации на азотни оксиди, средногодишните концентрации от всички източници на ФПЧ10  като най-засегнати са ж.к. “Стрелбище”, “Иван Вазов” и “Гоце Делчев”. Ясно видимо от моделите е концентрацията на тези замърсявания по протежение на големите пътни артерии и най-вече при техните кръстовища. Основен източник на замърсявания в района са следователно, бул. ”България”, бул. “Черни връх” и южната дъга на околовръстното шосе, което влияе най-вече на квартал “Манастирски ливади-изотк”.

Води

През територията на “Манастирски ливади-изток” протичат три реки – Боянска бара, Бара Изливо и Дреновичка река, които са притоци на Перловска река. Коритата на тези реки са с разнообразен характер, като на места те са коригирани и дори покрити, а в голяма част района те са в естествените си корита. Водните потоци имат умерено континентален режим с пролетно пълноводие (февруари-юни) от снеготопенето и дъждовете, както и продължително лятно-есенно маловодие (юли-ноември).

Перловската река преминава почти през цялата територия на район “Триадица”, следвайки естествения наклон на терена. Реката събира притоците си в южния край на Южен парк, през който преминава почти по цялата му дължина и в почти изцяло естествено, незапечатано корито. Реката преминава подземно в района на НДК, след което излиза на повърхността и  преминава паралелно на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“.

Както в много други райони, реките в район “Триадица” са по-скоро делител на територията. Малко е оползотворяването на природния им потенциал и микро климатични въздействия, а публични площи по поречието на тези реки липсват. Интегрирането на тези речни корита в градската среда на район “Триадица” все още остава един неоползотворен потенциал, особено в гъсто застроените южни квартали на района.

Почви

Според картата на почвите по степен на запечатване районът е с относително добра пропускливост, а участъците на съществуващите и предвидени зелени площи за широко обществено ползване са предимно незапечатани. Въпреки нереализираната част Южен парк (част 3) от дела на незапечaтани почви в тази територия е приблизително 90%, което показва все още наличен потенциал за съхранение на тези територии и развитие на техния природен капитал.

Зелена система

Район “Триадица” попада в стратегическа зона за зелената система с общоградско значение. Исторически през тази територия е планирано преминаването на един от така наречените “зелени клинове”, от който е част и Южен парк. Към този момент значителна част от Южен парк остава нереализирана, а именно Южен парк 3, в територията между ул. “Хенрик Ибсен” и Околовръстното шосе. Реализирането на “Южен парк 3” е предизвикателство по няколко причини. От една страна 90% от територията, опделена за парк, са имоти – частна собственост. Вече близо 15 години тези имоти “висят” във въздуха – нито собствениците им могат да ги ползват реално, нито те биват обезщетени, а парк все още няма. Самото проектиране на парка, както и неговата реализация ще отнеме както време, така и пари. Всички тези неща поставят следващото общинско управление в трудна изходна позиция. Реализирането на тази територия като паркова се доказва като сериозно предизвикателство за публичната власт, като допринасящ фактор за това е, че едва 10% от територията на предвидения парк е публична собственост. 

Що се отнася до вече реализираните паркове в район “Триадица”, пешеходната достъпност до тях е сравнително добра поради наличието на редица големи и знакови за града паркове, като Южен парк, парка пред НДК и др. Териториите, граничещи с тези зелени площи се утвърждава като силно търсени сред гражданите, като тенденцията е това само да се засилва. Друг е обаче казусът с най-южните квартали на район “Триадица”, където все още не са реализирани публични мероприятия касаещи зелената система. В кварталите “Манастирски ливади-изток” и “Кръстова вада” наблюдаваме пълна липса на реализирани зелени площи за широко обществено ползване, което ги превръща в едни от най-лишените от природен капитал жилищни територии в София. Това, в комбинация и с липсата на публични площи и локални градини, неизпълнение на минималния процент озеленяване при реализация на инвестиционни проекти, създава усещането за лоша и негостоприемна градска среда с висок риск от екстремни температури, замърсяване на въздуха и цялостно влошено качество на живот.