Район „Триадица“

Районът е с обща площ от 9,8 кв. км. и население 83 533 жители. Това нарежда “Триадица” на седмо място по население в Столична община. В рамките на района попадат много и разнообразни квартали – част от Центъра, “Иван Вазов”, “Медицинска академия”, “Стрелбище”, “Мотописта”, “Гоце Делчев”, “Манастирски ливади – Изток”, “Кръстова вада – Запад”.

Районът се разпростира през територии с разнообразни функции и разпределение, като условно започва от идеалния център на София и стига до южната дъга на Околовръстния път. Така в района можем да открием различни по динамика и характер жилищни квартали, започвайки от централните градски части с историческо значение и унаследеност до динамично развиващите се южни квартали като кв. „Манастирски ливади“ и западната част на кв. „Кръстова вада“.

Факти за район “Триадица”

В очертанията на района откриваме знакови за града публични сгради и културни обекти, като: Национален Дворец на Културата (НДК), Национален музей „Земята и хората“, сградата на Съдебната палата, Южен парк и др.

През последните години наблюдаваме много засилено развитие в териториите граничещи с Южния парк и в близост до търговски център “Парадайс”, където се оформя изразена многофункционална зона с високи бизнес  сгради и нови жилищни комплекси. Силният инвеститорски интерес е обоснован от близостта им, както до Околовръстния път, така и до спирки на метро и трамвайната мрежа.

Демография

Голям дял от населението на “Триадица” е в трудоспособна и подтрудоспособна възраст. Особено изразена тази тенденция се наблюдава в ж.к. “Манастирски ливади – изток”, където населението от 0-14 години представлява около 23% от общото за квартала. Групата 15-65 години представлява около 65% от населението в кварталите “Стрелбище”, “Манастирски ливади-изток” и ж.к. “Гоце Делчев”. Най-голямата концентрация на население над 65 годишна възраст в район “Триадица” е в жилищните квартали в централната градска част, в района на Съдебната палата и улица “Алабин” и жилищните квартали в близост до НДК, където заедно с ж.к. “Иван Вазов” населението над 65 години надхвърля 20% от общото за квартала. 

Морфология, плътност, етажност на застрояването

С особено голяма брутна плътност на застрояване се открояват зоните от централната градска част в кварталите граничещи на север и на юг с улица “Алабин”, където този показател надвишава 40% и се нарежда сред най-гъсто застроените в цяла Столична община. Историческото развитие на тези градски зони е довело до концентрация на голямо количество функции, добра обслуженост от публична инфраструктура, кореспондиращ добре с високата гъстота на застрояване, но и успокоен трафик поради малкия габарит на улиците.  

Със средна за район “Триадица” плътност са ж.к. “Стрелбище” и ж.к. “Гоце Делчев” – брутна плътност на застрояване от около 20%. Силно впечатление прави ж.к. “Иван Вазов”,  където този показател се запазва сравнително нисък за стандартите на столицата (под 20%), въпреки стратегическата му локация и статута на престижен жилищен квартал. Това е обусловено от териториалния режим на управление на квартала, наличието на широки междублокови пространства и малката възможност от реализация на нови жилищни проекти. 

Икономическо състояние

Над 90% от жителите на район “Триадица” са по-скоро удовлетворени от своите доходи. Районът се откроява като един от районите с най-висок среден месечен доход на физически лица, като данните от 2017 г. показват, че над 35% от жителите получават над средното за Столична община месечно възнаграждение. По-голямата част от възползвалите се от различни програми, свързани с развитието на човешките ресурси, иновации и образование, както и преодоляване на последствията от COVID-19, са концентрирани в централните градски части на район “Триадица” и кварталите “Гоце Делчев” и “Стрелбище”.

По отношение на публичните инвестиции, територията не се откроява с висока степен на реализация на проектите, определени като индикативни по предходния Общински план за развитие (ОПР 2014-2021). Те са концентрирани почти изцяло в южните квартали на района. Ограничен е и броят на жилищните сгради, които са санирани по програма или са в процедура по саниране.

По отношение на цените на имотите от кварталите в район “Триадица” силно се откроява ж.к. “Иван Вазов”, който бележи рекордния за Столична община средна годишна цена (за 2020 г.) на имот от 2412 евро на кв.м., с което се нарежда сред най-скъпите квартали в града.

Инженерна инфраструктура

ВиК

Водоснабдителната система на района е относително добре развита. През територията преминават редица довеждащи и магистрални водопроводи, а инфраструктурата е относително равномерно разпределена. Разпределението на мрежата по материали, от които е изградена показва, че делът на етернитовите тръби е сравнително малък, с няколко изолирани отсечки – предимно в южните квартали на “Триадица”. 

Степента на изграденост на канализационната мрежа от своя страна показва известни липси и проблеми. Докато централните градски части и кварталите прилежащи към Южен парк са с почти напълно изградена канализационна мрежа, “Манастирски ливади-изток” е с едва 67%, а кв. “Кръстова вада” – едва 26% изграденост на канализационната мрежа, което го откроява силно от останалите в район “Триадица”. Това показва, че въпреки засилените частни инвестиции и количеството реализирани жилищни проекти, остава сериозната нужда от изграждане в тези териотрии с подходящата публична инфраструктура.

Енергийна мрежа, ВЕИ и енергийна ефективност

Статистиката за годишно потребление на енергия от централно топлоснабдяване в жилищни сгради за периода 2015-2017 е една от най-високите в Столична община за кварталите “Гоце Делчев” и “Стрелбище” и съответно най-ниска в зоните със слабо развита или липващата топлопреносна мрежа, в “Триадица” това са най-южните му територии и кв. “Манастирски ливади”. Очаквано, потреблението на електроенергия за отопление е най-високо точно в тези територии. В южните територии и най-вече в кв. “Манастирски ливади-изток” се наблюдава високо потребление на природен газ за битови нужди поради наличието на изградена инфраструктура сходно на други южни квартали в града. За района не са регистрирани значителни потребители на енергия от твърдо гориво.

Транспортна инфраструктура

Улици и транспортна мрежа

В район “Триадица” се забелязва сериозен контраст в концентрацията на инвестиции в пътна инфраструктура между централните му градски части и южните квартали. Реализираните инвестиционните проекти са концентрирани предимно на север от бул. “Патриарх Евтимий” и в зоната около НДК. Голям транспортен проект, който ще засегне и район “Триадица”, е реализацията на пробива “Филип Кутев”, който ще свързва улица “Хенрих Ибсен” и бул. “Черни връх” с бул. “Г.М. Димитров”. Това е важен бъдещ проект за района, който следва да подобри значително свързаността на кварталите в цяла София по направлението изток-запад.

Към този момент синя и зелена зона в района са реализирани само в централните градски части около бул. “Патриарх Евтимий” и НДК.

Градски транспорт

По отношение на градския транспорт отново наблюдаваме сериозна разлика в обслужеността на най-южните квартали спрямо централната градска част, като “Манастиркси ливади-изток” изостава значително от средната дължина на обособени трасета за масов транспорт (бус ленти, отделени трамвайни трасета, метро) -0.64 км/кв.км и ж.к. “Кръстова вада” – запад с 0.44 км/кв.км. Връзките с метростанции и трамвайни спирки, които обслужват района в южните му части по периферията се намират на булевардите “България” и “Черни връх”.

Велосипедна мрежа

Велосипедната мрежа в район “Триадица” е все още в ранен етап на развитие. Въпреки това изградените единични вело трасета дори в текущото си състояние предоставят свързаност между централните градски части и южните квартали на района. Изградените две връзки при булевардите “Тодор Каблешков” и “Гоце Делчев” с основното велотрасе по бул. “България” създава усещането за добра изходна точка за бъдещо развитие. Все още обаче общината продължава да реализира велоленти на тротоара, което създава неудобство и риск за пешеходците.

Пешеходна мрежа

Пешеходната мрежа в кварталите “Гоце Делчев”, “Иван Вазов”, “Стрелбище”, както и централните градски части на района е добре развита. Комбинацията между наличието на междублокови пространства и добре структурираните стари жилищни квартали определя района като благоприятен за пешеходно придвижване. Едни от основните делители на района са бул. “България” и Околовръстното шосе, където липсват пресичания на терен, а на места и подлези и пасарелки за пешеходци. Друга е обстановката обаче в най-южните територии на района (“Манастирски ливади” и “Кръстова вада”), където наблюдаваме силен дисбаланс между нестихващите частни инвестиции и невъзможността на общината да изгради нужната пешеходна инфраструктура. В тези квартали наблюдаваме и големи зони с пълна липса на тротоари, пешеходни пътеки и пресичания, а на места и недостатъчен сервитут за изграждането на такива. Безконтролното паркиране и високата степен на моторизация допълнително засилва проблема в тези квартали.

Социална и здравна инфраструктура и обслужване

Социални услуги

Анализите показват, че социалните услуги в район “Триадица” са концентрирани основно в три квартала – “Стрелбище”, “Иван Вазов” и “Гоце Делчев”. Впечатление прави липсата на такива услуги в централните градски части на района и пълната им липса в кв. “Манастирски ливади-изток” и ж.к. “Кръстова вада”. В тези райони липсата на детски градини е ясно видима, като това по-скоро е изненадващо за централните градски части, тъй като в общия случай те са добре обезпечени от инфраструктура по други направления. Липсата на детски градини в “Манастирски ливади-изток” и  ж.к. “Кръстова вада” и като цяло в южните квартали е сериозен проблем, подсилен допълнително от младата демографска структура на тези райони. Всички тези фактори, комбинирани с недостатъчната гъстота на пешеходната мрежа и цялостното и незадоволително качество, прави “Манастирски ливади – изток” и “Кръстова вада” едни от най-зле обслужените със социална и здравна инфраструктура квартали в София по този параметър.

Образование

Картината с образователната инфраструктура в район “Триадица” е сходна с тази на социалните услуги. Основната концентрация на детски градини в рамките на района остава в кварталите “Стрелбище”, “Гоце Делчев” и “Иван Вазов” и централните градски части, а южната територия на района е почти лишена от подобна инфраструктура, разполагаща само с 2 броя обекти за относително голямата площ, която “Манастирски ливади-изток” заема.

Здравеопазване

Район “Триадица” се откроява със сравнително добро разпределение на здравна инфраструктура в рамките на административните му граници. Особено важна роля от общо градско значение играе и намиращия с в неговите очертания комплекс на “Медицинска академия”, в който се помещават над 190 здравни обекта, обслужващи целия град. Южните територии на район “Триадица “също се различават от състоянието на останалите южни квартали в това направление с 8 здравни обекта. За сравнение – аналогични по типология и развитие квартали като “Кръстова вада” и  “Витоша” разполагат със средно 2 или 3 такива.

Въздух

По отношение на замърсяване на атмосферния въздух район “Триадица” не се различава от стандарта за София. Тук броят на домакинства отопляващи се на твърди горива е близък до средното за общината. Въпреки това моделите показват превишавания по няколко показателя в рамките на административните граници на района: средногодишните концентрации на азотни оксиди, средногодишните концентрации от всички източници на ФПЧ10  като най-засегнати са ж.к. “Стрелбище”, “Иван Вазов” и “Гоце Делчев”. Ясно видимо от моделите е концентрацията на тези замърсявания по протежение на големите пътни артерии и най-вече при техните кръстовища. Основен източник на замърсявания в района са следователно, бул. ”България”, бул. “Черни връх” и южната дъга на околовръстното шосе, което влияе най-вече на квартал “Манастирски ливади-изотк”.

Води

През територията на “Манастирски ливади-изток” протичат три реки – Боянска бара, Бара Изливо и Дреновичка река, които са притоци на Перловска река. Коритата на тези реки са с разнообразен характер, като на места те са коригирани и дори покрити, а в голяма част района те са в естествените си корита. Водните потоци имат умерено континентален режим с пролетно пълноводие (февруари-юни) от снеготопенето и дъждовете, както и продължително лятно-есенно маловодие (юли-ноември).

Перловската река преминава почти през цялата територия на район “Триадица”, следвайки естествения наклон на терена. Реката събира притоците си в южния край на Южен парк, през който преминава почти по цялата му дължина и в почти изцяло естествено, незапечатано корито. Реката преминава подземно в района на НДК, след което излиза на повърхността и  преминава паралелно на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“.

Както в много други райони, реките в район “Триадица” са по-скоро делител на територията. Малко е оползотворяването на природния им потенциал и микро климатични въздействия, а публични площи по поречието на тези реки липсват. Интегрирането на тези речни корита в градската среда на район “Триадица” все още остава един неоползотворен потенциал, особено в гъсто застроените южни квартали на района.

Почви

Според картата на почвите по степен на запечатване районът е с относително добра пропускливост, а участъците на съществуващите и предвидени зелени площи за широко обществено ползване са предимно незапечатани. Въпреки нереализираната част Южен парк (част 3) от дела на незапечaтани почви в тази територия е приблизително 90%, което показва все още наличен потенциал за съхранение на тези територии и развитие на техния природен капитал.

Зелена система

Район “Триадица” попада в стратегическа зона за зелената система с общоградско значение. Исторически през тази територия е планирано преминаването на един от така наречените “зелени клинове”, от който е част и Южен парк. Към този момент значителна част от Южен парк остава нереализирана, а именно Южен парк 3, в територията между ул. “Хенрик Ибсен” и Околовръстното шосе. Реализирането на “Южен парк 3” е предизвикателство по няколко причини. От една страна 90% от територията, опделена за парк, са имоти – частна собственост. Вече близо 15 години тези имоти “висят” във въздуха – нито собствениците им могат да ги ползват реално, нито те биват обезщетени, а парк все още няма. Самото проектиране на парка, както и неговата реализация ще отнеме както време, така и пари. Всички тези неща поставят следващото общинско управление в трудна изходна позиция. Реализирането на тази територия като паркова се доказва като сериозно предизвикателство за публичната власт, като допринасящ фактор за това е, че едва 10% от територията на предвидения парк е публична собственост. 

Що се отнася до вече реализираните паркове в район “Триадица”, пешеходната достъпност до тях е сравнително добра поради наличието на редица големи и знакови за града паркове, като Южен парк, парка пред НДК и др. Териториите, граничещи с тези зелени площи се утвърждава като силно търсени сред гражданите, като тенденцията е това само да се засилва. Друг е обаче казусът с най-южните квартали на район “Триадица”, където все още не са реализирани публични мероприятия касаещи зелената система. В кварталите “Манастирски ливади-изток” и “Кръстова вада” наблюдаваме пълна липса на реализирани зелени площи за широко обществено ползване, което ги превръща в едни от най-лишените от природен капитал жилищни територии в София. Това, в комбинация и с липсата на публични площи и локални градини, неизпълнение на минималния процент озеленяване при реализация на инвестиционни проекти, създава усещането за лоша и негостоприемна градска среда с висок риск от екстремни температури, замърсяване на въздуха и цялостно влошено качество на живот.

Aнкета

Един от начините да разберем какво вълнува жителите на различните квартали и населени места е анкетирането. С тази цел проведохме проучване на нагласите на гражданите на София за потенциала на техния квартал. Извадката на анкетата е непредставителна. Данните са събрани по метода на отзовалите се, като въпросникът е публикуван на Facebook страницата на Екипът на София и споделен от партньорски организации. До 12.03.2023 г. в проучването взеха участие 2566 граждани. 181 от тях са посочили, че живеят в район “Триадица”.

Разпределение на попълнилите анкетата по квартал:

Какъв е профилът на хората участвали в анкетата

Жените, взели участие в изследването (61,3%), са почти двойно повече от мъжете (35,4%). Обхванати са респонденти от различни възрастови групи, като най-голям е делът на 26-35 годишните (35%), следван от дела на 36-45-годишните (26,6%). Попълнилите анкетата са предимно хора, придобили висше образование (87,3%). Обхванати са и респонденти с различни доходи, като приблизително всеки пети (19,3%) от попълнилите анкетата за район “Триадица” разполага с доход над 3 000 лв. 

Най-висок е делът на респондентите, които живеят в района от под 5 години (32%), следван от този на хората, които са живели през целия или почти целия си живот в района (24,9%), след това се нареждат живущите между 6 и 10 години в района (17,7%), от 20 и повече години (16%) и между 11 и 19 години (9,4%).

Приблизително от колко години живеете в този квартал/това населено място?

Вие сте:

Моля, посочете Вашата възраст:

Коя е най-високата степен на образование, която сте придобили:

Доход:

Каква е нагласата на хората към района

Жителите на район “Триадица”, взели участие в изследването, предимно определят квартала си като “по-добър от средното за града” (46,6%) или поне равносилен на останалите квартали в града (35,4%).

Жителите на кварталите “Кръстова вада – запад” и “Манастирски ливади – изток” изразяват известно съмнение за предимствата на квартала си спрямо останалите квартали на София. Живущите в кварталите “Гоце Делчев” и “Иван Вазов” пък са категорични, че кварталът им е по-добър от останалите квартали в София или поне със средно ниво за града. 

Ако трябва да сравните цялостното състояние на Вашия квартал спрямо другите квартали в града, какво бихте казали:


Мненията на респондентите за развитието на район “Триадица” през последните 5 години не са еднозначни. Известен превес взимат мненията на жителите, които смятат, че кварталът им се развива към “по-лошо, става по-лошо място за живеене” (42,1%). Живущите в района, които не забелязват промени в рамките на последните 5 години, са 29,8%, а тези, които отчитат по-скоро положителни тенденции на промяна – 28,1%.
Единствено в отговорите на жителите на квартал “Кръстова вада – запад” се наблюдава ясна тенденция в посока неудовлетвореност от промените в квартала през последните 5 години. 

Какво е Вашето цялостно впечатление –  как се променя кварталът, в който живеете, през последните 5 години?

Какви са предимствата на района

Сред основните предимства на район “Триадица” е достъпът до намиращия се в пределите му Южен парк, както и близостта до Витоша. Локацията на района е удобна и с това, че се намира в близост до централните градски части, комуникативна е – районът е добре свързан с останалите части на града, а  транспортните връзки са добре развити и транспортът е бърз и удобен. 


Някои от респондентите посочват сред предимствата на район “Триадица” още добре развитата мрежа от услуги, тишината и спокойствието, което предлага, както и профила на живущите в района – множество млади семейства и добре образовани хора.

Кои са най-големите предимства на квартала, в който живеете?

Какви са проблемите в района

Проблемите в район “Триадица” се изразяват най-вече в лошо състояние на улиците и тротоарите, както и намирането на паркоместа. Някои от респондентите посочват като съществен проблем и презастрояването.
Жителите предимно на кварталите “Кръстова вада – запад” и “Манастирски ливади – изток” споделят за  липса на достатъчно градинки и зелени площи в квартала си. Отново предимно жителите на кварталите “Кръстова вада – запад” и “Манастирски ливади – изток” изразяват критики към пътната мрежа, изградена в района. 

Поддръжката и чистотата в район “Триадица” не са на добро ниво според част от респондентите. Някои от жителите на района споделят и за недостиг на детски градини и училища. 

Кои са най-големите проблеми на квартала, в който живеете?

Приоритетни теми за развитие

Действията, които следва да бъдат предприети с най-голям приоритет в район “Триадица”, според оценките на респондентите за важността им, са:

  • Поддържане на чиста среда, тротоари, градинки, пейки, площадки
  • Ограничаване на презастрояването
  • Регулация и разрешаване на проблемите с паркирането
  • Обновяване и поддържане на пътната инфраструктура (настилка, отводнителни принадлежности, ограничителните системи, маркировка, пътна сигнализация)
  • Изграждане и поддържане в добро състояние на детски площадки, междублокови пространства, спортни игрища и паркова мрежа

На графиката са представени средните стойности за степента на важност на всеки от приоритетите, оценени от респондентите. Всяка средна стойност е изчислена на база на отговорите по скалата от „1-Изобщо не е важно“ до „5-Изключително важно е“, вкл. отговорите 0 – „Не подкрепям мярката“.

Анализ на социалните мрежи

Направихме и машинен анализ на това какво се споделя и харесва в няколко групи, фокусирани върху район “Триадица” – кв. Стрелбище – София и кв. „Гоце Делчев“ София. Членовете на двете групи заедно наброяват над 25 000 човека.  Анализът обхваща периода от средата на месец юли 2022 до средата на месец юли 2023 година. 

Сред най-често използваните изрази в тези групи, за една година назад, са: “детска площадка”, “Южния парк”, “градския транспорт” и  “основен ремонт”. Тези изрази показват засилен интерес към градската среда, към зеленото сърце на районна, а именно Южния парк, към значимите ремонти и към услугата “градски транспорт”. 

Темите, които вълнуват членовете на тези групи допълват картината на интересите им, са:

Живеещите в район “Триадица” са хора с големи сърца и отношение към проблемите на кварталите си. Те не само проявяват интерес към тях, но и полагат усилия за решаването им, работят за по-красива, чиста  и функционална градска среда. Те също оценяват високо красивото, проявите на доброта и човечност в ежедневието, както и всяко положено усилие за облагородяване на обществените пространства. Най-популярните постове в двете групи показват именно тяхната ангажираност и признателност.

Избери район за да научиш повече

Банкя

Витоша

Връбница

Възраждане

Изгрев

Илинден

Красно село

Кремиковци

Лозенец

Люлин

Младост

Надежда

Нови Искър

Оборище

Овча купел

Панчарево

Подуяне

Сердика

Слатина

Средец

Студентски

Искър

Очаквай скоро

Красна Поляна

Очаквай скоро