Факти за район “Студентски”

Сравнен с всички други райони в общината, “Студентски” е районът с най-малък дял деца (10,1% от общия брой жители на района), но и най-малък дял на пенсионери (18,8% от общия брой жители на района). Така най-голям дял на жителите в трудоспособна възраст – 71,1% от общия брой жители на района.

Районът се характеризира с високо строителство (над 5 етажа) – блокове панелно и ново строителство. Най-високата гъстота на населението е в квартал “Студентски град” (50-100 жители на хектар.) 

Издадените разрешителни за строеж след 2010 г. в района са в рамките на средните стойности за СО. В новоразвиващите се южни квартали, като “Малинова долина”, потенциалът осигурен с параметрите на ОУП за ново строителство и респективно допълнителни жители, е много висок.

Районът, типично за повечето южни територии, се характеризира с доста добро икономическо развитие.Доходите на населението са над средните. Отчитат се повече инвестиции в сравнение с други територии на общината.

Публичните инвестиции в района са свързани основно с уличната мрежа – реконструкция по съществуващо положение или рехабилитация. В района има и няколко реализирани проекта по Общинската програма за развитие (ОПР), но няма нито един проект по Интегриран план за възстановяване и развитие от 2014 г.

От гледна точка на инженерната инфраструктура, в района се наблюдава сериозен контраст между “старата” – северна част и “новата” – южна част. На север има изградена гъста водопроводна и канализационна мрежа. Не така е на юг, където типично за новите квартали, инфраструктурата изостава от частните инвестиции в предимно жилищни сгради. В новоразвиващите се квартали като “Малинова долина” все още има сериозен дял територии без покритие от канализация. Там степента на изграденост на канализационни мрежи е от 0 до 25%. 

Район “Студентски” е разположен между главните пътни артерии Околовръстен път, бул. “Г. М. Димитров”, “Цариградско шосе” и “Симеоновско шосе”. Теоретично това би осигурило добър автомобилен достъп, но имайки предвид броя автомобили в София, задръстванията по повечето от тези булеварди са по-скоро нормалност. Много важно за района е да бъде завършена връзката от вътрешния ринг между бул. “Тодор Каблешков”, през “Филип Кутев” до бул. “Г .М. Димитров”. Това ще даде много по-добра обвързаност на района с другите южни квартали на запад от “Студентски”. 

Северната част от район “Студентски” е покрита с мрежата на градския транспорт, като отново проблемни са южните територии. Покритието с наземен градски транспорт в жилищните комплекси на север е добро – няколко автобусни линии, които свързват квартала с други близко разположени квартали и централните части на града, както и други важни точки на мобилност, като метростанции. Въпреки това на територията на района няма нито едно обособено трасе за градския транспорт. Пешеходната мрежа е гъста и е с много добра вътрешна свързаност и интегрираност в близост до инфраструктурни делители, като и тук Околовръстния път е сериозна физическа бариера особено за пешеходците. Закритата трамвайна линия по бул. “Климет Охридски” продължава да предоставя неизползван транспортен потенциал.

Велосипедното трасе в района е късо с конфликтни точки и не свързва “Студентски град” с останалата част на града. Много е важно да бъдат реализирани планираните  приоритетни разширения, чрез които “Студентски” да бъде свързан с районите “Младост” и “Изгрев”.

Концентрацията на здравната инфраструктура не е добре развита в района. Има наличие на здравни обекти в северните части на района– поликлиника и аптеки, само една от които е денонощна,  докато в южните части няма наличие на здравни обекти. Същото се отнася и за образователната инфраструктура – по-развита е в северните части, като там има наличие на гимназии, университети, детски градини, частни детски градини и ясли, като общият им брой надминава 20 обекта.

Концентрацията на класическия тип културна инфраструктура е сравнително ниска. На територията на района има само няколко библиотеки, няма музеи, кина, изложбени зали и галерии, театри и зали. За разлика от другите райони, “Студентски” е беден и на читалища, които са само в северната част на района – кв. “Мусагеница” и кв. “Дървеница”. Разбира се, “Студентски” е известен със своя нощен живот и забавления, които са вид съвременна култура.

От екологична гледна точка, на територията на район “Студентски”, не се наблюдават сериозни превишения на азотен диоксид и фини прахови частици. Завишени стойности има в северната част на района, около кръстовището на бул. “Г. М. Димитров” и ул. “Никола Габровски”. Описаната до момента концентрация на обекти и услуги на север, води и до концентрация на автомобили, а това от своя страна до по-високи стойности на азотен диоксид и ФПЧ спрямо южните части.

 На територията на район “Студентски” има само един реализиран градски парк за широко обществено ползване – парк “Студентски” и няколко по-големи междублокови пространства. В същото време районът се намира между два от планираните големи градски парка “Въртопо” и продължението на “Ловен парк”, които са и част от т.н. Зелени клинове. Зелените клинове са планирани по протежението на реките, извиращи от Витоша планина и са замислени като коридори на свеж въздух от планината до вътрешността на компактния град. Именно поради тези екологична и социална причини е много важно двата парка да бъдат реализирани. Основното предизвикателство за тяхната реализация е собствеността на земята. Вече близо 15 години след приемането на Общия устройствен план, общината не е отделила средства за тяхното отчуждаване, нито е намерила алтернативни механизми, с които да компенсира собствениците на имотите. Като допълнение, много често и реките, по чието поречие са замислени Зелените клинове, са с установени устройствени и имотни проблеми. В момента по-голямата част от течението на реките на територията на двата бъдещи парка преминава през частни земи, което е незаконно.