Район „Средец“
Район “Средец” е един от районите, които е разположен почти изцяло в границите на Централна градска част (ЦГЧ). По данни от националното преброяване от края на 2021 г. в район “Средец” живеят малко под 26 хил. души. Това прави районът трети по най-малко население в Столичната община, след районите “Кремиковци” и “Банкя”. “Средец” е и третият най-малък по площ столичен район след “Оборище” и “Възраждане”.
Насоки за управлението за мандат 2023-2027 г.
Насоките за управление са разработени от Екипът на София в сътрудничество с квартални активисти. В текста са описани едни от най-важните задачи, с които трябва да се занимае управлението на района. Насоките са продукт на сътрудничество и вярваме, че тяхната реализация ще бъде най-ефикасна и устойчива, ако също бъде съвместно действие между районната администрация, местните общности, местния бизнес, експертите и централната община. За много от предложените мерки е необходима децентрализация на права и ресурси от централната администрация към районите.
Среща в район “Средец”
На 22 март 2023 г. се срещнахме с жители на район “Средец”, за да чуем и обсъдим какво те разпознават като проблеми и потенциал на своя район.
На срещата ясно пролича, че общността държи на доброто техническо състояние и естетическия вид на сградите. Запазването на характерния исторически облик на фасадите, отговорността по ремонтиране и възможните финансовите инструменти са въпроси, които активно обсъдихме с гражданите. Не бяха подминати и по-малко забележимите проблеми като пустеещите тавани и частната собственост на шахти.
Жителите се оплакаха от неспазване на изискванията за хигиена и шум от страна на заведенията, намиращи се в близост до жилищни сгради, уличните музиканти, участниците във фестивали и базари. Преобладаваше мнението, че контролните органи реагират бавно, казуси се прехвърлят между институциите, някои от заведенията не се санкционират адекватно и т.н.
Запустели терени, малко градиники и паркове, зле поддържани и създаващи усещане за несигурност публични пространства са също характерни за района. Налице е цялостно ограничаване на уличната растителност както в резултат на планирани проекти (напр. ревитализацията на пътната мрежа на площад “Славейков”), така и поради неправилна и недостатъчна поддръжка.
Слаба ангажираност и междусъседски конфликти често са причина да се наблюдават вътрешноблокови пространства в лошо състояние, а пасивното отношение на общината в тези случаи допълнително задълбочава проблема.
Характерни за района са високият брой служебни паркоместа, както и автомобили, които преминават през централната му част транзитно. Въпреки наличието на велоалеи, те не са свързани в мрежа, а често и не са изпълнени качествено и според действащите норми. Има необходимост от подобряване на пешеходните връзки към спирките на градския транспорт и развитие на нови маршрути през вътрешността на центъра. Дадоха се и други предложения като например: електромобилите също да заплащат за паркиране в “Синя” и Зелена зона”, да се въведат специални паркоместа за товаро-разтоварна дейност при зареждане на магазини, които да дават право на престой за ограничено време (15-30 мин.), както и да се създаде функционалност за изпращане на SMS към Центъра за градска мобилност (ЦГМ) за товарните паркоместа, за да се повиши контролът на тяхното ползване. Други възможни решения за подобряване на транспортните проблеми са:
- увеличаване на цената за паркиране в най-централните части на града
- централизиране на контрола на паркирането
- прилагане на забрана за работещ двигател при спрели автомобили
- въвеждане на ниско емисионна зона или зона с такса задръстване.
Гражданите споделиха още, че общите контейнери за битови отпадъци често са препълнени и че заведенията също изхвърлят боклука си в тях. Липсват достатъчно възможности за разделно събиране на отпадъците от домакинствата, както и постоянни общински пунктове за предаване на опасни отпадъци. Стигнахме до извода, че е необходимо създаването на изцяло нова система за управление на отпадъците, вкл. въвеждане на: принципа “Плащаш колкото изхвърляш”, разделно събиране на биоразградимите отпадъци и разделяне и събиране при източника. Жителите на район “Средец” имат интерес и към споделени компостери, които могат да бъдат разположени във някои от вътрешните им дворове. В допълнение на темата с отпадъците, участниците намират почистването на улиците за незадоволително както като качество, така и като честота.
С живеещите в района обсъдихме и продължителните ремонти. Коментарите бяха за некачествени и нетрайни настилки, неподходящ естетически вид, слабости на инвестиционния процес по отношение на проектирането и планирането, липса на предварителна комуникация и занижен контрол по опазване на новата инфраструктура. Хората очакват заданията за ремонти да се подготвят на базата на анализи и предпочитат да виждат по-качествена поддръжка и текущи ремонтни дейности вместо основни ремонти постфактум. Отбеляза се, че обединяването в групите в социалните мрежи и активното ангажиране на отделни личности биват забелязани от местната администрация и понякога се стига до ускорено разрешаване на конкретни казуси.
Описаните акценти от срещата ни с жители на район “Средец” ще послужат за основа на последващ разговор относно формулирането на “Насоки за управлението” на района с конкретни стъпки за реализирането на предначертани общи цели, които гражданите и администрацията заедно да предприемат.
Факти за район “Средец”
Средец е най-застроената част от София. Районът има най-голямата гъстота на застрояване, както и най-високият дял на сключено застрояване. Сградите са с преобладаваща височина от 4-6 етажа. Делът на еднофамилните сгради е много нисък, а типологията на едропанелни сгради или ЕПК напълно липсва. Цените за наем и средна годишна цена на имотите са едни от най-високите за цялата община.
В същото време районът е един от най-застаряващите, заемащ първо място по дял на населението над трудоспособна възраст (31.8%), както и предпоследно място по брой на населението под трудоспособна възраст (12.5%).
Средец също така е една от най-мултифункционалните територии в Столичната община. Това се дължи централна му локация и концентрацията на множество и разнообразни услуги.
Районът е изцяло обезпечен с инженерна инфраструктура – централна канализация, водопровод и централно топлоснабдяване (ТЕЦ). Именно защото инфраструктурата е изградена отдавна, съществена част от нея вече изисква подмяна. Голям дял от водопроводите са от етернит и стомана – технология, която от десетилетия не се практикува.
Гъстотата на първостепенната улична мрежа в “Средец” е висока. В района също така има немалък брой велоалеи, които обаче не са свързани в мрежа – изпълнени са по различни стандарти и са налице много конфликтни точки, което ги прави неефективни. Има немалко обособени трасета за масовия обществен транспорт, но те твърде често са блокирани от паркирали на аварийки коли. Като цяло Средец е добре достъпен за пешеходците от гледна точка на връзки. Проблемите с качеството на настилките, както и с организацията на пресичанията, паркирането и съдовете за отпадъци, обаче затрудняват придвижването пеша на много места. Цялата територия на района е покрита от зони за платено паркиране. Както е видимо от анкетата, описана по-долу, въпросът с паркирането е един от най-обсъжданите сред местните жители.
Поради своята централна локация, районът е много добре транспортно обезпечен, като през територията му минават основните видове обществен градски транспорт – тролейбус, трамвай, автобус, метро.
Сравнено с другите части на общината, Средец е един от районите, в който се инвестира най-много. Например за периода 2010-2017 г. има висока концентрация на инвестиционни проекти за уличната мрежа. Висока е и концентрацията на проекти от Интегрирания план за градско възстановяване и развитие. От друга страна почти липсват проекти от Общинския план за развитие.
Въпреки своята централна локация, на територията на района има ниска концентрация на здравни обекти. Въпреки това достъпът до таква инфраструктура, дори в пешеходен обхват, е много добра, заради наличието на много такива в съседните райони.
Сходна е ситуацията и със социалната инфраструктура. Поради високата гъстота на застрояване, липсват достатъчно детски градини. . Наличните детски заведения са или малки или частни. В същото време в района има висока концентрация на училища, до които има лесен пешеходен достъп и достъп с градски транспорт.
Централната локация на район “Средец” допринася и за една от най-големите концентрации на обекти за култура в района – библиотеки, музеи, изложбени зали и галерии, кина, културни центрове, театри и т.н.
Районът е с много голяма концентрация на културно наследство и характерна идентичност свързана с него. На територията има множество паметници и паметни плочи, единични недвижими културни ценности, концентрация на групови недвижими културни ценности, археологически недвижими културни ценности, както и резервати като Борисовата градина. Историческият характер на района се отчита за една от неговите най-силни страни, както се вижда от анализа на социалните мрежи, който направихме – виж в края на текста.
Историческата част на парка Борисова градина е и една от най-ценните части на района. Освен, че е градски парк, даващ възможност за отдих, разходки и спорт, той е и територия с богато биоразнообразие. Нещо повече, Борисовата градина е част от т.нар. Зелени клинове на София, провеждащ въздух от Витоша в сърцето на града и позволяващ една естествена циркулация на въздушните маси. Паркът е едно от малкото места в района, където има сериозен масив от дървета и големи площи незапечатана почва. Всичко това води до задържането на много по-хладен и свеж въздух, за разлика от централната част, където високата гъстота на застрояване и гъстата улична мрежа са едни от основните причини за появата на т.нар. топлинен остров.
Сметосъбирането и чистота е проблем, който е характерен за цялата община, става видно от направените от нас допитвания до граждани. Въпреки високата концентрация на население и функции, в “Средец” има ниска концентрация на съдове за разделно събиране. Както става видно от анкетата, търговските обекти използват общите съдове за смет, което ги запълва много по-бързо.
Проблемът с лошото качество на въздуха е важен и за район “Средец”. Конкретно в този район има по-високо ниво на азотни диоксиди, чийто източник са основно автомобилите. Автомобилите са и едни от основните източници на шум, който в целия софийски център надвишава пределните норми. Запрашаването в “Средец” е по-малко, отколкото в други части на общината, най-вече поради рядкото ползване на твърдо гориво за отопление, както и малкия брой “кални точки”.
Aнкета
Един от начините да разберем какво вълнува жителите на различните квартали и населени места, е анкетирането. С тази цел проведохме проучване за нагласите на гражданите на София за потенциала на техния квартал. Извадката на анкетата е непредставителна. Данните са събрани по метода на отзовалите се, като въпросникът е публикуван на фейсбук страницата на Екипът на София и споделен от партньорски организации. До 12.03.2023 в проучването взеха участие 2566 граждани. 101 от тях са посочили, че живеят в район “Средец”.
Разпределение на попълнилите анкетата по квартал:
Какъв е профилът на хората участвали в анкетата
Жените са около два пъти повече от мъжете – 64,4% спрямо 33,7% мъже. Обхванати са мненията на респонденти от всички възрасти, но най-често те са между 36-45-годишни (39,8%) и 46-55-годишни (27,6%). Почти всички респонденти имат висше образование (91,6%). Най-висок дял имат хората с приход около нетната средна работна заплата за столицата – в интервала 1501 – 2000 лв. (15,8%) и малко под нея – в интервала 1001-1500лв. (13,9%). Съществен дял в изследването имат обаче и респондентите с доход над 3000 лв. (11,9%).
Близо половината от респондентите (45,5%) са живели през целия си живот в район “Средец”, а приблизително всеки пети от попълнилите – от 20 и повече години (18,2%).
Приблизително от колко години живеете в този квартал/това населено място?
Вие сте:
Моля, посочете Вашата възраст:
Коя е най-високата степен на образование, която сте придобили:
Доход:
Каква е нагласата на хората към района
Около половината от включилите се в анкетата споделят, че частта от район “Средец”, която е част от центъра на града, в последните 5 години се развива “към по-лошо” и “става по-лошо място за живеене”. Същевременно значителен дял от отзовалите се жители на ж.к. Яворов посочват, че кварталът им по-скоро търпи благоприятно развитие и през последните 5 години се развива “към по-добро – става по-добро място за живеене”.
Какво е Вашето цялостно впечатление – как се променя кварталът, в който живеете, през последните 5 години?
Все пак и жителите на централната градска част от района, и живущите в ж.к. “Яворов” са категорични, че кварталът им е по-добър от средното за града.
Ако трябва да сравните цялостното състояние на Вашия квартал спрямо другите квартали в града, какво бихте казали:
Какви са предимствата на района
Основното и най-съществено предимство на района е неговата централна локация. Жителите ценят пешеходната достъпност до всичко необходимо, близостта си до институциите и всички важни средища в града. Радват се на отлична транспортна свързаност с останалите части на столицата и разнообразие от линии на градския транспорт. Ценят наличието “на една ръка разстояние” на паркове и градини, разнообразни услуги и удобства, театри, кина, галерии, ресторанти, барове и други места за култура и забавление. Повечето актуални събития се случват именно в центъра на града, а историческата му стойност прави жителите горди обитатели на пространство със специфичен дух, атмосфера и красиви, стари сгради. Някои от респондентите споделят мнението, че „властта обръща повече внимание на Центъра“, като в този смисъл „грижите“ за състоянието на инфраструктурата са повече, въпреки невинаги задоволителния резултат.
Усещането за сигурност на жителите на район “Средец” е относително високо – районът е сравнително осветен, улиците „не са безлюдни през нощта“ и жителите се чувстват навън в безопасност дори и в „късните часове“ на денонощието.
Кои са най-големите предимства на квартала, в който живеете?
Какви са проблемите в района
За жителите на район “Средец” най-голям проблем се явяват паркирането и интензивният трафик, преминаващ през централната част на града. Това усещане се потвърждава и от изследване, което публикувахме като част от Визия за София през 2018 година и което показва, че около 50% от трафика през центъра на София е транзитен. Изключително голям проблем е намирането на свободни паркоместа. Което от своя страна има общо и с големия брой служебни абонаменти в центъра на града – в някои части те достигат 45% от общия брой налични места.
Като цяло от споделените мнения личи, че липса на регулации и контрол е съществена част от всички проблеми в района. От една страна, според анкетираните, има безнаказано „коли, паркирали навсякъде“ – „паркира се на забранени места, а Общината не контролира нарушителите“. От друга страна, постоянно се правят некачествени ремонти на пътната инфраструктура, без адекватен контрол на изпълнението, а шумът от заведенията системно нарушава спокойствието на живущите в квартала, като това отново остава безнаказано.
Районът се радва на сериозно внимание от външни посетители – туристи и хора, привлечени от възможностите за забавления. Според анкетираните всекидневният човекопоток генерира сериозно замърсяване на публичните пространства, с което почистването не успява да се справи задоволително. Сметосъбирането и сметоизвозването също не успява да посрещне генерираното количество отпадъци и често жителите на района стават свидетели на “преливащи от боклук контейнери”. Отново се прокрадва и елемента на липса на контрол, тъй като според някои от споделените мнения съществена част от проблема са именно генерираните отпадъци от заведенията, които нерегламентирано използват контейнери, предвидени за нуждите на живущите в района.
Жителите на района определят и въздуха като “мръсен”, като го отдават предимно на интензивния трафик.
Състоянието и естетическият вид на сградите също силно вълнува респондентите. Те посочват проблем, поради наличието на “стари, рушащи се сгради”, „грозни фасади“, „неподдържани фасади“, „грозни драсканици – графити по фасадите и подлезите“, „нерегламентирани промени на всички фасади в защитения исторически център“, цялостно „замърсена визуална среда“ и „строителство на грозни нови сгради, които стилово са неподходящи за квартала, а и не кореспондират стилово дори една с друга“. Тези мнения съвпадат с анализа на постовете в няколко фейсбук групи, който направихме и сме описали по-долу.
Кои са най-големите проблеми на квартала, в който живеете?
Приоритетни теми за развитие
Приоритетните теми за развитие на квартала съвсем логично следват споделените проблеми за липса на регулация и контрол, замърсяване на средата и въздуха, проблеми със сметосъбирането, проблем с паркирането в района, както и отношението и вниманието на жителите на район “Средец” към специфичния му дух и идентичност.
Изведените на първо място приоритети са:
- Подобряване на качеството на въздуха
- Поддържане на чиста среда, тротоари, градинки, пейки, площадки
- Видими, достъпни и проследим процеси по управление на квартала
- Запазване на старите къщи, настилки и “дух на квартала”
- Регулация и разрешаване на проблемите с паркирането
- Ефективно управление на сметосъбирането
На графиката са представени средните стойности за степента на важност на всеки от приоритетите, оценени от респондентите. Всяка средна стойност е изчислена на база на отговорите по скалата от „1-Изобщо не е важно“ до „5-Изключително важно е“, вкл. отговорите 0 – „Не подкрепям мярката“.
Анализ на социалните мрежи
Направихме и машинен анализ на това какво се споделя и харесва в няколко страници и групи, фокусирани върху район “Средец” – Сдружение „София днес и утре“, Нашата улица „Цар Иван Асен II“ и По Графа от Гарибалди през Раковска и Славейков чак до Попа и Канала. Анализът покрива периода от средата на март 2022 до март 2023.
Най-често използвани изрази в тези страници и групи, за една година назад, са свързани с по-практични неща – бърза помощ, изгубени вещи, дори ветеринарна клиника. Освен тях на преден план излизат имената на ключови обекти в района – Орлов мост, Борисовата градина, Перловската река. Всичко това не ни дава особено качествена информация за интереса на жителите на района.
Затова отчетохме и популярността на различните постове. Най-харесваните и коментирани постове сред тези групи са две стари снимки на Орлов мост, показващи кафе-сладкарница „Царевец“ – едната публикувана от Никола Македонски, а другата от Стоян Иванов. Следват ги още два носталгични погледа в миналото – снимка на Любомир Лазаров от ул. Светослав Тертер от 1961 година, както и снимка на църквата Свети Седмочисленици от Василена Чонова. Очевидно историческият характер на района е тема, която вълнува много хора.
Втората по популярност, тоест харесвания, споделяния и коментир, група отново е свързана с градската среда. Този път обаче това са съвременни погледи – този на Александър Калпакчиев към Орлов мост, на Каля Николова по ул. Цар Иван Асен II към Александър Невски, както и снимката на Ангелина Павлова на Площад Славейков.
Въпреки, че този метод за анализ не е представителен, той е индикатор, че качествата на градската среда, както и нейния характер и идентичност, са от особена важност за много от жителите на района.