Район „Слатина“

Район “Слатина” се нарежда на 13-о място по площ и на 8-о място по брой население в Столична община, като по данни от националното преброяване от края на 2021 г. в района живеят близо 66 хил. души. Районът се характеризира с голямо разнообразие на квартали, както по отношение на типология и застрояване, така и функционалност. Район “Слатина” обхваща кварталите “Слатина“, “Христо Ботев“, “Христо Смирненски“, “Редута“, “Гео Милев“ и част от “Яворов“, също летище “София” и Складово-производствена зона Слатина (СПЗ Слатина), както и местността БАН 4км. 

Насоки за управлението за мандат 2023-2027 г.

Насоките за управление са разработени от Екипът на София в сътрудничество с квартални активисти. В текста са описани едни от най-важните задачи, с които трябва да се занимае управлението на района. Насоките са продукт на сътрудничество и вярваме, че тяхната реализация ще бъде най-ефикасна и устойчива, ако също бъде съвместно действие между районната администрация, местните общности, местния бизнес, експертите и централната община. За много от предложените мерки е необходима децентрализация на права и ресурси от централната администрация към районите.

Среща в район “Слатина”

На 21 юни 2023 г. проведохме среща с жителите на район “Слатина”, на която обсъдихме предимствата и недостатъците, които те забелязват в своите квартали. 

Участниците назоваха случаи със сгради, изникнали в междублокови или други пространства, припознати като публични от местните жители. Все казуси, предизвикващи напрежение между частни собственици, инвеститори и местната общност. Жителите на район “Слатина” изказаха желание да разберат какво може да се предприеме за решаването на подобни казуси, при условие че потенциалните ответни мерки са свързани с Общия устройствен план (ОУП) и Подробните Устройствени Планове (ПУП).

По отношение на сметосъбирането и сметоизвозването беше коментирано, че район “Слатина” не разполага с достатъчен брой контейнери, особено за разделно събиране на отпадъци – факт, който понякога води до образуване на малки сметища. Бяха направени и предложения за оформяне на места за общностно компостиране, изграждане на повече обществени чешми и създаване на оградени “еко кътове” с всички видове контейнери. 

В района съществува още един проблем, свързан с екологията – замърсяването на въздуха. Той е най-осезаем през зимните месеци поради използване на твърди горива за отопление, замърсяване от превозните средства и повишено запрашаване на въздуха вследствие на паркиране в кални зелени площи и последващо ползване на автомобилите.

Гражданите също споделиха, че спирките на градския транспорт не са благоустроени, няма лесен достъп до част от тях и достатъчно навеси, под които хората да се крият при неблагоприятни метеорологични условия. Спирката до хотел Плиска примерно не отговаря на броя ползвателите, което създава неудобство за тях и може да доведете до инциденти при слизане и качване в превозните средства. Транспортната схема като цяло има нужда от осъвременяване спрямо актуалните потребности. Възможна стъпка в тази насока според нас би било осигуряването на малки автобуси за довеждащ транспорт в частите на района, които се обслужват от една линия или от транспорт, минаващ на големи времеви интервали.

Друг проблем е паркирането, по-точно липсата на достатъчно паркоместа в района. Контактните територии на Зелената зона са натоварени от неправомерно паркирани автомобили. Същевременно все още съществуват обемните стари гаражни клетки. Премахването им би увеличило оскъдните площи за паркоместа, което частично би подобрило ситуацията.

Гражданите наблегнаха и на факта, че придвижването на родителите с детски и на хората, ползващи инвалидни колички е изключително затруднено поради липсата на подходящите условия и инфраструктура. 

Залагат се големи надежди на Зеления ринг, който се очаква да се оформи като основна велосипедна и пешеходна рекреационна инфраструктура. 

Участниците в срещата се изказаха и относно средствата за ремонти, които според тях са крайно недостатъчни. Те биха искали някакъв дял от местните данъци и такси да се използват целево за района. 

Наред с всички проблеми, хората, живеещи в район “Слатина”, се гордеят със специфичната квартална идентичност и с интерес се връщат към стари снимки, запечатали емблематични моменти от живота на общността. Те ни споделиха, че биха искали слабо познатите и недостъпни места, като разкопките на Слатинското неолитно селище и ведомствените музеи в комплекса на Българската академия на науките (БАН) например, да бъдат популяризирани. 

Въпросът за липсващите обществените пространства за забавление, срещи и културни мероприятия също е много важен за жителите на района. Като възможни места за култура те посочиха междублоковите пространства, градинките, училищата, комплекса с блокове на Българската академия на науките (БАН), както и сградите на Факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Местата, които събират млади хора също са крайно недостатъчни според тях. Участниците възприемат читалищата като затворени и непрозрачно управлявани структури, които не са особено активни и не предлагат добра материалната база. Като възможно решение беше обсъдена идеята за местна финансираща програма за култура. 

Критики имаше и към работата на органите на реда. Гражданите са на мнение, че нарушенията на обществения ред и съмненията за такива не получават адекватна реакция от страна на полицията и очакват да се прилага по-строг контрол.

Споменатите по-горе акценти от срещата ни с жителите на район “Слатина” ще послужат за основа на последващ разговор относно формулирането на конкретни “Насоки за управлението” на района, с чиито помощ гражданите и администрацията заедно да реализират предначертаните цели.

Факти за район “Слатина”

От демографска гледна точка район “Слатина” се характеризира с един от най-високите дялове на жители под трудоспособна възраст – 17,5% от населението са деца. Най-голям процент на населението под трудоспособна възраст живее в кв. “Христо Ботев”, който също се характеризира и с най-малко пенсионери. Поради своята разнородност, районът се характеризира с ниска до средно висока гъстота на населението, като тя е по-висока в по-уплътнените квартали “Гео Милев”, “Христо Смирненски“ и “Редута”, и по-ниска в “Яворов”, “Христо Ботев”, и други части на района с предимно ниско строителство. 

Плътността на застрояване е тясно обвързана с гъстотата на населението. Връзката ясно се вижда, откроявайки отново кварталите “Гео Милев” и “Редута” със сериозно застрояване, характерно за периферните части на ЦГЧ (Централна градска част). 

Разнообразното застрояване в района се проявява и във височината на сградите в отделните квартали: тези покрай бул. “Цариградско шосе” се характеризират с ниско до средно (4-6 етажа) застрояване. Във вътрешността на юг от парк “Гео Милев”, където се наблюдава и ново строителство, се наблюдава малко по-високо строителство с предимно 4-6 етажни сгради. “Редута” и “Христо Ботев” се характеризират с ниско строителство, въпреки че в “Редута” вече има доста нови кооперации с 4-5 етажа. Най-високото строителство, изпълнено предимно от ЕПК и едропанелни сгради, се наблюдава в кварталите “Слатина” и “Христо Смирненски”. Район “Слатина” се характеризира със сравнително ниски нива на издадени разрешителни за строеж след 2010 г., като към кв. “Редута” има най-силен инвестиционен натиск. 

Икономическото състояние и концентрацията на инвестиции в район “Слатина” е под средното за Столична община. Инвестициите в улична мрежа, с изключение на главните периферни пътни артерии, в сравнение с някои други райони е незначителна. Въпреки че последните години положението се подобрява, с изключение на ремонта на ул. “Николай Коперник“ няма почти нито един друг основен ремонт на вътрешно квартална улица. Проектите свързани с Общинската програма за развитие (ОПР) също са малко на брой. 

Район “Слатина” е добре обезпечен с инженерна инфраструктура. Налична е гъста и свързана водорповодна мрежа, не е силно изявен и проблемът с трасета преминаващи през частни имоти, характерно за много други райони. Единствено се наблюдава по-висока концентрация на стари етернитови тръби в границите на кв. “Христо Ботев”. Положението с канализационна мрежа е същото – цялостна, свързана и изградена мрежа, с фрагментирани малки участъци на проблеми свързани със собствеността, и по-ниско обслужване в квартала. 

По-голямата част от район “Слатина” е с централно отопление, като зоната на обслужване разсича района на две. В кв. “Христо Ботев” няма централно отопление. Това, в допълнение към характерното ниско застрояване с еднофамилни къщи, е предпоставка за високия дял на домакинства отопляващи се на твърдо гориво. Същото е положението в кв. “Редута”, където въпреки че има няколко абонатни станции, делът на домакинствата, отопляващи се на твърдо гориво или на електричество, е много по-висок от останалите квартали. Най-висок е делът на домакинствата, отопляващи се с централно отопление, в кв. “Гео Милев”, “Слатина” и “Христо Смирненски”. По границата на обхвата на Топлофикация, има и идейни проекти за газифициране на част от кварталите като “Редута” и “Христо Смирненски”. 

Транспортната обвързаност на район “Слатина” варира значително в различните части на района. Квартали, разположени по протежението на бул. “Цариградско шосе”, имат привилегията, както за бърз достъп до главна пътна артерия, която им дава възможността бързо да излязат от града или да стигнат до други части на София, така и им дава достъп до много и разнообразни линии на градския транспорт, които благодарение на обособената бус лента по бул. “Цариградско шосе” достигат центъра на града за няколко минути.

От друга страна, до квартали като “Редута”, “Слатина”, “Христо Смирненски”, части от “Гео Милев”, достигат максимум 2 линии на градския транспорт – автобус 72 и 9. Това прави тези квартали силно откъснати от останалите части на града, въпреки тяхната близост до Центъра. Като допълнение, хълмистият терен на част от тези квартали и малките и тесни улички, препълнени с паркирали коли, затрудняват допълнително придвижването в тези части на района. 

Прокарването на нова отсечка на метрото през “Гео Милев”, би подобрило значително комуникативността, но това не е достатъчно. Трябва да се подобри обслужването със съществуващия релсов трамваен транспорт по “Шипченски проход”, обособявайки и обновявайки трасето, както и подмяната на трамваите с по-модерни, удобни и бързи. Не бива да се пренебрегва и велосипедния транспорт. 

От гледна точка на алтернативи, през района преминава главната жп линия водеща на запад до Централна гара, а на изток към кв. “Дружба”, с. Казичене, както и Елин Пелин. Част от тази инфраструктура е и жп гара “Подуяне”, която при подходящото интегриране в градска среда и надграждането на градския транспорт с вътрешно-градска железница и регионални връзки, би повишила достъпността до района значително. Същото важи и за гара “Смирненски”, намираща се в другия край на район “Слатина”. 

От гледна точка на друг алтернативен начин за придвижване – велосипедния, на територията на район “Слатина” има само едно реализирано велосипедно трасе, по бул. “Асен Йорданов”, което по никакъв начин не е обвързано с други части от велосипедната мрежа. Много е важно тези връзки да бъдат направени. 
През района преминава и старо жп трасе, за което има план да стане част от т.нар. “Зелен ринг” на София, с пешеходни и велосипедни трасета. Това би подобрило допълнително връзката с останалите съседни квартали и райони.

Източник: Софияплан

Пешеходното придвижване е другата алтернатива за мобилност в града. Районът обаче не е от най-привлекателните за пешеходно придвижване. В допълнение към типичните тротоари в лошо състояние в целия град, хълмистият терен, тесните улици с малки тротоари и многото паркирали коли, са причина за затрудненото пешеходно придвижване. “Слатина” граничи със Зелена зона за паркиране, което от части е причина за т.нар. “паразитно паркиране” в съседния, “безплатен” квартал. Нещо повече, големите пътни артерии като бул. “Цариградско шосе” и бул. “Ситняково”, въпреки наличието на няколко подлеза, са сериозно физическа бариера. Жп линията, разполовяваща района, също към този момент е сериозна бариера. Тя дори е причина, кв. “Христо Ботев” да бъде допълнително откъснат от другите квартали, като автобус 79, достигащ до там, не минава през самия район, а от север през бул. “Ботевградско шосе”. Кварталът реално няма връзка с другите квартали на района, посредством градски транспорт. 

Разликата в концентрацията на услуги между различните квартали на района се наблюдава и в социалната сфера. Концентрацията на обекти на здравната и образователната инфраструктури е много по-висока в кв. “Гео Милев”. За сметка на това кв. “Редута”, характеризиращ се с предимно ниско застрояване и имащ характера повече на монофункционално предградие, е с ниска концентрация на услуги. Добре си личи, че планираните квартали с конкретен план и баланс на територията от 60-70-80-те представят добро разпределение на различни социални услуги, въпреки че динамиката на строителство и инвестиционен натиск водят до дисбаланс на територията. 

Концентрацията на културна инфраструктура е сравнително ниска в район “Слатина”, но лесният и бърз достъп на някои от кварталите до Централната градска част компенсира до известна степен този дефицит. Това отново важи предимно за териториите в близост до бул. “Ситняково” и бул. “Цариградско шосе”, тъй като по-вътрешните квартали в района, като “Христо Смирненски” например, са с още по-ниска концентрация, а в същото време с много по-труден достъп до центъра на града. 

Както и в други райони, изградената вече мрежа от читалища също успява да допринесе за културното разннобразие и динамика в района. На територията на район “Слатина” има 8 читалища, предоставящи различни школи и кръжоци по танци, театрално изкуство, хорове, езикови школи, библиотечна дейност и др.

Проблемът с лошото качество на въздуха е важен и за район “Слатина”. В района има по-висока концентрация на азотни диоксиди, чийто източник са основно автомобилите. Колкото по- на изток се отива, толкова повече трафикът намалява, намаляват съответно и газовете. Особена концентрация се наблюдава около мол “Сердика”, който е притегателно място за много хора и сериозен трафик. Непрекъснатият поток от пристигащи, излизащи, преминаващи транзитно, търсещи парково място автомобили са причина за сериозна концентрация на шум и газове в тази точка на района. Относно фините прахови частици, нормите за района са в норма, но със завишени стойности през зимния сезон, когато в част от кварталите преобладава отоплението на твърдо гориво. Нерегламентирано паркиране в зелени площи допълнително допринася за запрашеността в района. 

През района преминава река “Слатинска”, която както в повечето други части на столицата, е превърната в бетонов канал. Също така, на територията на район “Слатина”, се наблюдават устройствени проблеми, свързани основно с вида собственост на част от трасето на реката. Този природен ресурс има потенциал, както и в много други квартали, да се превърне от физическа неугледна инфраструктурна бариера, в притегателно природно място за спорт и отдих. Пример за потенциала е именно идейният проект за “Зеления ринг” по протежението на реката.

От гледна точка на зелената система на територията на район “Слатина” има един реализиран парк “Гео Милев”. Въпреки че голяма част от жителите на района, които живеят по протежението на бул. “Цариградско шосе”, имат и достъп до парк “Борисова Градина”, много части в района нямат удобен близък парк до техните жилища. Именно за това трябва да се акцентира върху малки локални градини, междублокови пространства, реката като място за рекреация, трансформацията на стари индустриални и инфраструктурни обекти и пространства. 

Aнкета

Един от начините да разберем какво вълнува жителите на различните квартали и населени места е анкетирането. С тази цел проведохме проучване на нагласите на гражданите на София за потенциала на техния квартал. Извадката на анкетата е непредставителна. Данните са събрани по метода на отзовалите се, като въпросникът е публикуван на Facebook страницата на Екипът на София и споделен от партньорски организации. До 12.03.2023 g. в проучването взеха участие 2566 граждани. 328 от тях са посочили, че живеят в район “Слатина”. 

Разпределение на попълнилите анкетата по квартал:

Какъв е профилът на хората участвали в анкетата?

Преобладаващата част от попълнилите анкетата жители на район “Слатина” са жени – 69,5%, а делът на мъжете е 28,4%. По-голямата част от респондентите имат придобито висше образование (87,3%). Попълнилите анкетата са предимно на възраст 36-45 години (41,6%) и 26-35 години (24,2%). Обхванати са респонденти с различни доходи, но най-голям дял имат анкетираните, които разполагат с ежемесечен доход под средната работна заплата за София (2 743 лв бруто за март 2023 г), попадащи в интервала “1001-1500 лв.” (18,6%),  а също и респондентите с доход в интервала “над 3000 лв.” (15,9%).
По поставените въпроси, касаещи състоянието и развитието на район“Слатина”, са споделили мнение жители, живущи в района от различен период от време. Обхванати са приблизително сходни дялове на живущи в района от “под 5 години” (18,7%), “между 6 и 10 години” (17,5%), “между 11 и 19 години”(18,4%) и “от 20 и повече години”(17,2%). Известен превес има делът на респондентите, които са израснали в район “Слатина” – 28,2%. 

Приблизително от колко години живеете в този квартал/това населено място?

Вие сте:

Моля, посочете Вашата възраст:

Коя е най-високата степен на образование, която сте придобили:

Доход:

Каква е нагласата на хората към района?

Жителите на район “Слатина” определят кварталите си предимно като равносилни на останалите квартали в града (49,7%) или дори по-добри от средното за града (40,2%). В най-висока степен са склонни да твърдят, че кварталът им е “по-добър от средното за града”, жителите на кв. “Гео Милев”. 

Ако трябва да сравните цялостното състояние на Вашия квартал спрямо другите квартали в града, какво бихте казали:


През последните 5 години почти половината от респондентите от район “Слатина” забелязват положителна промяна в квартала си (42,9%). Положителната тенденция важи в най-висока степен за кварталите “Гео Милев” и “Слатина”, както и за жилищния комплекс “Христо Смирненски”. Кварталите “Редута” и “Христо Ботев” търпят по-скоро промени в негативна посока през последните 5 години, според анкетираните жители. 

Какво е Вашето цялостно впечатление –  как се променя кварталът, в който живеете, през последните 5 години?

Какви са предимствата на района?

Основното предимство на район “Слатина” е неговото разположение. Районът се намира в близост до централните градски части, но едновременно с това е разположен удобно спрямо изходите на града, както и в близост до летище “София”. 

Районът се радва на богата зеленина. Жителите имат достъп до множество зелени пространства, сред които – парк “Гео Милев”. В близост се намират още парк “Борисова градина” и  “Военният парк”. 

Мрежата от услуги – малки квартални магазини, големи вериги магазини, аптеки, пазари и др., е добре развита в района. 

Градският транспорт е на задоволително ниво от гледна точка на свързаност и редовност, като очакванията на жителите са с изграждането на метролиния, обслужваща района им, да се подобри допълнително транспортната свързаност. 

Районът предлага тишина и спокойствие в сравнение с някои от останалите части на града. За момента гъстотата на сградите и населението също е задоволителна. В района има все още наличие на големи свободни пространства между блоковете. Някои от респондентите обаче споделят наблюдения, че започва презастрояване на части от район “Слатина”. 

Сред основните предимствата на района жителите му посочват още добрата обезпеченост с детски градини и училища.

Кои са най-големите предимства на квартала, в който живеете?

Какви са проблемите в района?

Съществен проблем за район “Слатина” представлява състоянието на пътната инфраструктура, която е силно амортизирана. 

Паркоместата за живущите не достигат и често се стига до нерегламентирано паркиране в зелени площи. 

Въпреки че в миналото районът е бил изграден с големи междублокови пространства, някои от респондентите посочват, че към настоящия момент се започват все повече строежи на нови сгради, като посочват презастрояването сред основните проблеми на район “Слатина”. Жителите на квартал “Редута” най-често споделят за проблем с презастрояването на квартала си. Транспортът също представлява проблем според някои респонденти, като бива окачествяван като “недостатъчно удобен” и “ограничен”.
Мнозина от респондентите намират поддръжката и чистотата в район “Слатина” за незадоволителни.

Кои са най-големите проблеми на квартала, в който живеете?

Приоритетни теми за развитие

Аспектите за развитие на район “Слатина”, на които придават най-голяма важност жителите му, включили се в нашата анкета, са постигането на: 

  • Сигурност и безопасност в квартала
  • Ограничаване на презастрояването
  • Подобряване на качеството на въздуха
  • Поддържане на чиста среда, тротоари, градинки, пейки, площадки
  • Ефективно управление на сметосъбирането
  • Удобен достъп до обществен транспорт
  • Достъпни и привлекателни детски градини и училища

На графиката са представени средните стойности за степента на важност на всеки от приоритетите, оценени от респондентите. Всяка средна стойност е изчислена на база на отговорите по скалата от „1-Изобщо не е важно“ до „5-Изключително важно е“, вкл. отговорите 0 – „Не подкрепям мярката“.

Анализ на социалните мрежи

Популярни постове

Направихме и машинен анализ на това какво се споделя и харесва в няколко групи, фокусирани върху район “Слатина” – Гео Милев, Редута, Слатина, Кв. Гео Милев, ОРИГИНАЛ ГЕО МИЛЕВ – Само за СОФИЯНЦИ (Без СЕЛЯЦИ). Анализът обхваща периода от средата на месец юни 2022 до средата на месец юни 2023 година. 

Най-често използвани изрази в тези групи, за една година назад, са: “кмет на Слатина”, “куче в парк Гео Милев”, “късните часове” и  “денонощен магазин”. Тези изрази показват  активно отношение на хората към управлението на района, както и практическа и социална насоченост на комуникацията им в групите. 

Темите, които вълнуват членовете на тези групи допълват картината на интересите им:

Както и в други райони на София, включващи стари софийски квартали и тук наблюдаваме силен интерес към миналото, историята и предишния облик на района, особено на определени ключови места в него. Хората видимо милеят за кварталите си и се вълнуват от развитието им, затова едни от най-популярните постове са свързани именно със събития за облагородяването на градската среда, често с участието и на самите граждани. В групите не липсват и постове с хумористичен характер и такива, свързани с животни, които също са активно коментирани и харесвани от членовете им.

Избери район за да научиш повече

Банкя

Витоша

Връбница

Възраждане

Изгрев

Илинден

Красно село

Кремиковци

Лозенец

Люлин

Младост

Надежда

Нови Искър

Оборище

Овча купел

Панчарево

Подуяне

Сердика

Средец

Студентски

Триадица

Искър

Очаквай скоро

Красна Поляна

Очаквай скоро