Район „Слатина“

Въведение

Район “Слатина” се нарежда на 13-о място по площ и на 8-о място по брой население в Столична община, като по данни от националното преброяване от края на 2021 г. в района живеят близо 66 хил. души. Районът се характеризира с голямо разнообразие на квартали, както по отношение на типология и застрояване, така и функционалност. Район “Слатина” обхваща кварталите “Слатина“, “Христо Ботев“, “Христо Смирненски“, “Редута“, “Гео Милев“ и част от “Яворов“, също летище “София” и Складово-производствена зона Слатина (СПЗ Слатина), както и местността БАН 4км. 

Факти за район “Слатина”

От демографска гледна точка район “Слатина” се характеризира с един от най-високите дялове на жители под трудоспособна възраст – 17,5% от населението са деца. Най-голям процент на населението под трудоспособна възраст живее в кв. “Христо Ботев”, който също се характеризира и с най-малко пенсионери. Поради своята разнородност, районът се характеризира с ниска до средно висока гъстота на населението, като тя е по-висока в по-уплътнените квартали “Гео Милев”, “Христо Смирненски“ и “Редута”, и по-ниска в “Яворов”, “Христо Ботев”, и други части на района с предимно ниско строителство. 

Плътността на застрояване е тясно обвързана с гъстотата на населението. Връзката ясно се вижда, откроявайки отново кварталите “Гео Милев” и “Редута” със сериозно застрояване, характерно за периферните части на ЦГЧ (Централна градска част). 

Разнообразното застрояване в района се проявява и във височината на сградите в отделните квартали: тези покрай бул. “Цариградско шосе” се характеризират с ниско до средно (4-6 етажа) застрояване. Във вътрешността на юг от парк “Гео Милев”, където се наблюдава и ново строителство, се наблюдава малко по-високо строителство с предимно 4-6 етажни сгради. “Редута” и “Христо Ботев” се характеризират с ниско строителство, въпреки че в “Редута” вече има доста нови кооперации с 4-5 етажа. Най-високото строителство, изпълнено предимно от ЕПК и едропанелни сгради, се наблюдава в кварталите “Слатина” и “Христо Смирненски”. Район “Слатина” се характеризира със сравнително ниски нива на издадени разрешителни за строеж след 2010 г., като към кв. “Редута” има най-силен инвестиционен натиск. 

Икономическото състояние и концентрацията на инвестиции в район “Слатина” е под средното за Столична община. Инвестициите в улична мрежа, с изключение на главните периферни пътни артерии, в сравнение с някои други райони е незначителна. Въпреки че последните години положението се подобрява, с изключение на ремонта на ул. “Николай Коперник“ няма почти нито един друг основен ремонт на вътрешно квартална улица. Проектите свързани с Общинската програма за развитие (ОПР) също са малко на брой. 

Район “Слатина” е добре обезпечен с инженерна инфраструктура. Налична е гъста и свързана водорповодна мрежа, не е силно изявен и проблемът с трасета преминаващи през частни имоти, характерно за много други райони. Единствено се наблюдава по-висока концентрация на стари етернитови тръби в границите на кв. “Христо Ботев”. Положението с канализационна мрежа е същото – цялостна, свързана и изградена мрежа, с фрагментирани малки участъци на проблеми свързани със собствеността, и по-ниско обслужване в квартала. 

По-голямата част от район “Слатина” е с централно отопление, като зоната на обслужване разсича района на две. В кв. “Христо Ботев” няма централно отопление. Това, в допълнение към характерното ниско застрояване с еднофамилни къщи, е предпоставка за високия дял на домакинства отопляващи се на твърдо гориво. Същото е положението в кв. “Редута”, където въпреки че има няколко абонатни станции, делът на домакинствата, отопляващи се на твърдо гориво или на електричество, е много по-висок от останалите квартали. Най-висок е делът на домакинствата, отопляващи се с централно отопление, в кв. “Гео Милев”, “Слатина” и “Христо Смирненски”. По границата на обхвата на Топлофикация, има и идейни проекти за газифициране на част от кварталите като “Редута” и “Христо Смирненски”. 

Транспортната обвързаност на район “Слатина” варира значително в различните части на района. Квартали, разположени по протежението на бул. “Цариградско шосе”, имат привилегията, както за бърз достъп до главна пътна артерия, която им дава възможността бързо да излязат от града или да стигнат до други части на София, така и им дава достъп до много и разнообразни линии на градския транспорт, които благодарение на обособената бус лента по бул. “Цариградско шосе” достигат центъра на града за няколко минути.

От друга страна, до квартали като “Редута”, “Слатина”, “Христо Смирненски”, части от “Гео Милев”, достигат максимум 2 линии на градския транспорт – автобус 72 и 9. Това прави тези квартали силно откъснати от останалите части на града, въпреки тяхната близост до Центъра. Като допълнение, хълмистият терен на част от тези квартали и малките и тесни улички, препълнени с паркирали коли, затрудняват допълнително придвижването в тези части на района. 

Прокарването на нова отсечка на метрото през “Гео Милев”, би подобрило значително комуникативността, но това не е достатъчно. Трябва да се подобри обслужването със съществуващия релсов трамваен транспорт по “Шипченски проход”, обособявайки и обновявайки трасето, както и подмяната на трамваите с по-модерни, удобни и бързи. Не бива да се пренебрегва и велосипедния транспорт. 

От гледна точка на алтернативи, през района преминава главната жп линия водеща на запад до Централна гара, а на изток към кв. “Дружба”, с. Казичене, както и Елин Пелин. Част от тази инфраструктура е и жп гара “Подуяне”, която при подходящото интегриране в градска среда и надграждането на градския транспорт с вътрешно-градска железница и регионални връзки, би повишила достъпността до района значително. Същото важи и за гара “Смирненски”, намираща се в другия край на район “Слатина”. 

От гледна точка на друг алтернативен начин за придвижване – велосипедния, на територията на район “Слатина” има само едно реализирано велосипедно трасе, по бул. “Асен Йорданов”, което по никакъв начин не е обвързано с други части от велосипедната мрежа. Много е важно тези връзки да бъдат направени. 
През района преминава и старо жп трасе, за което има план да стане част от т.нар. “Зелен ринг” на София, с пешеходни и велосипедни трасета. Това би подобрило допълнително връзката с останалите съседни квартали и райони.

Пешеходното придвижване е другата алтернатива за мобилност в града. Районът обаче не е от най-привлекателните за пешеходно придвижване. В допълнение към типичните тротоари в лошо състояние в целия град, хълмистият терен, тесните улици с малки тротоари и многото паркирали коли, са причина за затрудненото пешеходно придвижване. “Слатина” граничи със Зелена зона за паркиране, което от части е причина за т.нар. “паразитно паркиране” в съседния, “безплатен” квартал. Нещо повече, големите пътни артерии като бул. “Цариградско шосе” и бул. “Ситняково”, въпреки наличието на няколко подлеза, са сериозно физическа бариера. Жп линията, разполовяваща района, също към този момент е сериозна бариера. Тя дори е причина, кв. “Христо Ботев” да бъде допълнително откъснат от другите квартали, като автобус 79, достигащ до там, не минава през самия район, а от север през бул. “Ботевградско шосе”. Кварталът реално няма връзка с другите квартали на района, посредством градски транспорт. 

Разликата в концентрацията на услуги между различните квартали на района се наблюдава и в социалната сфера. Концентрацията на обекти на здравната и образователната инфраструктури е много по-висока в кв. “Гео Милев”. За сметка на това кв. “Редута”, характеризиращ се с предимно ниско застрояване и имащ характера повече на монофункционално предградие, е с ниска концентрация на услуги. Добре си личи, че планираните квартали с конкретен план и баланс на територията от 60-70-80-те представят добро разпределение на различни социални услуги, въпреки че динамиката на строителство и инвестиционен натиск водят до дисбаланс на територията. 

Концентрацията на културна инфраструктура е сравнително ниска в район “Слатина”, но лесният и бърз достъп на някои от кварталите до Централната градска част компенсира до известна степен този дефицит. Това отново важи предимно за териториите в близост до бул. “Ситняково” и бул. “Цариградско шосе”, тъй като по-вътрешните квартали в района, като “Христо Смирненски” например, са с още по-ниска концентрация, а в същото време с много по-труден достъп до центъра на града. 

Както и в други райони, изградената вече мрежа от читалища също успява да допринесе за културното разннобразие и динамика в района. На територията на район “Слатина” има 8 читалища, предоставящи различни школи и кръжоци по танци, театрално изкуство, хорове, езикови школи, библиотечна дейност и др.

Проблемът с лошото качество на въздуха е важен и за район “Слатина”. В района има по-висока концентрация на азотни диоксиди, чийто източник са основно автомобилите. Колкото по- на изток се отива, толкова повече трафикът намалява, намаляват съответно и газовете. Особена концентрация се наблюдава около мол “Сердика”, който е притегателно място за много хора и сериозен трафик. Непрекъснатият поток от пристигащи, излизащи, преминаващи транзитно, търсещи парково място автомобили са причина за сериозна концентрация на шум и газове в тази точка на района. Относно фините прахови частици, нормите за района са в норма, но със завишени стойности през зимния сезон, когато в част от кварталите преобладава отоплението на твърдо гориво. Нерегламентирано паркиране в зелени площи допълнително допринася за запрашеността в района. 

През района преминава река “Слатинска”, която както в повечето други части на столицата, е превърната в бетонов канал. Също така, на територията на район “Слатина”, се наблюдават устройствени проблеми, свързани основно с вида собственост на част от трасето на реката. Този природен ресурс има потенциал, както и в много други квартали, да се превърне от физическа неугледна инфраструктурна бариера, в притегателно природно място за спорт и отдих. Пример за потенциала е именно идейният проект за “Зеления ринг” по протежението на реката.

От гледна точка на зелената система на територията на район “Слатина” има един реализиран парк “Гео Милев”. Въпреки че голяма част от жителите на района, които живеят по протежението на бул. “Цариградско шосе”, имат и достъп до парк “Борисова Градина”, много части в района нямат удобен близък парк до техните жилища. Именно за това трябва да се акцентира върху малки локални градини, междублокови пространства, реката като място за рекреация, трансформацията на стари индустриални и инфраструктурни обекти и пространства.