Район „Сердика“

Район „Сердика” се нарежда на 11-о място по площ и на 15-о място по брой население в Столична община, като по данни от националното преброяване от края на 2021 г. в района живеят малко над 43 хил. души. 

Територията на района се простира от бул. „Сливница” на юг до териториите отвъд Софийския околовръстен път, в северна посока до границата с район „Нови Искър” и от поречието на Владайска река на изток до железопътната линия към Мездра на запад. В границите на район „Сердика” попадат разнообразни жилищни територии  – „Драз махала” и „Банишора” с гъстото си застрояване и характеристики близки до тези на градското ядро, ж. к. „Банишора” и ж. к. „Фондови жилища” в частта им с комплексно жилищно строителство, кварталите „Орландовци” и „Бенковски” с еднофамилните си къщи със зелени дворове. Едновременно с това около железопътната линия за Мездра, по западната граница на района, се формира обширната индустриално складова територия на НПЗ „Военна рампа”, „Орландовци” и „Биримирци”, където се намират част от мощностите на Топлофикация София ЕАД. В район  „Сердика” се намират и ключовите за столичния град Централна железопътна гара София, Централна автогара София, сградата на Териториална дирекция Митница София, Централният софийски затвор и не на последно място – Централните софийски гробища. Отвъд Софийския околовръстен път е разположена и пречиствателната станция за отпадни води  „Кубратово”, която е обект от стратегическо значение за територията на цялата община и една от най-големите на Балканите. 

Факти за район “Сердика”

Демография

Демографската структура на район „Сердика” се характеризира с относително ниска гъстота на населението.  Това е така поради спецификата на територията, в която има много зони без жилищно застрояване и такива с ниска интензивност на застрояване, голям дял производствени и складови терени, големи обществено-обслужващи обекти и обекти на техническата инфраструктура. Най-голяма е гъстотата на населението наблюдаваме в ж. к.  „Фондови жилища” с 230 жители на хектар, следван от ж. к.  „Банишора” със 146 до 134 жители на хектар съответно за източната и западната част на квартала.

В района децата не са много, няма откроима концентрация на население в подтрудоспособна възраст. За всички населени територии делът на жителите между 0 и 14 години варира между 12.5% ( „Драз махала”) и 14.5% (почти всички останали). 

Най-голяма е концентрацията на трудоспособно население в „Драз махала” (71%) и НПЗ  „Военна рампа” (80%). За останалите жилищни територии неговият дял е от 66 до 70%.

С най-голяма концентрация на население над 65 годишна възраст се отличават ж. к.  „Фондови жилища” и специфичният участък от жилищни сгради между бул.  „Мария Луиза” и жп ареала с дял от 21%, а за останалите жилищни територии – от 15 до 18%, като в НПЗ  „Военна рампа” показателите са най-ниски – малко над 5%.

В процес на изграждане са няколко значими жилищни проекта в рамките на ж. к.  „Банишора”, което неминуемо ще доведе до промяна в  демографските данни за района в следващите няколко години.

Морфология, плътност, етажност на застрояването

Най-плътно застроени са частите от района, които са най-близо до центъра на града – ж. к.  „Банишора” (плътност на застрояване от 20 до 24%) и  „Драз махала” (27%). С аналогична плътност (24%) е и НПЗ  „Военна рампа” и НПЗ  „Хаджи Димитър”, но морфологията на тези участъци е съвсем различна. За жилищните квартали източно от ул.  „Опълченска” е характерно застрояване с височина между 3 и 6 етажа, докато западно от ул.  „Опълченска” наблюдаваме комплексно жилищно застрояване с отделни пунктови сгради и преобладаваща етажност около 8 етажа. В производствените зони пък  най-често се среща застрояване с широкоплощни сгради основно на 1 етаж, което отговаря и на функционалното им предназначение. 

Най-висока е интензивността на застрояване (КИНТ) отново в ж. к.  „Банишора”, източно от ул.  „Опълченска” (около 1.3), докато относително ниските нива в производствените зони (около 0.35), където има много празни терени.

Преобладаващото функционално зониране по ОБщ устройствен план на СО (ОУП) в голяма степен отразява реалното ползване на териториите в района. За източната част на ж. к.  „Банишора” и  „Драз махала”, в едно с предгаровия площад, се наблюдава по-високо ниво на мултифункционалност, което определя зоните като централни градски, а не чисто жилищни. 

Статистиката за издадени разрешения за строеж след 2010 г. показва повишена активност в ж. к.  „Банишора” (западно) и кв.  „Орландовци”. Следва източната част ж. к.  „Банишора” и  „Драз махала” заедно с кв.  „Бенковски”, а за индустриалните зони липсват данни за строителство в посочения период.

Икономическо състояние

Районът е сред тези, в които около 64% от гражданите са по-скоро удовлетворени от своите доходи. Данните посочват, че реалните доходи за 2017 г. на физическите лица са 10% под средните за общината. Под средното ниво е и оборотът на компаниите за 2016 г., което предвид значителните територии за производствени и складови нужди показва ниски нива на добавена стойност на производството. Впечатление прави и ниският брой на проекти по оперативните програми  „Иновации и конкурентоспособност” и  „Наука и образование за интелигентен растеж” за преодоляване именно на тези нива. Най-голям е делът на проектите за преодоляване на последствията от COVID-19, основно в най-южните части на района.

По отношение на публичните инвестиции, територията е силно неглижирана. Не са идентифицирани финансирани по ИПГВР проекти, а заложените проекти също не са висок брой. От всички идентифицирани по Общинския план за развитие (2014-2021) проекти са идентифицирани само 3, които са получили финансиране. 

Предвид дългогодишните заявки за развитие на столицата в северна посока е необходимо целево насочване на средства за подобряване на публичната и техническа инфраструктура в района.

Инженерна инфраструктура

ВиК

Водоснабдителната система на района е сравнително добре развита. През територията преминават редица довеждащи и магистрални водопроводи. Като основен проблем може да се открои относително високият дял на разпределителната мрежата от етернит, най-вече в кварталите  „Орландовци” и  „Бенковски”. Не са налице значителни проблеми по отношение на преминаването на мрежата през частни имоти. За голяма част от производствените зони липсва подробна информация за разпределение на мрежата в рамките на имотите, тъй като тя е част от площадковата мрежа, което затруднява оптимизирането и реконструкцията на мрежата. Няма данни за реализирани водопроводни проекти до 2017 г.

Канализационната система на района не е в задоволително състояние. Степента на изграденост на канализационната мрежа за НПЗ  „Военна рампа” е 40%, а за НПЗ  „Хаджи Димитър” – едва 30%. За жилищната територия на кв. „Бенковски” е едва 28%. Тези ниски нива на изграденост, особено в индустриалните зони, в комбинация с водните течения на територията на района, са предпоставка както за понижен комфорт на живот и труд, така и за влошаване на екологичните показатели за чистотата на реките и почвите.

Енергийна мрежа, ВЕИ и енергийна ефективност

По-голямата част от жилищните територии, южно от Централна железопътна гара София, са с централно топлоснабдяване. Потенциал за централно топлоснабдяване е отчетен за територията на кв.  „Орландовци”, докъдето се простира и обхватът на лицензията на Топлофикация София ЕАД до 2020 г. Разпределението на газопреносната и газоразпределителна инфраструктура в този район е добро – кварталите „Орландовци” и „Бенковски” и голяма част от производствените територии са газоснабдени, но липсват данни за потребление на енергия. Основните източници на енергия за отопление в жилищните квартали са биомаса, твърдо гориво, пропан-бутан, газьол и ВЕИ. 

Най-високо ниво на общо енергопотребление за района е отчетено в кв. „Орландовци”, характерен с преобладаващите еднофамилни къщи. Тук са отчетени най-високото потребление на енергия от ВЕИ в жилищни сгради, както и най-високите годишни спестявания от топлоизолация.

Транспортна инфраструктура

Улици и транспортна мрежа

През територията на район „Сердика” преминава част от Софийския околовръстен път и една от детелините за връзка с града, която към момента все още не е завършена. Тук са разположени и голяма част от нереализираните трасета на III-ти градски ринг, които трябва да свържат района с останалите райони на София. За съжаление, изграждането им не е част от инвестиционните проекти, заложени в капиталовата програма на Столична община (СО), а предвижданията за района са относително малко на брой и основно са с фокус реконструкция по съществуващо местоположение, както и рехабилитация.

Градски транспорт

В района се намират някои от ключовите спирки на градския транспорт, чрез които се осъществява връзката на територията с други части на града и общината. Въпреки това дължината на обособените трасета е недостатъчна за осигуряване на комфортно и бързо придвижване и често градският транспорт бива неглижиран от гражданите за сметка на автомобилното придвижване. Значителнен недостатък за голяма част от линиите му са ниското ниво на комфорт на спирките и трудният достъп до тях. Предгаровият площад, на който се засичат  повечето ключови линии на публичния транспорт и който представлява входна точка за гостите на града, пристигащи с влак и автобус, е известен с ниско качество на средата, усещане за несигурност и лоша визуална комуникация. Всичко това кара хората да го избягват и да търсят алтернативни трасета на придвижване, които не минават през него. 

В зоната има потенциал за подобряване на връзката между различните видове транспорт, именно поради концентрацията на железопътна и пътна инфраструктура в нея.

Велосипедна мрежа

На територията на район „Сердика” има само едно реализирано велосипедно трасе, което минава по бул. „Мария Луиза”. То започва от пл. „Лъвов мост” и през предгаровия площад свързва територията с ж. к. „Надежда”. Недостатък обаче е, че няма безопасна връзка между това трасе и останалите трасета на от велосипедната мрежа, което не му позволява да изпълнява пълноценно функциите си. Освен това то е зле проектирано, не отговаря на съвременните норми и често е територия на конфликти между пешеходци и велосипедисти.

Предвидените велосипедни трасета по протежението на бул. „Сливница” и връзката от пл. „Сточна гара” с Централните софийски гробища биха подобрили като цяло свързаността на района. За да работят посочените връзки ефективно обаче, те следва да се свържат с вече изградената  велосипедна мрежа на града.

Трасето на т. нар. „Зелен ринг” на София със своите пешеходни и велосипедни части преминава по проект през територията на район „Сердика”.  Изграждането му качествено би подпомогнало свързаността на кварталите „Орландовци” и „Бенковски” със съседните територии, както и интегрирането на северните части на района, преодолявайки донякъде негативите на тежката инфраструктура, преминаваща през него. Реализацията на този проект е все още в начална фаза.

Районът има потенциал да играе ролята на свързващо звено за велосипеден туризъм в полите на Стара планина, както и за развитието на поклоннически и културен туризъм.  Освен природни забележителности в него се намират и много от обектите на софийската „Мала Света гора”.

Източник: Софияплан

Пешеходна мрежа

Пешеходната мрежа в зоните южно от Централна жп гара София, както и в кварталите „Орландовци” и „Бенковски” е с добра гъстота, но районът се откроява с редица инфраструктурни делители – големи градски булеварди и жп линии, които възпрепятстват цялостната пешеходна достъпност. Въпреки близостта си до градския център кварталите, намиращи се северно от Централните софийски гробища, са откъснати от града и пешеходното придвижване от тях до предгаровия площад е затруднено. Това е валидно и за свързаността на останалите жилищни територии в района със съседните им квартали. Зоната на надлез „Надежда”, площад „Сточна гара”, поречието на Владайска река и бул. „Сливница”, ул. „Скопие” и всички отсечки на жп инфраструктура са значителни препятствия за пешеходното преминаване, което на метса  е практически невъзможно. Подобряване на качеството и сигурността на пешеходното движение в района е ключово за интегрирането на отделните му части, както и за свързаността му с останалите части на града.

Социална и здравна инфраструктура и обслужване

Районът концентрира почти всички налични социални услуги в зоната на източната част на кв. „Банишора”, което не отговаря на концентрацията на лицата, подлежащи на различни видове подкрепа, тъй като те се намират главно в другите жилищни части на територията. Южно от жп ареала това не е значително препятствие предвид относително добрата транспортна свързаност на тези територии. За кварталите „Орландовци” и „Бенковски” обаче, където са разкрити общо 3 социални услуги, достъпът до южните територии не е така непосредствен и хората изпитват затруднение да се възползват от социалните услуги, намиращи се в тях.

Социални услуги

В района няма липса на детски заведения, а пешеходната достъпност от жилищата до тях е много добра.

За 2023 г. делът на неприетите деца в детски ясли и градини е изключително нисък, особено в сравнение с други части на града. Броят на кандидатстващите е близък до този на обявените свободни места. Единствено в кв. „Банишора” има неприети деца. 

Предвид мащабните жилищни проекти на границата с ж. к. „Фондови жилища” е добре да се изследва потенциалът за ръст на населението във възрастовата група 0-14 годишни. в тази част на района, за да може да се планира изпреварващо разкриване на допълнителни места за най-малките.

Образование

В района няма особена концентрация на обекти на образованието, за сметка на това достъпността до съществуващите такива  е изключително добра. В района и особено в кварталите „Драз махала” и „Орландовци” се забелязва тенденция на слабото представяне на учениците от 4-ти и 7-ми клас на Националното външно оценяване по български език и литература. Това говори за необходимост от  целенасочена и интензивна работа с учениците в района за подобряване качеството и резултатите от образованието им.

Здравеопазване

Над 15% от населението на района е с прекъснати здравноосигурителни права, което е относително висок процент, но все пак не отговаря на липсата на здравни услуги. В целия район е на разположение само един диагностично консултативен център (ДКЦ). Това оставя значителен дял от населението без базово здравно обслужване. В допълнение обслужващите здравни обекти като аптеки, оптики и др. почти липсват в зоната отвъд Централна железопътна гара София.  

Забележителна за района е концентрацията на здравни обекти южно от жп ареала. Тук се намират Втора Многопрофилна Болница за Активно Лечение (Втора МБАЛ) – София, МБАЛ „Княгиня Клементина“, Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания, Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III“, Национален център по клинична и трансфузионна хематология и др. Тази концентрация на здравни заведения предполага и изисква повишена грижа за средата и достъпността до и около тях. Това е зона, в която пешеходната и транспортната достъпност и качеството на околната и градската среда се сблъскват с темата за здравеопазването – две теми от изключително значение за населението. 

Културна инфраструктура, културно наследство и идентичност

По отношение на културната инфраструктура районът разполага с ограничен брой културни обекти, което не е необичайно за периферни на градския център територии. Съществуващите обекти имат значителен потенциал да развиват по-активно своята дейност и да привлекат по-голямо внимание от страна на гражданите. Материалната база на повечето публични обекти е в незадоволително състояние.

От 6-те регистрирани в района читалища 5 развиват библиотечна дейност. Евентуално партньорство със Столична библиотека би спомогнало за поддържането и развитието на тези културни центрове. 

По отношение на културното наследство и идентичност районът е изключително богат. В него се намират редица единични и групови културни обекти. Най-съществена е концентрацията им в южната част на района. В зоната на „Лъвов мост”, главна връзка на район „Сердика” с центъра на града, се преплитат първа и четвърта зони на археологическия и исторически резерват „Сердика-Средец”, както и груповите обекти на зоната на старите пазарища и археологичният ансамбъл по бул. „Мария Луиза”. Част от района е и един от най-старите софийски квартали – квартал „Банишора”. В посока към Централна жп гара София са разположени трамвайното депо „Клокотница”, столичната митница, редица публични, жилищни, търговски и обществени сгради. Павираните улици и историческото озеленяване на територията на предгаровия площад пазят историята на някогашния изглед на тази зона.  

Зоната е известна с редица исторически за здравеопазването места и сгради. И до днес съществуват някогашният „Майчин дом”, днес “Национален център по трансфузионна хематология”, открит в далечната 1903 г. със спомоществователство на княгиня Мария Луиза. Тук е и къщата, в която е живяла Райна Княгиня, първата дипломирана българска акушерка, а близо до затвора е болничната сграда на някогашния противочумен институт, днес част от „Национален център по заразни и паразитни болести”. Някога съществувалата международна католическа болница, днес МБАЛ „Княгиня Клементина”, е родното място на Симеон Сакскобургготски.

Един от най-значимите групови обекти на градинското и парково изкуство в района е Национален мемориален комплекс „Централни софийски гробища“ с ансамбли Английските, Немските, Френско-италианските, Румънските, Сръбските и Руските военни, като на територията му почиват и безчет бележити писатели, музиканти, учени, общественици, политици и много други. Значимите личности в гробищния парк са почетени и чрез онлайн карта, която посочва местоположението на гробните им места в рамките на гробището. Осезаема е необходимостта от подобряване на грижата за комплекса на гробищния парк, така че да отговаря на неговата културна стойност и обществена значимост. Възможно е включването на гробищният парк “Централни софийски гробища” в мрежата от исторически европейски гробищни паркове.

Друга отличима група обекти с културно историческа и архитектурно-строителна стойност е тази на производствените сгради и сградите на техническата инфраструктура. Относително скоро комплексът на месокомбинат “Родопа” е предложен за недвижима културна ценност. Зоните на НПЗ  „Военна рампа” и НПЗ „Хаджи Димитър” имат значителен неизползван потенциал за алтернативен, познавателен и архитектурен туризъм. Любопитни връзки през територията и времето могат да се проследят като се акцентира на сградите на някогашната зеленчукова борса на бул. „Сливница” и ул. „Христо Ботев”, мястото на разрушената в годините пивоварна фабрика „Люлин” на ул. „Антим I” и пр. В района могат да се видят и разкажат много истории, свързани с развитието на жп мрежата, инфраструктурата, свързана с обслужването ѝ и с жилищната и социалната политика за заетите в сектора.

Район „Сердика” се откроява и със знакови обекти на архитектурата от най-новата ни история –  Централна жп гара София, хотел „Рамада”, детски градини, здравни, културни, жилищни и обществени сгради и комплекси. Това безспорно е преимущество за представяне и популяризиране на разнообразните исторически пластове, които съжителстват в София, по-конкретно в зоната на “входа” ѝ.

Районът е известен и с небезисвестния Централен софийски затвор, чиято културна, историческа и архитектурно-строителна стойност бива оценена и той вече има статут на недвижима културна ценност. 

Схемата на териториите с характерни селищни структури и културни пейзажи разглежда културния ресурс на района отвъд идентифицираните обекти недвижима културна ценност. Като ценни селищни структури са посочени кв. „Орландовци”, „Драз махала” и ж. к. „Фондови жилища”. Те отразяват различни типологии и подходи към жилищната среда. Към тези територии са добавени и характерните за района зелени участъци. Те надграждат мрежата на обекти на зелената система и историческо озеленяване и предоставят специфични оси на движение и изгледни места. Също така акцентират върху локални зони с повишено обществено значение, а в някои случаи и подсказват бъдещи връзки между отделните части на територията. 

Въздух

Местоположението на район „Сердика” го поставя в относително добра позиция по отношение на качество на въздуха. Наклонът на терена от двете страни на ул. „Опълченска” не предполага задържане на газове и северната част над бул. „Сливница” се откроява с относително добри показатели.

Води

Район “Сердика” е отделен от централната градска част чрез поречието на река „Владайска”, устроена в широк открит канал, който разделя бул. „Сливница”. За съжаление в тази част реката е трудно достъпна и се явява силен разделител на територията в следствие на изключително малкото възможности за пешеходно пресичане в направление север – юг. Има голям потенциал за превръщането на Владайска река в линеен парк. Поречието оформя и съществен дял от източната граница на района, като за голяма част от продължението ѝ са установени устройствени и/ или имотни проблеми. През голяма част от района протича река „Суходолска”, която също не е оптимално интегрирана, но е налице потенциал за по-добро устройване и управление на поречието и прилежащите му територии. Следва да се гарантира и покритие на индустриалните територии с услугата пречистване на отпадни води, тъй като поречието е в потенциален риск от влошаване на екологичните показатели.

Почви

В район „Сердика” установените и потенциални замърсявания на почвите са значителни. Концентрирани са основно в НПЗ „Военна рампа”, както и в НПЗ „Хаджи Димитър” и НПЗ „Илиянци”, които влизат частично в територията на района. За подобряване на качеството на почвата в тези участъци са необходими дългосрочни споделени както от предприятията в съответните зони, така и от публичните субекти с контролни и регулиращи функции усилия.

Различна степен на запечатаност на почвите варира от силно уплътнените квартали на предгаровия площад и индустриалните зони до почти незапечатаните терени на зелените обекти и територията вън от строителната граница на София. Предвид характерните за последните години обилни и чести извалявания осигуряването на оптимално оттичане на дъждовната вода, особено предвид равнинния характер на територията в бизост до поречия, е от съществено значение за намаляването на риска от материални, екологични и други щети.

Зелена система

„Сердика” не се откроява като район с богато озеленяване и добро местоположение спрямо големите градски паркове. За голяма част от ж. к. „Банишора” и ж. к. „Фондови жилища” всекидневният достъп до зеленина се гарантира единствено от озеленяването в междублоковите пространства. В зоната на предгаровия площад са разположени градините „Майчин дом” и „Алжир“, които се явяват единствените зелени площи за широко обществено ползване за цялата зона, намираща се  южно от жп ареала. В „Драз махала” жителите могат да разчитат единствено на озеленяването в рамките на собствените си домове. 

Квартал „Орландовци” се обслужва от частично реализирания парк „Братска могила”, а за целия квартал „Бенковски” са налични само няколко озеленени ивици, имащи по-скоро характер на защитно озеленяване. За жилищните територии, с предимно еднофамилни и малки жилищни сгради, това оскъдно озеленяване е често аргументирано с наличието на зелени частни дворове и по-ниската гъстота на населението. Въпреки това и за двата квартала Общият Устройствен План (ОУП) е предвидил територии за развитие на зелената система съобразно ключовото им местоположение и необходимостта да се осигури качествена среда за отдих на живущите и да се намали негативното въздействие на индустриалните територии. Благоустройството на тази зона от района е силно подценено и голяма част от предвидените публични мероприятия не е реализирана. По-активни действия в посока облагородяване на тези квартали могат както да повишат качеството на живот на обитателите му, така и да подпомогнат включването му към трасето на културни и природни коридори.

Aнкета

Един от начините да разберем какво вълнува жителите на различните квартали и населени места е провеждането на анкети. С тази цел осъществихме проучване на нагласите на гражданите на София за потенциала на техния квартал. Извадката на анкетата не е представителна. Данните са събрани по метода на отзовалите се, а въпросникът е публикуван на Facebook страницата на Екипът на София и споделен от партньорски организации. До 12.03.2023 г. в проучването взеха участие 2566 граждани. 69 от тях са посочили, че живеят в район „Сердика”.

Разпределение на попълнилите анкетата по квартал:

Какъв е профилът на хората участвали в анкетата

Жените, взели участие в изследването (62,3%), са почти двойно повече от мъжете (34,8%). Обхванати са респонденти от различни възрастови групи, като най-голям е делът на 26-35 годишните (29,4%), следван от дела на 36-45-годишните (26,5%). Попълнилите анкетата са предимно хора със завършено висше образование (81,2%). Обхванати са и респонденти с различни доходи, като приблизително всеки пети (15,9%) от попълнилите анкетата за район „Сердика” има месечен доход над 3 000 лв. 

Най-висок е делът на респондентите, които са родени, израсли и живеят и до момента в район „Сердика”(40,6%), следван от тези на хората, които живеят в района от под 5 години (15,9%), и на тези, които живеят от между 11 и 19 години (15,9%), после идва делът на живеещите от 20 и повече години (14,5%) и накрая този на живеещи от между 6 и 10 години (13,0%) в района.

Приблизително от колко години живеете в този квартал/това населено място?

Вие сте:

Моля, посочете Вашата възраст:

Коя е най-високата степен на образование, която сте придобили:

Доход:

Каква е нагласата на хората към района

Жителите на район „Сердика”, взели участие в изследването, предимно определят квартала си като „равносилен на останалите квартали в града” (50,7%) или „по-добър от средното за града” (37,7%).

Жителите на кварталите „Банишора” и „Централна градска част р-н Сердика” смятат, че кварталът им е на „средно за града ниво”. Живущите в квартал „Орландовци” изразяват съмнение за предимствата на квартала си спрямо останалите квартали на София.

Ако трябва да сравните цялостното състояние на Вашия квартал спрямо другите квартали в града, какво бихте казали:

Мненията на респондентите за развитието на район „Сердика” през последните 5 години се различават. Известен превес взимат мненията на жителите, които смятат, че кварталът им се развива към „по-лошо, става по-лошо място за живеене” (39,7%). Живеещите в района, които не забелязват промени в рамките на последните 5 години, са 35,3%, а тези, които отчитат по-скоро положителни тенденции на промяна – 25,0%.
Единствено в отговорите на жителите на квартал „Бенковски” се наблюдава тенденция в посока удовлетвореност от промените в квартала през последните 5 години. 

Какво е Вашето цялостно впечатление –  как се променя кварталът, в който живеете, през последните 5 години?

Какви са предимствата на района

Сред основните предимства на район „Сердика” е локацията, която е удобна с това, че се намира в близост до централните градски части. Транспортните връзки са добре развити. Някои от респондентите посочват сред предимствата на район „Сердика” още тишината, спокойствието и добре развитата мрежа от услуги. 

Кои са най-големите предимства на квартала, в който живеете?

Какви са проблемите в района

Проблемите в район “Сердика” се изразяват най-вече в лошо състояние на улиците и тротоарите, както и в намирането на паркоместа. Някои от респондентите посочват като съществен проблем и поддръжката и чистотата.

Кои са най-големите проблеми на квартала, в който живеете?

Приоритетни теми за развитие

Действията, които следва да бъдат предприети в район “Сердика”, според оценките на респондентите за важността им, са:

  • грижа за материалното и нематериално културно наследство
  • изграждане и поддържане в добро състояние на детски площадки, междублокови пространства, спортни игрища и паркова мрежа
  • поддържане на чиста среда, тротоари, градинки, площадки, пейки
  • видими, достъпни и проследими процеси по управление на кварталите
  • подобряване на качеството на въздуха.

На графиката са представени средните стойности за степента на важност на всеки от приоритетите, оценени от респондентите. Всяка средна стойност е изчислена на база на отговорите по скалата от „1-Изобщо не е важно“ до „5-Изключително важно е“, вкл. отговорите 0 – „Не подкрепям мярката“.

Избери район за да научиш повече

Банкя

Витоша

Връбница

Възраждане

Изгрев

Илинден

Красно село

Кремиковци

Лозенец

Люлин

Младост

Надежда

Нови Искър

Оборище

Овча купел

Панчарево

Подуяне

Слатина

Средец

Студентски

Триадица

Искър

Очаквай скоро

Красна Поляна

Очаквай скоро