Факти за район “Сердика”

Демография

Демографската структура на район „Сердика” се характеризира с относително ниска гъстота на населението.  Това е така поради спецификата на територията, в която има много зони без жилищно застрояване и такива с ниска интензивност на застрояване, голям дял производствени и складови терени, големи обществено-обслужващи обекти и обекти на техническата инфраструктура. Най-голяма е гъстотата на населението наблюдаваме в ж. к.  „Фондови жилища” с 230 жители на хектар, следван от ж. к.  „Банишора” със 146 до 134 жители на хектар съответно за източната и западната част на квартала.

В района децата не са много, няма откроима концентрация на население в подтрудоспособна възраст. За всички населени територии делът на жителите между 0 и 14 години варира между 12.5% ( „Драз махала”) и 14.5% (почти всички останали). 

Най-голяма е концентрацията на трудоспособно население в „Драз махала” (71%) и НПЗ  „Военна рампа” (80%). За останалите жилищни територии неговият дял е от 66 до 70%.

С най-голяма концентрация на население над 65 годишна възраст се отличават ж. к.  „Фондови жилища” и специфичният участък от жилищни сгради между бул.  „Мария Луиза” и жп ареала с дял от 21%, а за останалите жилищни територии – от 15 до 18%, като в НПЗ  „Военна рампа” показателите са най-ниски – малко над 5%.

В процес на изграждане са няколко значими жилищни проекта в рамките на ж. к.  „Банишора”, което неминуемо ще доведе до промяна в  демографските данни за района в следващите няколко години.

Морфология, плътност, етажност на застрояването

Най-плътно застроени са частите от района, които са най-близо до центъра на града – ж. к.  „Банишора” (плътност на застрояване от 20 до 24%) и  „Драз махала” (27%). С аналогична плътност (24%) е и НПЗ  „Военна рампа” и НПЗ  „Хаджи Димитър”, но морфологията на тези участъци е съвсем различна. За жилищните квартали източно от ул.  „Опълченска” е характерно застрояване с височина между 3 и 6 етажа, докато западно от ул.  „Опълченска” наблюдаваме комплексно жилищно застрояване с отделни пунктови сгради и преобладаваща етажност около 8 етажа. В производствените зони пък  най-често се среща застрояване с широкоплощни сгради основно на 1 етаж, което отговаря и на функционалното им предназначение. 

Най-висока е интензивността на застрояване (КИНТ) отново в ж. к.  „Банишора”, източно от ул.  „Опълченска” (около 1.3), докато относително ниските нива в производствените зони (около 0.35), където има много празни терени.

Преобладаващото функционално зониране по ОБщ устройствен план на СО (ОУП) в голяма степен отразява реалното ползване на териториите в района. За източната част на ж. к.  „Банишора” и  „Драз махала”, в едно с предгаровия площад, се наблюдава по-високо ниво на мултифункционалност, което определя зоните като централни градски, а не чисто жилищни. 

Статистиката за издадени разрешения за строеж след 2010 г. показва повишена активност в ж. к.  „Банишора” (западно) и кв.  „Орландовци”. Следва източната част ж. к.  „Банишора” и  „Драз махала” заедно с кв.  „Бенковски”, а за индустриалните зони липсват данни за строителство в посочения период.

Икономическо състояние

Районът е сред тези, в които около 64% от гражданите са по-скоро удовлетворени от своите доходи. Данните посочват, че реалните доходи за 2017 г. на физическите лица са 10% под средните за общината. Под средното ниво е и оборотът на компаниите за 2016 г., което предвид значителните територии за производствени и складови нужди показва ниски нива на добавена стойност на производството. Впечатление прави и ниският брой на проекти по оперативните програми  „Иновации и конкурентоспособност” и  „Наука и образование за интелигентен растеж” за преодоляване именно на тези нива. Най-голям е делът на проектите за преодоляване на последствията от COVID-19, основно в най-южните части на района.

По отношение на публичните инвестиции, територията е силно неглижирана. Не са идентифицирани финансирани по ИПГВР проекти, а заложените проекти също не са висок брой. От всички идентифицирани по Общинския план за развитие (2014-2021) проекти са идентифицирани само 3, които са получили финансиране. 

Предвид дългогодишните заявки за развитие на столицата в северна посока е необходимо целево насочване на средства за подобряване на публичната и техническа инфраструктура в района.

Инженерна инфраструктура

ВиК

Водоснабдителната система на района е сравнително добре развита. През територията преминават редица довеждащи и магистрални водопроводи. Като основен проблем може да се открои относително високият дял на разпределителната мрежата от етернит, най-вече в кварталите  „Орландовци” и  „Бенковски”. Не са налице значителни проблеми по отношение на преминаването на мрежата през частни имоти. За голяма част от производствените зони липсва подробна информация за разпределение на мрежата в рамките на имотите, тъй като тя е част от площадковата мрежа, което затруднява оптимизирането и реконструкцията на мрежата. Няма данни за реализирани водопроводни проекти до 2017 г.

Канализационната система на района не е в задоволително състояние. Степента на изграденост на канализационната мрежа за НПЗ  „Военна рампа” е 40%, а за НПЗ  „Хаджи Димитър” – едва 30%. За жилищната територия на кв. „Бенковски” е едва 28%. Тези ниски нива на изграденост, особено в индустриалните зони, в комбинация с водните течения на територията на района, са предпоставка както за понижен комфорт на живот и труд, така и за влошаване на екологичните показатели за чистотата на реките и почвите.

Енергийна мрежа, ВЕИ и енергийна ефективност

По-голямата част от жилищните територии, южно от Централна железопътна гара София, са с централно топлоснабдяване. Потенциал за централно топлоснабдяване е отчетен за територията на кв.  „Орландовци”, докъдето се простира и обхватът на лицензията на Топлофикация София ЕАД до 2020 г. Разпределението на газопреносната и газоразпределителна инфраструктура в този район е добро – кварталите „Орландовци” и „Бенковски” и голяма част от производствените територии са газоснабдени, но липсват данни за потребление на енергия. Основните източници на енергия за отопление в жилищните квартали са биомаса, твърдо гориво, пропан-бутан, газьол и ВЕИ. 

Най-високо ниво на общо енергопотребление за района е отчетено в кв. „Орландовци”, характерен с преобладаващите еднофамилни къщи. Тук са отчетени най-високото потребление на енергия от ВЕИ в жилищни сгради, както и най-високите годишни спестявания от топлоизолация.

Транспортна инфраструктура

Улици и транспортна мрежа

През територията на район „Сердика” преминава част от Софийския околовръстен път и една от детелините за връзка с града, която към момента все още не е завършена. Тук са разположени и голяма част от нереализираните трасета на III-ти градски ринг, които трябва да свържат района с останалите райони на София. За съжаление, изграждането им не е част от инвестиционните проекти, заложени в капиталовата програма на Столична община (СО), а предвижданията за района са относително малко на брой и основно са с фокус реконструкция по съществуващо местоположение, както и рехабилитация.

Градски транспорт

В района се намират някои от ключовите спирки на градския транспорт, чрез които се осъществява връзката на територията с други части на града и общината. Въпреки това дължината на обособените трасета е недостатъчна за осигуряване на комфортно и бързо придвижване и често градският транспорт бива неглижиран от гражданите за сметка на автомобилното придвижване. Значителнен недостатък за голяма част от линиите му са ниското ниво на комфорт на спирките и трудният достъп до тях. Предгаровият площад, на който се засичат  повечето ключови линии на публичния транспорт и който представлява входна точка за гостите на града, пристигащи с влак и автобус, е известен с ниско качество на средата, усещане за несигурност и лоша визуална комуникация. Всичко това кара хората да го избягват и да търсят алтернативни трасета на придвижване, които не минават през него. 

В зоната има потенциал за подобряване на връзката между различните видове транспорт, именно поради концентрацията на железопътна и пътна инфраструктура в нея.

Велосипедна мрежа

На територията на район „Сердика” има само едно реализирано велосипедно трасе, което минава по бул. „Мария Луиза”. То започва от пл. „Лъвов мост” и през предгаровия площад свързва територията с ж. к. „Надежда”. Недостатък обаче е, че няма безопасна връзка между това трасе и останалите трасета на от велосипедната мрежа, което не му позволява да изпълнява пълноценно функциите си. Освен това то е зле проектирано, не отговаря на съвременните норми и често е територия на конфликти между пешеходци и велосипедисти.

Предвидените велосипедни трасета по протежението на бул. „Сливница” и връзката от пл. „Сточна гара” с Централните софийски гробища биха подобрили като цяло свързаността на района. За да работят посочените връзки ефективно обаче, те следва да се свържат с вече изградената  велосипедна мрежа на града.

Трасето на т. нар. „Зелен ринг” на София със своите пешеходни и велосипедни части преминава по проект през територията на район „Сердика”.  Изграждането му качествено би подпомогнало свързаността на кварталите „Орландовци” и „Бенковски” със съседните територии, както и интегрирането на северните части на района, преодолявайки донякъде негативите на тежката инфраструктура, преминаваща през него. Реализацията на този проект е все още в начална фаза.

Районът има потенциал да играе ролята на свързващо звено за велосипеден туризъм в полите на Стара планина, както и за развитието на поклоннически и културен туризъм.  Освен природни забележителности в него се намират и много от обектите на софийската „Мала Света гора”.

Пешеходна мрежа

Пешеходната мрежа в зоните южно от Централна жп гара София, както и в кварталите „Орландовци” и „Бенковски” е с добра гъстота, но районът се откроява с редица инфраструктурни делители – големи градски булеварди и жп линии, които възпрепятстват цялостната пешеходна достъпност. Въпреки близостта си до градския център кварталите, намиращи се северно от Централните софийски гробища, са откъснати от града и пешеходното придвижване от тях до предгаровия площад е затруднено. Това е валидно и за свързаността на останалите жилищни територии в района със съседните им квартали. Зоната на надлез „Надежда”, площад „Сточна гара”, поречието на Владайска река и бул. „Сливница”, ул. „Скопие” и всички отсечки на жп инфраструктура са значителни препятствия за пешеходното преминаване, което на метса  е практически невъзможно. Подобряване на качеството и сигурността на пешеходното движение в района е ключово за интегрирането на отделните му части, както и за свързаността му с останалите части на града.

Социална и здравна инфраструктура и обслужване

Районът концентрира почти всички налични социални услуги в зоната на източната част на кв. „Банишора”, което не отговаря на концентрацията на лицата, подлежащи на различни видове подкрепа, тъй като те се намират главно в другите жилищни части на територията. Южно от жп ареала това не е значително препятствие предвид относително добрата транспортна свързаност на тези територии. За кварталите „Орландовци” и „Бенковски” обаче, където са разкрити общо 3 социални услуги, достъпът до южните територии не е така непосредствен и хората изпитват затруднение да се възползват от социалните услуги, намиращи се в тях.

Социални услуги

В района няма липса на детски заведения, а пешеходната достъпност от жилищата до тях е много добра.

За 2023 г. делът на неприетите деца в детски ясли и градини е изключително нисък, особено в сравнение с други части на града. Броят на кандидатстващите е близък до този на обявените свободни места. Единствено в кв. „Банишора” има неприети деца. 

Предвид мащабните жилищни проекти на границата с ж. к. „Фондови жилища” е добре да се изследва потенциалът за ръст на населението във възрастовата група 0-14 годишни. в тази част на района, за да може да се планира изпреварващо разкриване на допълнителни места за най-малките.

Образование

В района няма особена концентрация на обекти на образованието, за сметка на това достъпността до съществуващите такива  е изключително добра. В района и особено в кварталите „Драз махала” и „Орландовци” се забелязва тенденция на слабото представяне на учениците от 4-ти и 7-ми клас на Националното външно оценяване по български език и литература. Това говори за необходимост от  целенасочена и интензивна работа с учениците в района за подобряване качеството и резултатите от образованието им.

Здравеопазване

Над 15% от населението на района е с прекъснати здравноосигурителни права, което е относително висок процент, но все пак не отговаря на липсата на здравни услуги. В целия район е на разположение само един диагностично консултативен център (ДКЦ). Това оставя значителен дял от населението без базово здравно обслужване. В допълнение обслужващите здравни обекти като аптеки, оптики и др. почти липсват в зоната отвъд Централна железопътна гара София.  

Забележителна за района е концентрацията на здравни обекти южно от жп ареала. Тук се намират Втора Многопрофилна Болница за Активно Лечение (Втора МБАЛ) – София, МБАЛ „Княгиня Клементина“, Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания, Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III“, Национален център по клинична и трансфузионна хематология и др. Тази концентрация на здравни заведения предполага и изисква повишена грижа за средата и достъпността до и около тях. Това е зона, в която пешеходната и транспортната достъпност и качеството на околната и градската среда се сблъскват с темата за здравеопазването – две теми от изключително значение за населението. 

Културна инфраструктура, културно наследство и идентичност

По отношение на културната инфраструктура районът разполага с ограничен брой културни обекти, което не е необичайно за периферни на градския център територии. Съществуващите обекти имат значителен потенциал да развиват по-активно своята дейност и да привлекат по-голямо внимание от страна на гражданите. Материалната база на повечето публични обекти е в незадоволително състояние.

От 6-те регистрирани в района читалища 5 развиват библиотечна дейност. Евентуално партньорство със Столична библиотека би спомогнало за поддържането и развитието на тези културни центрове. 

По отношение на културното наследство и идентичност районът е изключително богат. В него се намират редица единични и групови културни обекти. Най-съществена е концентрацията им в южната част на района. В зоната на „Лъвов мост”, главна връзка на район „Сердика” с центъра на града, се преплитат първа и четвърта зони на археологическия и исторически резерват „Сердика-Средец”, както и груповите обекти на зоната на старите пазарища и археологичният ансамбъл по бул. „Мария Луиза”. Част от района е и един от най-старите софийски квартали – квартал „Банишора”. В посока към Централна жп гара София са разположени трамвайното депо „Клокотница”, столичната митница, редица публични, жилищни, търговски и обществени сгради. Павираните улици и историческото озеленяване на територията на предгаровия площад пазят историята на някогашния изглед на тази зона.  

Зоната е известна с редица исторически за здравеопазването места и сгради. И до днес съществуват някогашният „Майчин дом”, днес “Национален център по трансфузионна хематология”, открит в далечната 1903 г. със спомоществователство на княгиня Мария Луиза. Тук е и къщата, в която е живяла Райна Княгиня, първата дипломирана българска акушерка, а близо до затвора е болничната сграда на някогашния противочумен институт, днес част от „Национален център по заразни и паразитни болести”. Някога съществувалата международна католическа болница, днес МБАЛ „Княгиня Клементина”, е родното място на Симеон Сакскобургготски.

Един от най-значимите групови обекти на градинското и парково изкуство в района е Национален мемориален комплекс „Централни софийски гробища“ с ансамбли Английските, Немските, Френско-италианските, Румънските, Сръбските и Руските военни, като на територията му почиват и безчет бележити писатели, музиканти, учени, общественици, политици и много други. Значимите личности в гробищния парк са почетени и чрез онлайн карта, която посочва местоположението на гробните им места в рамките на гробището. Осезаема е необходимостта от подобряване на грижата за комплекса на гробищния парк, така че да отговаря на неговата културна стойност и обществена значимост. Възможно е включването на гробищният парк “Централни софийски гробища” в мрежата от исторически европейски гробищни паркове.

Друга отличима група обекти с културно историческа и архитектурно-строителна стойност е тази на производствените сгради и сградите на техническата инфраструктура. Относително скоро комплексът на месокомбинат “Родопа” е предложен за недвижима културна ценност. Зоните на НПЗ  „Военна рампа” и НПЗ „Хаджи Димитър” имат значителен неизползван потенциал за алтернативен, познавателен и архитектурен туризъм. Любопитни връзки през територията и времето могат да се проследят като се акцентира на сградите на някогашната зеленчукова борса на бул. „Сливница” и ул. „Христо Ботев”, мястото на разрушената в годините пивоварна фабрика „Люлин” на ул. „Антим I” и пр. В района могат да се видят и разкажат много истории, свързани с развитието на жп мрежата, инфраструктурата, свързана с обслужването ѝ и с жилищната и социалната политика за заетите в сектора.

Район „Сердика” се откроява и със знакови обекти на архитектурата от най-новата ни история –  Централна жп гара София, хотел „Рамада”, детски градини, здравни, културни, жилищни и обществени сгради и комплекси. Това безспорно е преимущество за представяне и популяризиране на разнообразните исторически пластове, които съжителстват в София, по-конкретно в зоната на “входа” ѝ.

Районът е известен и с небезисвестния Централен софийски затвор, чиято културна, историческа и архитектурно-строителна стойност бива оценена и той вече има статут на недвижима културна ценност. 

Схемата на териториите с характерни селищни структури и културни пейзажи разглежда културния ресурс на района отвъд идентифицираните обекти недвижима културна ценност. Като ценни селищни структури са посочени кв. „Орландовци”, „Драз махала” и ж. к. „Фондови жилища”. Те отразяват различни типологии и подходи към жилищната среда. Към тези територии са добавени и характерните за района зелени участъци. Те надграждат мрежата на обекти на зелената система и историческо озеленяване и предоставят специфични оси на движение и изгледни места. Също така акцентират върху локални зони с повишено обществено значение, а в някои случаи и подсказват бъдещи връзки между отделните части на територията. 

Въздух

Местоположението на район „Сердика” го поставя в относително добра позиция по отношение на качество на въздуха. Наклонът на терена от двете страни на ул. „Опълченска” не предполага задържане на газове и северната част над бул. „Сливница” се откроява с относително добри показатели.

Води

Район “Сердика” е отделен от централната градска част чрез поречието на река „Владайска”, устроена в широк открит канал, който разделя бул. „Сливница”. За съжаление в тази част реката е трудно достъпна и се явява силен разделител на територията в следствие на изключително малкото възможности за пешеходно пресичане в направление север – юг. Има голям потенциал за превръщането на Владайска река в линеен парк. Поречието оформя и съществен дял от източната граница на района, като за голяма част от продължението ѝ са установени устройствени и/ или имотни проблеми. През голяма част от района протича река „Суходолска”, която също не е оптимално интегрирана, но е налице потенциал за по-добро устройване и управление на поречието и прилежащите му територии. Следва да се гарантира и покритие на индустриалните територии с услугата пречистване на отпадни води, тъй като поречието е в потенциален риск от влошаване на екологичните показатели.

Почви

В район „Сердика” установените и потенциални замърсявания на почвите са значителни. Концентрирани са основно в НПЗ „Военна рампа”, както и в НПЗ „Хаджи Димитър” и НПЗ „Илиянци”, които влизат частично в територията на района. За подобряване на качеството на почвата в тези участъци са необходими дългосрочни споделени както от предприятията в съответните зони, така и от публичните субекти с контролни и регулиращи функции усилия.

Различна степен на запечатаност на почвите варира от силно уплътнените квартали на предгаровия площад и индустриалните зони до почти незапечатаните терени на зелените обекти и територията вън от строителната граница на София. Предвид характерните за последните години обилни и чести извалявания осигуряването на оптимално оттичане на дъждовната вода, особено предвид равнинния характер на територията в бизост до поречия, е от съществено значение за намаляването на риска от материални, екологични и други щети.

Зелена система

„Сердика” не се откроява като район с богато озеленяване и добро местоположение спрямо големите градски паркове. За голяма част от ж. к. „Банишора” и ж. к. „Фондови жилища” всекидневният достъп до зеленина се гарантира единствено от озеленяването в междублоковите пространства. В зоната на предгаровия площад са разположени градините „Майчин дом” и „Алжир“, които се явяват единствените зелени площи за широко обществено ползване за цялата зона, намираща се  южно от жп ареала. В „Драз махала” жителите могат да разчитат единствено на озеленяването в рамките на собствените си домове. 

Квартал „Орландовци” се обслужва от частично реализирания парк „Братска могила”, а за целия квартал „Бенковски” са налични само няколко озеленени ивици, имащи по-скоро характер на защитно озеленяване. За жилищните територии, с предимно еднофамилни и малки жилищни сгради, това оскъдно озеленяване е често аргументирано с наличието на зелени частни дворове и по-ниската гъстота на населението. Въпреки това и за двата квартала Общият Устройствен План (ОУП) е предвидил територии за развитие на зелената система съобразно ключовото им местоположение и необходимостта да се осигури качествена среда за отдих на живущите и да се намали негативното въздействие на индустриалните територии. Благоустройството на тази зона от района е силно подценено и голяма част от предвидените публични мероприятия не е реализирана. По-активни действия в посока облагородяване на тези квартали могат както да повишат качеството на живот на обитателите му, така и да подпомогнат включването му към трасето на културни и природни коридори.