Факти за район “Подуяне”

Районът се характеризира с голямо разнообразие на квартали, както по отношение на типология и застрояване, така и по функционалност. В “Подуяне” има както жилищни, така и индустриални зони. Районът се състои от квартали със смесено застрояване (високи панелни и ЕПК сгради и ниски къщи) – ж.к. “Сухата река”, ж.к. “Хаджи Димитър” и кв. “Стефан Караджа”, от друга страна ж.к. “Левски” (В и Г) са новопланирани квартали с изцяло високо панелно строителство, а старият квартал “Васил Левски” е изцяло с ниско застрояване от еднофамилни къщи. Квартал “Малашевци” е нежилищна зона с предимно обслужващи функции. Квартал “Подуяне“ е естествено свързан със “Сухата река“ разположен около жп ареал “Подуяне”. Бул. „Владимир Вазов“, който минава по протежението на Перловска река, разделя района на две части – северозападна и югоизточна. Северозападната част обхваща ж.к. “Хаджи Димитър“, ж.к. “Стефан Караджа“, кв. “Малашевци“ и ж.к. “Левски-Г“, а югоизточната съответно кварталите “Подуяне“, ж.к. “Сухата река“, кв. “Васил Левски“ и ж.к. “Левски-В“. Район „Подуяне” граничи с четири разнородни района – “Сердика”, “Кремиковци”, “Слатина” и “Оборище”.

От демографска гледна точка район “Подуяне” се характеризира с един от най-високите дялове на жители в трудоспособна възраст – 63,3%

Гъстотата на население най-висока в жилищните комплекси “Сухата река”, “Хаджи Димитър”, “Стефан Караджа“, както и в ж.к. “Левски-Г и В”, въпреки че там е по-ниска, поради все още неусвоената изцяло територия. 

В  ж.к. “Хаджи Димитър” има както висока гъстота на населението, така и висока плътност на застрояване. За разлика от “Хаджи Димитър”, в ж.к. “Сухата река” има много високи ЕПК сгради с 14 и повече етажи, което води до висока гъстота на населението, но по-ниска плътност на застрояване. Ситуацията обаче се променя с бързи темпове през последните години, покрай реализацията на трета  метролиния и изграждането на метростанция “Хаджи Димитър”. Това привлича значими инвестиции в иначе запустелите жилищни зони, основно в прилежащите територии на гара “Подуяне” и по протежението на ул. “Черковна”, където масово започва строителството на 8-10 етажни сгради. Това повишава значително плътността и интензивността на застрояване, гъстота на обитаване, а оттам и нарушаване баланса на територията. 

Икономическото състояние и концентрацията на инвестиции в район “Подуяне” е под средното за Столична община. Инвестиции в улична мрежа, с изключение на главните пътни артерии, като бул. “Владимир Вазов” и бул. “Ботевградско шосе” почти няма. Проекти свързани с “Интегрирания план за градско възстановяване и развитие” на град София (ИПГВР) на територията на район “Подуяне” няма. Като допълнение, жителите на район са най-малко удовлетворени от своите доходи в цялата община. 

Район “Подуяне” е добре обезпечен с инженерна инфраструктура. Налична е гъста и свързана водорповодна мрежа, не е силно изявен и проблемът с трасета преминаващи през частни имоти, характерно за много други райони. Единствено се наблюдава по-висока концентрация на стари етернитови тръби в границите на кв. “Васил Левски”. Също така в по-голямата си част на кв. “Малашевци” – индустрилна зона, почти няма водопроводна мрежа с изключение на няколко довеждащи и магистрални водопроводи. Положението с канализационна мрежа е същото – цялостна, свързана и изградена мрежа, с фрагментирани малки участъци на проблеми свързани със собствеността, и по-ниско обслужване в северните части на района. 

По-голямата част от район “Подуяне” е с централно отопление, като зоната на обслужване покрива почти целия район. Въпреки това абонати в най-източните и северни части на района почти няма. За сметка на това по северната граница на район “Подуяне” има прокарани главни газопроводи, като има работни проекти мрежата да достигне именно тези необслужени части на района. Това е предпоставка в същите тези квартали, които се характеризират с ниско застрояване с еднофамилни къщи, да се наблюдава висок дял на домакинства отопляващи се на твърдо гориво. 

“Подуяне” е един от примерите, в които районът  граничи с централната градска част, но същевременно е далеч (възприема се далеч) от центъра. Това се дължи на голямата физическа инфраструктурна бариера – главната жп линия изток-запад, която разделя града на южна и северна част, оставяйки центъра изцяло в южната половина. Районът е свързан с южните части на града посредством два моста – “Чавдар” и един по-малък по протежението на ул. “Черковна”. И двата моста са изцяло проектирани за автомобилен трафик и изключително неприятни, неудобни и дори опасни за пешеходци и велосипедисти. По този начин, единствените две по-кратки връзки на района с центъра биват използвани само от автомобили и градски транспорт. 

Връзка на района в западната му част с центъра е посредством кръговото на “Сточна гара”. До там обаче, градската среда е изцяло индустриална и непригодна за пешеходци и велосипедисти, а кръговото на “Сточна гара” също е допълнителна бариера. Като допълнение, в началото на бул. ”Ботевградско шосе”, на границата с район “Слатина”, има голям пътен възел, който е почти невъзможен за пешеходно преминаване. Има замислен тунел за пешеходци, но той е изоставен и неизползваем. Същото важи и за другите връзки с район “Слатина” посредством пасарелки над жп трасето, почти всички от които са стари, амортизирани и неудобни. Изключение прави само тази при жп спирка “Подуяне – разпределителна”, но от страната на район “Подуяне” тя буквално свършва в нищото.

Много е важно всички тези съществуващи връзки и други допълнителни да бъдат съобразени изцяло с алтернативната мобилност на пешеходството и велосипеда. В тази връзка жп гара “Подуяне” трябва задължително да се превърне в притегателен свързващ елемент, публично пространтво, което да привлича хора, да прокарва пътникопотоци, но и да е транспортен хъб. Към момента, дори след своя основен ремонт, преминаването от едната страна на линията към другата е почти невъзможно или най-малкото трудно и некомфортно. 

Като допълнение, вече споменатото разделение на района на две части от големия бул. “Владимир Вазов”, създава вътрешна сегрегация в района. Важно е ефектът от тази физическа бариера да бъде минимизиран, посредством по-доброто интегриране на пешеходния и велосипедния транспорт и повече пресичания. Към момента пешеходните пресичания са единствено там, където има и автомобилни, като средното разстояние между тях е голямо – около 400 м. 

Градският транспорт в някои части на района е доста добре развит, но в периферните части – не чак толкова. Ж.к. “Хаджи Димитър” и ж.к. “Сухата река” са обслужвани от няколко тролейбусни и автобусни линии, а отскоро и от метро, чрез метростанция “Хаджи Димитър”. По-периферните части на същите тези квартали са по-слабо обслужени, докато територията покрай метростанцията и кръстовището на ул. “Тодорини кукли” и бул. “Владимир Вазов” са наситени с транспорт и имат добра връзка с центъра и други части на града. Въпреки географската близост на район “Подуяне” до летище София и районите “Слатина” и “Искър”, между тях липсва директна връзка с градски транспорт, което налага обикаляне през центъра и значително удължава времето за пътуване. За подобряване на връзките на изток и север, съответно към район “Кремиковци” и район “Сердика”, е нужно намаляване на интервалите на автобусни линии 78, 90 и 100. Необохдима е оптимизация на маршутната система, така че връзките между отделните линии и достъпа до всички съседни квартали да бъде много по-лесен. Настоящото изграждане на продължението на метролиния 3 към ж.к. “Левски” Г и В допълнително ще подобри обслужеността на района. Важно е обаче да се обърне внимание и на съществуващото скоростно трамвайно трасе по протежението на бул. “Ботевградско шосе”. То е ключва връзка на района с центъра на града, която обаче има нужда от подмяна на подвижния състав и оптимизация, както и от подобряване на достъпността и качеството на спирките. 

От гледна точка на алтернативи, през района преминава главната жп линия водеща на запад до Централна гара, а на изток към кв. “Дружба”, с. Казичене, както и гр. Елин Пелин. Част от тази инфраструктура са и жп гара “Подуяне” и спирка “Подуяне – разпределителна”, които при подходящо интегриране в градската среда и надграждане на градския транспорт с вътрешно-градска железница и регионални връзки, биха повишили достъпността до района значително. Тъй като към момента липсва уреден и безопасен пешеходен достъп от район “Подуяне” до гара “Подуяне”, е необходимо изграждане на удобна пешеходна връзка между гарата и ул. “Екатерина Симидчийска” в бързо разрастващия се кв. “Суха река – запад”.

Относно велосипедния транспорт, на територията на район “Подуяне” има само едно реализирано велосипедно трасе, в единия край на бул. “Ботевградско шосе”, което по никакъв начин не е свързано с други части от велосипедната мрежа. За да бъде свързан районът с останалата част на София са нужни велосипедни пресичания на големи градски делители – жп линията София-Пловдив и бул. “Данаил Николаев”. В Плана за устойчива градска мобилност до 2025 г. е предвидена връзка със съществуващата велоалея по бул. “Дондуков” през моста “Чавдар”. Връзки с велоалеята по бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” биха били възможни чрез изградения, но недовършен тунел до пътния възел на бул. “Ботевградско шосе”, както и чрез нов пешеходен и вело мост на запад от ул. “Черковна”. Важно е изграждането и на вътрешноквартални връзки в направление север-юг, като една от тези връзки може да се осъществи от “Зеления ринг” по протежението на ул. “Витиня”. 

Разликата в концентрацията на услуги между различните квартали на района се наблюдава и в социалната сфера. Концентрацията на обекти на здравната и образователната инфраструктури е много по-висока в ж.к. ”Хаджи Димитър” и ж.к. “Сухата река”, което е в синхрон с високата гъстота на населението в тези квартали. В района има 2 ДКЦ-та: 23-та и 18-а поликлиники, съответно разположени в два от горепосочените квартали. В района има над 10 училища, както и над 10 детски градини. Въпреки това добро планиране и разпределение на обектите на социалната инфраструктура, те вече не са достатъчни за нарастващия брой жители на района. Динамиката на хаотично строителство и инвестиционен натиск, особено покрай новите метростанции, водят до дисбаланс на територията, тъй като идват нови жители, но няма новоизградени нови обекти на социалната инфраструктура. 

Район “Подуяне” се характеризира с едни от най-високите показатели по отношение на “концентрация на социални услуги”, “концентрация на деца подпомагани по ЗСПД” както и “концентрация на население на 15 г., което получава социални помощи от АСП”. Това показва, че в района има немалко социално слаби семейства и че са необходими усилия, които да им помогнат да надскочат социалното подпомагане, което получават.

Концентрацията на културна инфраструктура е сравнително ниска в район “Подуяне”, но лесният и бърз достъп на някои от кварталите до Централната градска част компенсира до известна степен този дефицит. Това отново важи предимно за териториите в близост до метростанция “Хаджи Димитър”, тъй като по-периферните квартали в района, са с още по-ниска концентрация, а в същото време с много по-труден достъп до центъра на града. 

Както и в други райони, изградената вече мрежа от читалища също успява да допринесе за културното разннобразие и динамика в района. На територията на район “Подуяне” има 6 читалища, предоставящи различни школи и кръжоци по танци, театрално изкуство, хорове, езикови школи, библиотечна дейност и др. 

В района има висока концентрация на азотни диоксиди, чийто източник са основно автомобилите. На изток, към периферните квартали, трафикът намалява, намаляват съответно и газовете. Особена концентрация се наблюдава около пресечната точка на бул. “Владимир Вазов” и ул. “Тодорини кукли”, съответно обхващащ ж.к. “Сухата река” и ж.к. “Хаджи Димитър”. 

Относно фините прахови частици, нормите за района също са завишени, като най-замърсените места са същите квартали, в които има и превишаване на нормата за азотните диоксиди. По-високият трафик в тази част, както и нерегламентираното паркиране в зелени площи са причина за запрашеността в района. 

Освен замърсяването на въздуха, в части от района се наблюдават и значими превишения на шумовото замърсяване. Това важи основно за ж.к. ”Сухата река”, над и покрай който преминава въздушният коридор за кацане на самолетите, главната жп линия, както и главни пътни артерии като бул. “Ботевградско шосе” и бул. “Владимир Вазов”. Има много мерки, които могат да бъдат приложени с цел минимизиране на това негативно въздействие, особено от наземния транспорт, но такива на са предприети до момента. 

През района протичат три реки – Перловска, която преминава през “Южен парк”, бул. “Евлоги Георгиев”, след което минава по протежението на бул. “Владимир Вазов” разделяйки района на две части, река Слатинска и граничната река “Владайска”. И трите реки, както в повечето други части на столицата, в по-голямата си част са или покрити или са превърнати в бетонови канали. За разлика от много други райони, в “Подуяне” почти не се наблюдават устройствени проблеми, свързани основно с вида собственост на част от трасетата на реките. Реките като природен ресурс имат потенциала, както и в много други квартали, да се превърнат от физическа неугледна инфраструктурна бариера, в притегателно природно място за спорт и отдих. Пример за потенциала е именно идейният проект за “Зеления ринг” по протежението на част от реките в София и стари жп трасета.

От гледна точка на зелената система на територията на район “Подуяне” има един реализиран парк “Герена”. Това е не само единственият реализиран, но и единственият планиран градски парк в района. Това е проблем, имайки предвид, че парк “Герена” не е толкова голям. Всичко друго са или малки квартални градини или междублокови пространства. Нито ж.к. “Хаджи Димитър”, нито ж.к. “Левски Г и В” имат свой квартален парк. Част от живущите близо до центъра, могат да се възползват от прилежащия парк “Заимов”, но това не е достатъчно. 

Именно за това трябва да се акцентира върху малки локални градини, междублокови пространства, реките като място за рекреация, трансформацията на стари индустриални и инфраструктурни обекти и пространства, както и подобрен достъп до центъра.