Факти за район “Овча купел”

Район “Овча купел” се нарежда на седмо място по площ с около 42 кв.км. и на дванадесет място по брой население в Столична община, като по данни от преброяването на НСИ от края на 2021 г. в района живеят близо 57 хил. души.

От демографска гледна точка район “Овча купел” се намира на средна позиция  по отношение на жителите под трудоспособна възраст –  населението не е застаряващо, но и не се подмладява значително, като 16,2% от населението са деца. Най-голям процент на населението под трудоспособна възраст, около 20%, живее в квартала между стария кв. “Овча купел” и жилищния комплекс до ул. “Монтевидео” и Околовръстното шосе, който през последните години се уплътнява с ново строителство. Във всеки квартал населението в трудоспособна възраст е около 70%, с лек превес на кварталите в рамките на Околовръстното шосе, а по-застаряващо е населението в с. Мало Бучино и вилната зона на “Горна баня”. Очаквано, гъстотата на население е най-висока в жилищния комплекс, но е далеч от високите стойности на други комплекси като “Младост” и “Люлин” и по-централни квартали.

Плътността и интензивността на застрояване са също с ниски стойности спрямо други части на града. Интересното е, че кв. “Горна баня” е с по-висока брутна плътност – 13.6%, спрямо  ж.к. “Овча купел”  – 11%. 

Районът включва предимно квартали (някогашни села), при които ниският характер на застрояване се запазва. Единственото изключение е ж.к. “Овча купел”, в който преобладаваща етажност е над 7 етажа, подобно на други столични жилищни комплекси, докато всички останали квартали в района попадат в категорията под 3 етажа. От гледна точка на издадените разрешения за строеж, район “Овча купел” се нарежда сред първенците на Столична община. Районът е 6-и с издадени 211 разрешения след 2010 г. Разглеждайки на ниво квартали – “Овча купел – север”, част от стария квартал, концентрира повечето разрешения за строеж, в които се уплътнява територията. Следват вилната зона и кварталът на “Горна баня”.

Концентрацията на публични инвестиции в район “Овча купел” е една от ниските за Столична община. Основните улици от първостепенната улична мрежа, които се отличават, са “Монтевидео”, ремонтирана в цялата си дължина от Околовръстното шосе до бул. “Линкълн”, както и бул. “Овча купел”. Проектите, свързани с Общинската програма за развитие (ОПР), също са малко на брой. 

Район “Овча купел” е добре обезпечен с инженерна инфраструктура. Налична е гъста и добре свързана водорповодна мрежа, не е силно изявен и проблемът с трасета, преминаващи през частни имоти, характерен за много други райони. Наблюдава се по-висока концентрация на стари етернитови тръби в границите на кв. “Овча купел – север”, “Овча купел – юг” и вилната зона на “Горна баня”. Сериозен дял от собствеността на имотите, през които преминава  водопроводната мрежа в ж.к. “Овча купел”, е частна, което представлява проблем за района.

Що се отнася до канализационната мрежа, проблемът със собствеността на имотите, през които тя преминава, е с по-малки мащаби спрямо този с водопроводната. От гледна точка на изградеността, най-сериозна липса на канализация се наблюдава във вилната зона на “Горна баня”.  Поради вида на тази територия не се и очаква тя да бъде обслужена от централизирана канализация.  

Ж.к. “Овча купел” и частта от “Овча купел – север”, която също е наситена с многофамилни жилищни сгради, са единствените квартали от района, обслужени от централно отопление. По-старата южна част на района и кварталите извън Околовръстния път, състоящи се предимно от нискоетажни сгради, не са обхванати от Топлофикация. За тях не се и предвиждат разширения на мрежата и включването им. Добър знак е, че за тази територия  има развита газопреностна мрежа, която може да замести централното отопление и да се използва за алтернатива на използването на твърди горива. Газопреносната мрежа обхваща дори и в. з. “Горна баня” и части от кв. “Суходол”, но все още не е придобила широка популярност и ползваемост. Липсата на централно отопление обаче е сериозна предпоставка за високия дял на домакинства, отопляващи се на твърдо гориво. Това се наблюдава дори и за кварталите с развита инфраструктура на централно отопление.

Транспортната свързаност на район “Овча купел” не е от най-добрите в столицата. През района преминава Околовръстното шосе, но в този участък то не е изградено в пълен габарит. Неговото разширение е последното останало, за да се завърши изцяло магистралният ринг около столицата. Това трасе е трудно за проектиране и изпълнение, понеже преминава през урбанизираната среда на старите части на “Овча купел” и “Горна баня”, които са съществували като селища преди да станат част от София. 

Бул. “Линкълн” е основната връзка с останалата част от компактния град и концентрира значителен трафик. Чрез него се прави връзка с бул. “Овча купел”, който впоследствие преминава в третия градски ринг – бул.“Тодор Каблешков” към южните квартали на София и бул. “Никола Мушанов” на север към центъра на града. Бул. “Житница” е друга ключова връзка с останалата първостепенна улична мрежа. 

В Общия устройствен план е предвидена връзка между “Овча купел” и “Люлин”. Това е т.нар. “Западна тангента”. Нейната реализация за момента е по-скоро далечна цел, като проектната готовност е по-висока единствено за отсечката, започваща от кръстовището на булевардите “Линкълн” и “Монтевидео” и продължава до ул. “Суходолска”.

Третата линия на метрото позволява бърз достъп до центъра на града и връзка с другите части на града. Последната станция е в “Горна баня” и е създадена интеграция с ЖП гарата за интермодалност с регионалния ЖП транспорт. За съжаление прекачването между влак и метро не е направено по възможно най-лесния начин. Замисленият като скоростен трамвай 5 преминава по границата на района и е друга ключова линия на обществения транспорт, която обслужва района. Релсовият път по това трасе се нуждае от ремонт и това забавя значително скоростта на трамваите – средната им скорост на движение е едва 14 км/ч. Повечето линии на автобусния транспорт преминават предимно по бул. “Линкълн”, което беше причина вътрешната част на района да е сравнително изолирана преди пускането на третата линия на метрото. Автобусна линия 73 е една от наскоро разширените, която осъществява по-директна връзка с близките квартали, но и с Цариградско шосе, свързвайки западната и източната част на южна София.

Относно велосипедното придвижване, най-съществената инфраструктура е велоалеята по бул. “Цар Борис III”. Тя прави директна връзка с центъра и е една от малкото в града, при която са обозначени преминаванията през кръстовищата. Друго трасе е велолентата е тази по бул. “Овча купел” и “Мушанов”, която е изключително опасна за ползване и съответно избягвана от велосипедистите. Причината за това е, че булевардът е един от скоростните, а лентата е разчертана единствено с боя на пътното платно. Липсват мерки за разделение на двата потока и за защита на по-уязвимите участници в движението. По бул. “Монтевидео” също е начертана велолента, но тя отново не е безопасна, както и не е свързана с останалата част велосипедната мрежа.

От гледна точка на пешеходно движение, наличието на големи булеварди със значителни автомобилни потоци и без достатъчен габарит на тротоарите не насърчава ходенето пеша. Уличната мрежа, а с това и пешеходната, е фрагментирана и недобре свързана между ж.к. “Овча купел” и старите квартали на района, което прави неудобно придвижването дори вътре в района. 

Околовръстното шосе представлява сериозен разделител на кварталите намиращи се от двете му страни, като по този начин стимулира използването на автомобили, дори и за кратки разстояния. Друг голям разделител е ЖП линията София – Перник, която откъсва “Овча купел” от “Западен парк” – най-близкия до района от големите паркове.

Различните квартали не се различават значително в концентрацията на услуги в социалната сфера, които са сравнително равномерно разпределени. Концентрацията на обекти на здравната инфраструктура е малко по-висока в ж.к. “Овча купел”, а детските градини и ясли пък са повече в “Овча купел – север”. Дефицитът на места в яслите и детските градини в района продължава да е висок.

Културните обекти са изключително слабо представени в района, където има 4 библиотеки и 1 галерия. На територията на района няма кино, музей или културен център. Налични са 4 читалища, които включват разнообразни школи – езикова, театрална, танцова и други дейности, насочени към местните общности.

Важна характеристика за качеството на живот във всеки район е и качеството на атмосферния въздух. Тъй като основната посока на ветровете в София е от северозапад на югоизток,  районът се намира в сравнително добра позиция – в западния край на града, и съответно през него не преминава замърсената от града въздушна маса. В източните части на района обаче качеството на въздуха се влошава, където се наблюдава по-висока концентрация на азотни оксиди, чийто източник са основно автомобилите. Основната концентрация на този замърсител се забелязва по граничните и намиращи се в близост до района по-големи пътни артерии – бул. “Цар Борис III”, бул. “Гоце Делчев” и бул. “Тодор Каблешков”.

Около кв. “Суходол”, кв. “Овча купел – юг” и цялостно покрай Околовръстното шосе се наблюдават превишения на нормата за фини прахови частици от източници на транспорта и битовото отопление. Това е резултат от комбинацията между тежкия автомобилен трафик и нискоетажния характер на тези квартали, които разчитат предимно на твърдо гориво за отопление.

През района преминава река “Владайска”, която, както в повечето други части на столицата, е превърната в бетонов канал. В този район също се наблюдават значителни устройствени проблеми, свързани основно с вида собственост на част от трасетата на притоците на река “Владайска”, докато трасето, през което преминава основната река е сравнително безпроблемно. София разполага с няколко реки, преминаващи през и свързващи различни квартали, които могат да бъдат превърнати в мрежа от линейни паркове, служейки както за спорт и отдих, така и за бързи пешеходни и велосипедни връзки. Нашите партньори от инициативата “Реките на града” работят по тази кауза вече няколко години.

Зелената система на територията на район “Овча купел” е изключително оскъдна. През района обаче преминава един от замислените зелени клинове от Витоша към София – този покрай река “Владайска”. Това показва, че нейният потенциал като важен елемент от зелената система е припознат, а оползотворяването му – още по-съществено. Освен реката и нейните притоци от значение са и междублоковите пространства, които от места за незаконно паркиране могат да бъдат превърнати в малки локални градини.