Факти за район “Нови Искър”

От демографска гледна точка район „Нови Искър” се характеризира с нисък дял на населението под трудоспособна възраст – децата са едва 14.4% от общия брой на жителите на района. Поради неговата селищна структура в района преобладава ниско строителство (до 3 етажа) от предимно еднофамилни къщи, ниска плътност на застрояване, и много ниска гъстота на населението. 

В район „Нови Искър”, като типичен периферен район с малобройно население, публичните инвестиции са малко. Наблюдават се единични изолирани проекти, засягащи най-вече уличната мрежа, няколко проекта по Общински план за развитие (ОПР) и нито един проект по Интегриран план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) от 2014 г. 

Почти всички населени места в района са водоснабдени. Впечатление прави високият дял на стара водопроводна мрежа, изградена от етернит. Част от водопроводната мрежа, особено довеждащите и магистрални водопроводи, преминава през частни имоти. Това е сериозен проблем, тъй като е пречка пред обслужването и поддръжката на тази инфраструктура. При авария или планов ремонт се налага частният собственик да позволи достъп до имота, което от своя страна затруднява и дори поставя под риск ремонта.

Много от населените места в района нямат истинска канализация. Обитателите по принцип използват септични ями, но все по-често и сами изграждат канали, които отвеждат водата в дерета. Разбира се, тази практика със самоизградените канали е незаконна и непрепоръчителна. 

През последните години в района са направени все пак някакви инвестиции в изграждането на канализация. Те обаче са предимно в град Нови Искър.

Централно отопление няма в нито една част от района. Жителите му масово се отопляват на пелети, твърдо гориво и газьол/ пропан бутан, което замърсява въздуха. В района е изградена газопроводна връзка, достигаща град Нови Искър. Създадени са вече работни проекти за разширяване на газопроводната мрежа в района, планиращи тя да обхване целия град Нови Искър плюс село Мировяне. 

През района преминава част от републиканската пътна мрежа – Северната дъга на Софийския околовръстен път (СОП). Тази отсечка, заедно с югозападната част на СОП, са единствените, които все още съществуват като двулентов път. Необходимо е да се оцени дали е нужно завършването на Северната дъга в магистрален габарит, имайки предвид вече изградената Северна скоростна тангента и бързата връзка с главните пътни артерии АМ „Европа” и АМ „Хемус”. Трябва да се отчете и фактът, че разширяването на габарита на СОП ще създаде бариера, разделяща територията на район на две. Северната дъга на СОП е по-разумно да остане трасе, обслужващо локален трафик между населените места. Фокусът на този етап трябва да падне върху изграждането на всички пътни възли, заложени по Северната скоростна тангента, както и завършването и връзката с бул. „Рожен”. 

През район „Нови Искър” преминават различни линии на градския транспорт, но те не са със задоволителна честота на придвижване, с изключение на автобус 117. Почти всички автобусни връзки са между селата и София, а тези между отделните населени места са изключение. Всичко това прави автомобилът предпочитано средство за придвижване в района.

Въпросът за велосипедната инфраструктура не е бил на дневен ред досега. Велосипедна мрежа няма, не на последно място, защото в общинските планове не са предвидени алеи в този район. За да бъде улеснени достъпът до населените места и връзката между тях, както и този до София, е важно е да бъдат изградени велосипедни трасета. Предпоставките са като широките свободни пространства, равнинен терен и ниска гъстота на застрояване са налице. 

През района преминава главната жп линия, която свързва София със северна България, както и нейното разклонение на изток към район „Кремиковци”. Част от тази инфраструктура са и жп гарите „Кумарица” и „Курило” на север и жп гарите „Кубратово”, „Световрачене”, „Негован” и „Чепинци” на изток. 

Транспортното обслужване на района може да се подобри значително, ако мрежата и разписанията на градския транспорт бъдат синхронизирани с тези на влаковете, както и разбира се, ако бъде обновена самата жп инфраструктура. Нещо повече, жп линията, разклоняваща се на изток към район „Кремиковци”, може да се използва за подобряване и засилване на транспортната и икономическа обвързаност между двата северни административни района. 

Поради своята периферна локация и разпръснато население, концентрацията на различни услуги в сферата на здравеопазването, социалната инфраструктура и образованието е значително по-ниска в района в сравнение с тази в един компактен град.  

Сходна е ситуацията и в културната сфера. В район „Нови Искър” мрежата от читалища компенсира до известна степен отдалечеността му от центъра на София, където са съсредоточени почти всички обекти на културата в СО. На територията на района има 16 читалища, 4 в град Нови Искър и по едно във всяко едно друго населено място с разнообразни активности като библиотечна дейност, танцови и езикови школи, кръжоци, школи по изкуства и др.

За разлика от другия голям район – „Панчарево”, и особено в сравнение с южните квартали на столицата, средният доход на жителите на район „Нови Искър” е един от най-ниските в Столична община – около 10% под средния доход за цяла СО. Затова не е учудващо, че във всички населени места, особено в град Нови Искър, има висока концентрация на население над 15 г., което получава помощи от Агенцията за социално подпомагане.

В район „Нови Искър” проблеми като мръсен въздух, запрашаване и подобни са слабо изразени и са свързани почти винаги с конкретни домакинства, отопляващи се на твърдо гориво. Друг фактор, оказващ негативно влияние върху качеството на въздуха, са по-големите пътни артерии в южната част на района. Евентуалното разширение на Северната дъга на СОП би задълбочило проблема, освен ако не се предприемат конкретни мерки за минимизиране на шумовото замърсяване, запрашаването и замърсяването от изгорелите газове. 

Повърхностите води са част от идентичността на район „Нови Искър”. През него преминават множество малки реки, както и река Искър, поради което има много зони в риск от наводнения. Този риск се материализира почти всяка година, напомняйки за важността и качеството на инфраструктурата. 

Район „Нови Искър” е разположен в подножието на „Стара планина”, което го нарежда сред едни от районите с най-голямо покритие на територията с висока дървесна растителност. Въпреки това обществени паркове в района почти липсват. За добрите социални връзки обаче, както и здравословното състояние, е важно и жителите на малките населени места да имат пешеходен достъп до обществени градини и паркове, различни от техните частни дворове.