Факти за район “Надежда”

Гъстотата на населението на микрорайоните на жилищните комплекси “Надежда”, “Лев Толстой” и “Свобода” е около 200 жители на хектар, което е типично за жилищните комплекси в столицата. Най-висока е в ж.к. “Лев Толстой” с 249 души на хектар, а най-ниска е в кв. “Требич” с едва 6 души на хектар. Останалите нискоетажни квартали също са със значително по-ниска гъстота спрямо жилищните комплекси. За сметка на това, в тях се наблюдава по-висок дял на по-младо население. Кв. “Требич” е с най-висок дял на жители под трудоспособна възраст – почти 15.8 % от населението му са деца под 14 г. Следван е от кв. “Триъгълника” с 15.5% и “Илиянци” с 15%. Кварталите на жилищните комплекси са с по-малък дял население под 14 г., но не изостават значително – около 13%. Най-много хора над 65 г. – около 18% от населението на квартала, са в “Требич”. По този показател също не се наблюдава голяма разлика между кварталите.

Брутната плътност на застрояване на “Надежда-2” е около 20% и е най-висока в жилищните квартали. По-голяма стойност се забелязва в складовата зона “Илиянци – Връбница” – около 31%, което е нормално, имайки предвид типичното за такъв тип зони застрояване – едноетажно и с голяма площ. “Требич” и “Илиянци” са с плътност под 10%, а останалите квартали варират около 15%, което е в резултат на планираното изграждане на жилищните комплекси с подобни норми и баланс на територията между сгради с жилищна и такива с обществена функция, както и открити пространства за отдих и спорт. 

Спрямо преобладаващата етажност в района се открояват два микрорайона “Надежда-1” и “Надежда-3”, които попадат в най-високата категория между 7-10 етажа. Ж.к. “Лев Толстой” е в следващата категория между 4-6 етажа, а останалите ж.к. и квартали са в най-ниската – до 3 етажа. За “Илиянци” и “Требич” е разбираемо, понеже те са съставени изцяло от нискоетажни сгради. В микрорайоните “Надежда-2” и “Надежда-4” тази ниска преобладаваща етажност е резултат от множеството нискоетажни сгради построени първоначално покрай бул. “Ломско шосе” при разширението на столицата през първата половина на ХХ век. Този участък е ползван за гръбнак на построения впоследствие жилищен комплекс, като се запазва съществуващото застрояване, а многофамилните жилищни сгради се изграждат отвъд него.

Издадени разрешителни за строеж между 2010 г. и 2020 г. в район “Надежда” са 139 броя. Това го нарежда на 9-то място сред столичните райони, изпреварвайки други райони с комплексно застрояване като “Младост”, “Люлин” и “Искър”, в който се намира ж.к “Дружба”. Кварталът с най-много разрешения в района е “Надежда-2” с 46 броя, следван от “Требич” с 18. Най-малко са издадени в ж.к. “Свобода” – 4 броя.

От жителите в района около 65% са удовлетворени от своите доходи. Това го поставя в най-разпространения диапазон за столицата между 60-70%. “Надежда” надминава “Люлин”, “Искър” и североизточните райони, но изостава значително от центъра и южните райони, където се наблюдават стойности над 90% на удовлетвореност от доходите. Средният месечен доход е около 31% под средното за столицата. Цените на жилищата и наемите също са на сравнителни ниски нива – 2 пъти под най-скъпите квартали като “Иван Вазов” и “Лозенец”. 

Инвестиционните проекти в улична мрежа в района са сравнително малко на брой. В периода 2010 г. – 2017 г. е обновен надлез “Надежда”, както и ул. “Република”, която разделя “Лев Толстой” и “Надежда-2”. Наблюдава се и изключително нисък брой на реализирани проекти от Общинския план развитие (ОПР) до 2020 г. за разлика от Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР), където са изпълнени значително повече проекти. 

Инженерната инфраструктура е добре развита в район “Надежда”. Етернитовите тръби на водопроводната мрежа в комплексите са сравнително малко, като те преобладават в ж.к. “Свобода”. От нискоетажните квартали най-лошо е положението в “Илиянци” и “Требич”, а в “Триъгълника” етернитовите тръби почти изцяло отсъстват. Самата мрежа е гъста и свързана, но се наблюдава проблемът с трасета, преминаващи през частни имоти. Най-засегнати са жилищните комплекси, а най-малко – нискоетажните квартали. 

Канализационната мрежа също е изградена и свързана в по-голяма степен в комплексите – над 90%. В “Требич” е едва 50%, а в “Илиянци” е на 54%, което е често срещана ситуация за квартали и населени места с нисък характер на застрояване в Столична община. При канализационната мрежа също се наблюдават отсечки, преминаващи през частни имоти, но в много по-малка степен отколкото при водопроводната мрежа.

Относно централното отопление, жилищните комплекси са изцяло обслужени, но “Требич” и “Илиянци” не влизат в този обхват. Годишното потребление на енергия от централно топлоснабдяване в жилищни сгради за периода 2015 г. – 2017 г. е най-високо в “Надежда-2” с над 70 хил. мВч. Това повдига въпроси относно подобряването на енергийната ефективност на многофамилните сгради. Липсата на централно отопление оставя своя ефект върху нискоетажните квартали, чиито брой домакинства, отопляващи се на твърдо гориво, е по-висок. Това се отразява и на качеството на въздуха, и на по-голямата честота на превишения на средноденонощната норма на фини прахови частици 10 (ФПЧ 10).

Газопроводната мрежа в района на практика отсъства. Изграденото централно отопление я прави излишна в рамките на района, но тя може да осигури енергийна алтернатива за кварталите, в които няма ТЕЦ. 

Район “Надежда” се намира на север от основната международна ЖП линия, която преминава през страната и свързва Европа с Турция. Линията представлява сериозен физически делител, а пресичанията от района към центъра на града са едва две на брой. Най-директната и използвана връзка е тази през надлез “Надежда” и бул. “Рожен”. Другата е от ул. “Хан Кубрат” към ул. “Адам Мицкевич” и ж.к. “Люлин”. Бул. “История славянобългарска” също се използва за бърз достъп до Сточна гара заобикаляйки ЖП ареала на Централна гара от север. Бул. “Ломско шосе” и бул. “Рожен” осигуряват връзката с Околовръстния път. В Общия устройствен план е предвидено третият градски ринг да премине през района, северно от жилищния комплекс “Надежда”. Една от най-необходимите връзки за реализиране е тази от бул. “Рожен” към Северната скоростна тангента, за която има изграден пътен възел, но не и отсечка, която да се свърже със съществуващата улична мрежа.

През район “Надежда” преминава втората линия на столичния метрополитен. На негова територия са разположени три метростанции – “Хан Кубрат”, “Надежда” и “Бели Дунав”, която е на границата с район “Връбница”. 

Районът е свързан с центъра на града и с трамвайна връзка, която преминава под надлез “Надежда”. През спирка “Триъгълника” преминават 5 трамвайни линии, осигуряващи директен транспорт до центъра и югозападните части на София, както и до СПЗ Илиянци и кв. “Обеля”. Тролейбусният транспорт отсъства в района, а автобусните линии също не са силно развити, превръщайки метрото и трамваите в основните линии на градския транспорт.  

От гледна точка на велосипедна инфраструктура, районът е един от малкото свързани с центъра на града с директна връзка. Велоалеята от пл. “Лъвов мост” преминава през Централна гара и надлез “Надежда” и продължава по бул. “Ломско шосе” до ул. “Бели Дунав”. Осигуреното обособено и безопасно преминаване на тежката инфраструктура на надлеза, а и на ЖП линията, е от съществено значение за свързаността на велосипедната мрежа и ползваемостта ѝ. Състоянието на настилката обаче не е задоволително и изисква по-добра поддръжка. Пресичанията с улици също не са добре организирани, а твърде често автомобили спират върху алеята. Това е и единствената отсечка, преминаваща през района, но за нея не е създадена връзка към “Люлин” или към по-северните квартали.

Район “Надежда” е отделен от центъра на София и пешеходната връзка със съседните райони е силно затруднена. В самия жилищен комплекс обаче липсват големи инфраструктурни делители и пешеходната свързаност е на сравнително добри нива. Основната артерия, която преминава през комплекса, е бул. “Ломско шосе”. Има осигурено пресичане на терен на няколко места, но има нужда от обособяване на още няколко, имайки предвид, че на нея са разположени множество магазини, заведения и обекти на услугите и улицата служи като център с разнообразни обществени функции. ЖП линията за Видин обаче разделя жилищните от индустриалните зони и липсват преминавания, което предизвиква работещите да пътуват с колите си през надлез “Надежда”. Кварталите “Илиянци” и “Требич” остават свързани чрез бул. “Рожен”, който все още е изграден като междуградски път без възможност за спокойна активна мобилност.

Във всеки квартал има разположени по няколко здравни обекта. Най-много са в ж.к. “Свобода” – 41 броя, а кварталите “Триъгълника”, “Требич” и “Илиянци” са с по 2. Прави впечатление, че “Надежда-3” е само с 3, което е най-малката стойност спрямо другите микрорайони. Разглеждайки образователната инфраструктура, “Надежда-3” също се нарежда до нискоетажните квартали с по 1 детска градина като “Требич” и “Илиянци”, а в “Триъгълника” не е налична нито една. “Надежда-1” и “Надежда-2” са най-добре обслужените квартали, както с детски градини, така и с училища. 

На територията на район “Надежда” липсват театри, изложбени зали и музеи, но са разположени 6 читалища и един от най-големите общински културни институти – „Надежда“. Институтът е домакин на два музикални състава – Джаз формация „София“ и Симфониета „София“, а разполага и с детски център по изкуства. Той привлича ползватели от съседните квартали и райони.

В район “Надежда” качеството на въздуха е сравнително лошо. С най-високи стойности на концентрация от азотни оксиди е “Надежда-2”. Относно фините прахови частици район “Надежда” е с най-високи стойности в Столична община. Това може да се дължи на наличието на множество нискоетажни сгради, които се отопляват на твърдо гориво, както и на липсата на реален контрол на нарушителите при паркиране в зелени площи, които допринасят за разпространението на кал и прах в района. Преминаването в близост на тежка автомобилна инфраструктура със сериозен трафик също допринася за проблема. 

През района преминава река “Суходолска”, като това е един от малкото случаи, при които не се наблюдават проблеми свързани със собствеността на реката в рамките на района. Бетонното корито, в което е регулирана реката, е нарушило естествения ѝ облик и е резултат от практика за управление на реките и водите като цяло, която вече се смята за неудачна. Самата река преминава в по-голямата си част през паркова среда – парк “Горска култура” и парк “Надежда”. Това е възможност за цялостно ѝ интегриране в зелената система и използването ѝ като ключов елемент на парковата среда. 

Освен двата парка покрай реката, в район “Надежда” е разположен и парк “Северен”, който е и най-големият в района. Вътрешността на жилищния комплекс остава далеч от тези паркове, а за да могат повече хора да се възползват от тях е необходимо подобряване на пешеходните връзки. Облагородяването на междублоковите пространства също би било стъпка към осигуряването на повече места за отдих в близост до жителите.