Район „Надежда“

Последното национално преброяване от края на 2021 г. показва, че в район “Надежда” живеят почти 65 хил. души, което го нарежда на 9-то място по население в Столична община. На тази позиция се намира районът и по площ. На територията му е построен едноименният жилищен комплекс – “Надежда”, състоящ се от 4 микрорайона. Други жилищни комплекси в района са ж.к. “Лев Толстой” и ж.к. “Свобода”. Освен тях, в района се намират още три квартала, които са съставени предимно с нискоетажни жилищни сгради – “Триъгълника”, “Илиянци” и “Требич”. В района са част от две научно-производствени зони – НПЗ Илиянци – Запад и НПЗ Военна рампа – Запад, както и складовата зона “Илиянци – Връбница”. ЖП линията за Своге и Видин разделя тези НПЗ от източните им части, които се намират в съседния район “Сердика”. 

Факти за район “Надежда”

Гъстотата на населението на микрорайоните на жилищните комплекси “Надежда”, “Лев Толстой” и “Свобода” е около 200 жители на хектар, което е типично за жилищните комплекси в столицата. Най-висока е в ж.к. “Лев Толстой” с 249 души на хектар, а най-ниска е в кв. “Требич” с едва 6 души на хектар. Останалите нискоетажни квартали също са със значително по-ниска гъстота спрямо жилищните комплекси. За сметка на това, в тях се наблюдава по-висок дял на по-младо население. Кв. “Требич” е с най-висок дял на жители под трудоспособна възраст – почти 15.8 % от населението му са деца под 14 г. Следван е от кв. “Триъгълника” с 15.5% и “Илиянци” с 15%. Кварталите на жилищните комплекси са с по-малък дял население под 14 г., но не изостават значително – около 13%. Най-много хора над 65 г. – около 18% от населението на квартала, са в “Требич”. По този показател също не се наблюдава голяма разлика между кварталите.

Брутната плътност на застрояване на “Надежда-2” е около 20% и е най-висока в жилищните квартали. По-голяма стойност се забелязва в складовата зона “Илиянци – Връбница” – около 31%, което е нормално, имайки предвид типичното за такъв тип зони застрояване – едноетажно и с голяма площ. “Требич” и “Илиянци” са с плътност под 10%, а останалите квартали варират около 15%, което е в резултат на планираното изграждане на жилищните комплекси с подобни норми и баланс на територията между сгради с жилищна и такива с обществена функция, както и открити пространства за отдих и спорт. 

Спрямо преобладаващата етажност в района се открояват два микрорайона “Надежда-1” и “Надежда-3”, които попадат в най-високата категория между 7-10 етажа. Ж.к. “Лев Толстой” е в следващата категория между 4-6 етажа, а останалите ж.к. и квартали са в най-ниската – до 3 етажа. За “Илиянци” и “Требич” е разбираемо, понеже те са съставени изцяло от нискоетажни сгради. В микрорайоните “Надежда-2” и “Надежда-4” тази ниска преобладаваща етажност е резултат от множеството нискоетажни сгради построени първоначално покрай бул. “Ломско шосе” при разширението на столицата през първата половина на ХХ век. Този участък е ползван за гръбнак на построения впоследствие жилищен комплекс, като се запазва съществуващото застрояване, а многофамилните жилищни сгради се изграждат отвъд него.

Издадени разрешителни за строеж между 2010 г. и 2020 г. в район “Надежда” са 139 броя. Това го нарежда на 9-то място сред столичните райони, изпреварвайки други райони с комплексно застрояване като “Младост”, “Люлин” и “Искър”, в който се намира ж.к “Дружба”. Кварталът с най-много разрешения в района е “Надежда-2” с 46 броя, следван от “Требич” с 18. Най-малко са издадени в ж.к. “Свобода” – 4 броя.

От жителите в района около 65% са удовлетворени от своите доходи. Това го поставя в най-разпространения диапазон за столицата между 60-70%. “Надежда” надминава “Люлин”, “Искър” и североизточните райони, но изостава значително от центъра и южните райони, където се наблюдават стойности над 90% на удовлетвореност от доходите. Средният месечен доход е около 31% под средното за столицата. Цените на жилищата и наемите също са на сравнителни ниски нива – 2 пъти под най-скъпите квартали като “Иван Вазов” и “Лозенец”. 

Инвестиционните проекти в улична мрежа в района са сравнително малко на брой. В периода 2010 г. – 2017 г. е обновен надлез “Надежда”, както и ул. “Република”, която разделя “Лев Толстой” и “Надежда-2”. Наблюдава се и изключително нисък брой на реализирани проекти от Общинския план развитие (ОПР) до 2020 г. за разлика от Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР), където са изпълнени значително повече проекти. 

Инженерната инфраструктура е добре развита в район “Надежда”. Етернитовите тръби на водопроводната мрежа в комплексите са сравнително малко, като те преобладават в ж.к. “Свобода”. От нискоетажните квартали най-лошо е положението в “Илиянци” и “Требич”, а в “Триъгълника” етернитовите тръби почти изцяло отсъстват. Самата мрежа е гъста и свързана, но се наблюдава проблемът с трасета, преминаващи през частни имоти. Най-засегнати са жилищните комплекси, а най-малко – нискоетажните квартали. 

Канализационната мрежа също е изградена и свързана в по-голяма степен в комплексите – над 90%. В “Требич” е едва 50%, а в “Илиянци” е на 54%, което е често срещана ситуация за квартали и населени места с нисък характер на застрояване в Столична община. При канализационната мрежа също се наблюдават отсечки, преминаващи през частни имоти, но в много по-малка степен отколкото при водопроводната мрежа.

Относно централното отопление, жилищните комплекси са изцяло обслужени, но “Требич” и “Илиянци” не влизат в този обхват. Годишното потребление на енергия от централно топлоснабдяване в жилищни сгради за периода 2015 г. – 2017 г. е най-високо в “Надежда-2” с над 70 хил. мВч. Това повдига въпроси относно подобряването на енергийната ефективност на многофамилните сгради. Липсата на централно отопление оставя своя ефект върху нискоетажните квартали, чиито брой домакинства, отопляващи се на твърдо гориво, е по-висок. Това се отразява и на качеството на въздуха, и на по-голямата честота на превишения на средноденонощната норма на фини прахови частици 10 (ФПЧ 10).

Газопроводната мрежа в района на практика отсъства. Изграденото централно отопление я прави излишна в рамките на района, но тя може да осигури енергийна алтернатива за кварталите, в които няма ТЕЦ. 

Район “Надежда” се намира на север от основната международна ЖП линия, която преминава през страната и свързва Европа с Турция. Линията представлява сериозен физически делител, а пресичанията от района към центъра на града са едва две на брой. Най-директната и използвана връзка е тази през надлез “Надежда” и бул. “Рожен”. Другата е от ул. “Хан Кубрат” към ул. “Адам Мицкевич” и ж.к. “Люлин”. Бул. “История славянобългарска” също се използва за бърз достъп до Сточна гара заобикаляйки ЖП ареала на Централна гара от север. Бул. “Ломско шосе” и бул. “Рожен” осигуряват връзката с Околовръстния път. В Общия устройствен план е предвидено третият градски ринг да премине през района, северно от жилищния комплекс “Надежда”. Една от най-необходимите връзки за реализиране е тази от бул. “Рожен” към Северната скоростна тангента, за която има изграден пътен възел, но не и отсечка, която да се свърже със съществуващата улична мрежа.

През район “Надежда” преминава втората линия на столичния метрополитен. На негова територия са разположени три метростанции – “Хан Кубрат”, “Надежда” и “Бели Дунав”, която е на границата с район “Връбница”. 

Районът е свързан с центъра на града и с трамвайна връзка, която преминава под надлез “Надежда”. През спирка “Триъгълника” преминават 5 трамвайни линии, осигуряващи директен транспорт до центъра и югозападните части на София, както и до СПЗ Илиянци и кв. “Обеля”. Тролейбусният транспорт отсъства в района, а автобусните линии също не са силно развити, превръщайки метрото и трамваите в основните линии на градския транспорт.  

От гледна точка на велосипедна инфраструктура, районът е един от малкото свързани с центъра на града с директна връзка. Велоалеята от пл. “Лъвов мост” преминава през Централна гара и надлез “Надежда” и продължава по бул. “Ломско шосе” до ул. “Бели Дунав”. Осигуреното обособено и безопасно преминаване на тежката инфраструктура на надлеза, а и на ЖП линията, е от съществено значение за свързаността на велосипедната мрежа и ползваемостта ѝ. Състоянието на настилката обаче не е задоволително и изисква по-добра поддръжка. Пресичанията с улици също не са добре организирани, а твърде често автомобили спират върху алеята. Това е и единствената отсечка, преминаваща през района, но за нея не е създадена връзка към “Люлин” или към по-северните квартали.

Район “Надежда” е отделен от центъра на София и пешеходната връзка със съседните райони е силно затруднена. В самия жилищен комплекс обаче липсват големи инфраструктурни делители и пешеходната свързаност е на сравнително добри нива. Основната артерия, която преминава през комплекса, е бул. “Ломско шосе”. Има осигурено пресичане на терен на няколко места, но има нужда от обособяване на още няколко, имайки предвид, че на нея са разположени множество магазини, заведения и обекти на услугите и улицата служи като център с разнообразни обществени функции. ЖП линията за Видин обаче разделя жилищните от индустриалните зони и липсват преминавания, което предизвиква работещите да пътуват с колите си през надлез “Надежда”. Кварталите “Илиянци” и “Требич” остават свързани чрез бул. “Рожен”, който все още е изграден като междуградски път без възможност за спокойна активна мобилност.

Във всеки квартал има разположени по няколко здравни обекта. Най-много са в ж.к. “Свобода” – 41 броя, а кварталите “Триъгълника”, “Требич” и “Илиянци” са с по 2. Прави впечатление, че “Надежда-3” е само с 3, което е най-малката стойност спрямо другите микрорайони. Разглеждайки образователната инфраструктура, “Надежда-3” също се нарежда до нискоетажните квартали с по 1 детска градина като “Требич” и “Илиянци”, а в “Триъгълника” не е налична нито една. “Надежда-1” и “Надежда-2” са най-добре обслужените квартали, както с детски градини, така и с училища. 

На територията на район “Надежда” липсват театри, изложбени зали и музеи, но са разположени 6 читалища и един от най-големите общински културни институти – „Надежда“. Институтът е домакин на два музикални състава – Джаз формация „София“ и Симфониета „София“, а разполага и с детски център по изкуства. Той привлича ползватели от съседните квартали и райони.

В район “Надежда” качеството на въздуха е сравнително лошо. С най-високи стойности на концентрация от азотни оксиди е “Надежда-2”. Относно фините прахови частици район “Надежда” е с най-високи стойности в Столична община. Това може да се дължи на наличието на множество нискоетажни сгради, които се отопляват на твърдо гориво, както и на липсата на реален контрол на нарушителите при паркиране в зелени площи, които допринасят за разпространението на кал и прах в района. Преминаването в близост на тежка автомобилна инфраструктура със сериозен трафик също допринася за проблема. 

През района преминава река “Суходолска”, като това е един от малкото случаи, при които не се наблюдават проблеми свързани със собствеността на реката в рамките на района. Бетонното корито, в което е регулирана реката, е нарушило естествения ѝ облик и е резултат от практика за управление на реките и водите като цяло, която вече се смята за неудачна. Самата река преминава в по-голямата си част през паркова среда – парк “Горска култура” и парк “Надежда”. Това е възможност за цялостно ѝ интегриране в зелената система и използването ѝ като ключов елемент на парковата среда. 

Освен двата парка покрай реката, в район “Надежда” е разположен и парк “Северен”, който е и най-големият в района. Вътрешността на жилищния комплекс остава далеч от тези паркове, а за да могат повече хора да се възползват от тях е необходимо подобряване на пешеходните връзки. Облагородяването на междублоковите пространства също би било стъпка към осигуряването на повече места за отдих в близост до жителите.   

Aнкета

Един от начините да разберем какво вълнува жителите на различните квартали и населени места е анкетирането. С тази цел проведохме проучване на нагласите на гражданите на София за потенциала на техния квартал. Извадката на анкетата е непредставителна. Данните са събрани по метода на отзовалите се, като въпросникът е публикуван на Facebook страницата на Екипът на София и споделен от партньорски организации. До 12.03.2023 г. в проучването взеха участие 2566 граждани. 61 от тях са посочили, че живеят в район “Надежда”.

Разпределение на попълнилите анкетата по квартал:

Какъв е профилът на хората участвали в анкетата

Жените (60,7%), взели участие в анкетата, са повече от мъжете (39,3%). Почти половината от респондентите попадат във възрастовия интервал 26-35 (27,1%) и 36-45-годишни (20,3%). Повечето респонденти са с придобито висше образование (83,1%). В проучването са взели участие хора с различни доходи. Най-високи са делът на хората с доход под средната работна заплата за София (2 692 лв бруто за декември 2022 г), попадащи в интервала “801-1000 лв.” (20,0%), а също и в интервала “1001 – 1500 лв.” (13,3%). Две трети от анкетираните респонденти от район “Надежда” разполага с нетен доход под средната работна заплата за столицата. 

Повече от половината от респондентите са живели в района през целия си живот (40,0%) или през последните над 20 години (21,7%). Делът на тези, които в последните 5 години са се преместили да живеят в район “Надежда”, е 15,0%. 

Приблизително от колко години живеете в този квартал/това населено място?

Вие сте:

Моля, посочете Вашата възраст:

Коя е най-високата степен на образование, която сте придобили:

Доход:

Каква е нагласата на хората към района

Анкетираните граждани от район “Надежда” предимно заявяват, че техният квартал е “като повечето квартали в града” (54,1%), а 27,9% са склонни да твърдят, че кварталът им е дори “по-добър от средното за града”.  Така анкетираните от район “Надежда” са сред жителите на София, които намират своите квартали за по-добри от останалите части на града.

Ако трябва да сравните цялостното състояние на Вашия квартал спрямо другите квартали в града, какво бихте казали:

В последните 5 години, повече от една трета от живущите в район “Надежда”, смятат, че кварталът им се променя “към по-добро – става по-добро място за живеене”. 

Какво е Вашето цялостно впечатление –  как се променя кварталът, в който живеете, през последните 5 години?

Какви са предимствата на района

Жителите на ройон “Надежда” ценят високо достъпа до зелени пространства, най-голямото сред които – парк “Северен парк”. 

Друго основно предимство на район “Надежда” е отличната му транспортна свързаност. Жителите на района могат да се възползват от редовен и разнообразен градски транспорт, включващ метро и множество наземни линии. 

Добро е и разположението на района, който според респондентите е разположен близо до центъра.

Кои са най-големите предимства на квартала, в който живеете?

Какви са проблемите в района

Като основен проблем анкетираните от район “Надежда” посочват проблема с паркирането. Респондентите посочват, че има недостиг на места за паркиране предвид многото автомобили, както и че се паркира неправилно в зелени площи.

На второ място е посочен проблема с лошата инфраструктура – лошо състояние на улиците, липса на тротоари, лошо осветление и др.

На трето място, респондентите поставят проблема с презастрояването. В части от кварталите на район “Надежда” тече ново строителство, което жителите оценяват като “значително по-нагъсто от старото панелно строителство”.

Кои са най-големите проблеми на квартала, в който живеете?

Приоритетни теми за развитие

Аспектите за развитие на район “Надежда”, на които придават най-голяма важност жителите му, включили се в нашата анкета, са постигането на: 

  • Сигурност и безопасност в квартала
  • Поддържане на чиста среда, тротоари, градинки, пейки, площадки
  • Достъпни и привлекателни детски градини и училища
  • Обновяване и поддържане на пътната инфраструктура (настилка, отводнителни принадлежности, ограничителните системи, маркировка)
  • Подобряване на качеството на въздуха

На графиката са представени средните стойности за степента на важност на всеки от приоритетите, оценени от респондентите. Всяка средна стойност е изчислена на база на отговорите по скалата от „1-Изобщо не е важно“ до „5-Изключително важно е“, вкл. отговорите 0 – „Не подкрепям мярката“.

Анализ на социалните мрежи

Направихме и машинен анализ на това, което се споделя и харесва в най-голямата група, фокусирана върху район “Надежда” – кв. Надежда. Членовете на тази група наброяват малко над 27 000 човека. Анализът обхваща периода от средата на месец септември 2022 до средата на месец септември 2023 година. 

Сред най-често използваните изрази в групата, за една година назад, са: “Северния парк”, “сферата на образованието”, “държава професия”, “другите професии”, “ млад учител” и “млад човек”. Тези изрази показват засилен интерес към зеленото сърце на квартала, а именно Северния парк, към образователното и професионалното развитие.  

Темите, които предизвикват най-много реакции в групите, са:

Живеещите в район “Надежда” са хора, които обичат и се грижат за района си. Те оценяват високо всяко усилие или инициатива за поддръжка и разкрасяване на градската среда. В тази група хората обръщат голямо внимание и на четириногите си съжители. Те също се впечатляват както от стари, така и от нови кадри, които са запечатали емблематични моменти или красиви гледки от живота в кварталите.

Избери район за да научиш повече

Банкя

Витоша

Връбница

Възраждане

Изгрев

Илинден

Красно село

Кремиковци

Лозенец

Люлин

Младост

Нови Искър

Оборище

Овча купел

Панчарево

Подуяне

Сердика

Слатина

Средец

Студентски

Триадица

Искър

Очаквай скоро

Красна Поляна

Очаквай скоро