Район „Младост“
В район “Младост” попадат както един от най-големите жилищни комплекси в София – “Младост”, така и кварталите “Горубляне”, “Полигона”, но и индустриалните зони – “Изток” и “Горубляне”. В сравнение с останалите столични райони “Младост” заема 12-то място по площ, но със своите над 100 хил жители е на второ място по брой население в общината, непосредствено след район “Люлин”. “Младост” е сред районите с най-висок дял на децата от общия брой жители (16.3%), докато делът на възрастните хора е около средния за цялата община (21.4% от общия брой жители).
Насоки за управлението за мандат 2023-2027 г.
Насоките за управление са разработени от Екипът на София в сътрудничество с квартални активисти. В текста са описани едни от най-важните задачи, с които трябва да се занимае управлението на района. Насоките са продукт на сътрудничество и вярваме, че тяхната реализация ще бъде най-ефикасна и устойчива, ако също бъде съвместно действие между районната администрация, местните общности, местния бизнес, експертите и централната община. За много от предложените мерки е необходима децентрализация на права и ресурси от централната администрация към районите.
Среща в район “Младост”
На 19 април 2023 г. проведохме среща с жителите на район “Младост”, на която те споделиха за проблемите и възможностите, които забелязват в района.
Липсата на достатъчно места за паркиране създава ежедневно неудобство. Хората категорично заявяват, че биха използвали паркинги (подземни и надземни) срещу месечен наем, ако такива се изградят и поддържат. Друга алтернатива е публично-частно партньорство, с което да се разреши ползването на паркингите на големите вериги супермаркети и хипермаркети след работно време. Жителите на “Младост” търсят повече общински паркинги с преференциални цени за живеещите в близост и биха искали да видят зарядни станции за електромобили, защото вярват, че в обозримо бъдеще ще се увеличи потребността от такива.
Гражданите коментират некачествените настилки, нискитете бордюри и недостъпните спирки поради неправилно паркиране. Особено внимание очакват да се обърне на подобряването на достъпността за възрастни хора и родители с колички.
Общото впечатление е, че има осветление само по главни улици в района. Липсата на лесен достъп и видимост на парк “100 години София” го оставя непознат за много хора.
Гражданите биха искали да срещат повече естетически издържани решения в градската среда. Предпочитат да запазят зеленината, площадките и игрищата в междублоковите пространства и са готови са да се включат в изграждането и поддръжката им, като очакват повече стимули за облагородяване. Имат разбирането, че поддържането на прилежащите настилки около блока се споделя между общината и собствениците на апартаменти, но търсят ясните граници на това усилие.
Общността настоява за повече контрол, който да гарантира спазването на правилата за застрояване. Местните хора предлагат таксите за строителни разрешения да се увеличат и средствата да се ползват за облагородяване на средата. Въпрос, който вълнува гражданите, е постигането на баланс между частното и общественото благо и по-конкретно реституцията в реални граници.
В района има малко на брой контейнери за битови отпадъци, както и такива за разделно събиране. Биоразградимите отпадъци от пазара не се събират редовно, около контейнерите в близост до заведенията изтича мазнина, а отпадъците от фирмена дейност се изхвърлят в контейнерите, предвидени за битови отпадъци, което е незаконно.
Посочените акценти от район “Младост” са основа за последващ разговор относно решенията, за да формулираме заедно районен план за действие, който да насочи усилията на граждани и администрация към общи цели.
Факти за район “Младост”
Резултатът от горепосочените данни за площ на района и брой население са причина районът да се характеризира с по-компактна градска среда и висока гъстота на населението. Това е силно изразено в жилищните комплекси “Младост” 1, 2, 3, 4 и 1А, и по слабо в нискоетажният кв. “Горубляне”.
Въпреки големия брой и висока гъстота на населението, район “Младост” се характеризира със средна плътност на застрояване. Това е резултат от факта, че жилищните комплекси са с преобладаваща средна или висока етажност, с висок дял на ЕПЖС – Едропанелни жилищни сгради, но в същото време все още преобладават достатъчно големи отстояния и свободни площи между сградите.
Районът, типично за повечето южни територии, се характеризира с доста добро икономическо развитие, доходи на населението над средните, и повече инвестиции в сравнение с други територии на общината. В “Младост” се намира и един от най-големите бизнес паркове за Източна Европа – Бизнес парк София, което има много силен ефект върху икономическата динамика на района.
Район “Младост” е добре обезпечен с инженерна инфраструктура. Налична е гъста и свързана водорповодна мрежа, особено в големите жилищни комплекси. През последните години дори са изградени нови водопроводи в кв. Горубляне. Основен проблем на водопроводната мрежа, не само в “Младост” е, че немалка част от трасетата преминават през частни имоти, особено в новоразвиващите се части на района.
Същото важи за канализационна мрежа, като при нея по-проблемен е кв. Горубляне, където има реализирани проекти за нови трасета, но все още има територии без покритие от канализация. Отново в Горубляне, част от съществуваща канализационна мрежа е много стара и изпълнена с етернитови тръби.
От гледна точка на енергията, отново се наблюдава контрастът между големите жилищни комплекси и нискоетажния кв. Горубляне. Отоплението в жилищните комплекси е предимно с централно топлоснабдяване. От друга страна, кв Горубляне, не попада в обхвата на Топлофикация София, дори и в бъдещите планови разширения. Поради тази причина и поради характерното застрояване с еднофамилни жилищни сгради, в кв. Горубляне се наблюдава много по-голяма концентрация на домакинства, отопляващи се на твърдо гориво. За сметка на това, през квартала има прокарани главни газопроводни връзки, с планове за газифициране на почти целия квартал.
По-голямата част от район “Младост” е добре свързан транспортно. Близостта му до главната пътна артерия бул. Цариградско шосе и построената наскоро югоизточна дъга на Околовръстен път позволява лесен достъп от и към други райони или други градове. Покритието с градски транспорт в жилищните комплекси също е добро – множество на брой линии, добра мрежа и наличие на метро. От друга страна кв. Горубляне разчита основно на придвижването с автомобил.
Пешеходната мрежа е гъста и с добра вътрешна обвързаност. Проблеми се появяват в граничните части на жилищните комплекси, както и при връзките между тях и кв. Горубляне. От една страна са големите инфраструктурни обекти – делители, като бул. Цариградско шосе и Околовръстен път, които силно ограничават пешеходно преминаване през тях. В същото време на запад е разположена предвидения парк “Въртопо”, а на изток, между жилищните комплекси “Младост” и кв. Горубляне, друг предвиден парк – “Изток”. И двата парка са заложени в Общия устройствен план на София, но и двата не са реализирани, с изключение на една малка част от парк Въртопо до кв. Мусагеница. Затова вместо свързващи територии, те също се явяват физически ограничител за пешеходното придвижване.
Велосипедните трасета в района са къси, фрагментирани, с множество конфликтни точки и не свързват “Младост” с останалата част на града. Затова те почти не се ползват.
Поради цялостното планиране на жилищните комплекси с конкретни норми и баланс на територията в миналото, районът все още се характеризира с много добра концентрация и пешеходен достъп от гледна точка на здравна, социална и образователна инфраструктура. Въпреки това големите инвестиции в района, отчасти свързани с изграждането на множество жилищни сгради, предимно в периферните територии на “Младост”, разчитат на вече изградената инфраструктура, натоварвайки я допълнително, без това да бъде компенсирано чрез изграждането на нова.
Концентрацията на културна инфраструктура е сравнително ниска, но лесният и бърз достъп до Централната градска част компенсира до известна степен този дефицит. Това отново важи предимно за жилищни комплекси, тъй като периферните квартали в района, като Горубляне например, са с още по-ниска концентрация, а в същото време с много по-труден достъп до центъра на града.
Както и в други райони, изградената вече мрежа от читалища също успява да допринесе за културното разннобразие и динамика в района. На територията на район “Младост” има 5 читалища в жилищните комплекси и едно в кв. Горубляне, предоставящи предлагащи различни школи и кръжоци по танци, театрално изкуство, хорове, езикови школи, библиотечна дейност и др.
От екологична гледна точка, на територията на район “Младост” се наблюдават сериозни превишения на азотен диоксид и фини прахови частици във вътрешността на района, основно около територията където се събират трите главни пътни артерии бул. Александър Малинов, бул. Андрей Ляпчев и бул. Андрей Сахаров.
На територията на район “Младост, няма нито един реализиран голям градски парк, като хората разчитат основно на големите междублокови пространства в жилищните комплекси и малките квартални градинки. През последните 10 години тези зелени площи обаче също са обект на инвестиционен интерес, нарушавайки баланса на територията и в сферата на зелената система. Усещането за презастрояване в квартала е проблем, който води до граждански протести, както и до избора на антисистемен районен кмет – Десислава Иванчева, на местните избори през 2016 година. Въпросът с презастрояването обаче продължава да бъде нерешен.
В границите на района попадат, два от планираните големи градски парка “Въртопо” и “Източен”, които са и част от т.н. Зелени клинове. Зелените клинове са планирани по протежението на реките, извиращи от Витоша планина и са замислени като коридори на свеж въздух от планината до вътрешностт на компкатния град. Именно поради тези екологична и социална причини е много важно двата парка да бъдат реализирани. Основното предизвикателство за тяхната реализация е собствеността на земята. Вече близо 15 години след приемането на Общия устройствен план, общината не е отделила средства за тяхното отчуждаване, нито е намерила алтернативни механизми, с които да компенсира собствениците на имотите. В момента всички страни са ощетени – нито над 100-те хиляди жители на Младост няма достъп до парк, нито собствениците на земя са получили обезщетение, та дори и плащат местни данъци и такси за земя, която не могат да ползват освен за земеделие. Намирането на решение на този въпрос е от ключова важност за целия град.
Свързан с това, но все пак различен, е и проблемът със собствеността на земята в рамките на речните корита, преминаващи през София. В момента по-голямата част от течението на реките на територията на район “Младост” попадат в частни земи, което е незаконно.
Aнкета
Един от начините да разберем какво вълнува жителите на различните квартали и населени места, е анкетирането. С тази цел проведохме проучване на нагласите на гражданите на София за потенциала на техния квартал. Извадката на анкетата е непредставителна. Данните са събрани по метода на отзовалите се, като въпросникът е публикуван на фейсбук страницата на Екипът на София и споделен от партньорски организации. До 12.03.2023 в проучването взеха участие 2566 граждани. 122 от тях са посочили, че живеят в район “Младост”.
Разпределение на попълнилите анкетата по квартал:
Какъв е профилът на хората участвали в анкетата
Жените (65,6%), взели участие в анкетата, са два пъти повече от мъжете (32,0%). Над половината от респондентите попадат във възрастовия интервал 26-35 (26,9%) и 36-45-годишни (35,3%). Повечето респонденти са с придобито висше образование (86,9%). В проучването са взели участие хора с различни доходи. Най-високи са делът на хората с доход малко под средната работна заплата за София (2 692 лв бруто за декември 2022 г), попадащи в интервала “1001-1500 лв.” (13,9%), а също и в интервала “над 3000 лв.” (13,1%). Почти всеки трети от анкетираните респонденти от район “Младост” разполага с нетен доход над средната работна заплата за столицата.
Половината от респондентите са живели в района през целия си живот (24,6%) или през последните над 20 години (24,6%). Делът на тези, които в последните 5 години са се преместили да живеят в район “Младост”, е 18,9%. Това прави районът една от частите на София, в които населението се сменя по-скоро често.
Приблизително от колко години живеете в този квартал/това населено място?
Вие сте:
Моля, посочете Вашата възраст:
Коя е най-високата степен на образование, която сте придобили:
Доход:
Каква е нагласата на хората към района
Анкетираните граждани от район “Младост” предимно заявяват, че техният квартал е “като повечето квартали в града” (62,0%), а 30,6% са склонни да твърдят, че кварталът им е дори “по-добър от средното за града”. Така “младостчани” са сред жителите на София, които намират своите квартали за по-добри от останалите части на града.
Ако трябва да сравните цялостното състояние на Вашия квартал спрямо другите квартали в града, какво бихте казали:
В последните 5 години обаче, според половината от живущите в район “Младост”, кварталът им се променя “към по-лошо – става по-лошо място за живеене”. Изключение прави кв. “Горубляне”, за който анкетираните са единодушни, че се развива “към по-добро – става по-добро място за живеене”.
Какво е Вашето цялостно впечатление – как се променя кварталът, в който живеете, през последните 5 години?
Какви са предимствата на района
Основното предимство на район “Младост” е отличната му транспортна свързаност. Жителите на района могат да се възползват от редовен и разнообразен градски транспорт, включващ метро и няколко наземни линии. Мрежата от услуги в “Младост” е добре развита – на разположение на жителите има множество хипермаркети, пазар, аптеки и всякакви необходими стоки и услуги.
Сред предимствата са също така локацията на района и добрата му свързаност с останалите части на града. Разположението в края на града прави лесно излизането от столицата през “Околовръстния път” и през бул.”Цариградско шосе”, но същевременно районът е добре свързан и с централната градска част.
Въпреки, че социалната инфраструктура все повече се затруднява да обслужи нарастващите нужди на увеличаващото се население на един от най-младите по възраст на жителите си райони, жителите на “Младост” ценят изградената дотук мрежа от училища и детски градини. Също така, въпреки, че липсват достатъчно изградени паркове в района, жителите му ценят близостта до планините “Витоша” и “Лозенска планина”, както и до езерото “Панчарево”.
Близостта до “Бизнес парка”, който дава достъп до услуги и предоставя работни места, също се цени високо от жителите на р-н “Младост”.
Кои са най-големите предимства на квартала, в който живеете?
Какви са проблемите в района
Основният проблем на район “Младост” са големите темпове на нарастване на населението му, които водят до проблеми с паркирането и все по-интензивно презастрояване. Липсата на места за отдих и разходка, като по-големи паркове и градини, са също сред основните проблеми, които посочват анкетираните. Необходими са действия в посока реализиране на двата планирани големи градски парка “Въртопо” и “Източен”.
Пътната инфраструктура в района също има нужда от поддръжка, тъй като респондентите споделят, че тя е добра, що се отнася до големите булеварди, но в критично състояние, когато става въпрос за малките, квартални улици. Районът се определя от жителите като сравнително мръсен и неподдържан, което отново в голяма степен е следствие от високите темпове на разрастване на населението и същевременно липсата на увеличаване на капацитета за поддръжката му.
Детските площадки, в един от районите с най-много деца, са недостатъчно, а много от междублоковите пространства, които са посочвани обичайно сред предимствата на района, са недобре поддържани и в лошо състояние.
Кои са най-големите проблеми на квартала, в който живеете?
Приоритетни теми за развитие
Петте приоритета, които жителите на район “Младост” оценяват най-високо по важност за развитие на квартала си, са:
- Обновяване и поддържане на пътната инфраструктура (настилка, отводнителни принадлежности, ограничителните системи, маркировка, пътна сигнализация);
- Поддържане на чиста среда, тротоари, градинки, пейки, площадки;
- Видими, достъпни и проследим процеси по управление на квартала;
- Изграждане и поддържане в добро състояние на детски площадки, междублокови пространства, спортни игрища и паркова мрежа;
- Сигурност и безопасност в квартала.
На графиката са представени средните стойности за степента на важност на всеки от приоритетите, оценени от респондентите. Всяка средна стойност е изчислена на база на отговорите по скалата от „1-Изобщо не е важно“ до „5-Изключително важно е“, вкл. отговорите 0 – „Не подкрепям мярката“.
Анализ на социалните мрежи
Обикновено правим машинен анализ на това какво се споделя и харесва в различни страници и групи, фокусирани върху района. В район Младост обаче публично достъпните страници са по-скоро с комерсиална насоченост и това не носи полезно знание. Съществената информация се споделя във Facebook групи, които обаче са затворени. Затова в този случай нямахме възможност да направим този анализ.