Район „Люлин“

По данни от последното национално преброяване от края на 2021 г. район „Люлин” е най-големият район по брой население в Столична община (СО). Със своите 106 хил. души районът успява да задържи първото място, въпреки че район „Младост” го следва с разлика от само около 2 хил. души. На територията на района е построен едноименният жилищен комплекс „Люлин”, кръстен на близката Люлин планина. Комплексът е най-големият в страната и се състои от 11 микрорайона, състоящи се от предимно едропанелни жилищни сгради. Освен комплекса, в района се намира Складово-производствена зона „Модерно предградие” (СПЗ „Модерно предградие”), както и два квартала извън Западната дъга на Околовръстен път София – кв. „Филиповци ” и кв. „Република”. 

Факти за район “Люлин”

Гъстотата на населението на микрорайоните на „Люлин” е в рамките на типичната за жилищни комплекси в столицата. Най-гъсто населеният микрорайон е „Люлин-5” с 289 жители на 1 хектар, а най-слабо населеният е „Люлин-център” с 66 души на 1 хектар. Гъстотата на обитаване в повечето микрорайони варира в рамките на 150-250 души на хектар – кв. “Филиповци” е с 28 души, а кв. “Република” само с 6 души на хектар – факт, породен от нискоетажния характер на застрояване в тези квартали.

Квартал „Филиповци” е с най-висок дял на жители под трудоспособна възраст – 21% от населението му са деца под 14 г. Това е и кварталът с най-малко хора над 65 г. – около 10% от населението спрямо останалите в района. Делът на жителите над 65 г. е най-голям пък в 6-ти микрорайон, където те са около 20% от населението. 

Брутната плътност на застрояване на микрорайоните варира между 11 и 15%. Тази хомогенност на плътност са резултат от планираното цялостно развитие и застрояване на комплекса, следвайки установени норми за баланс между жилищните сгради, населението, социалната инфраструктура и отворените междублокови пространства. 

Преобладаващата етажност е между 7-10 етажа в 8 от 11-те микрорайона, отново в резултат на множеството едропанелни жилищни сгради. „Люлин-център” попада в категорията под 3 етажа, поради това че в миналото е бил предвиден за обособяване на паркова среда и не са строени едропанелни сгради. Плановете след 90-те години обаче позволяват строителство и постепенно се появяват множество жилищни сгради. Другите два микрорайона, които също попадат в категорията под 3 етажа, се намират покрай бул. „Сливница”. В тях се наблюдава съчетаване на едропанелни сгради с еднофамилни и нискоетажни къщи, наследство от по-старото разширяване на София в западна посока отвъд железопътната линия, стигаща до Перник.

Район „Люлин” се характеризира със сравнително ниски нива на издадени разрешения за строеж в периода 2010-2020 г. „Люлин-10” е микрорайонът с най-голям брой такива – 13 от общо издадени 77 за района до 2019 г. Първенец по този показател остава район „Витоша” със своите 684 издадени разрешения за строеж. 

Около 58% от жителите на района са удовлетворени от своите доходи, което е далеч под нивото на удовлетвореност на обитателите на южните квартали, достигащо до 90% по този показател. Средният месечен доход на живеещите в района е около 23% под средния за столицата. Цените на жилищата и наемите също са повече от 2 пъти по-ниски от тези в най-скъпите квартали на столицата. 

Инвестициите в проекти в улична мрежа за периода 2010-2017 г. практически отсъстват изцяло от програмите на общината. Една от малкото нови връзки е тази на бул. „Петър Дертлиев” и кръговото на автомагистрала  „Струма” и Околовръстен път София. През лятото на 2023 г. е завършен и дългоочакваният ремонт на основната връзка на района с центъра – тунелът под „Западния парк”. Проектите от Общинския план развитие (ОПР) до 2020 г. са сравнително равномерно разпределени между отделните микрорайони. 

Инженерната инфраструктура е добре развита в район „Люлин”. Етернитовите водопроводни тръби в жилищния комплекс са сравнително малко. По-различна е ситуацията в кварталите „Филиповци” и „Република”, където те са значителна част от водопроводната мрежа. Самата тя е гъста и свързана, но и тук, както и в други райони на София, се наблюдава проблемът с трасета, преминаващи през частни имоти.

Канализационната мрежа също е изградена и свързана в по-голямата си част, като най-ниското покритие е в „Люлин-център” – на около 40%, а в другите микрорайони е над 90%. Във кварталите „Филиповци” и „Република” обаче тя изцяло отсъства. При канализационната мрежа също се наблюдават отсечки, преминаващи през частни имоти.

Относно централното отопление, жилищният комплекс „Люлин” е изцяло обслужен, но това не важи за кварталите „Филиповци” и „Република”. Това води до висок брой домакинства, отопляващи се на твърдо гориво в тях, като особено висок е в кв. „Филиповци”. Отоплението на твърдо гориво влошава значително качеството на въздуха, вследствие на което има по-голяма честота на превишения на средноденонощната норма на фини прахови частици 10 (ФПЧ 10) в гореспоменатите два квартала.

Газопроводната мрежа не е развита в района. 

Хълмистият терен на Западен парк отделя район „Люлин” от центъра на столицата. Той представлява физически делител, който изолира района и чието преминаване се осъществява само през две директни връзки към центъра – бул. „Царица Йоана” и бул. „Сливница”. Това е предпоставка за концентриране на трафика през тези две артерии и образуване на задръствания. Налични са три връзки към Околовръстен път София, които позволяват на жителите на район „Люлин” да го достигат бързо и удобно, а оттам да достигнат и до южните части на София, както и на север чрез Северната скоростна тангента до източните. Районът е свързан директно с кв. „Обеля” и ж. к. „Надежда”, пресичайки на две места железопътната линията, водеща до Сърбия. Необходимо е подобряване на свързаността с другите градски части. В ОУП е предвидена директна връзка на юг с ж. к. „Овча Купел”, която да се включи в третия градски ринг и да облекчи натоварването по Софийския околовръстен път и другите две артерии към центъра. Предпроектно проучване на част от това трасе е направено през 2020 г. от ОП „Софияплан”.

Градските артерии пресичат района, а няколко допълнителни булеварда разделят отделните микрорайони, подпомагайки автомобилното придвижване между тях. Гъстотата на първостепенната улична мрежа е добра, а самите микрорайони имат реализирани квартални улици, които позволяват лесен достъп до вътрешността на кварталите и жилищните сгради. 

Район „Люлин” в първият, свързан чрез метро с центъра на София. На негова територия са разположени три метростанции – „Западен парк”, „Люлин” и „Сливница”. Освен това, има реализирана трамвайна връзка, която по бул. „Царица Йоана” и бул. „Панчо Владигеров”  преминава по обособено трасе, независимо от автомобилното движение, което в момента не се използва, но би позволило бързото придвижване, след ремонт на трамвайния път. През района преминават и няколко автобусни и тролейбусни линии.

Северната граница на района е железопътната линията от Сърбия към Централна гара, вътрешността на страната и Турция. Линията представлява делител, който затруднява връзките на района със северните квартали на София. Тази линия на този етап пресича метрото между кв. „Люлин” и кв. „Обеля”, но без да съществува налична спирка, която да позволи прекачване на пътниците от единия транспорт към другия. Планира се такава да бъде изградена, за да се улесни достъпът до релсов транспорт и да се подобри регионалната свързаност с населените места на запад от София.

Велосипедната мрежа е изключително слабо развита в района. По основните артерии липсва велосипедна инфраструктура, като единствената изградена отсечка е по бул. „Петър Дертлиев” между бул. „Царица Йоана” и бул. „Сливница”. Тази отсечка е изпълнена като велосипедна лента, маркирана само с боя, което при улица с габарит от общо 6 ленти и бързо движещи се автомобили, не е добро решение – не осигурява безопасността на велосипедистите и така отблъсква потенциалните си ползватели. Велолентата прави връзка с тази по бул. „Сливница”, която обаче е изпълнена по същия начин. Тежкият трафик допълнително утежнява ползването им. Плановете за директна връзка през „Западен парк” към центъра все още не са осъществени. Това означава, че в район „Люлин” на практика няма работеща велосипедна мрежа.

В района липсва обособена зона за платено паркиране, което е свързано със занижен контрол на паркираните автомобили. Това често води до нарушения – паркиране на тротоар, в завой на улица или в зелена площ. В резултат на неправилно паркирали автомобили и недостатъчно обособени пешеходни пространства, придвижването пеша е ограничено и се осъществява до голяма степен по неформални и без необходимата настилка алеи, намиращи се в и около междублоковите пространства. Пресичанията на булевардите не са удобни и често са на големи разстояния, което допълнително обезсърчава пешеходците и насърчава използването на автомобил дори и за придвижване на малки разстояния. 

Едно от най-големите предимства на района е близостта до „Западен парк”, който обаче остава изолиран заради тежката инфраструктура, която го опасва. Пешеходният достъп до него не е достатъчно привлекателен за ползвателите, с единствено изключение –  ремонтираният вход при ул. „Майор Никола Иванов”.

Обектите на здравната инфраструктура са сравнително равномерно разпределени в жилищния комплекс „Люлин”. Във всеки микрорайон има по няколко здравни обекта. Ситуацията с образователната инфраструктура е подобна. Като цяло „Люлин” е един от районите, в който недостигът на места в яслите и детските градини не е така изострен. Единственият микрорайон без детска градина в момента е „Люлин-център”, три са с по 1, а останалите 7 имат по повече. Училищата също са разпределени равномерно в отделните микрорайони. В кв. „Филиповци” също са налични такива обекти, за разлика от кв. „Република”, в който няма нито здравни обекти, нито детски градини и училища. 

Концентрацията на културна инфраструктура е сравнително ниска в район „Люлин”. На територията му липсват театри, изложбени зали и музеи. Налични са само един културен център, една библиотека и две открити пространства за култура. Читалищната мрежа също не е силно развита. В района са разположени едва три читалища, две в комплекса и едно в кв. „Филиповци”. 

В район „Люлин” се наблюдава лошо качество на атмосферния въздух. С най-високи стойности на концентрация с азотни оксиди са териториите в източната част, в близост до „Западен парк”, до входа на тунела към центъра, където се концентрира и основният автомобилен поток. Имайки предвид, че близо 80% от замърсяването с азотни оксиди идва от автомобилния транспорт е разбираемо тези стойности да са по-високи покрай големите пътни артерии. Освен азотният диоксид, другите два замърсители, които имат най-голямо въздействие върху човешкото здраве са фините прахови частици и озонът. 

Завишени стойности на фини прахови частици се наблюдават в североизточната част, където част от застрояването е едноетажно и много жители се отопляват на твърдо гориво. Близостта на тази част до кв. „Модерно предградие” също допринася за увеличеното замърсяване, понеже той е предимно застроен с еднофамилни къщи. Паркирането в зелени площи и разнасянето на кал и прах чрез гумите на автомобилите също е фактор, който допринася за запрашеността в района. 

Покрай южните граници на района преминава река „Суходолска”. Поречието на тази, както и повечето софийски реки, преминава през частни имоти. Това е законова аномалия, която е известна на Столична община от години, но за чието решаване не са предприети никакви действия от страна на общинското ръководство. Проблемните участъци са основно в северната част на „Западен парк”, в близост до бул. „Петър Дертлиев”.

Близостта на „Западен парк” до няколко от микрорайоните на „Люлин” е сериозно предимство. Проблем е пешеходният достъп, защото пресичанията са на сравнително големи разстояния, което прави паркът изолиран. Големият габарит на бул. „Петър Дертлиев” също затруднява ползването на парка от жителите на „Люлин”. Връзките в южна посока почти отсъстват. Важно е да се отбележи, че в жилищния комплекс има множество междублокови пространства, който могат да служат като места за ежедневен отдих и спорт и не трябва да се забравя, че има нужда от цялостна политика за обновяването и съживяването им.

Aнкета

Един от начините да разберем какво вълнува жителите на различните квартали и населени места е провеждането на анкети. С тази цел извършихме проучване на нагласите на гражданите на София за потенциала на техния квартал. Извадката на анкетата не е представителна. Данните са събрани по метода на отзовалите се, като въпросникът е публикуван на Facebook страницата на Екипът на София и споделен от партньорски организации. До 12.03.2023 г. в проучването взеха участие 2 566 граждани. 68 от тях са посочили, че живеят в район „Люлин”.

Разпределение на попълнилите анкетата по квартал:

Какъв е профилът на хората участвали в анкетата

Жените са над два пъти повече от мъжете – 69,1% спрямо 30,9% мъже. Обхванати са мненията на респонденти от всички възрасти, но най-често те са между 36-45-годишни (22,7%) и 26-35-годишни (19,7%). Повечето респонденти са с висше образование (79,1%). В проучването са взели участие хора, разполагащи с различни доходи. Най-високи са делът на хората с доход под средната работна заплата за София (2 692 лв. бруто за декември 2022 г), попадащи в интервала „1 001 – 1 500 лв.” (16,4%), а също и в интервала “801 – 1 000 лв.” (14,9%). Над две трети от анкетираните респонденти от район „Люлин” разполагат с нетен доход под средната работна заплата за столицата. 

Повече от половината от респондентите са живели в района през последните над 20 години (38,8%) или през целия си живот (20,9%). Делът на тези, които в последните 5 години са се преместили да живеят в район „Люлин” е 14,9%. 

Приблизително от колко години живеете в този квартал/това населено място?

Вие сте:

Моля, посочете Вашата възраст:

Коя е най-високата степен на образование, която сте придобили:

Доход:

Каква е нагласата на хората към района

Анкетираните граждани от район „Люлин” заявяват предимно, че техният квартал е „като повечето квартали в града” (54,4%), а 30,9% са склонни да твърдят, че кварталът им е „по-лош от средното за града”. Така анкетираните от район „Люлин” са сред жителите на София, които в голямата си част намират своя квартал за по-лош от останалите части на града.

Ако трябва да сравните цялостното състояние на Вашия квартал спрямо другите квартали в града, какво бихте казали:

В последните 5 години, превес вземат мненията на жителите, които смятат, че кварталът им се развива към „по-лошо, става по-лошо място за живеене” (41,8%).

Какво е Вашето цялостно впечатление –  как се променя кварталът, в който живеете, през последните 5 години?

Какви са предимствата на района

Основното предимство на район „Люлин” е отличната му транспортна свързаност. Жителите му могат да се възползват от редовен и разнообразен градски транспорт, включващ метро и множество наземни линии. Ценят се и наличието на зелени пространства, разнообразни услуги и удобства.

Кои са най-големите предимства на квартала, в който живеете?

Какви са проблемите в района

Като основен проблем анкетираните от район „Люлин” посочват проблема с паркирането. Респондентите посочват също, че има недостиг на места за паркиране предвид многото автомобили, както и че се паркира неправилно в зелени площи.

На второ място е поставен проблемът с лошата инфраструктура – лошо състояние на улиците, липса на тротоари, лошо осветление и др.

На трето място, респондентите назовават като съществен проблем чистотата.

Кои са най-големите проблеми на квартала, в който живеете?

Приоритетни теми за развитие

Аспектите за развитие на район „Люлин”, на които придават най-голяма важност жителите му, включили се в нашата анкета, са: 

  • поддържане на чиста среда, тротоари, градинки, пейки, площадки
  • обновяване и поддържане на пътната инфраструктура (настилка, отводнителни принадлежности, ограничителните системи, маркировка)
  • удобен достъп до обществения транспорт
  • достъп и качествена база в здравеопазването.

На графиката са представени средните стойности за степента на важност на всеки от приоритетите, оценени от респондентите. Всяка средна стойност е изчислена на база на отговорите по скалата от „1-Изобщо не е важно“ до „5-Изключително важно е“, вкл. отговорите 0 – „Не подкрепям мярката“.

Анализ на социалните мрежи

Избери район за да научиш повече

Банкя

Витоша

Връбница

Възраждане

Изгрев

Илинден

Красно село

Кремиковци

Лозенец

Младост

Надежда

Нови Искър

Оборище

Овча купел

Панчарево

Подуяне

Сердика

Слатина

Средец

Студентски

Триадица

Искър

Очаквай скоро

Красна Поляна

Очаквай скоро