Факти за район “Люлин”

Гъстотата на населението на микрорайоните на „Люлин” е в рамките на типичната за жилищни комплекси в столицата. Най-гъсто населеният микрорайон е „Люлин-5” с 289 жители на 1 хектар, а най-слабо населеният е „Люлин-център” с 66 души на 1 хектар. Гъстотата на обитаване в повечето микрорайони варира в рамките на 150-250 души на хектар – кв. “Филиповци” е с 28 души, а кв. “Република” само с 6 души на хектар – факт, породен от нискоетажния характер на застрояване в тези квартали.

Квартал „Филиповци” е с най-висок дял на жители под трудоспособна възраст – 21% от населението му са деца под 14 г. Това е и кварталът с най-малко хора над 65 г. – около 10% от населението спрямо останалите в района. Делът на жителите над 65 г. е най-голям пък в 6-ти микрорайон, където те са около 20% от населението. 

Брутната плътност на застрояване на микрорайоните варира между 11 и 15%. Тази хомогенност на плътност са резултат от планираното цялостно развитие и застрояване на комплекса, следвайки установени норми за баланс между жилищните сгради, населението, социалната инфраструктура и отворените междублокови пространства. 

Преобладаващата етажност е между 7-10 етажа в 8 от 11-те микрорайона, отново в резултат на множеството едропанелни жилищни сгради. „Люлин-център” попада в категорията под 3 етажа, поради това че в миналото е бил предвиден за обособяване на паркова среда и не са строени едропанелни сгради. Плановете след 90-те години обаче позволяват строителство и постепенно се появяват множество жилищни сгради. Другите два микрорайона, които също попадат в категорията под 3 етажа, се намират покрай бул. „Сливница”. В тях се наблюдава съчетаване на едропанелни сгради с еднофамилни и нискоетажни къщи, наследство от по-старото разширяване на София в западна посока отвъд железопътната линия, стигаща до Перник.

Район „Люлин” се характеризира със сравнително ниски нива на издадени разрешения за строеж в периода 2010-2020 г. „Люлин-10” е микрорайонът с най-голям брой такива – 13 от общо издадени 77 за района до 2019 г. Първенец по този показател остава район „Витоша” със своите 684 издадени разрешения за строеж. 

Около 58% от жителите на района са удовлетворени от своите доходи, което е далеч под нивото на удовлетвореност на обитателите на южните квартали, достигащо до 90% по този показател. Средният месечен доход на живеещите в района е около 23% под средния за столицата. Цените на жилищата и наемите също са повече от 2 пъти по-ниски от тези в най-скъпите квартали на столицата. 

Инвестициите в проекти в улична мрежа за периода 2010-2017 г. практически отсъстват изцяло от програмите на общината. Една от малкото нови връзки е тази на бул. „Петър Дертлиев” и кръговото на автомагистрала  „Струма” и Околовръстен път София. През лятото на 2023 г. е завършен и дългоочакваният ремонт на основната връзка на района с центъра – тунелът под „Западния парк”. Проектите от Общинския план развитие (ОПР) до 2020 г. са сравнително равномерно разпределени между отделните микрорайони. 

Инженерната инфраструктура е добре развита в район „Люлин”. Етернитовите водопроводни тръби в жилищния комплекс са сравнително малко. По-различна е ситуацията в кварталите „Филиповци” и „Република”, където те са значителна част от водопроводната мрежа. Самата тя е гъста и свързана, но и тук, както и в други райони на София, се наблюдава проблемът с трасета, преминаващи през частни имоти.

Канализационната мрежа също е изградена и свързана в по-голямата си част, като най-ниското покритие е в „Люлин-център” – на около 40%, а в другите микрорайони е над 90%. Във кварталите „Филиповци” и „Република” обаче тя изцяло отсъства. При канализационната мрежа също се наблюдават отсечки, преминаващи през частни имоти.

Относно централното отопление, жилищният комплекс „Люлин” е изцяло обслужен, но това не важи за кварталите „Филиповци” и „Република”. Това води до висок брой домакинства, отопляващи се на твърдо гориво в тях, като особено висок е в кв. „Филиповци”. Отоплението на твърдо гориво влошава значително качеството на въздуха, вследствие на което има по-голяма честота на превишения на средноденонощната норма на фини прахови частици 10 (ФПЧ 10) в гореспоменатите два квартала.

Газопроводната мрежа не е развита в района. 

Хълмистият терен на Западен парк отделя район „Люлин” от центъра на столицата. Той представлява физически делител, който изолира района и чието преминаване се осъществява само през две директни връзки към центъра – бул. „Царица Йоана” и бул. „Сливница”. Това е предпоставка за концентриране на трафика през тези две артерии и образуване на задръствания. Налични са три връзки към Околовръстен път София, които позволяват на жителите на район „Люлин” да го достигат бързо и удобно, а оттам да достигнат и до южните части на София, както и на север чрез Северната скоростна тангента до източните. Районът е свързан директно с кв. „Обеля” и ж. к. „Надежда”, пресичайки на две места железопътната линията, водеща до Сърбия. Необходимо е подобряване на свързаността с другите градски части. В ОУП е предвидена директна връзка на юг с ж. к. „Овча Купел”, която да се включи в третия градски ринг и да облекчи натоварването по Софийския околовръстен път и другите две артерии към центъра. Предпроектно проучване на част от това трасе е направено през 2020 г. от ОП „Софияплан”.

Градските артерии пресичат района, а няколко допълнителни булеварда разделят отделните микрорайони, подпомагайки автомобилното придвижване между тях. Гъстотата на първостепенната улична мрежа е добра, а самите микрорайони имат реализирани квартални улици, които позволяват лесен достъп до вътрешността на кварталите и жилищните сгради. 

Район „Люлин” в първият, свързан чрез метро с центъра на София. На негова територия са разположени три метростанции – „Западен парк”, „Люлин” и „Сливница”. Освен това, има реализирана трамвайна връзка, която по бул. „Царица Йоана” и бул. „Панчо Владигеров”  преминава по обособено трасе, независимо от автомобилното движение, което в момента не се използва, но би позволило бързото придвижване, след ремонт на трамвайния път. През района преминават и няколко автобусни и тролейбусни линии.

Северната граница на района е железопътната линията от Сърбия към Централна гара, вътрешността на страната и Турция. Линията представлява делител, който затруднява връзките на района със северните квартали на София. Тази линия на този етап пресича метрото между кв. „Люлин” и кв. „Обеля”, но без да съществува налична спирка, която да позволи прекачване на пътниците от единия транспорт към другия. Планира се такава да бъде изградена, за да се улесни достъпът до релсов транспорт и да се подобри регионалната свързаност с населените места на запад от София.

Велосипедната мрежа е изключително слабо развита в района. По основните артерии липсва велосипедна инфраструктура, като единствената изградена отсечка е по бул. „Петър Дертлиев” между бул. „Царица Йоана” и бул. „Сливница”. Тази отсечка е изпълнена като велосипедна лента, маркирана само с боя, което при улица с габарит от общо 6 ленти и бързо движещи се автомобили, не е добро решение – не осигурява безопасността на велосипедистите и така отблъсква потенциалните си ползватели. Велолентата прави връзка с тази по бул. „Сливница”, която обаче е изпълнена по същия начин. Тежкият трафик допълнително утежнява ползването им. Плановете за директна връзка през „Западен парк” към центъра все още не са осъществени. Това означава, че в район „Люлин” на практика няма работеща велосипедна мрежа.

В района липсва обособена зона за платено паркиране, което е свързано със занижен контрол на паркираните автомобили. Това често води до нарушения – паркиране на тротоар, в завой на улица или в зелена площ. В резултат на неправилно паркирали автомобили и недостатъчно обособени пешеходни пространства, придвижването пеша е ограничено и се осъществява до голяма степен по неформални и без необходимата настилка алеи, намиращи се в и около междублоковите пространства. Пресичанията на булевардите не са удобни и често са на големи разстояния, което допълнително обезсърчава пешеходците и насърчава използването на автомобил дори и за придвижване на малки разстояния. 

Едно от най-големите предимства на района е близостта до „Западен парк”, който обаче остава изолиран заради тежката инфраструктура, която го опасва. Пешеходният достъп до него не е достатъчно привлекателен за ползвателите, с единствено изключение –  ремонтираният вход при ул. „Майор Никола Иванов”.

Обектите на здравната инфраструктура са сравнително равномерно разпределени в жилищния комплекс „Люлин”. Във всеки микрорайон има по няколко здравни обекта. Ситуацията с образователната инфраструктура е подобна. Като цяло „Люлин” е един от районите, в който недостигът на места в яслите и детските градини не е така изострен. Единственият микрорайон без детска градина в момента е „Люлин-център”, три са с по 1, а останалите 7 имат по повече. Училищата също са разпределени равномерно в отделните микрорайони. В кв. „Филиповци” също са налични такива обекти, за разлика от кв. „Република”, в който няма нито здравни обекти, нито детски градини и училища. 

Концентрацията на културна инфраструктура е сравнително ниска в район „Люлин”. На територията му липсват театри, изложбени зали и музеи. Налични са само един културен център, една библиотека и две открити пространства за култура. Читалищната мрежа също не е силно развита. В района са разположени едва три читалища, две в комплекса и едно в кв. „Филиповци”. 

В район „Люлин” се наблюдава лошо качество на атмосферния въздух. С най-високи стойности на концентрация с азотни оксиди са териториите в източната част, в близост до „Западен парк”, до входа на тунела към центъра, където се концентрира и основният автомобилен поток. Имайки предвид, че близо 80% от замърсяването с азотни оксиди идва от автомобилния транспорт е разбираемо тези стойности да са по-високи покрай големите пътни артерии. Освен азотният диоксид, другите два замърсители, които имат най-голямо въздействие върху човешкото здраве са фините прахови частици и озонът. 

Завишени стойности на фини прахови частици се наблюдават в североизточната част, където част от застрояването е едноетажно и много жители се отопляват на твърдо гориво. Близостта на тази част до кв. „Модерно предградие” също допринася за увеличеното замърсяване, понеже той е предимно застроен с еднофамилни къщи. Паркирането в зелени площи и разнасянето на кал и прах чрез гумите на автомобилите също е фактор, който допринася за запрашеността в района. 

Покрай южните граници на района преминава река „Суходолска”. Поречието на тази, както и повечето софийски реки, преминава през частни имоти. Това е законова аномалия, която е известна на Столична община от години, но за чието решаване не са предприети никакви действия от страна на общинското ръководство. Проблемните участъци са основно в северната част на „Западен парк”, в близост до бул. „Петър Дертлиев”.

Близостта на „Западен парк” до няколко от микрорайоните на „Люлин” е сериозно предимство. Проблем е пешеходният достъп, защото пресичанията са на сравнително големи разстояния, което прави паркът изолиран. Големият габарит на бул. „Петър Дертлиев” също затруднява ползването на парка от жителите на „Люлин”. Връзките в южна посока почти отсъстват. Важно е да се отбележи, че в жилищния комплекс има множество междублокови пространства, който могат да служат като места за ежедневен отдих и спорт и не трябва да се забравя, че има нужда от цялостна политика за обновяването и съживяването им.