Район „Лозенец“

Район “Лозенец” се нарежда на 17-о място по площ и на 11-о място по брой население в Столична община, като по данни от националното преброяване от края на 2021 г. в района живеят близо 57 хил. души. 

Територията на района се простира от поречието на р. Перловска в централната градска част до столичния околовръстен път. Бул. “Никола Йонков Вапцаров” се явява разделител за територията, което е видимо от рязката разлика между някои показатели, описващи средата. На север е разположена частта, която има характеристики на вътрешен град, а на юг – с характеристиките на динамично развиващите се територии от периферния пояс в подножието на Витоша.

Факти за район “Лозенец”

Средната част на района е контрастна. От изток в границите попада част от Борисовата градина (Ловен парк), а от запад – интензивно застроения квартал “Хладилника” и разрастващата се зона на административни и обществено-обслужващи сгради и комплекси източно от “Софияленд”. Трафикът е интензивен, улиците на места твърде тесни да поемат натоварването, тротоарите – също. 

Демография

Демографската структура на район “Лозенец” се характеризира с голям дял на населението в трудоспособна и подтрудоспособна възраст. Особено голяма е концентрацията на най-младото население в новоразвиващите се части южно от бул. “Никола Йонков Вапцаров” в кварталите “Кръстова вада”, “Витоша”, “Хладилника”, където населението до 14 годишна възраст е над 23%. Тук е и най-големият дял на хора в трудоспособна възраст – около 70 %. Населението над 65 години достига 20% единствено в най-северните части на района, в квартал “Лозенец” или както са познати неговите части – Горен и Долен Лозенец. По данни от ГРАО от 2020 г. в района попада един от най-компактните и в същото време най-гъсто населените квартали в София – “Хладилника” с 275 души на хектар. Северните квартали все още концентрират по-голяма част от населението с гъстота варираща от 100 до 190 души на хектар. При следващи преброявания можем да очакваме значителен ръст в гъстотата на населението в южните части на района, където в последните години интензивно се строят жилищни и офис сгради.

Морфология, плътност, етажност на застрояването

Най-плътно застроени са частите от района, които са най-близо до центъра на града. Интензивността на застрояване също е сходна с тази в централна градска част, но това съвсем не означава същия характер на средата. Особено характерни са комбинациите от кокетни някогашни вили, жилищния “блок” на 90-те, редом с комплексните усилия за благоустрояване от 60-те и 80-те, както и градски къщи от почти всяко десетилетие от 20-те години на 20 век до днес. Средата е разнообразна, но откроително свързана с типичните цветни дворчета, уличните дървета и цялостното възприемане на квартала като все още обилно озеленен и с приятни за разходки павирани улички.

Над бул. “Никола Вапцаров”, нагоре по бул. “Черни връх” плътността намалява (с изключение на квартал “Хладилника”). Териториите на Борисовата градина (Ловния парк) и резервираното за парк в Общия устройствен план поречие на р. Слатинска оказват благоприятно влияние, тъй като са приятни зелени паузи в иначе интензивната среда. Все пак е необходимо да се подобрят връзките за удобен и сигурен пешеходен достъп, тъй като на места зелените територии се явяват делител за територията. В южните части на района в последните години строителството бележи ясен ръст, като редом с административно-търговските обекти с по-голяма височина и плътност, концентрирани около метростанция Витоша и нагоре по бул. Черни връх, значителен е делът на жилищните сгради, като все по-разпознаваем е жилищният комплекс от няколко 5 до 7 етажни сгради, разчитащи на облагородяването единствено на прилежащия си терен. Реализирането на така наречения парк Лозенец (Борисова градина – разширение Кръстова вада) пък е задължителен компонент за задоволяване потребността от пешеходно достъпен парк на десетките хиляди нови обитатели на кв. Витоша – Лозенец и кв. Кръстова вада – изток. Публични обекти почти липсват. Уличната мрежа е с ниска проводимост и ниски нива на пешеходен комфорт. Инвестиционния натиск върху територията не показва да има загуба на интерес към уплътняване на територията, което обаче задължително следва да се случва с мисъл и за качествата на средата, която се изгражда.

Икономическо състояние

Районът е сред тези, в които гражданите са по-скоро удовлетворени от своите доходи. Оборотът на компаниите в района също е от високите, а средният месечен доход на жителите е над средните за общината. По-голямата част от субекти, възползвали се от различни програми свързани с развитието на човешките ресурси, иновации и образование, както и преодоляване на последствията от COVID-19, са концентрирани северно от бул. “Никола Вапцаров” и в кв. “Хладилника”.

По отношение на публичните инвестиции, територията не се откроява с висока степен на реализация на проектите определени като индикативни по предходния Общински план за развитие (ОПР 2014-2021). Ограничен е и броят на жилищните сгради, които са се възползвали или са в процедура по саниране. Има много какво да се желае по отношение на енергийната ефективност на жилищните сгради в района. 

Въпреки относително ниските нива на публични разходи, районът е първенец в Столична община с цената на имоти на кв.м. Кв.“Лозенец” – Горен и Долен е рекордьор с цени достигащи 2100 евро/кв.м към 2020 г., които са надминати единствено от цените от 2400 евро/кв.м. за кв. “Иван Вазов”. Характерно за територията на целия район е, че броят на издадените разрешения за строеж е над средните за столицата.

Инженерна инфраструктура

ВиК

Водоснабдителната система на района е относително добре развита. През територията преминават редица довеждащи и магистрални водопроводи, включително Рилски водопровод. Разпределителната мрежа е в голяма степен от стоманени профили. Южните части на територията се отличават с по-слабо развита разпределителна мрежа, както и с много участъци, където трасетата на водопроводната мрежа преминават през частни имоти.

Канализационната система е в значително по-незадоволително състояние. Цялата територия южно от бул. “Филип Кутев” е с ниски нива на изграденост на канализационната мрежа, а за голяма част от изградената не е налична услугата по пречистване на водите.

И тук, както при водопроводната мрежа, най-южните територии се открояват с по-висок дял на трасетата на канализационната система, които преминават през частни имоти.

Енергийна мрежа, ВЕИ и енергийна ефективност

Топлофикация обслужва значителна част от територията на района северно от бул. “Вапцаров”, както и кв. “Хладилника”. Като зона с потенциал за топлофициране е посочена и тази в най-южните части на района, под околовръстния път. Въпреки това там се забелязва основно развитие на газопреносната и газоразпределителна мрежа.

Най-високи нива на общо енергопотребление за района имат “(Долен) Лозенец” и кв. “Витоша – Лозенец”. Същевременно най-високи дялове на енергия от ВЕИ са регистрирани отново в кв. “Лозенец” – Долен и Горен. За района не са регистрирани значителни потребители на енергия от твърдо гориво.

Транспортна инфраструктура

Улици и транспортна мрежа

През територията на район “Лозенец” е предвидена една от частите на III градски ринг, а именно връзката между ул. “Тодор Каблешков” и ул. “Хенрих Ибсен” към, бул. “Г. М. Димитров”. Тя все още не е изградена. Не са налице голям обем от проекти, свързани с подобряване качеството или гъстотата на уличната мрежа, макар в някои части те да са пределно ниски или с липса на необходимата свързаност. Цялата територия на района на север от бул. “Никола Вапцаров” попада в зелена зона. 

Градски транспорт

Макар район “Лозенец” да е добре обслужен от публичен транспорт, по цялата му периферия се забелязва недостиг на възможности за придвижване в южните части, както и липсващи връзки в посока изток и запад, което създава известни затруднения в овладяването на натоварването с автомобили, особено в пиковите часове. Територията на района се обслужва от метро, трамвай и автобуси, като дължината на обособените трасета не е особено голяма. Въпреки метрото, довеждащо пътници от и до центъра на града в зоната на големия търговски център при ул. “Сребърна”, натоварването с автомобили е значително, а задръстванията засягат както автомобилното движение, така и това на масовия обществен градски транспорт. Значителни усилия са необходими както за повишаване достъпа до обществен транспорт в южните части, така и за устройването на спирки, които да осигуряват удобен престой и изчакване, и да отговарят на натовареността на съответните линии. 

Велосипедна мрежа

На територията на район “Лозенец” има само едно реализирано велосипедно трасе, по ул. “Люба Величкова”, което по никакъв начин не е обвързано с други части от велосипедната мрежа. Самото трасе е тясно и не е обезопасено, което не позволява използването на велосипед като качествена алтернатива за придвижване. Налични са велосипедни трасета, които са допирателни за района и преминават покрай Перловска река. През северната част на района е планирана велосипедна инфраструктура, която следва да създаде връзка между НДК и “Южния парк” с “Ловния парк”, както в бъдеще да се свърже с други трасета, планирани в южната част на града. Те са от особено значение за осигуряване на привлекателно придвижване с велосипед между част от ключовите обекти на зелената система в града и обслужване нуждите на населението в района. Повече информация за качествата и интензивността на ползване на велосипедната инфраструктура е налична на сайта на Софияплан.

Трасето на т.нар. “Зелен ринг” на София преминава през територията на “Лозенец” със своето пешеходно и велосипедно трасе. Този проект допълнително ще подпомогне велосипедната връзка със съседните квартали и райони. Неговата реализация е все още в начална фаза.

Източник: Софияплан

Пешеходна мрежа

На север от бул. “Никола Вапцаров” пешеходната мрежа е гъста и добре свързана, освен в посока север-юг има добре обособени връзки изток-запад, които позволяват безпрепятствено пешеходно преминаване. В някогашната производствена зона на “НПЗ Хладилника”, както и в силно трансформиращите се квартали “Витоша” и “Кръстова вада” не се изгражда пешеходна мрежа с необходимата гъстота и качество. Значими делители в територията се явяват бул. “Вапцаров”, както и околовръстния път.

Социална и здравна инфраструктура и обслужване

Районът не се отличава с наличието на разнообразие от социални услуги. Те са съсредоточени в крайната северна част на “Лозенец”, за сметка на това голяма част от лицата подлежащи на различни видове подкрепа са равномерно разпределен в населените части на района. Това води до недостиг на необходимите услуги в южните части.

Социални услуги

Южните части на района не се открояват с липса на детски заведения, но всички те са частни и макар да осигуряват места за грижа за най-малките, те не могат да заместят публичните детски градини и ясли. Значителната концентрация на население до 14 г. и незадоволителното състояние и количество на пешеходната инфраструктура предоставя изключително ниски нива на обслужено население в “Хладилника”, “Витоша” и “Кръстова вада”. 

Гъстотата на населението в района, както и значителното количество на хора в трудоспособна възраст и деца води до недостиг на места и в публичните детски заведения, които са разположени изцяло в северната част на района.

Образование

Схемата на концентрацията на учебни заведения, която пък показва значителни липси на такива в южните части на района е предпоставка за бъдещи липси по отношение задоволяване на непосредствените образователни нужди на децата в района.

Здравеопазване

Въпреки изключително ниския дял на лица с прекъснати здравноосигурителни права, районът не предоставя необходимия обем публични здравни услуги. На първо място е липсата на Диагностично-консултативни центрове, достатъчно за населението на района. Южните части са най-силно засегнати. 

Културна инфраструктура, културно наследство и идентичност

По отношение на културната инфраструктура районът разполага със задоволително количество обекти като галерии, пространства за култура и събития, независими места и пр., особено предвид силно-жилищния характер на по-голямата част от територията. Тези обекти обаче са разположени изцяло в северната част на района. Диспропорция се отнася и за откритите места за култура, които също липсват изцяло в южните части. Пешеходен достъп до места за култура липсва за стотици нови обитатели на кварталите “Кръстова вада”, “Витоша” и “Хладилника”. 

Всички 4 съществуващи в района библиотеки са част от мрежата на читалищата, които от своя страна за района са едва 5 и отново единствено в северната част. 

По отношение на културното наследство и идентичността на района отново най-разпознаваемите му части са северните. Тук се намират забележителни обекти от мрежата на зелената памет на София с историческо значение и висока ландшафтно-архитектурна стойност – Славейкови дъбове, Резиденция Лозенец, Семинарията, части от Борисовата градина и пр. Най-северните части на района, т.нар. “Долен Лозенец” е част от системата на груповите недвижими културни ценности с характерната си жилищна среда. Тук се намира Журналистическия квартал, по чиито павирани улици са разположени домовете на Валери Петров, Елин Пелин, Богомил Райнов, Сирак Скитник и редица други общественици и забележителни граждани. Разчитайки паметните плочи по фасадите на сградите бързо се пренасяме по улиците, по които са ходили поети, писатели, публицисти и хора на изкуството.

Карта към Регистъра на паметниците в София поддържан от РИМ София, https://registersofia.bg 

Район “Лозенец” може да се открои както с археологически обекти, така и със значителна концентрация на отличителни жилищни, обществени и образователни сгради от периода след втората световна война. Тук се намира комплексът на Университета по Архитектура строителство и геодезия, който заедно с гимназията по архитектура и строителство представляват цял комплекс от сгради на образованието от началото на 20-ти век чак до 80-те. Комплексът от учебни сгради на Софийския университет по протежението на бул. “Джеймс Баучер” създава аналогично пъстър пъзел от различни по период, въздействие и детайл сгради от 30-те та до днес. Първообрази на съвременното училище (122 СУ “Николай Лилиев”) и детската градина (от ранните примери – “Лозичка”, до късните проекти – “Славейче”) са още няколко значими обекта в района.

Въздух

Местоположението на район “Лозенец” го поставя на добра позиция по отношение на качество на въздуха. Наклона на терена не предполага задържане на газове, а северната част под бул. “Вапцаров” се откроява с относително добри показатели. Ясно се вижда как  натоварването на въздуха с азотни оксиди и фоново ниво на азотен диоксид се повишава в новоразвиващите се южни територии където автомобилният трафик и строителният натиск се засилват за сметка на зелените площи, откритите водни течения и незапечатаните почви.

Води

Район “Лозенец” се отделя от Централната градска част чрез поречието на река Перловска, устроена в открит канал с озеленяване и възможност за пешеходно и велосипедно придвижване, разпознаваем за всички жители на зоната. През района, от северните склонове на Витоша, се спуска река “Слатинска”, която през Ловния парк отвежда водите си към район “Слатина”. Части от реката преминават като повърхностни водни течения, но други са заключени в бетонни корита. Предвиденият в ОУП парк в северната част на района е съобразен именно с това от къде минава реката и с концепцията за устойчиво ѝ и природосъобразно протичане през населените територии. Реализацията на този парк с грижа за протичащите през него води ще изведе в пълнота идеята на зелените клинове, които носят на града свеж въздух и благоприятни екологични условия както за обитателите на района, така и за състоянието на околната среда. Този природен ресурс има потенциал, както и в много други квартали, да се превърне от физическа бариера, в притегателно природно място за спорт и отдих. Пример за потенциала е именно идейният проект за “Зеления ринг” по протежението на реката.

За немалка част от речното течение са отчетени устройствени или имотни проблеми, което затруднява качественото им управление.

Почви

Според картата на почвите според степента им на запечатване районът е с относително добра пропускливост, а участъците на съществуващите и предвидени зелени площи за широко обществено ползване са предимно незапечатани. Това осигурява добро оттичане на повърхностните води и осигурява по-добри условия по отношение на задържането на топлина. Територията на някогашната производствена зона около ул. “Сребърна” е с отчетени установени замърсявания в почвата. 

Зелена система

“Лозенец” е един от районите с отлично местоположение спрямо големите градски паркове с най-добър достъп в града – Борисовата градина, части от които попадат в границите на района от изток и Южния парк, с който граничи от запад.

“Долен Лозенец”, освен с кокетните дворчета и множеството си красиво цъфтящи дървета и храсти, се отличава и с няколко емблематични обекта на зелената система. Резиденция “Лозенец” със своя разкошен парк за съжаление освен исторически впечатляващ и красив не е отворен за широката публика, но има постъпки в посока на създаване условия за контролиран достъп подобно на парка на Военна академия. Отново в тази част на района се намира и впечатляващата градина на Славейковите дъбове, група от вековни дъбове и изключителни културни и естетически качества. Парковата зона около сградите на Софийския университет по продължението на бул. “Джеймс Баучер” има предпоставки да носи много по-високи ползи при условие, че се поддържа и управлява по-активно. Редица други малки и по-големи скверове и градини изграждат мрежа от зелени обекти в територия с иначе значителна интензивност и плътност а застрояване, което неимоверно повишава качествата на средата.

В южната и развиваща се част на района има значителен недостиг на обекти и площи за широко обществено ползване, редом с което сериозен недостиг има на зелени площи и улично озеленяване. Този проблем се усеща още по-негативно заради незначителните площи на озеленяване в самите поземлени имоти на новоизграждащите се сгради и комплекси. Тук ОУП отрежда територия за така наречения парк Лозенец, която все още има необходимите предпоставки (открито водно течение, голям дял на незапечатани почви, зеленина и богато биоразнообразие) да предложи един богат комплекс от екосистемни услуги и ползите от тях. Необходимостта от изграждането на парка се усеща все по-силно с бързото заселване на тази част на района с хиляди нови обитатели, на които липсват места за ежедневен отдих в зелена среда. Този парк е от ключово значение и за свързване на частите на един от най-емблематичните зелени клинове, а именно този на Борисовата градина.

Aнкета

Един от начините да разберем какво вълнува жителите на различните квартали и населени места е анкетирането. С тази цел проведохме проучване на нагласите на гражданите на София за потенциала на техния квартал. Извадката на анкетата е непредставителна. Данните са събрани по метода на отзовалите се, като въпросникът е публикуван на Facebook страницата на Екипът на София и споделен от партньорски организации. До 12.03.2023 в проучването взеха участие 2566 граждани. 193 от тях са посочили, че живеят в район “Лозенец”. 

Разпределение на попълнилите анкетата по квартал:

Какъв е профилът на хората участвали в анкетата

В анкетата са взели участие приблизително два пъти повече жени (64,2%) спрямо мъжете (35,2%). Респондентите предимно са хора с придобито висше образование (88,9%). Обхванати са жители на район “Лозенец” на различна възраст, като най-голям е делът на 26-35-годишните (36,1%) и на 36-45-годишните (30,9%). По доход също са обхванати различни профили респонденти. Най-голям е делът на респондентите, които разполагат с доход на член на домакинството над 3 000 лв. (16,1%), следван от дела на респондентите с доход между 1 001-1 500 лв. на член на домакинството (13,5%) и 2 001-2 500 лв. (12,4%). 

Най-много анкетирани посочват, че живеят от под 5 години в района (31,1%). Следва делът на живущите в квартала от детинство (23,3%). Живущите между 6 и 10 години представляват 20,2% от всички анкетирани от район “Лозенец”, между 11 и 19 години – 16,6% и от 20 и повече години – 8,8%.

Приблизително от колко години живеете в този квартал/това населено място?

Вие сте:

Моля, посочете Вашата възраст:

Коя е най-високата степен на образование, която сте придобили:

Доход:

Каква е нагласата на хората към района

Жителите на район “Лозенец” възприемат кварталите си предимно като по-добри от средното за града (43%). Жителите на кварталите “Витоша” и “Кръстова вада – Изток” са по-склонни да определят кварталите си като по-лоши от средното за града. 

Ако трябва да сравните цялостното състояние на Вашия квартал спрямо другите квартали в града, какво бихте казали:


В последните 5 години малко повече от половината респонденти от район “Лозенец” (57,8%) забелязват негативна промяна в квартала си, който се развива към “по-лошо – става по-лошо място за живеене”. Тази тенденция важи в по-висока степен за кварталите “Витоша” и “Кръстова вада – Изток”, както и в известна степен за квартал “Лозенец”. За разлика от тях жителите на квартал “Хладилника” забелязват по-скоро положителна промяна в квартала си.

Какво е Вашето цялостно впечатление –  как се променя кварталът, в който живеете, през последните 5 години?

Какви са предимствата на района

Основните предимства на район “Лозенец” са близостта му до Южен парк и Ловен парк, както и до планината Витоша, а също така и южното му разположение и удобната локация спрямо центъра и Околовръстния път на София. Районът е добре свързан с останалите части на града. 

Част от респондентите посочват, че има осигурен “относително добър” и удобен градски транспорт, като основно предимство е наличието на метро. 

Сред предимствата, които са изтъкнати още в анкетата, са ниското строителство, спокойствието в района, профилът на живущите в него – млади хора и семейства с предимно по-висок социален статус и образованост, както и обезпечеността от гледна точка на услуги.

Кои са най-големите предимства на квартала, в който живеете?

Какви са проблемите в района

Най-често посочваните проблеми в района са свързани със състоянието на улиците и тротоарите, както и тенденцията към презастрояване, която води и до проблеми с паркирането. В някои части на района – предимно в квартал “Лозенец”, има и недостатъчно добре осветени участъци. 

Поддръжката на чистотата в публичните пространства е незадоволителна, като се забелязват и проблеми със сметосъбирането. 

Според част от споделените мнения в района има недостиг на детски градини и училища, детски площадки и зелени площи за разходки и отдих. 

Жителите на квартал “Витоша” споделят за проблеми с недостатъчно редовен, удобен и разнообразен градски транспорт, както и с капацитета на предвидените транспортни средства, който е недостатъчен да обслужи нуждите на живущите в квартала. 

В част от района има и проблеми, свързани с пътната мрежа – с планирането на пътната мрежа, организацията на движението, широчината на улиците и наличието на тротоари, както и с трафика на движение. 

Сред коментарите на респондентите се срещат и упреци към управлението на района.

Кои са най-големите проблеми на квартала, в който живеете?

Приоритетни теми за развитие

В район “Лозенец” следва приоритетно да бъдат положени усилия в посока: 

  • Поддържане на чиста среда, тротоари, градинки, пейки, площадки
  • Ограничаване на презастрояването
  • Обновяване и поддържане на пътната инфраструктура (настилка, отводнителни принадлежности, ограничителните системи, маркировка, пътна сигнализация)
  • Изграждане и поддържане в добро състояние на детски площадки, междублокови пространства, спортни игрища и паркова мрежа
  • Ефективно управление на сметосъбирането
  • Видими, достъпни и проследим процеси по управление на квартала
  • Сигурност и безопасност в квартала

На графиката са представени средните стойности за степента на важност на всеки от приоритетите, оценени от респондентите. Всяка средна стойност е изчислена на база на отговорите по скалата от „1-Изобщо не е важно“ до „5-Изключително важно е“, вкл. отговорите 0 – „Не подкрепям мярката“.

Анализ на социалните мрежи

Направихме и машинен анализ на това какво се споделя и харесва в групата, фокусирана върху район “Лозенец” – Квартал Лозенец – София с над 13 000 членове. Анализът обхваща периода от началото на месец юли 2022 до началото на месец юли 2023 година.

Най-често използваните изрази в тази група, за една година назад, са: “Черни връх”, “Столична община” и “кмет на район Лозенец”. Тези изрази показват активно отношение на хората към случващото се в района, както и към управлението му. 

Темите, които най-много са вълнували членовете на тази група, са:

Район “Лозенец” носи името на емблематичния квартал “Лозенец”, който се характеризира с богата си история. Хората от този квартал са горди негови жители и се интересуват живо от миналото, настоящето и бъдещето му. Най-харесвани са постовете със снимки от стария  “Лозенец”, на небезизвестната и впечатляваща с красотата си трамвайна спирка “Вишнева”, както и на други знакови места и обекти в квартала. Жителите му изразяват категоричната си гражданска позиция, особено когато става въпрос за трагични инциденти, случили се на територията на района. И тук хората високо оценяват всяко подобрение на градската среда.

Избери район за да научиш повече

Банкя

Витоша

Връбница

Възраждане

Изгрев

Илинден

Красно село

Кремиковци

Люлин

Младост

Надежда

Нови Искър

Оборище

Овча купел

Панчарево

Подуяне

Сердика

Слатина

Средец

Студентски

Триадица

Искър

Очаквай скоро

Красна Поляна

Очаквай скоро