Район „Кремиковци“
По данни от националното преброяване от края на 2021 г. в Район Кремиковци живеят малко на 22 хил. души. Това прави районът предпоследен по брой на население в Столичната община, като същевременно той е вторият по площ район след р-н Панчарево. Най-малкият по брой население е Банкя. За съжаление Район Кремиковци често е на много от последните места по много други статистики. Както и по нивото на внимание, което Столичната община отделя на населените места и жителите в района.
Насоки за управлението за мандат 2023-2027 г.
Насоките за управление са разработени от Екипът на София в сътрудничество с квартални активисти. В текста са описани едни от най-важните задачи, с които трябва да се занимае управлението на района. Насоките са продукт на сътрудничество и вярваме, че тяхната реализация ще бъде най-ефикасна и устойчива, ако също бъде съвместно действие между районната администрация, местните общности, местния бизнес, експертите и централната община. За много от предложените мерки е необходима децентрализация на права и ресурси от централната администрация към районите.
Среща в район “Кремиковци”
На 17 март 2023 г. проведохме среща с жители на район “Кремиковци”, на която те споделиха предимствата и недостатъците, които забелязват в своите населени места.
Незавършената или липсваща канализация е сред най-наболелите проблеми на района и е със съществено отражение върху качеството на живот в него. Участниците в срещата посочиха изграждането на локална пречиствателна станция за отпадъчни води като възможност, която би отменила нуждата от скъпо струващи връзки със съществуващата пречиствателната станция в село Кубратово.
Проблемите се допълват от липсата на връзка посредством обществен транспорт между отделните населени места в района, от бавните автобусни линии с разтеглени разписания и от ненадеждната свързаност на района с метрото и с наземния обществен транспорт. Движението на множество товарни автомобили със строителни материали и отпадъци компрометира допълнително така и така амортизираната инфраструктура. Тротоарите около обществените обекти и спирките на обществения транспорт са в състояние, което налага спешни ремонтни дейности. Като цяло, Район “Кремиковци” се нуждае от напълно нова транспортна схема и подобряване на методиката за разпределение на средствата за текущи ремонти.
По отношение на културната част на дискусията, участниците в срещата коментират читалищата като места с ниска активност, застаряващ персонал и неподходящи условия за посрещане на артисти. Нередовният транспорт е фактор и тук и ограничава посещаването на културни събития в София. Липсата на транспортна връзка между отделните населени места в района пък представлява пречка пред организирането на сборни групи по любителско творчество (напр. народни танци за деца). Изказа се предложение да се закупи бус на района, който да се ползва както за посещения от ученици на културни събития в центъра на града, така и за други социални и културни дейности.
Жителите изброиха многобройни възможности за подобряване на културния живот в района:
- стимулиране на партньорствата между читалищата (напр. съвместна изложба на носии и други традиционни предмети), както и между тях и културния дом в Бухово
- осигуряване на целева подкрепа за столичните периферни райони, която да се насочи към културни проекти и привличане и задържане на кадри в културните институции
- провеждане на събития, фестивали и други мероприятия, които да популяризират манастирите в района и местното кулинарно наследство
- създаване на общински културен институт на мястото на културния дом на комбината “Кремиковци”.
Според хората районът не предлага достатъчно паркове и градинки. От друга страна им прави впечатление, че съществуващите не се поддържат добре. При съдействие и създаване на стимули от страна на общината, живеещите в района са готови да се погрижат за част от зелената система. Възможност за реализиране на потенциала на района е създаването на линеен парк край река Лесновска и планирането на мрежа от зелени връзки между населените места край реки, водни басейни и напоителни канали.
Общността категорично наблегна на нуждата от повече детски и спортни площадки близо до дома. Въпреки, че в Бухово има стадион, моментното му състоянието не позволява пълноценното му използване. Спортните инструктури не се задържат в залите поради отдалечеността на населените места от града и по-трудното запълване на групите с трениращи.
Местните жители потвърдиха анализите, които сочат, че почвите в района са замърсени в резултат на дейностите на металургичния комбинат и че след затварянето му не са предприети действия за тяхната рекултивацията. Поводи за сериозно притеснение са хвостохранилищата (спомена се изрично това край град Бухово), както и откритият рудник в “Кремиковци”. Рудникът се намира в непосредствена близост до някои от къщите, пълен е с вода, а бреговете му не са укрепени.
Участниците в срещата споделиха и за необходимост от поставянето на допълнителни контейнери за разделно събиране на битови отпадъци и на специални за биоразградими отпадъци (районът е с множество къщи, където такива се генерират в големи количества).
За реализацията на проекти, които са важни за район “Кремиковци”, хората очакват подобряване на комуникацията и координацията между местната и централната администрация.
Посочените акценти от срещата с жители на район “Кремиковци” ще послужат за основа на последващ разговор. В него заедно ще формулираме “Насоки за управлението” на района, които, да доведат усилията на гражданите и администрацията до постигане на конкретни общи цели.
Факти за Район Кремиковци
Гъстотата на застрояване, както и на население е една от най-ниските в общината. Преобладава основно ниското застрояване. В района има десет население места – кварталите Ботунец, Враждебна, Кремиковци, Сеславци и Челопечене; 4 села – Долни Богров, Горни Богров, Желява и Яна; и един град – Бухово. Всички тези населени места са малки, тоест в повечето случаи хората се познават едни други.
Двете основни функции в района са производството и обитаването. В последните години има присъствие и на складови дейности, но сравянявайки с други части на общината, клъстерите от логистични центрове по-скоро заобикалят района. Още по-видимо е, че спрямо другите столични райони, в Кремиковци има много малко разнообразие на функции.
Публичните инвестиции в района също са много малко – пренебрежим е броят на проектите по различни европейски програми. Няма нито един проект за този район по вече приключилият Интегриран план за възстановяване и развитие от 2014 г. Нищожен пък е делът на проекти по също така завършеният Общински план за развитие.
Инфраструктурата е едно от слабите места на Район Кремиковци. Почти пълната липса на изградена канализация поставя района на едно от последните места в общината. Централно отопление (ТЕЦ) не съществува, няма и битова газификация. Жителите на района масово се отопляват на пелети, твърдо гориво и газьол/пропан бутан. Което замърсява въздуха.
Инвестициите в уличната мрежа на района, в сравнение с тези в други столични райони, са пренебрежителни. А съществуващата жп инфраструктура не се използва достатъчно и работи много под капацитета си. В плана за обновяване на жп възел София не са включени конкретни проекти за тази част от мрежата. В момента масовият градски транспорт не предлага достатъчно добра алтернатива на автомобилите. Почти всички автобусни връзки са между селата и София, докато тези между отделните населени места са изключение.
Същевременно през района преминават няколко големи транспортни артерии, които често се явяват делители. Това, в комбинация с ниската плътност на застрояване и малките инвестиции, са довели до липса на интегрираност на пешеходна инфраструктура около големи инфраструктурни делители. Въпросът за велосипедната инфраструктура дори не е на дневен ред. Наскоро построената велоалея по бул. Ботевградско шосе започва и свършва в нищото. Велосипедна мрежа няма, не на последно място, защото в общинските планове не са предвидени алеи в този район.
А инфраструктурата е от особена важност за немалка част от жителите и бизнеса на района, тъй като южните му части носят висок риск от наводнения. Който риск се материализира почти всяка година.
Средният доход на жителите на Район Кремиковци е един от най-ниските в Столична община – около 10% под средния доход за цяла СО. Затова не е учудващо, че във всички населени места има висока концентрация на население над 15 г., което получава социални помощи от Агенцията за социално подпомагане. Както и това, че делът на лицата с прекъснати здравно осигурителни права е висок. А концентрацията на здравна инфраструктура – ниска.
Много ниска е и концентрацията на културни обекти и услуги. Това донякъде се компенсира от факта, че в почти всяко населено място има работещо читалище.
В миналото районът беше известен с металургичният комбинат “Кремиковци”. По-малко известни бяха рудниците, от които се били добивани основни суровини за работата на комбината. А тези рудници са оставили сериозен негативен отпечатък върху територията. За съжаление десетилетия след края на работата на рудниците и съпътстващите ги съоръжения, рекултивацията остава в повечето случаи мит. В резултат на това в района има висок дял на територии с установени замърсявания на почвите. И по този въпрос не се прави нищо.
След този дълъг списък от не много приятни факти следва доста по-кратък такъв с плюсовете на района. Населените места са едни от най-слънчевите в Софийското поле. А гледките към Витоша, Рила и други планини са впечатляващи. В Район Кремиковци има немалко зони с богато биоразнообразие, включително зона по натура 2000. А това, че населените места са малки е добра предпоставка за развитието на местни общности. Ангажираните и активни граждани не са много, но ги има. Концентрацията на детски градини и училища е сравнително ниска, но е достатъчна за жителите на Кремиковци. Предизвикателство си остават както качеството на материалната база, така и на образованието и грижата. Тези характеристики на района, както и уникалността на манастирите от Софийската Света гора, са потенциал селата в района да започнат да привличат повече посетители, а дори и жители.
Aнкета
Един от начините да разберем какво вълнува жителите на различните квартали и населени места, е анкетирането. С тази цел проведохме проучване за нагласите на гражданите на София за потенциала на техния квартал. Извадката на анкетата е непредставителна. Данните са събрани по метода на отзовалите се, като въпросникът е публикуван на фейсбук страницата на Екипът на София и споделен от партньорски организации. До 12.03.2023 в проучването взеха участие 2566 граждани. 86 от тях са посочили, че живеят в населено място в Район Кремиковци.
Разпределение на попълнилите анкетата по населено място:
Какъв е профилът на хората, попълнили анкетата
Жените определено са по-активните – 62.8% спрямо 34.9% мъже. Най-много попълнили има от възрастовите групи 26-35 г. и 36-45 г. Над половината хора, участвали в анкетата, са кореняци и са живели през целия си живот в населено място в района. Отново над половината имат висше образование. В потвърждение на посоченото по-горе за разликата в доходите, повечето хора, попълнили анкетата, са посочили доходи, които са под средните за общината.
Приблизително от колко години живеете в този квартал/това населено място?
Вие сте:
Моля, посочете Вашата възраст:
Коя е най-високата степен на образование, която сте придобили:
Доходи:
Каква е нагласата на хората към района
Повечето хора, участвали в анкетата, намират населеното място, в което живеят, сходно на “повечето квартали в града“. Респондентите от кв. Ботунец в по-висока степен определят квартала си като „по-лош от средното за града“, а тези от кв. Сеславци – като „по-добър от средното за града“.
За хората в повечето квартали усещането е, че в населеното им място няма промяна през последните 5 години. Респондентите от кв. Враждебна са по-склонни да смятат, че кварталът става по-лошо място за живеене, докато жителите на кв. Сеславци и в известна степен жителите на кв. Челопечене са по-склонни да твърдят, че условията в квартала им през последните 5 години се подобряват.
Какви са предимствата на района
Локацията на район Кремиковци е ключова за предимствата му. Районът едновременно е разположен “далеч от шума на града”, но и на достатъчно комуникативно място с добър достъп с автомобил до централната градска част и останалите райони. Според самите жители на Район Кремиковци той им предлага тишина и спокойствие, чист въздух и достъп до планина и природа. Районът не е презастроен. Строителството е ниско, с множество къщи с дворове, а живущите в кварталите са сравнително по-малко, което прави свързаността помежду им по-силна. Автомобилният трафик е спокоен и са налични достатъчно паркоместа.
Какви са проблемите в района
Като основни проблеми на населените места в район Кремиковци попълнилите анкетата определят лошото състояние на улиците и тротоарите, както и липсата на удобен градски транспорт, който бързо да отвежда жителите на района до централните градски части. Респондентите често споделят и притесненията си, свързани със замърсяването на почви, води и въздух във връзка с наличието на хвостохранилище и табани на територията на района. Наличието на сметища, законни и незаконни, в района е едно от големите притеснения на попълнилите анкетата. Липсата на канализация е сериозен проблем за някои от населените места, както и поддръжката на чистотата в района. Липсва достатъчно добре развита мрежа от услуги – аптеки, здравни заведения, достатъчен брой хранителни магазини и банкомати. Тъй като живущите в района са по-малко, често се познават и съответно връзките помежду им са по-силни, хората обръщат сериозно внимание и на поведението на своите съкварталци и осъждат безхаберието и действията в ущърб на публичната среда.
Сред останалите проблеми, посочени в анкетата от жителите на район Кремиковци, са липсата на достатъчно паркове и зелени пространства за разходки и отдих и недостатъчната поддръжка на вече наличните. Проблем представляват също безстопанствените животни по улиците, честите прекъсвания на тока на места, липсата на достатъчно улично осветление, липсата на места в някои от детските градини, недостатъчният брой детски площадки, цялостното усещане за несигурност в някои от кварталите и липсата на усещане за общност и сплотеност. Отделни коментари се срещат и по повод на липсата на велоалеи и достатъчна спортна инфраструктура, както и към управлението на района.
Приоритетни теми за развитие
Според жителите на района приоритетните теми за развитието на техните населени места са:
- Обновяване и поддържане на пътната инфраструктура (настилка, отводнителни принадлежности, ограничителните системи, маркировка, пътна сигнализация)
- Поддържане на чиста среда, тротоари, градинки, пейки, площадки
- Изграждане и поддържане в добро състояние на детски площадки, междублокови пространства, спортни игрища и паркова мрежа
- Ефективно управление на сметосъбирането
- Подобряване на качеството на въздуха
- Достъп и качествена база в здравеопазването
На графиката са представени средните стойности за степента на важност на всеки от приоритетите. Всяка средна стойност е изчислена на база на отговорите по скалата от „1-Изобщо не е важно“ до „5-Изключително важно е“, вкл. отговорите 0 – „Не подкрепям мярката“.
Анализ на социалните мрежи
Направихме и машинен анализ на това какво се споделя и харесва в няколко страници и групи, фокусирани върху Район Кремиковци – Квартал Челопечене, Кремиковци заедно, Сдружение Обществен Съвет Бухово и Обединен Ботунец. Анализът покрива периода от средата на март 2022 до март 2023.
Най-често използвани изрази в тези страници и групи, за една година назад, са: “дом на културата”, “деткса площадка”, “манастир” и “читалище”.
Постовете, които привличат най-много внимание са тези, показващи как граждани се самоорганизират, за да почистят или облагородят зелени или околоблокови пространства: Ботунец 2 бл. 10 вх. А и вх. Б с топ организация, Ей така се прави и подобравя средата в града ни!!! Адмирации за Анета Ракова, Мисията изпълнена успешно!, И дъжда не може да ни изплаши, когато работим за детски площадки! и Обновяване на детски площадки в Челопечане. Най-харесваният и коментиран пост сред всички в тези групи обаче е този за нова фитнес площадка в Бухово.
Друга тема, която предизвиква много реакции в посочените Facebook групи е тази за традициите. Рекордьор в посочената категория е постът за празнуването на Лазаровден в Ботунец през 2022, последван от поста По Гергьовден и този за Челопеченския манастир.