Факти за район “Красно село”

От демографска гледна точка район “Красно село” се характеризира с дял на жителите под трудоспособна възраст малко под средното за СО – 14,8% от населението са деца, и малко над средните нива за жители над трудоспособна възраст ( 24,7% пенсионери).

Характерът на застрояване  в района е сравнително разнороден, което е причина и за различните стойности на гъстота на население в отделните квартали. Средната етажност е сравнително еднаква, въпреки че в различните квартали има както еднофамилни сгради, така и типични панелни блокове и високи ЕПК сгради. Гъстотата на застрояване е различна, обуславяща се основно от повече и по-големи отворени междублокови пространства в някои квартали. Така например в кв. “Борово”, където преобладават предимно панелни, 8-етажни блокове, и кв.  “Белите брези”, където се наблюдават както много високи сгради по протежението на бул. “България”, така и много гъсто застрояване с по-ниски във вътрешността, брунтата плътност на застрояване е по-висока от останалите квартали в района.

“Красно село” е един от районите със сравнително малък брой на издадените разрешителни за строеж в сравнение с други райони, като причината за това е основно фактът, че територията е вече достатъчно уплътнена и има много малко имоти, в които би могло да се строят нови сгради. Това ясно личи и от анализите, направени за потенциално допълнително население на база на максимално допустимите устройствени параметри, характеризирайки района с едни от най-ниските стойности. Относно публичните инвестиции, може да се каже, че район “Красно село” е някъде по средата, като се наблюдават както няколко инфраструктурни публични проекта, така и не малко проекти, свързани с Общинската Програма за развитие. В същото време район “Красно село” е един от районите с най-висок среден месечен доход. 

Районът е добре обезпечен с инженерна инфраструктура. Налична е гъста и свързана водопроводна мрежа, не е силно изявен и проблемът с трасета, преминаващи през частни имоти, характерно за много други райони. Единствено се наблюдава по-висока концентрация на стари етернитови тръби в района на кв ”Бъкстон” и ж.к. “Красно село”. Положението с канализационна мрежа е същото – цялостна, свързана и изградена мрежа, с много малки участъци с проблеми, свързани със собствеността.

Район “Красно село” е почти изцяло покрит с централно отопление с много малки изключения по периферията, като потребление на твърдо гориво почти няма. Поради високото покритие на района с ТЕЦ, газопреносната мрежа е силно развита по периферията на района извън него, с малки изключения на отделни газови връзки, навлизащите в границите на “Красно село”. От енергийна гледна точка, район “Красно село” изпъква и като един от първенците с най-много санирани по националната програма жилищни сгради, въпреки изключително малкия дял сгради в Столична община в сравнение с други общини. 

От транспортна гледна точка район “Красно село” се характеризира с това, че булевардите “Македония“, “Тотлебен“ и “Цар Борис III“ са основна транспортна ос от центъра на града (площад „Македония“) на югозапад към Перник, която разделя района по цялото му протежение на две части. Като допълнение, друга главна пътна артерия – бул. “България”, преминава по цялата югозападна  граница на района. 

От една страна, тези главни градски магистрали, дават възможността за бърз и лесен достъп до други части на града или напускането му с директна булевардна връзка към Перник, както и с пряка бърза връзка към бул. “Околовръстен път” (СОП) и оттам към магистралите “Тракия” и “Хемус” на изток. В тази връзка, е важно да се завърши последната, югозападна дъга на СОП, за да има по-добра и бърза комуникация на района със западните квартали и респективно магистрала “Струма”, облекчавайки трасето през кварталите “Княжево” и “Владая”. От друга страна, въпреки наличието на множество подлези и кръстовища, тази тежка инфраструктура, се явява сериозна  физическа бариера за пешеходното и велосипедно придвижване. Множеството подлези по бул. “България”, вкарвайки хората под земята, са доказателство за политиката на приоритизация на автомобилния транспорт пред останалите видове мобилност. Нещо повече, район “Красно село” е разсечен от главни пътни артерии и в посока запад-изток от булевардите “Гоце Делчев” и “Акад. Ив. Гешов”, което допълнително фрагментира района на отделни, зле свързани територии. 

Въпреки това, районът е един от най-добре обвързаните от гледна точка на алтернативен на автомобила транспорт, а именно пешеходен, велосипеден и градски транспорт. 

През самия район преминават няколко тролейбусни линии, а по двете гореспоменати главни артерии (бул. “България и бул. ”Цар Борис III”) има бързи трамвайни трасета, които са обособени и обновени. Трамвайните мотриси са също чисто нови с изключение на тези по линия номер 4, което допълнително подобрява преживяването от гледна точка на комфорт и скорост. Като допълнение, по бул. “България” има обособена автобусна лента, чрез която за няколко минути може да се достигне до центъра, до метростанция “Стадион Васил Левски”, до “Орлов мост” и да се направи връзка с друга бус лента по бул. “Цариградско шосе”, даваща много добра комуникативност с кварталите покрай него (важно е да се помисли за отсечката от “Драган Цанков” до ”Орлов мост”). На територията на района има също така и три метростанции “Медицинска академия”, ”България” и “Красно село”, част от линия 3, което подобрява комуникативността на района още повече. Въпреки това повечето връзки са север-юг или водещи към центъра. Малко са връзките, които водят на изток например, с изключение на няколко автобусни линии, частично свързващи някои квартали. Затова е важно както да бъде завършен градския ринг по бул. “Т. Каблешков” на изток, така и да се реализира обособено трамвайно трасе по средата на ринга, което би подобрило значително връзката на район “Красно село” с югоизточните квартали. 

От гледна точка на другия алтернативен транспорт, а именно велосипедния, район “Красно село” също може да се каже, че е привилегирован в това отношение, в сравнение с други райони. По бул. “България”, “Цар Борис III”, “Гоце Делчев” и “Акад. Ив. Гешов” има изградени/маркирани велоалеи, които на места са обособени, но на други като бул. “Гоце Делчев” и “Акад. Ив. Гешов” са крайно нефункционални и зле работещи. Другите две алеи по  бул. “България” и “Цар Борис III” дават бърза и директна връзка с центъра на града, с други велоалеи като тази по бул. ”Витоша”, както и бързи връзки до парковете ”Южен” и “Борисова градина”. Въпреки това, е важно съществуващите велоалеи да бъдат изцяло обособени и разделени от другите транспортни потоци, включително пешеходците. Необходимо е също така да се подобрят условията по тях, като настилките например, както и да се помисли за важни ключови връзки с останалата мрежа, за да не останат отделени, фрагментирани отсечки. 

Пешеходната мрежа в района е с много висока гъстота в сравнение с други райони, което се дължи основно на големите отворени пространства между сградите в повечето квартали и множеството алеи и пътеки. Въпреки това, както беше споменато, големите пътни артерии, са сериозна пречка за пешеходното предвижване, както вътре в района, така и към останалите съседни квартали. 

От гледна точка на паркирането, на територията на район “Красно село” има части с обособена Зелена зона – Централна градска част и кв. “Крива река”. В останалите райони се наблюдават проблеми с нерегламентираното паркиране, но проблемът не е чак толкова изявен, колкото в други райони. Причината е, че както беше споменато в началото, гъстота на застрояване и невъзможността за много повече нови строежи, е причина броят на автомобилите да не продължава да се увеличава драстично. При подходящи намеси в регулриането на паркирането, картирането, изграждането на надземни паркинги и използването на съществуващите подземни паркинги, както и други намеси, този проблем би трябвало да бъде в голяма степен разрешен.

От гледна точка на здравна инфраструктура, в непосредствен близост до район “Красно село”, на границата с район “Триадица”, попада един от най-големите медицински комплекси в страната, затворен между ул. ”Св. Георги Софийски”, бул “Пенчо Славейков”, бул “България” и бул. “Акад. Ив. Гешов”. Като допълнение в района се намира и УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, Медицински институт на МВР, както и ДКЦ 20. Цялата тази инфраструктура, в комбинация с добра комуникативност на района и доброто обслужване от градски транспорт, поставя “Красно село” сред едни от най-добре обслужените от медицинска гледна точка.

Относно социалната инфраструктура, районът е с доста добре развита мрежа от училища и детски градини. Проблемът идва от факта, че на юг район ”Красно село” граничи с т.н. нови южни квартали, които се характеризират с липса на всякаква социална инфраструктура, но в същото време с голям брой население. Това води до допълнително натоварване на социалната инфраструктура в “Красно село”. Затова и в района недостигът на места в детските градини и яслите продължава да бъде значим.

Във връзка с наличието на спортна  и културна инфраструктура, може да се каже, че район “Красно село” е също в сравнително добро положение. Районът, обхващайки част от ЦГЧ, включва в себе си и доста обекти на културата от центъра на града. Добрата и много бърза комуникативност на района с масов градски транспорт, велосипед и дори пеша, повишава значително достъпа на жителите до култура. Като допълнение, акцент, не само за района, а и за София е Общински културен институт „Красно село“ (известен с названието Културен дом „Красно село“/Ритуална зала), който е разположен в парк „Хиподрума“. Нещо повече, в района има и мрежа от читалища, наброяващи 9. От гледна точка на спортната инфраструктура, в района се намира комплекс “Славия” включващ стадион “Славия” – футболно игрище и лекоатлетическа писта, зали за вдигане на тежести, бокс, волейбол/баскетбол, тенис на маса, фитнес, ледена пързалка, конна база „Хан Аспарух“. На границата на район “Красно село” в съседния район “Триадица”, се намира също така и стадион “Раковски”.

От екологична гледна точка, въздухът в района е с доста влошени показатели. Въпреки своето богато озеленяване, на територията на район “Красно село” се наблюдават много високи стойности на азотни диоксиди и финни прахови частици. Основните причини за това са, както множеството главни пътни артерии, където има много сериозен трафик и задръствания, водещи до отделянето на азотни диоксиди от автомобилите, така и нерегламентирано паркиране основно в зелени площи водещо до допълнително запрашаване. Паважната настилка по главният булевард “Цар Борис III” също е предпоставка за повече запрашаване и шум. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че една от малкото станции за измерване на въздуха в София, е именно в парк “Хиподрума”, което означава, че в този район има по-конкретни директни измервания, за разлика от други части на София, където това се случва на базата на статистически методи и предположения.

През територията на района преминават две реки – “Владайска” и “Боянска”. Коритата им са коригирани (бетонови корита), с изключение на 1 км. западно на ул. “Житница”. Боянска река има два покрити участъка. Първият е от Районния съд до бул. “Гоце Делчев”, вторият започва преди площад „Ручей” и продължава под бул. „България”, извън границите на района. В откритите участъци има възможност за интегриране на реките в градската среда, като елемент на отдих, спорт и рекреация. Партньорите ни от “Реките на града” работят по този вид проекти вече няколко години. Нещо повече, в района попада и един от планираните зелени клинове на София покрай река “Владайска”. Зелените клинове са планирани по протежението на реките, извиращи от Витоша планина и са замислени като коридори на свеж въздух от планината до вътрешността на компактния град, обособявайки и места за отдих и спорт по протежението на речните корита. 

В немалка част от течението на реките, преминаващи през район “Красно село”, се наблюдават устройствени проблеми, свързани основно с вида собственост на част от трасето на реката.

На територията на район „Красно село“ няма големи градски паркове, въпреки че достъпът до тези извън района е сравнително добър (парк “Южен и “Борисова градина”). В самия район има по-малки, но добре разпределени три парка – „Славия“, „Хиподрума“ и „Лагера“. Съществува и необлагородена зелена зона по ската, разположен на северозапад от кварталите “Славия“ и “Лагера”, която носи потенциал за увеличаване на броя на зелените площи. Районът в по-голямата си част е озеленен, а големите отворени междублокови пространства в повечето квартали са истинския скрит потенциал на зелената система в района, от гледна точка на спорт, отдих и игра. Проблемите са свързани основно с поддръжката на зеленината, както и нейното застаряване и често боледуване.