Въведение

Район „Красна поляна” се нарежда на 15-то място по площ и на 13-то място по брой население в Столична община (СО), като по данни от националното преброяване от края на 2021 г. в района живеят малко над 53 хил. души. 

Територията на района се простира от бул. „Константин Величков” на изток до Софийския околовръстен път на запад и от ж. к. „Овча купел” на север до ж. к. „Люлин” на юг, от който се отделя с поречието на Суходолска река. По-голямата част от урбанизираните зони на района са жилищни. Тук са разположени жилищните комплекси „Разсадника – Коньовица”, „Красна поляна”, „Илинден”, „Западен парк” и кв. „Факултета”. Жилищната среда се състои от редица забележителни квартални структури от 30-те години на 20-ти век до днес, като се открояват разнообразие на морфологията и плътността на застрояване. По-голямата част от територията на някогашните казарми на Главно управление „Строителни войски” (ГУСВ) в местността „Смърдан” е терен за специални нужди, който в момента изглежда изоставен. В източния край на някогашния комплекс се намира ВСУ „Любен Каравелов” (наследник на Висшето военно-инженерно строително училище „Любен Каравелов“), което е обградено от редица стопански дворове и сгради за различни производствени и складови нужди. Значителна част от територията на района е заета от лесопарковата част на „Западен парк” (разширението „Голяма Коньовица”), както и планираното с Общ устройствен плана на СО (ОУП) разширение на парка в местност „Малка Коньовица”, което към момента представлява основно обработваема земеделска земя.

Факти за район „Красна поляна”

Демография

Демографската структура на район „Красна поляна” се характеризира с относително ниска гъстота на населението, което е резултат от спецификата на територията, в която има много зони без жилищно застрояване или с такова с ниска интензивност. Най-голяма е гъстотата на населението в кварталите, намиращи се най-близо до градското ядро – ж. к. „Красна поляна” 1 и 2 (227 жители/ хектар), както и в „Разсадника -Коньовица” и „Илинден” (191 жители/ хектар).

В района силно открояваща се е територията на квартал „Факултета”, където населението между 0 и 14 годишна възраст е цели 24.93%. За всички останали жилищни територии в района тази възрастова група представлява около 13% от населението.

Населението в трудоспособна възраст в жилищните квартали варира между 67.5% в „Разсадника” до 69% във „Факултета”. Висок процент население в трудоспособна възраст се наблюдава в „Западен парк” и зоната на бившите казарми на ГУСВ. Там жилищните сгради са обособени в компактни групи със значително по-малобройно население.

С най-голяма концентрация на население над 65 годишна възраст се отличават ж. к. „Красна поляна” 1 и 2 с 21.4%. За останалите жилищни територии  концентрацията на населението над 65 годишна възраст се движи около 19%.

Демографските прогнози за жилищните територии в района показват плавен ръст на населението в порядъка от около 350 души за ж. к. „Западен парк” до около 2 000 души за „Красна поляна” 1 и 2. 

Морфология, плътност, етажност на застрояването

Жилищните територии в района са с относително ниска плътност на застрояване – 12.4% за ж. к. „Западен парк”, 15.42% за ж. к. „Красна поляна” 1 и 2 и 9.11% за територията на бившите казарми на ГУСВ.

Интензивността, аналогично на плътността не е особено голяма. Най-висока е в ж. к. „Красна поляна” 1 и 2 (0.92), за „Разсадника- Коньовица” и „Красна поляна 3” е около 0.7, 0.44 за ж. к. „Западен парк”, 0.16 за кв. „Факултета” и 0.13 за зоната на казармите.

Реализираните плътност и интензивност в по-голямата част на жилищните квартали в района са теоретична предпоставка за добро качество на жилищната среда. Озеленяването в междублоковите пространства е богато, височините на жилищната застройка относително ниски, а натоварването на територията балансирано. 

Икономическо състояние

Районът е сред тези, в които около 65% от гражданите са по-скоро удовлетворени от своите доходи. Данните посочват, че реалните доходи за 2017 г. на физическите лица са 20% под средните за общината. Редом с районите „Връбница”, „Нови Искър” и „Банкя”, „Красна поляна” е сред районите с най-нисък оборот на компаниите за 2016 г. Предвид наличието на територии за производствени и складови нужди, тези показатели са маркер за ниски нива на добавена стойност на производството. Впечатление прави ниският брой на проекти по оперативна програма (ОП) “Иновации и конкурентоспособност” и ОП “Наука и образование за интелигентен растеж”. Липсват проекти в зоната на производствените територии. Най-големия дял имат проектите за преодоляване на последствията от COVID-19. Те са концентрирани основно в най-западните части на района и в сферата на обслужването.

Статистиката за издадени разрешения за строеж след 2010 г. показва изключително ниска активност в района – общо 18, разпределени равномерно в урбанизираните територии. Цените на недвижимите имоти също не са сред високите, въпреки отличния потенциал на жилищната среда. Все пак най-високите за района за покупко-продажба се наблюдават в ж. к. „Западен парк”. За голяма част от територията изобщо не са налични данни, което говори за липса на сделки в сектора на недвижимите имоти.

По отношение на публичните инвестиции, територията е силно неглижирана. Макар голяма част от района да е сред зоните за целеви намеси по „Интегрирания план за градско възстановяване и развитие” (ИПГВР), реализираните проекти са изключително малко – налични са данни само за 1 финансиран проект. От проектите по Общински план за развитие (ОПР 2014-2021 г.) е идентифициран само 1, който е получил финансиране – за 3 спортни площадки. Необходимо е целево насочване на средства за подобряване на публичната и техническа инфраструктура в района.

Инженерна инфраструктура

ВиК

Водоснабдителната система на района е относително добре развита. През територията преминават редица довеждащи и магистрални водопроводи. Положително е, че малка част от разпределителната мрежа е изградена от етернитови тръби. Като съществен проблем обаче може да се посочи големия дял на водопроводната мрежа, преминаваща през частни имоти. Това е факт за някои от основните клонове на довеждащите и магистрални водопроводи за района, обслужващи квартал„Красна поляна”, както и районите „Люлин” и „Овча купел”. Няма данни за реализирани водопроводни проекти до 2017 г.

Канализационната система е в по-незадоволително състояние. Степента на изграденост на канализационната мрежа за зоната на бившите казарми на ГУСВ и жилищната зона в местност  „Смърдан” е нулева, а за кв. „Факултета” тя е 54%. Тези ниски нива на изграденост, особено за индустриалните зони, в комбинация с водните течения, протичащи през територията на района, са предпоставка както за понижен комфорт на труд и обитаване, така и за сериозен риск от влошени екологични показатели за чистотата на реките и почвите.

Енергийна мрежа, ВЕИ и енергийна ефективност

С централно топлоснабдяване са по-голяма част от ж. к. „Западен парк”, ж. к. „Красна поляна” 1 и 2 и части от ж. к. „Илинден”. Като перспективна за топлофициране е посочена зоната на кв. „Факултета”, но към момента няма признаци за реализацията му. Немалка част от населението в района се отоплява на електрическа енергия, газ и дори твърдо гориво. За производствено-складовите територии основният топлоизточник е газ. 

Най-високи нива на общо енергопотребление за района имат кв. „Разсадника – Коньовица” и кв. „Факултета”, което е закономерно за жилищни територии с повече еднофамилни сгради и при положение, че голяма част от ж. к. „Разсадника – Коньовица” не е обслужена с централно топлоподаване. 

Добро впечатление прави относително високият дял на потребление на електрическа енергия от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в жилищните сгради в района. Над средното са и нивата на годишните енергийни спестявания в следствие на интегрирането на енергоспестяващи мерки (основно изолации) за жилищните сгради.

Транспортна инфраструктура

Улици и транспортна мрежа

Територията на район „Красна поляна” се ограничава на запад от трасето на планирания, но все още неизграден участък от Софийския околовръстен път между районите „Люлин” и „Овча купел”. На юг силен разделител в територията е жп линията София-Перник. На север е разположен бул. „Тодор Александров”, изключително натоварено градско направление, което свързва целия район „Люлин” с центъра на града, източните, южни и северни квартали. На изток бул. „Вардар” и „Никола Мушанов” затварят ринга от тежка транспортна инфраструктура, която освен да провежда необходимите пътникопотоци и минувачи е важно да осигурява и комфорт и безопасност на движението за всички участници в движението. Наскоро беше ремонтиран тунелът към ж. к. „Люлин” –  единственият реализира от планираните проект. Другите планирани са реконструкция на бул. „Никола Мушанов”, както и изграждането на кръгови кръстовища на бул. „Вардар” и бул. „Царица Йоана” и бул. „Вардар” и бул. „Възкресение”. Съществен елемент от цялостната транспортна мрежа на града, който е предвиден в границите на района, но все още не е изграден, е от участъкът от „Западна тангента” през „Западен парк”. Реализацията му би повлияла положително на свързаността на района с останалата част от София.

Градски транспорт

Територията на целия район е обслужена с автобусни линии на градския транспорт. Трамвайната инфраструктура също е добре развита и линии с номера 10, 8 и 3 могат да се ползват от и за различни части в „Красна поляна”. Метростанциите „Константин Величков” и „Вардар” дават добър пешеходен достъп на голяма част от ж. к. „Западен парк”, ж. к. „Илинден” и ж. к. „Разсадника – Коньовица”. 

Относително близо до района се намира жп гара „Захарна фабрика” –  предпоставка за бъдеща интеграция на железопътния транспорт със системата на публичния градски транспорт. В момента, а още повече след обновяването си, жп линията представлява бариера. Необходимо е да бъдат създадени чести пресичания, на правилните места, за да бъде преодолян този негативен ефект.

Велосипедна мрежа

Велосипедните трасета в района са неудобни и опасни. Единствената реализирана в рамките на района велосипедна „инфраструктура” са изключително тесните и отделени от автомобилния трафик единствено с цветна боя ленти по бул. „Никола Мушанов”. Близо до границата на района, по бул. „Тодор Александров” има аналогични ленти. Така една изключително благоприятна жилищна територия, в непосредствена близост до голям градски парк, остава почти недостъпна с велосипед. Предвижданията за свързване на съществуващото трасе по бул. „Тодор Александров” с район „Люлин” е необходимо да се реализира, следвайки съвременните добри практики, така че то да се възприема като безопасна и качествена възможност за придвижване. Изграждането на напречни връзки, които да свързват не само центъра с периферията, но и съседните жилищни комплекси („Люлин” от север и „Овча купел” от юг) е от голямо значение за създаването на добра велосипедна свързаност за района.

Трасето на т. нар. „Зелен ринг” на София преминава по границата на района със своето пешеходно и велосипедно трасе. Реализацията на този проект е все още в начална фаза, но веднъж завършен, той ще подобри свързаността на район „Красно село” с други части на града значително.

Пешеходна мрежа

Жилищните територии в района са с добре развита и достатъчно гъста пешеходна мрежа. Проблем за пешеходното придвижване се явява липсата на добра свързаност между отделни части от района и на района със съседни територии. Така бул. „Тодор Александров”, както и булевардите „Вардар” и „Константин Величков” се явяват съществени разделители в територията. 

Зоната на бившите казарми има значително слабо развита пешеходна мрежа. Предвид местоположението си между Софийския околовръстен път и железопътно трасе това е територията с най-големи недостатъци по отношение на пешеходна свързаност. 

Социална и здравна инфраструктура и обслужване

35% от децата до 18 г. в кв. „Факултета” са получават помощи по Закона за социално подпомагане на деца, 28% в ж. к. „Разсадника-Коньовица” и ж. к. „Западен парк”, 20% в ж. к. „Красна поляна” 1, 2, 3. 

Около 10% са лицата с увреждания над 18 г. възраст, като за ж. к. „Разсадника-Коньовица” те са почти 12.5%. 

В района са регистрирани едни от най-големите концентрации на население над 15 г. възраст, получаващо социални помощи – 27.8% в кв. „Факултета”, 17.5% в ж. к. „Разсадника – Коньовица”, 15.2% в ж. к. „Западен парк”, 14 % в ж. к. „Красна поляна 3” и 11 % в ж. к. „Красна поляна” 1 и 2.

Най-голяма концентрация на социални услуги има в кв. „Факултета”, където и обслужваните и подлежащите на социална грижа са най-много. Закономерно, гъстотата на социални услуги е висока и в ж. к. „Разсадника-Коньовица”. 

Значителен проблем в района създават „Виетнамските общежития”. От години битовата среда и жилищни условия там деградират, с което и животът на настанените там. Възможността на общината за устройване на сегашните им обитатели на друго място е ограничена. Едва 3 от 12-те постройки са разрушени с цел изграждане на нови хигиенични и удобни жилища, тъй като няма ресурс за едновременно подслоняване на всички в жилищната група. Освен свързани с битовата среда, от съществено значение са дейностите, свързани с подобряване на културно-просветната и спортна дейност, както и на социалното и здравно обслужване на населението.

Социални услуги

В района няма липса на детски заведения, а пешеходната достъпност от жилища до тях е много добра. 7 детски градини с техните филиали и 2 самостоятелни ясли обслужват нуждите на населението в района. От кандидатствалите около 240 деца без места след първо класиране остават около 70 при последния прием. Квартал „Факултета” е с по-неблагоприятна достъпност до детски заведения. Там населението между 0 и 14 г. е с най-голям дял, което предполага разширяване на мрежата от детски градини и ясли и възможно обхващане и на всички тези деца в перспектива.

Образование

Жилищните територии в района имат добър достъп до училища. 

Специфично за училищата в кварталите „Разсадника-Коньовица” и „Факултета“ е слабото представяне на учениците на изпитите за външно оценяване по български език и литература след 4-ти и 7-ми клас. Това налага целева работа за подобряване качеството на образование в района. Осигуряването на добра и сигурна среда за образование за учениците също е сред мерките за гарантиране на привлекателността на училищата и задържане на учениците в тях. 

Здравеопазване

Около 12% от населението на района е с прекъснати здравноосигурителни права, което е относително висок процент. В целия район е на разположение само един диагностично консултативен център, в ж. к. „Разсадника-Коньовица”, намиращ се близо до границата на района. Тази инфраструктура не е достатъчна и оставя значителен дял от населението без базово здравно обслужване.  

В територията на района са разположени МБАЛ „Надежда”, както и МБАЛ „Света София”. Тъй като това са обекти с надрайонно значение от изключителна важност е достъпът до тях да е бърз и безпрепядствен, а непосредствената среда да е комфортна за пациентите и техните близки.  

Културна инфраструктура, културно наследство и идентичност

В района няма много обекти на културната инфраструктура, което е често наблюдавано в периферни на градския център, предимно жилищни територии. Съществуващите обекти имат значителен потенциал да развиват по-активно своята дейност и да привлекат по-голямо внимание от страна на гражданите. Материалната база на повечето публични обекти не е добра, което също се отразява на привлекателността им.

От 8-те, регистрирани в района читалища, 5 се намират в кв. „Факултета”. Тази концентрация до известна степен компенсира липсата на други обекти за културна и творческа изява. Мрежата от читалища крие и потенциал за партньорство със Столична библиотека за поддържане на атрактивни и живи центрове за литература и четене за малки и големи. 

В района се намира  „Националният селскостопански музей” към Селскостопанската академия. Към момента този обект е по-скоро трудно достъпен, а заобикалящата го среда не съответства на значението на институцията.

По отношение на културното наследство и идентичността районът е многолик. Като недвижими културни ценности тук са регистрирани двете църкви „Св. Св. Петър и Павел“ – в едноименния парк и „Св. Възкресение Христово“ на ул. „Румяна” и бул. „Възкресение”. Потенциал на обект с качествата на недвижима културна ценност от втората половина на 20-ти век крие Първа АГ болница „Св. София”, а уникалният за града квартал от началото на 30-те години между ул. „Найчо Цанов” и бул. „Александър Стамболийски” е отразен в ОУП като територия с характерни селищни структури, респективно белег за идентичност на територията и с потенциал за развитие на културен туризъм. Значителна част от „Западен парк” също е от знаковите обекти за района. Заедно със зелените поречия на протичащите в района реки, паркът повишава качеството на живот в района и може да подпомогне преодоляването на редица социални, културни и екологични неравенства.

В района са разположени както едни от най-добре балансираните като жилищна среда комплекси – ж. к. „Западен парк”, ж. к. „Илинден” и части от ж. к. „Красна поляна”, така и някои от най-концентрираните места на жилищна нищета и лоши условия на живот – кв. „Факултета”, небезисвестните  „Виетнамски общежития”. 

Териториите около Селскостопанската академия, ВСУ „Любен Каравелов” и бившите казарми на ГУСВ също са част от историята на района. Все още в процес на съвременно преосмисляне, тази зона може да се развие, без да загуби ценния баланс между застроена среда и интензивно ползване на територията и богата зеленина..

Въздух

Жилищните квартали в район „Красна поляна” са едни от тези с най-лоши показатели за качество на въздуха. Отново тук, в кв. „Факултета”, са и най-високите показатели за брой домакинства, отопляващи се на твърдо гориво (2 615 бр. към 2011 г., стойности доближени единствено от тези за кв. „Орландовци-Малашевци” (2 200 бр.) в цяла Столична община).

Впечатление прави, че значителната площ на „Западния парк” не успява да неутрализира вредните въздействия, които имат своя пик на кръстовището на булевардите „Александър Стамболийски” и „Тодор Александров” с бул. „Константин Величков”.

Води

Северната граница на района се оформя от протичането на Суходолска река. По-голямата част от поречията на водните тела са открити, което е възможност те да се трансформират в устойчиви и привлекателни екосистеми. Това, че голяма част от поречието на Суходолска река и притоците ѝ минава през територии, предвидени за развитие на зелената система и слабо урбанизирани територии, дава устройствената възможност от най-високо ниво (по ОУП) за развитие на поречието. За част от поречията са установени устройствени и/ или имотни проблеми, като най-голяма концентрация на такива случаи има в територията на „Западен парк”, успоредно на ул. „Западна” в ж. к. „Красна поляна 1”. 

Почви

Единствено от двете страни на бул. „Никола Мушанов” има установени замърсявания на почвите в района. Положителна от своя страна е тяхната ниска степен на запечатаност. Това е най-добре откроимо в зоната на парк „Западен парк” и предвидените му разширения, следва кв. „Западен парк” и останалите жилищни територии. Този баланс предполага добро оттичане на повърхностните води, но и необходимост от повишен контрол на качеството на водите, протичащи през територията, както и на начина на ползването им на терените в производствено-складовите и жилищни зони. 

Зелена система

„Красна поляна” е район с изключителен запас от територия за развитие на зелената система. Зелената ос на парк „Западен парк”, аналогично на зелените клинове, прави връзката на района с крайградските територии и полите на „Люлин планина” и планината „Витоша”. 

В ж. к. „Разсадника-Коньовица” се намира паркът „Петър и Павел”, както и православният храм „Свети апостоли Петър и Павел”. Необходимо е подобряване на пешеходната достъпност от околните булеварди до парка. Част от обектите по периферията му възпрепятстват непосредствения достъп до парковите алеи (като бензиностанцията на ъгъла на бул. „Възкресение” и бул. „Константин Величков”). Друго ключово зелено пространство в района е парк „Лебеда”, който е разположен в сърцето на ж. к. „Западен парк”. Проектираната водна площ за съжаление е суха от години, а известният ресторант “Лебеда”, проектиран заедно с парковата част и водния обект, също не функционира.

Въпреки че по-голямата част от парк „Западен парк” е разположена в района, се забелязва, че той не успява да обслужи дори непосредствено живущите до него. Това е следствие от лошата пешеходна свързаност и неудобните подходи към него, затова на места той се превръща в разделител на територията, вместо в лесно достъпно открито пространство за отдих, спорт и общуване. Голяма част от парка все още не е реализирана, което е валидно и за други обекти на зелената система като парк „Барата”, южно от кв. „Факултета” и територията западно от ВСУ „Любен Каравелов”. Целево паркоустрояване и реализиране на тези обекти би довело до много по-пълноценно функциониране на системата и до благоустрояването на периферните зони.

В района има множество терени за спорт и спортна инфраструктура, които е добре да се свържат с мрежата на зелената система. На места (като стадион  „Септември”) те могат и да компенсират част от липсите по отношение на достъпа на жителите до зеленина.

За района е характерен добрият баланс на застрояване и озеленяване в жилищните комплекси. Така междублоковите пространства се включват пълноценно в системата от зелени обекти на територията. Но отново – за качествено придвижване и осмисляне на тези площи, като част от зеленото богатство на района, те трябва да се поддържат добре и да са удобни за пешеходно придвижване.