Въведение

Район „Искър” се нарежда на 8-о място по площ и на 10-о място по брой население в Столична община (СО). По данни от националното преброяване от края на 2021 г. в района живеят близо 60 хил. души. 

Районът се характеризира с голямо разнообразие на квартали както по отношение на типология и застрояване, така и на функционалност. Район „Искър” обхваща жилищния комплекс „Дружба” с неговите части „Дружба 1” и „Дружба 2”. Към района попадат и кварталите с еднофамилно ниско застрояване – „Димитър Миленков” и „Абдовица”, както и едно село – Бусманци. На територията му се намира и научно-производствена зона „Искър” (НПЗ „Искър”) около жп гара Искър. 

Факти за район „Искър”

От демографска гледна точка район „Искър” се характеризира със средни стойности в трите основни демографски групи – под трудоспособна възраст – 15,4%, в трудоспособна възраст 63,1%, над трудоспособна възраст 21,5%.

Поради своята разнородност, районът е с ниска до средно висока гъстота на населението, като тя е по-висока в жилищните комплекси „Дружба 1” и „Дружба 2” с преобладаващо високо строителство и по-ниска в кварталите „Димитър Миленков” и „Абдовица”, както и село Бусманци, където преобладава ниско строителство. 

Въпреки сравнително високата гъстота на населението в някои части на района, район „Искър” се характеризира с ниска плътност на застрояване на цялата територия. Това се дължи на факта, че при жилищен комплекс „Дружба” с двата му подрайона, където гъстота на население е висока, строителството е със средно висока етажност, а отстоянията между сградите или т. н. „междублокови пространства” са достатъчно големи и обширни. „Дружба 1” и „Дружба 2” са сред първенците в СО по концентрация на едропанелни жилищни сгради. 

Район „Искър” е със сравнително ниски нива на издадени разрешения за строеж след 2010 г.

Икономическото състояние и концентрацията на инвестиции в район „Искър” е под средното за СО. Инвестициите в уличната мрежа, с изключение на главните периферни пътни артерии (бул. „Искърско шосе” и бул. „Цариградско шосе”), в сравнение с някои други райони са незначителни. Доходите на жителите на района са ниски спрямо средните за СО. От друга страна, проектите, свързани с Общинската програма за развитие на София (ОПР) са със значително по-висока концентрация спрямо други райони. Такива проекти има предимно в жилищните комплекси „Дружба 1” и „Дружба 2”. 

Район „Искър” е добре обезпечен с инженерна инфраструктура. Налична е гъста и свързана водорповодна мрежа, особено в големите жилищни комплекси. Въпреки това по-голямата част от водопроводната мрежа в кварталите с ниско застрояване – „Димитър Миленков” и „Абдовица”, както и село Бусманци е много стара и е изградена с етернитови тръби. На територията до 2017 г. няма реализирани нови водопроводни проекти. Основен проблем на водопроводната мрежа е, че немалка част от трасетата преминават през частни имоти, особено в новоразвиващите се части на района. Този проблем е често срещан и в други софийски райони. 

Канализационна  мрежа  не е изградена в кварталите „Димитър Миленков” и „Абдовица”, както и в село Бусманци. Има и не малка част от вътрешността на района , която е с дял на изградена канализация между 75-95%. На територията на район „Искър” няма нови канализационни проекти до 2017 г.,a проблемът свързан със собствеността също съществува на места. 

От гледна точка на енергията, отново се наблюдава контрастът между големите жилищни комплекси „Дружба 1” и „Дружба 2” спрямо нискоетажните квартали „Димитър Миленков” и „Абдовица”, както и село Бусманци. Отоплението в жилищните комплекси е предимно с централно топлоснабдяване. От друга страна, кварталите „Димитър Миленков” и „Абдовица”, както и село Бусманци, не попадат в обхвата на Топлофикация София ЕАД, дори и в бъдещите планови разширения. 

Въпреки това, освен в нетоплофицираните населени места, се наблюдава голяма концентрация на домакинства, отопляващи се на твърдо гориво и в други части на района, примерно в ж. к. „Дружба 1”. 

В повечето от тези части, има прокарани главни газопроводни връзки с планове за газифициране в бъдеще. Това важи особено за село Бусманци. 

Транспортната обвързаност на район „Искър” варира значително в различните му части. Жилищните комплекси, разположени по протежението на бул. „Цариградско шосе”, както и бул „Искърско шосе” (ж. к „Дружба 1” и ж. к „Дружба 2”), имат пряк достъп до главна пътна артерия като булевард, която дава на жителите им освен възможността бързо да излязат от града или да стигнат до други части на София и до много и разнообразни линии на градския транспорт. Благодарение на обособени трасета като бус лента по бул. „Цариградско шосе” и трамвайно трасе по бул „Искърско шосе” жителите на ж. к „“Дружба” 1” и ж. к „Дружба 2” достигат центъра на града за няколко минути. От друга страна, до по-малките квартали като „Димитър Миленков” и „Абдовица” достига само една линия – автобус 10, а малкото село Бусманци бива обслужено от 3 автобусни линии – 10, 8 и 14. В същото време на територията на кварталите „Димитър Миленков” и „Абдовица” няма жп спирка или гара. КВартал „Димитър Миленков” се намира само на 500 м разстояние от главно трамвайно трасе, но достъпът до него е неудобен и блокиран както от индустриална зона, така и от липсата на достатъчно мостове над река Искър. Трябва да се помисли как може да бъде прокарана сигурна и удобна пешеходна връзка.

Наличието на метро подобрява значително свързаността на района, като най-добре обслужени от него са жителите на ж. к. „Дружба 1”. 

Относно подобряването на масовия градски транспорт, важно е да има повече и по-добре свързани обособени трасета, както и да се извърши подмяна на трамваите с по-модерни, удобни и бързи, за да може да се използва максимално потенциалът на новоремонтираните трасета, като това по бул. „Искърско шосе” примерно.

От гледна точка на алтернативи, през района преминава главната жп линия водеща на запад до Централна гара (през гара „Смирненски и гара „Подуяне”), а на изток към село Казичене, както и град Елин Пелин. Част от тази инфраструктура, попадаща на територията на район „Искър” са жп гара „Искър” и жп спирка „Искърско шосе”, която има директна връзка с метрото чрез МС „Искърско шосе”. Тази инфрфаструктура има много голям потенциал да подобри обвързаността и мобилността на района. Трасето е част от предвидените за модернизация. Трябва да се предприеме подходящо интегриране на гара „Искър” в градската среда, като се подобрят връзките на север към индустриалната зона и на юг с прилежащите трамвайни трасета. Надграждането на градския транспорт с вътрешно-градска железница и регионални връзки би повишило значително достъпността до района.

От гледна точка на друг алтернативен начин за придвижване – велосипедния, на територията на район „Искър” има две реализирани велосипедни трасета – по бул. „Искърско шосе” и по ул. „Обиколна”. И двете трасета обслужват най-вече ж. к. „Дружба 1”. Нещо повече, и двете трасета започват от нищото и свършват в нищото, т. е. по никакъв начин не са свързани с другите части на велосипедната мрежа. Много е важно такива връзки да бъдат изградени. 

Районът не е от най-привлекателните за пешеходно придвижване, особено в някои части. Вътрешните връзки в района, както и тези между съседни квартали са изцяло липсващи, неудобни или блокирани. Големите пътни артерии като бул. „Цариградско шосе”, бул. „Брюксел”, бул. „Искърско шосе” и бул. „проф. Цветан Лазаров”, въпреки наличието на няколко подлеза и регулирани пресичания, са сериозна физическа бариера. Жп линията, разделяща района, към този момент, също представлява голямо препятствие. Тя дори е причина едни съседните квартали „Миленково и „Абдовица” да бъдат напълно откъснати един от друг. Големите индустриални зони, от своя страна, представляват честа пречка за пешеходното придвижване. Като допълнение, преминаващата през района река Искър се явява физическа бариера, особено за кварталите „Димитър Миленков” и „Абдовица”, както и за село Бусманци. 

Необходимо е пешеходно придвижване да стане прироитет, да има повече и по-удобни пресичания на големите пътни артерии и жп трасето, както и повече мостове над река Искър. 

Разликата в концентрацията на услуги между различните квартали на района се наблюдава и в социалната сфера. Най-много обекти на здравната и образователната инфраструктури има в ж. к. „Дружба 1” и отчасти ж. к. „Дружба 2”. За сметка на това кварталите „Димитър Миленков” и „Абдовица”, както и село Бусманци са с ниска концентрация на услуги. Добре си личи, че планираните с конкретен план квартали и баланс на територията от 60-70-80-те имат добро разпределение на различни социални услуги, въпреки че динамиката на строителство и инвестиционен натиск водят до дисбаланс на територията. 

Концентрацията на културна инфраструктура е сравнително ниска в район „Искър”, но лесният и бърз достъп на някои от кварталите до централната градска част до известна степен компенсира този дефицит. Това отново важи предимно за териториите в близост до бул. „Цариградско шосе”, както и за станциите на метрото. Кварталите „Димитър Миленков” и „Абдовица”, както и село Бусманци и отчасти ж. к. „Дружба 2” са с още по-ниска концентрация, а в същото време с много по-труден достъп до центъра на града. От друга страна ж. к. „Дружба 1” е кварталът с най-добра транспортна обвързаност. В същия квартал се намира и друг много важен и голям обект на културата „Дом на културата Искър”, обновен обект с разностранна културна програма, привличащ много от живущите в района. Важно е достъпът до него от всички квартали да бъде лесен и бърз. 

Както и в други райони, и тук изградената вече мрежа от читалища успява да допринесе за културното разннобразие и динамика в района, въпреки че бройката им в район „Искър” е сравнително малка. На територията му има само 3 читалища, помещаващи различни школи и кръжоци по танци, театрално изкуство, хорове, езикови школи, библиотечна дейност и др. Едното се намира в ж. к. „Дружба 1”, второт в ж. к. „Дружба 2”, а третото в село Бусманци, компенсирайки до известна степен отдалечеността на населеното място от друга културна инфраструктура. Кварталите „Димитър Миленков” и „Абдовица” остават напълно културно изолирани, без нито един културен обект. 

Като допълнение в периферията на района се намира парк „Врана” – един забележителен обект (защитена територия), където е разположен дворецът „Врана”, както и множество паметници и единични недвижими културни ценности. Макар и намиращ се на територията на район „Искър”, достъпът на жителите му до него е главно с автомобил. 

Проблемът с лошото качество на въздуха е важен и за район „Искър”. Районът се характеризира с високи концентрации на азотни диоксиди, чийто източник са основно автомобилите, както и концентрация на фините прахови частици, основно в жилищните комплекси с висока гъстота на населението и концентрация на високо строителство – “Дружба” 1 и 2.В кварталите „Димитър Миленков” и „Абдовица”, както и в село Бусманци превишения не се наблюдават, защото автомобилният трафик е значително по-слаб. 

През района преминава река Искър, която за разлика от реките в повечето други части на столицата не е превърната в бетонов канал. Това дава потенциала за развитието ѝ като рекреационен и екосистемен градски елемент. Към момента обаче, коритото на реката е в доста занемарено състояние и тя представлява повече бариера и дере, отколкото притегателен център. Потенциалът на река Искър да се превърне в паркова линейна зона, стартирайки от горите, намиращи се до бул. „Цариградско шосе” е голям, особено за териториите в непосредствена близост – западните части на ж. к. „Дружба 2”, както и кварталите „Димитър Миленков” и „Абдовица”. Екосистемният аспект на реката също не е за подценяване. По протежението й има обособени зони с богато биоразнообразие. Нещо повече, река Искър е част от т. н. зелени клинове. Те са планирани по протежението на реките, извиращи от Витоша планина и са замислени като коридори на свеж въздух от планината до вътрешността на компактния град. 

Високият дял на индустриални (стари и нови) зони в района е довел до наличието на много територии с установени замърсявания на почвите.

На територията на район „Искър” има един реализиран парк – парк „Дружба”, който обаче не е достатъчен за всички жители на района, а е удобен предимно за живеещите в ж. к. „Дружба 1”. Много голяма част от територията на района е оставена без удобен парк, който пешеходно да може да бъде достигнат от гражданите. Именно затова трябва да се акцентира върху малки локални градини, междублокови пространства, реката като място за рекреация, трансформацията на стари индустриални и инфраструктурни обекти и пространства, както и подобряване на достъпа до парк „Врана”.