Блянът за уредено паркиране

По-голямата част от София страда от дългогодишна липса на ред и визия по отношение на паркирането. В повечето квартали автомобили окупират тротоари, зелени площи и междублокови пространства, а чувството за несправедливост и това, че „всеки паркира както може“, е станало част от градската култура. Това не е устойчиво. Нито нормално.

Но проблемите не се изчерпват само с безразборното паркиране. Ето още няколко ключови аспекта, които правят реформа в паркирането крайно наложителна:

• Свръхзаетост и недостиг на реални места – заради ниските цени в съществуващите зони, е почти невъзможно да намериш свободно място при необходимост.
• Липса на прозрачност за какво се използват събраните средства – хората не виждат зоните да водят до нови паркинги, ремонтирани тротоари или повече контрол.
• Съседните квартали се превръщат в безплатни буферни паркинги – Хиподрума, Стрелбище, Редута и др. поемат натиска от централните части.
• Опитите за зониране на „втора линия“ квартали често не се припознават веднага, защото зоните са само дневни, а проблемите с паркирането са основно вечер и се очаква, че те ще останат.

Представеното от „Спаси София“ предложение за реформа е стъпка в правилната посока и заслужава да бъде взето под сериозно внимание. Градът ни има нужда от по-уредени квартали, което включва и по-подредено разполагане на автомобилите в градската среда.

Какво подкрепяме

Следните елементи от реформата смятаме за съществени, важни и на моменти закъснели:

• Въвеждането на Червена зона в най-натоварения център
• Разширяването на Синята и Зелената зона – за по-голяма територия с регламентирано паркиране
• Окрупняването на подзоните – за по-голям периметър от възможност за паркиране при наличие на абонамент
• Намаляването на служебните абонаменти – защото служителите в институциите е по-добре да бъдат за пример на останалите граждани и да не се ползват с привилегии като запазени паркоместа в центъра
• Местата за доставки и тези за слизане и качване (Kiss & Ride) – за регламентиране на спиранията “за малко”

Очакваните ефекти от новото зониране са:

• По-малко коли, спрени по тротоарите и зелените площи
• Повече ред в кварталите
• По-чист въздух
• По-тиха градска среда
• Повече публични пространства, достъпни за всички
• Насърчаване на градския транспорт, ходенето пеша и алтернативната мобилност

В същото време реформата трябва да бъде цялостна и справедлива.

Следното смятаме за задължително, за да бъдат постигнати очакваните резултати:

• Представени са няколко буферни и квартални паркинги, които да поемат част от премахнатите нерегламентирани паркоместа, без да има яснота кога те ще бъдат изградени. Важно е да бъде представен план за реализацията им във времето, с броя паркоместа, и с конкретните описани стъпки до отварянето им за ползватели, за по-добра предвидимост и показан ангажимент за осигуряване на нови места.
• Контролът и в момента може да бъде засилен в редица квартали, които нямат зона за платено паркиране. Необходимо е по-устойчиво и работещо решение вместо да се действа само на кампании, както е в момента. Нужно е регулиране на паркирането в целия град, което означава изрично да бъдат посочени и разчертани местата за паркиране и да се налагат санкции за паркиране извън тях. Паркирането извън платените зони остава безплатно, но става регламентирано. Въвеждането на електронен контрол на паркирането в града би допринесло за справянето с нарушителите, като могат да се използват автомобили с камери, които да подпомагат досегашните контрольори на Столичен инспекторат.
• Няма яснота за използването на приходите и кое ще гарантира, че събраните средства ще бъдат изразходвани за паркинги, инфраструктура и благоустройствени мерки. Това е тема, която следва да бъде засегната като механизъм в предстоящото създаване на общински Фонд Благоустройство, чиято цел е именно да насочи част от общинските приходи целево към облагородяване на средата и изграждане на нужната инфраструктура.
• Наемателите са изключени от системата – в момента абонамент се дава само при наличие на постоянен адрес. Това ги поставя в неравностойно положение и не виждаме предложение за улесняване на техните условия.
• Необходима е аргументация за конкретните обхвати на зоните. За да бъде решено дали даден квартал трябва да попада в зона за платено паркиране и в коя, то трябва да бъдат направени анализи на населението, на транспортната мрежа, на обезпечеността с паркоместа и тяхната заетост в часовите пояси, на достъпността до градски транспорт, на степента на прилагане на регулацията и др. Опитът ни със създаването на подобни анализи по близки теми (Тротоарите в София) показва, че такъв тип аргументация увеличава степента на възприемане на идеята.

Реформата в паркирането следва да бъде част от по-цялостна транспорта политика. Проблемите с паркирането се задълбочават, а отлагането на решението само удължава хаоса и усещането за несправедливост. Оттеглянето на доклада на „Спаси София“ от внасяне в Столичния общински съвет не отменя нуждата от реформа – напротив, показва колко трудно, но важно е да се вземат непопулярни, но нужни решения в полза на градската среда и гражданите. Смятаме, че темата не бива да бъде забравена. Общинските съветници, както и администрацията, трябва да си сътрудничат, за да постигнат съгласие по този така важен за софиянци въпрос.